Как разбрахте, че това е човекът за вас?

  • 2 908
  • 40
Надявам се темата да не се изтълкува като нездраво любопитство, а като споделяне на преживявания и опит за тези, които са на кръстопът или имат нужда от насоки.

Та - как и кога разбрахте, че искате конкретен човек да бъде ваш спътник в живота и/ли баща/майка на децата ви? Бързо ли го усетихте или постепенно се създаде у вас това усещане? Имаше ли нещо, което ви убеди, че това е подходящият партньор за вас?
Виж целия пост
# 1
Силна любов, хармонична връзка, хубав секс, общи възгледи, сходно възпитание и интелектуално ниво, перспективи.
Виж целия пост
# 2
В едно Тик Ток видео една млада рускиня попита баба си същия въпрос.
И старата каза - "Зависи дали ти липсва... Като умре ще разбереш".
До тогава ще се чудиш.
Виж целия пост
# 3
След първата ни среща казах на майка ми, че ще се оженя за нея. И тя (майка ми) взе че го изтърси като ги запознавах със сватовете след време, чак срам ме хвана все едно съм в някъв сапунен сериал. Не се сещам за нещо конкретно, просто усетих, че ще е тя.
Виж целия пост
# 4
В началото докато бяхме заедно се чувствах, сякаш сме само двамата на света.
Забравих бившите все едно с магическа пръчка изчезнаха.
С него се чувствах на правилното място и нищо друго нямаше значение.
Виж целия пост
# 5
Всъщност не съм се съмнявала никога. Просто съм го знаела и ми е било ясно като бял ден. Не съм изпитвала съмнение, защото нещата се случваха по мед и масло. Бях млада и знаех, че се хвърлям с главата напред и нищо не губя. Не съм обмисляла толкова, защото наистина и да не се беше получило, щях да продължа напред. Не съм приемала нещата като крайни. Имах цялото време на света.

След няколко месеца връзка един ден той ми изтърси, че щял да се ожени за мен. Аз го погледнах все едно ми е казал, че вижда еднорог. Викам си тоя съвсем превъртя играта, какви сватби, какво чудо, дай да си живеем живота. 😁😁 Ето ме и мен, с халка на пръста.

Просто винаги горим един за друг, на мен ми липсва ако за ден не сме заедно. Миналата година той замина командировка и за първи път от 11 години се разделихме за 6 дни. Мъкааааааа! Не е нужно да го чакам да умре да видя ще ми е мъчно ли! 😁
Виж целия пост
# 6
Не съм разбрала, пуснах се по течението. Като минат пеперудите, тогава става по-ясно..
Ако се чудиш, значи не е.
Виж целия пост
# 7
Както казаха по-горе, винаги съм го усещала, нещата просто вървят много гладко и недоразуменията се изглаждат много лесно, вижда се как всеки се чувства добре с другия, иска нещата да се получат и полага усилия това да стане.
Виж целия пост
# 8
Това е като с дрехите и обувките. Ако се чудиш дали да си купиш дадена дреха, по добре недей, особено, ако после не можеш да я върнеш. Ако толкова ти харесва, че си готова да опукаш кредитната карта, давай.
Ама после пак няма гаранция дали ще я носиш дълго и с удоволствие.
Ама все пак гледай да не е евтина дрехата, щото много бързо се съсипва, колкото и да е красива. И да ти е удобна, на само красива. И материята да е качествена.
Сега, зависи и колко пари имаш по кредитната карта.
Ама не да си купиш някой парцал,  който даже не ти харесва особено, щото колежката има нова дреха, и ти се ще и ти да се нагиздиш.
Виж целия пост
# 9
Не разбирам аз такива импулсивни неща като на първа среща. На мен ми трябва да се събуждам до тоя човек, да го видя рошав и сънен, той да ме види без грим, да съм там когато е без пари, да съм там когато е с много пари, да го видя пиян, радостен, тъжен, ядосан, да съм болна, да е болен, да срещнем улично куче/котка, да срещнем бившата му/мой бивш …
Още щом го видях знаех, че искам да знам повече за него. Чак когато го опознах исках да е до мен. Отне ми четири години. Няма парфюм, цвете и вечеря на света, които да ме накарат да родя дете на мъж, за който имам съмнения. Хората не се променят. Трябва да видим всичките им недостатъци за да ги приемем.
Виж целия пост
# 10
Taкива неща, дето от пръв поглед станало ясно, са ми за книгите. На практика става постепенно с опознаването, а всяка връзка започва с идеята за неангажирана свалка и секс. И после, ако след като си вдигнете гащите не се чудите само как да кажете "чао" и да се ометете, а искате да останете, да се гушкате, да си говорите, да повтаряте, тогава значи има нещо на ниво химия. Останалите нива се разкриват с времето.

П.П. Тези, за които пеперудите в корема са единственото условие за брак, най-често завършват с развод като умрат пеперудите.
Виж целия пост
# 11
Той разбра преди мен,а аз му се доверих.Това с едно изречение, защото иначе ще е много дълго...
Виж целия пост
# 12
И двамата се избрахме взаймно. Явно знаехме по някакъв начин, че ще сме заедно. Не беше най-голямата любов на света, а по скоро привличане, което с годините и с нещата, които преживяхме се превърна в голяма любов.
Сега не мога да си представя да седя и час без него. Когато пътува или сме разделени, сякаш сърцето ме боли и в гърлото ми има буца. Но кога беше момента в които разбрах, не мога да кажа.
През годините е имало много сътресения и моменти, в които се чудиш дали това е човека. Но щом оставате заедно и оправяте нещата, значи сте един за друг.
Виж целия пост
# 13
Ние се оженихме много млади и се сгодихме само след 8м връзка. От почти 19г сме заедно, 18 от които сме женени. От първия ден живеем заедно и реално в един момент осъзнах, че той ме прави щастлива, спокойна и че е всичко, което ми е липсвало в предната дълга връзка.Че е добър човек, че ми напомня на баща ми по характер /баща ми почина няколко месеца преди да се запознаем/. В даден момент от самосебе си заговорихме и за деца и малко след това той ми предложи брак. Не съм се колебала изобщо.
Виж целия пост
# 14
Още като се запознахме някак знаех. Не точно като по филмите, които визира Черна станция. По-скоро някакво дежавю - все едно съм прекарала някой предишен живот със съпруга ми. С никой друг не съм се разбирала без думи. За мен той е обич, сигурност, спокойствие, опора. С него изведнъж почувствах, че животът ми е завършен във всеки един аспект. Всъщност може би пък е точно като по филмите Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия