Здравейте,
Пише ви човек, който обича животните. Винаги съм се радвала на всякакви животни, но котките са ми слабост. От дете в семейството ни винаги е имало котка.
От няколко месеца живея с приятеля ми в малък апартамент. Той има куче, което живее при негов роднина, за да си правят компания, а ние само го разхождаме и го връщаме, но сега заради влошеното здраве на роднината му го взехме при нас.
И тук започна моят проблем… Не мога да повярвам, че го казвам, но това куче ме дразни и не мога да свикна с него. Постоянно ми се бута, върви след мен, скача, гризе каквото свари, мирише му козината, а космите са буквално навсякъде. Разбирам, че е дружелюбно и се радва, но ми идва прекалено. Не е малко кученце – тежи около 20 килограма и е на години. Апартаментът ни е малък, а откакто кучето е тук, се усеща още по-тесен и задушен.
Качва се по мебелите, всяка вечер скимти, защото иска да спи в леглото ни, но ние не го допускаме там. След него всичко мирише и е в косми. Дори когато ям, трябва да пазя храната си, а присъствието му ми разваля апетита, защото идва и проси. Чувствам се изнервена, раздразнителна и… виновна.
Приятелят ми го обожава и го приема почти като дете. Очаква и аз да го чувствам така, но просто не мога – и му го обясних. Не съм свикнала с такъв тип поведение при животно. С котките е различно – по-независими са, не се натрапват и не изискват постоянно внимание.
Започвам да се чудя – нормално ли е да се чувствам така? Проблемът в мен ли е? Възможно ли е просто да не съм "кучешки човек"? Или действително кучето е много разглезено, защото и приятелят ми често му прави забележки?
Ще се радвам да чуя мнения – ако някой е бил в подобна ситуация, моля, споделете. Не искам да нараня никого, най-малко приятеля си, но усещам, че все повече се напрягам.
Виж целия пост
От няколко месеца живея с приятеля ми в малък апартамент. Той има куче, което живее при негов роднина, за да си правят компания, а ние само го разхождаме и го връщаме, но сега заради влошеното здраве на роднината му го взехме при нас.
И тук започна моят проблем… Не мога да повярвам, че го казвам, но това куче ме дразни и не мога да свикна с него. Постоянно ми се бута, върви след мен, скача, гризе каквото свари, мирише му козината, а космите са буквално навсякъде. Разбирам, че е дружелюбно и се радва, но ми идва прекалено. Не е малко кученце – тежи около 20 килограма и е на години. Апартаментът ни е малък, а откакто кучето е тук, се усеща още по-тесен и задушен.
Качва се по мебелите, всяка вечер скимти, защото иска да спи в леглото ни, но ние не го допускаме там. След него всичко мирише и е в косми. Дори когато ям, трябва да пазя храната си, а присъствието му ми разваля апетита, защото идва и проси. Чувствам се изнервена, раздразнителна и… виновна.
Приятелят ми го обожава и го приема почти като дете. Очаква и аз да го чувствам така, но просто не мога – и му го обясних. Не съм свикнала с такъв тип поведение при животно. С котките е различно – по-независими са, не се натрапват и не изискват постоянно внимание.
Започвам да се чудя – нормално ли е да се чувствам така? Проблемът в мен ли е? Възможно ли е просто да не съм "кучешки човек"? Или действително кучето е много разглезено, защото и приятелят ми често му прави забележки?
Ще се радвам да чуя мнения – ако някой е бил в подобна ситуация, моля, споделете. Не искам да нараня никого, най-малко приятеля си, но усещам, че все повече се напрягам.
