Пари на заем

  • 3 129
  • 63
# 30
Ако някой ми дължи 600 лв бих го попитала кога ще ми ги върне. Не бих оставила нещата така и бих говорила. Ако не ми ги върне, ясно - този човек е използвач.
Тази братовчедка 2 години да не се сети, че дължи пари е много гадно.


Аз не съм толерантна към хората, които вечно нямат до заплата. Това е начин на живот, който не спонсорирам, но и такива в обкръжението си нямам.

Като ми дойдоха проблеми на главата преди около две години имах и продължавам да имам ужасни разходи. Ама направо главоломни. И тогава един близък приятел ме попита дали имам нужда от пари. Благодарих му и му казах, че ще се оправя. Нямах представа кога бих могла да ги върна и за това предпочетох да изтегля кредит и да връщам ежемесечно пред това да му дължа.
Виж целия пост
# 31
Давала съм много и то не само конкретна сума кеш, ами плащам сметки или нещо, за което трябва да съберем общо пари (почивка, общ подарък) и винаги има някой, който удобно забравя, че ми дължи 50-100 лв...
Аз, като дължа 5 лв и си пускам 5 аларми да ми напомнят. В момента една приятелка ми дължи 80 лв, пак от събиране на общ подарък, няколко пъти ми каза - трябва да ти ги върна и нищо. Ситуацията е още по-грозна, защото ми предстои раждане и разходи за отглеждане на бебе и тя знае. Решила съм повече никога да не плащам общи сметки и после да чакам да ми дадат пари, защото всички свикнаха така и винаги изгарям.
Търся си ги, отговор: Оо, да, хайде да изтегля и глас в пустиня.

Та, не не давам кеш на заем (винаги казвам - и аз нямам сега), решила съм и да не плащам вече общи сметки, освен ако преди това не са ми превели пари онлайн. В крайна сметка, всеки сам отговаря за разходите си, аз моите пари ги изкарвам с труд и лишения. Щом аз мога и другите могат. Не ми е жал за хора, които нямат финансови възможности, защото отговорността и вината е тяхна. Щом аз мога и те могат.
Виж целия пост
# 32
Аз казах вече, че съм го приела като помощ, просто не бих го направила втори път. Няма проблем за мен, но виждам, че те вече не ни търсят, очевидно им е неудобно и в тази връзка такива вземания/давания развалят отношения.
Виж целия пост
# 33
Болна тема ми...Има нещо вярно в поговорката, че ако искаш да си развалиш отношенията с някой, му дай пари назаем. Давала съм, още давам на една колежка преди заплата, понякога и по-големи суми, но винаги е била коректна, а и ми е много близка. Сглупих преди близо година да дам 6500 на също уж близък човек, който даже се засегна, че му ги преведох по банков път, с основание "заем", а ето че май ще се наложи да си ги търся по "недоброволен" път...Ако нямах и черно на бяло нищо за този заем, със сигурност щях да пия една студена вода, сега ще видим... Все още ме втрещява наглостта, арогантността на някои хора с нагласа, че някой/нещо/целият свят им е длъжен на тях "онеправданите", "ощетените"...
Виж целия пост
# 34
Винаги ме е озадачавало как масово във фирмите, в които съм работила, а и в други фирми, за които знам от разговори с близки, когато наближи време за заплати и всички почват да тропат, да подпитват, да дават зор, да се тикат като малки деца пред сергия за бонбони да минат първи ако се изплащат в брой, да висят на телефоните в онлайн банкирането очаквайки превод ако се плаща по банка, а да не дава Господ заплатите да се забавят с ден-два (не говорим да закъснеят от законоустановеното) и се почва едно мърморене, звънене, питане, бойкотиране на работния процес, въобще грозна и смешна картинка. Ясно е, че никой не работи за аплодисменти и всеки си очаква заплатата, но чак такова издребняване не мага да приема от възрастни индивиди. Все едно като вземат заплата и разграфяват дневната "дажба" до следващата заплата, та всеки месец са на нула. И ако излезе непредвиден разход или просто по-висока сметка за ток и хоп - заем до заплата. Такива хора живеят в порочен кръг.
Виж целия пост
# 35
Никога не съм си харчила до дупка заплатата. Винаги съм гледала да имам спестени пари за черни дни. А при заплата, си пъхвах в едно джобче на портфейла 20-50 лв да не ги виждам. Дори съм ги забравяла че са там. Като ги открия е много приятно.Човек трябва да може да си прави сметката, за мен ще е голямо унижение да питам приятели и колеги за заем. Дори от майка ми не съм вземала. От 17 годишна работя и се оправям сама. Ще ходя пеша, ше стоя гладна, но няма да се унижа да искам 20 лв на заем.
Виж целия пост
# 36
Аз забелязвам една тенденция, поне при хората около мен. Тези, които сме с по-доходоносни професии (естествено постигнато всичко с много труд и лишения), някак си останалите от кръга познати, които обаче са например без образование и работят в обслужващия сектор, ни нарочват като едва ли не длъжни да им покриваме сметки за кафе или като дължат пари, да не ги връщат, защото - "еее, ти ли нямаш пари, колко пари изкарваш" (казвали са ми го). Едва ли не, защото аз си скъсвам задника, с извинение и това по някакъв начин ми се отплаща, съм длъжна да съм толерантна и да опрощавам задължения на хора, които ги е мързяло и са избрали по-лесния път, но съответно нямат моите доходи. Това много ме дразни и е още една причина винаги, когато някой ми търси пари назаем, да казвам, че нямам сега.
Виж целия пост
# 37
Аз винаги съм работила в обслужващия сектор, но никога не съм гледала на състоятелните ди приятели по този начин. Забелязвам обаче, че понеже мъжът ми е американец, едва ли не парите ги ринем с лопата и са ми правени разни изречения, които ме дразнят. На никого освен на децата си не се чувствам длъжна да помагам безвъзмездно и то до едно време. Стъпят ли си на краката, трябва да си правят сметката. Учила съм ги от малки да не харчат всичко което имат и да не чакат всичко наготово.
Виж целия пост
# 38
Да и някак хората имат нереални представи. Ето, твоят мъж е американец, което означава за останалите, че имате много пари. Аз, например съм адвокат и разбирането е, че едва ли не си имам дърво с пари вкъщи и се къпя в тях. А нещата въобще не стоят по този начин. Живеем така и си позволяваме неща, които всеки малко по-трудолюбив човек може да си позволи. Големите пари се изкарват от друг тип хора.
Виж целия пост
# 39
Разбира се, всеки чужденец е милионер, адвокатите също ринат пари... Но и така да е, когато си изкарал патите си с труд, недоспиване, лишаване от свободно време, кой има право да ти държи сметка?!
Виж целия пост
# 40
На мен често ми държат или другият вариант е, както писах горе - винаги за някакви общи инициативи традиционно аз плащам всичко и после (евентуално) ми ги връщат. Повечето не си правят и труда, защото нали съм милионер и аз Grin
Няколко пъти съм си правила експеримент, да не поемам инициатива аз да платя и накрая не отиваме на даденото място или не купуваме даденото нещо Grin

Много неприятен манталитет е това, но затова и трябва да знаем ние самите да си поставим граници.
Виж целия пост
# 41
Аз такива хора не понасям и не толерирам, ама съм киселячка и не ми се лепят, не им минават номерата.

Имаме приятели в компанията с по-скромни доходи, не са учили висше, работят обикновени неща, нямат особена амбиция. Обичам си ги, защото са дългогодишни приятели и добри хора. Никога не са очаквали да им се покрива нещо. Случвало се е да запазя хотел за тях, отиваме заедно на море. Плащат веднага всичко, не са бавили. Даже като излизаме винаги си плащат сметки и всичко. До хора е.

Иначе масата хора винаги гледа плюсовете, но не гледа минусите. Тоест гледат ти професията като доходоносна. Обаче моята адвокатка си счупи ръката брутално, въпреки това работи, няма болничен, няма почивка. Свърши ми ужасно много работа. Ако беше с друга професия сигурно щеше да лежи болничен в тях. Това обаче никой не го гледа и “евала” няма да ти каже. Ще ти брои парите.
Виж целия пост
# 42
В миналото съм давала заеми, броени пъти са ми ги връщали. Сега вече не. На никого. За поръчител - абсурд, на никого. Има кредитни карти, овърдрафти, за по-големи суми банките дават заеми, така че… Ако банката не му дава на някого, значи е ненадежден и няма да си върне заема.
Ако искаш на някого да не му видиш очите повече, дай му пари на заем.
Виж целия пост
# 43
Банката може и да дава, не е в това въпросът, а че тези хора реално нямат никакво намерение да връщат парите. Затова не ходят в подходящите институции - банки или бързи кредити - а търсят от приятели и роднини. Там се смята, че кандидат-кредиторът е длъжен да даде, все пак сме свои хора, сумите често са пренебрежими всяка сама за себе си, а самото даване е трудно доказуемо.
Виж целия пост
# 44
Основно правило ми е да давам само толкова, колкото мога да прежаля.
Давала съм веднъж 3000 лева на много близък приятел. Беше в сделка за апартамент с последните си пари и нещо не си беше сметал парите за нотариус, данъци, комисион и т.н.  Върна ми ги на 3 пъти в следващите 3 месеца. Вече не сме толкова близки, но по други причини.
И друг път дадох на една колежка - самотна майка с 2 деца. 20 лева. Нямали какво да ядат. Понеделник щяла да ми върне. Върна ми ги, ама преди това в неделя я видях в мола да си купува от ония талончета дето се търкат и може да се спечелиш. Май вече ги забраниха. Както и да е. Още много пъти ми иска дребни суми след това, но никога повече не ѝ дадох.

Апък аз съм искала 200 лева веднъж от най-добрата ми (и до днес) приятелка в един мнооого беден студентски период. Върнах ги, но години по-късно още ми е неудобно, че се стигна до там.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия