Семейни модели при разведени родители?

  • 6 295
  • 166
Здравейте,

Подобна тема видях през 2016 и не особено изчерпателна, затова реших да задам въпроса пак.
 За хората, които са израстнали с разведени родители, смятате ли, че това ви се е отразило в сегашните отношения? За травми няма да питам, защото е ясно, че не е било лесно, но направило ли е ви е по-несигурни в решенията относно партньор/семейство? Аз съм пред дилема да продължа сама с дете, но нито един човек не иска да ме подкрепи от моите  познати, защото тези, които са израстнали в такива семейства ми казват, че са с големи травми и че "там където има огън, има и дим", затова трябва да се правят постоянно компримиси, а не да се бяга. За мен това е изключително егоисточно, въпреки че аз НЕ съм изсрастнала в такова семейство и имам своите ценности, но ето, че повече хора споделят, че не е добра идея. Много мислех по този въпрос и затова реших да сверя часовника преди да взема крайно решение и да видя вие, които сте минали през такъв период как ви се е отразил.
Решението за раздяла не е взето импулсивно, прекалено много камъни са, които ни пречат и не виждам скоро изход от тази ситуация, освен примирие.
Виж целия пост
# 1
Зависи от причините за раздяла. Ако са на битово ниво и като цяло има уважение са преодолими.
Аз съм дете на разведени родители, баща ми никога не е бил водеща фигура, а майка ми е била авторитарен родител. Бих казала, че имам много травми, доста от които са част от проблемното детство. Винаги съм се чудела "какво щеше да е, ако...", понякога обвинявам несъзнателно и майка ми, че си е тръгнала и ме е поставила в ужасни условия за години наред, защото не сме можели да свържем двата края. Но пък после се сещам за така наречения баща, с който никога нямаше да имам нормални отношения, защото е кръгъл идиот и ми минава. Та има много "ако-та", но генерално, да. Ако няма щастливи и подкрепящи родители, детето има повече травми отколкото други в стандартни семейства.
Виж целия пост
# 2
Тук има само "АЗ".
Но питаш на правилното място.
Тук ще ти кажат, че е ок.
Виж целия пост
# 3
Имаш ли алтернатива да не се разделяш и да си отгледаш детето в хармонично семейство? Някак си поста е сякаш имаш избор. А реално едва ли е така, щом  мислиш за раздяла.

Отговори си на тези въпроси първо.
Виж целия пост
# 4
Опитвам се, но партньора ми  е нарцисист и много скандали имаме. Имало е и други неща, които уж бях преглътнала ама явно не съвсем. Притеснено ми е единствено за детето как ще го приеме и за това създадох темата.
Виж целия пост
# 5
Аз съм израстнала в семейство, в което родителите ми не се разбираха и не се обичаха. Скандали, алкохолизъм, страхувала съм се за живота ми, срамувала съм се. Винаги съм се чудела защо майка ми не си е тръгнала и какво щеше да е. Имам травми, с които дори не мога да се боря вече, но ми тежат адски много. Та ето и другата гледна точка на дете, което израстнало в "семейство"...
Виж целия пост
# 6
Опитвам се, но партньора ми  е нарцисист и много скандали имаме. Имало е и други неща, които уж бях преглътнала ама явно не съвсем. Притеснено ми е единствено за детето как ще го приеме и за това създадох темата.
Аз израснах в семейство, в което не чувствах любов между родителите, имаше някаква борба за мен с обсебване от страна на майка ми и изолиране на баща ми, чести разправии между двамата, различни представи за отглеждането ми и т.н. Чувствах се по-комфортно, когато съм само с единия по някаква причина, въпреки че често единия говореше срещу другия. Питах ги защо не се разведат и отговорите бяха банални "За да не си дете на разведени родители" или "Ти не знаеш какво е да си по квартири, аз цял живот съм била по квартири" - живеехме в къща, която беше наследствена на баща ми... Ако сте твърде различни и психоклиматът е лош в семейството, за детето ще е по-добре да не е в отровна среда.
И да, имам травми от детството, идващи от брака на родителите ми, които вероятно са една от причините да не срещна партньор, с когото да поискам да създам семейство.
Виж целия пост
# 7
Естествено, че е най-добре за едно дете да живее с двамата си родители, АКО те се обичат, разбират, подкрепят и средата е спокойна и хармонична. НО ако средата е токсична, има скандали, викане, тормоз, то тогава е по-добре за детето родителите да се разделят. За децата е важна спокойната и сигурна среда, независимо с един или двамата родители. Така,нче ако избора е токсична среда с двамата или спокойна среда по отделно, аз за себе си и моето дете избрах второто. Животът е прекалено кратък, за да го изживеем нещастни.  А децата усещат всичко.
Виж целия пост
# 8
Опитвам се, но партньора ми  е нарцисист и много скандали имаме. Имало е и други неща, които уж бях преглътнала ама явно не съвсем. Притеснено ми е единствено за детето как ще го приеме и за това създадох темата.
Колко е малко детето? Привързано ли е към баща си? Той грижи ли се за детето?
На запад сякаш хората успяват да се разделят цивилизовано, да си запазят отношенията и детето го отглеждат в споделено родителство по-често, отколкото тук. Ако се намери един такъв баланс, едва ли травмите на детето ще са по-големи, отколкото ако живее с една нещастна майка в среда на крясъци и скандали.
Виж целия пост
# 9
В 99% от семействата има някакви проблеми, малки или по-големи.
Прочетох, че мъжът е нарцистичен тип. В какво се изразява и дали си обективна в преценката си....? Помисли за това. С този проблем едва ли можеш да се бориш, това е характер. Говорили ли сте по въпроса? Може пък да се "удари по главата" и да реши да се бори за семейството си.

При битови проблеми, не мисля, че има повод за раздяла. Едни хвърлени на пода чорапи или чинии в мивката, не са драма.
Виж целия пост
# 10
Няма как да се даде еднозначен отговор. За един, който е израснал в семейство с двама родители, но в скандали и проблеми между тях, не е добър семеен модел. При друг, израснал с един родител, а другият ги е изоставил, с натрупани гняв и огорчения срещу него, много често настройван от отглеждащия родител, също е кофти модел. Още много варианти на лош семеен модел могат да се дадат. Така че е важно как точно стоят нещата във вашето семейство. Ти най-добре от първо лице виждаш какво се случва, какви са отношенията, как се отразява вашият микроклимат на теб, как се отразява на детето. Дете с двама, но нещастни родители, също е нещастно. Някой ден може да те обвинява защо сте останали в токсичната среда и си му разбила детството. Така се случи при мен. Скандали, побоища, баща ми пребиваше майка и мен периодично. Много, много бой съм изяла от него. Дълго време обвинявах и нея, вътре в себе си, не директно, че ме е оставила да раста в този ад. Това определено си е голяма травма, която ми се отрази на живота като възрастен, на връзките ми... Мисля, че съм го преодоляла вече, но то се отразява на целия живот.
Виж целия пост
# 11
Възможно е да нанесеш много повече травми на детето си, когато вижда, че живееш с компромиси и "заради" него, отколкото ако вижда една уверена и щастлива, макар и сама, майка.
Разбира се, стига да има шанс мъжът ти да осъзнае какво в отношенията ви ти тежи и да се постарае да го подобри, а това не те тормози и не те прави нещастна, опитай да му дадеш шанс. Или да приемеш характера му и ти да се нагодиш към него, но само ако наистина би била удовлетворена от избора си.
Зависи наистина в какво се състоят проблемите ви.
Виж целия пост
# 12
Аз съм дете на разведени родители, като след развода живях при баща си, за да не ми се разваля атмосферата /бях в пубертета, тогава започвах и гимназията.../ и да не се мяткам с майка ми по квартири и да съм й в тежест, тъй като тя нямаше шанс да ни помага. С баща ми пък отделно минавахме през лишения и трудно връзване на двата края.
Не ми е било лесно съжителството и с него.
Имам травми и ще си останат такива. Ходих на психолог и ме караха да им прощавам на подсъзнателно ниво. Успях ли? Не знам. И те са хора в крайна сметка.
Двамата за жалост не се разбираха и съм сигурна, че в един момент пак щеше да се стигне до раздяла и честно казано предпочитам това, отколкото "семейна среда" изградена от скандали, нацупени физиономии и студено отношение.
Виж целия пост
# 13
Няма страшно, има някакъв по-труден период в началото за всички, но после животът става много по-спокоен. Ето например - моите родители са разведени, разведох се и аз )
По отношение на това, че ще си сама с дете - няма нищо страшно, ще видиш колко е по-лесно. Възникват трудности по-нататък - кой кога гледа детето, като има рожден ден - с кого, кога да празнува. Но хубавото е, че планираш деня си сама, не разчиташ на никого. Всичко това е само в случай, че наистина имате т.нар. непреодолими противоречия в брака и няма никакъв шанс да си оправите отношенията.
Виж целия пост
# 14
По настоящем повечето родители са разведени или са били разведени, детето ти няма да пострада повече от всички останали. Виж ако наистина мъжът ти е нарцисист, а не го казваш просто така, понеже е модерно, прочети темата за Невъзможните хора и то много подробно. Консултирай се и с психиатър, семеен терапевт, защото с развода проблемите на детето ти, а и твоите, тепърва ще започнат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия