Първа среща с Бебо!

  • 2 397
  • 62
Скъпи мами, пишейки в друга тема се сетих за това как за Първи път останах насаме с Първото ми дете след раждането..... Ами... бях пълна трагедия..... Ни майчино чувство, ни нищо.... Сякаш не бях аз.... Дори първоначално му казвах - На кака Бебето, или на Леля Бебето, вместо - На мама детето.....

После с другите ми деца нямаше проблеми при първите срещи, но с първото дете и първата среща - чак се бях притеснила,че няма да го обичам......

Как бе при вас? Казахте ли и вие вместо МАМО, нещо друго?
Виж целия пост
# 1
Оф....това си мислех и аз скоро..хаха
Бутах количката към стаята и си викам..Божее това дете от къде се взе? Я да му преброя пръстчетата дали са по 5 Mr. Green Mr. Green

Естествено, че не я обикнах от първият миг....мисля, че това става с времето, когато почнеш да се грижиш и трепериш за него.

п.п. А иначе за обръщението, не се сещам да си призная какво съм изплещила Mr. Green
Виж целия пост
# 2
аз бях горда, че имам син  hahaha Само си повтарях: моят син!  Разглеждах го внимателно и си мислех: хубав е, наистина е хубав Simple Smile
моето бебе и моето дете стана по-късно, но в началото - "моят син" !
Виж целия пост
# 3
"На мама съкровището - Боже, колко е хубав! Дали така ми се струва, защото си е мой или защото наистина е хубав!??"
Виж целия пост
# 4
  Имах тренинг със сестра ми и въобще не ми се опъна. Движенията бяха отработени. Вълнувах се, но някак знаех, че малко по малко нещата ще се наместят. Първата усмивка направи точно това - имахме обратна връзка и всичко си дойде по местата. Дотогава хем си тананиках "Аз ли съм или не съм", хем знаех, че съм си аз:)
Виж целия пост
# 5
Ами, гледах го като извънземно.  Mr. Green После явно майчинският ми инстинкт проговори и се окопитих.  Laughing
Виж целия пост
# 6
Не беше в настроение, когато ми я доведоха. Показаха ми я, тя реве, та пушек вдига..., изплаших се, че не чувствам нищо. Погалих я по едната бузка... Акушерката я отнесе нанякъде, а аз останах да си мисля, че освен жал към това малко вързопче, друго не чувствам Laughing.

Сега я обичам повече от себе си. Не знам, кога ми се зароди това чувство, със сигурност..., но може би към втория-третия месец някъде...
Виж целия пост
# 7
Казах си му МАМО без колебание или някакво друго нещо. Просто ми дойде отвътре.
Виж целия пост
# 8
аз нямах проблеми в това отношение. още след като се роди и ми го показаха си усещах, че това си е моето детенце и после, когато ме забедоха в стаята нямах търпение да ми го донесат и да си го гушна. веднага се почуствах майка и започнах да си му викам "на мама момченцето", или разни др. такива. веднъж обаче, беше на няколко седмици вече,  вместо "ела при мама" казах "ела при кака". много смях си се смях самичка.
Виж целия пост
# 9
Ами аз съм в очакване, но ми е притеснено, защото покрай брат ми, който е с 16 години по-малък съм свикнала с "како", а не с "мама". Ще трябва да свикна да казвам "на мама" Wink
Виж целия пост
# 10
аз й казах "на мама съкровището"...
на още по-силно впечатление ми направи, когато баща й я пое в ръце от акушерката, каза "здравей, тате!"
Виж целия пост
# 11
Нямам спомен да съм казала каквото и да било, когато я видях за първи път, опитвам се да се сетя, но не мога. Единствено помня, че когато ми я дадоха веднага след като я извадиха, беше много намръщена, не плачеше, но и до сега се мръщи така. Нямах усещането за Майка, не ми идваше отвътре да я нарека мое бебе, говоря за първите 2 дни, после малко по-малко започнах да я възприемам като Моето бебе. Един вързоп, който само спи, мръщи се и яде. Криво ми беше, че не изпитвам тези велики майчински чувства, за които толкова се говори, въобще не знаех какво да я правя, как да я държа, как да я сложа на гърда /въпреки, всичко което бях изчела във форума/ и т.н. Сега като пиша и си припомням какво беше и се чудя, как не му направих нещо на това бебе.
Виж целия пост
# 12
Какъв ти майчин инстинкт?! Нищо такова нямаше! Стоях и ги гледах вцепена и си мислех, че ще им счупя я крак, я ръка, като тръгна да им сменям памперсите или да ги къпя! А иначе и аз 2-3 пъти изтърсих "На кака бебетата"  Embarassed!
Виж целия пост
# 13
Ами имах племенник вече, които беше на година и нещо, пък аз бях живяла с него до 9 му месец, та общо взето знаех за какво иде реч, ама племенника ми беше 3.800, а пък моята се роди 2.950, и само си повтарях каква е клечка, всичко и беше голямо  ooooh! иначе нормално възприех да и казвам на мама детето Mr. Green Сестра ми беше тази която трябваше да си пречупи езика, все мамосваше моето    Crazy
Виж целия пост
# 14
Когато се роди дъщеря ми се разплаках от радост,вече я обичах.Сякаш чувството винаги е било в мен,само е чакало събитието,за да се развихри с пълна сила.Първите дни си я гушках постоянно,оставях я да спи в ръцете ми по 3 часа,не можех да и се нарадвам.
И със сина ми беше същото,постоянно се разплаквах като го погледна,от радост.Та и сега понякога.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия