Любители на котки - Тема 213

  • 28 090
  • 656
# 630
Ох, ужасно звучат тези алергии. Клетите душинки...

Ето ги нашите госпойци. Днес като позахладня надвечер, и двете се настаниха на балкона.

Виж целия пост
# 631
Съжалявам че ще го кажа, но е хубаво да се знае, че животното си е ангажимент. След като решим да го приберем в къщи, трябва да сме наясно, че поемаме ангажимент и отговорност за неговото добруване през целия му живот. Трябва да сме наясно, че то е живо същество, което изцяло зависи от нас, както здравословно, така и емоционално. Трябва да сме наясно, че сме длъжни да му обръщаме съответното внимание, да следим здравословното му състояние, да полагаме ежедневни грижи. Трябва да сме наясно, че това не е плюшена играчка, с която да си поиграем и после да я оставим на дивана. Когато имаме животно вкъщи, трябва така да си планираме живота, че да е съобразен с него. Те усещат всичко. Усещат и негативните ни емоции към тях и реагират по своя си начин.
Виж целия пост
# 632
Мила, така е. Ние живеем в чужбина. Винаги съм живяла с животни около мен и това беше голямо изпитание да няма такова покрай мен. Почнахме с рибки. От там морски свинчета, хамстер все животинки които не могат да разрушат къщата и уж по лесно може някой друг да ги гледа. Когато бяхме вече в собствено жилище и почина хамстерът на дъщеря ми, бившия ми мъж предложи да вземем коте. Казах, че това е ангажимент за години напред и ако ние не сме готови по добре да не вземаме. Пари, време и съобразяване. Във времето в което бяхме отпуска тя беше в пансион. От няколко години живея сама с нея. Вместо  3 седмици вече съм отпуска 2 за да не тормозя дъщеря ми да гледа двете котета дълго време. Сега ми се налага планиране на извънредна отпуска и най напред беше : кой ще гледа нея и тогава всичко останало.  Както написах и по рано взела съм я със ясното съзнание, че е член от семейството ми. Тормози ме когато съм безсилна да й помогна защото и тя страда. Никога обаче не съм казвала, че ми пречи, ангажимент и Т.н.  Днес съм на работа и сутринта едва се разделихме. Не е от гушливите, но си поплака като тръгвах.
Виж целия пост
# 633
Ох, като почнете така. На никого не му е кеф и радост да има по-голям ангажимент от очакваното. Това, че търся първо по-удобни за мен варианти не ме прави безотговорен или неангажиращ стопанин. Много ме дразни тва вменяване на вина в тая група.
Виж целия пост
# 634
Моля за съвет! Една котка, която храня има две бебета. Може би са на около месец и малко. Майката започна да ми се доверява и дава да я галя, докато яде. И трите имат секрет на очите. Вероятно майката ги е заразила с нещо. Какво мога да направя? Скрити са на много труднодостъпно място и буквално се правя на нинджа, за да стигна до тях.
Буда и Марс с ново обзавеждане, което спечелих от томбола в училището на детето:
Виж целия пост
# 635
BundleOfLove, вет, който приложи успешната лазерна терапия на Блеки, изписа епителизиращ гел, с който мажех раната.
Споделям го- от хуманитарна аптека е

Виж целия пост
# 636
Пък ние сме на къщичката и Пиратчето така ми липсва. Човек колкото повече остарява толкова по-привързан към животинката си става. Какво ли ми прави сега голямото оче...
Виж целия пост
# 637
Лилу вчера.

Виж целия пост
# 638
Понеже са ми изтрили "острото" мнение заедно с отговор към Ну Заяц, за бебетата (да бяхте поне него оставили...)

От тук нататък ще прескачам постове на
BundleOfLove, щото ми писна...

Ну Заяц, за бебетата можеш да подсилваш имунитета на майката, която ще им дава необходимите антитела, докато сучат. От медицинска гледна точка, можеш само да почистваш очичките, защото вероятно бебетата са твърде малки за антибиотик. Почистването на очичките става с различни варианти, най-лесният от които е с физиолигичен разтвор от аптеката. Антибиотични капки не се препоръчва да се капят ако бебетата още не са "прогледали". Ти ще кажеш колко големи ти изглеждат. Като почнеш да чистиш очичките ще текне много гной. Подготви си марлички и носни кърпи (памук недей, защото залепя по очичките).
Виж целия пост
# 639
Здравейте !
Не е приятно , когато се дискутират такива теми , но и винаги остават да висят във въздуха недоизбистрени .
Относно това , какъв ангажимент е да се отглеждат домашни любимци - ако се търсят идеалните стопани , то ще останат шепа хора , които разполагат с перфектните условия , достатъчно време и ресурс за това .И пак нищо не е сигурно , защото условията могат да се променят .
Правим каквото можем , но според мен семейството и децата са приоритет пред домашните любимци . Да ,  отсъствията  често са оправдани  дори да не са служебни или по други задължения , а да са заради семейни почивки и децата . Налагат се някои компромиси и когато оставям моите животинки , винаги ми е притеснено. Да не съдим другите , всеки сам си знае какви предизвикателства има в личния си живот !

Към отглеждащите малки котенца , зависи , разбира се , на каква възраст са в момента , но се чудя за възраст месец и половина - мокра храна 80-100гр дневно добре ли е ?
Вода засега давам още от бебешкото шише с биберон - голямо дране пада по пръстите ми , но ако трябва да пие от купичка - каква да бъде ?
За хранене - първо използвах налична порцеланова чинийка (за торта) , после смених с тази и е супер сега - заради борда почти няма фира навън .
https://zoomagazin.eu/products/nobby-cat-ceramic-milk-dish-face- … h2sm-100-ml?_gl=1*bjwm9d*_up*MQ..*_gs*MQ..&gclid=EAIaIQobChMI-pHpz-f5lAMVApKDBx0IITUbEAAYASAAEgK8ofD_BwE&gbraid=0AAAABBvrB0Z2IddHvJvKNh08F6l0XMSjO
Виж целия пост
# 640
Някой ако има бентонита от Кауфланд може ли да ми снима колко е едър да видя дали ще стане за автоматичната тоалетна? Тенкс
Виж целия пост
# 641
За мен котето не е домашен любимец, а член от семейството. Полагам същите грижи както за всеки друг. За него ние сме целият му свят, защо то да не е същото за нас? То е дете, което не може да се грижи само за себе си. Затова си преценявам мога ли, не мога ли. Щом съм го взела, полагам всички грижи, от които има нужда. При пътуване или съседката го гледа, която има същото виждане по въпроса, или го взимаме с нас. За лятото съм й взела самолетни билети за България.
Виж целия пост
# 642
Абе и е така, и не е. Зависи човек на колко години е, какви други неща има тепърва да оправя в живота си. Предния ни котарак взех сигурно като бях на 29 или 30 не помня точно. Живеехме с приятели деляхме общ много голям апартамент и ползвахме общо кухня. Моята приятелка много дразнеше котарачето. Постоянно му пляскаше с ръце, той се стряскаше, беснееше. Аз го взех без да помисля как ще му се отрази живота с няколко човека. Отделно млада съм била, не мислех. Например не бях се погрижила да е супер обезопасена терасата. И нашият на няколко пъти се озоваваше у съседите. Няколко пъти е и падал. Боже, колко ми е бил акълът! Като си млад животът е някак на бързи обороти. А в голямите обороти човек се и изморява, и грешки прави.

Та зависи човек в какъв етап е, колко от енергията му отива другаде. Може да си обичаш животинката и все пак да не се получават някой път нещата. Когато си по-голям на години вече всичко е по-осъзнато, по-отговорен си.
Не знам дали хубаво го обясних.
Виж целия пост
# 643
Е. и аз съм правила грешки. Но винаги съм смятала животното за мое семейство. Над 10 години нямах животно, защото нямах възможност да му осигуря грижите. И много добре обмислих сега дали имам и мога. То не е виновно, че сме заети, иска си своето. То едно коте лесно се гледа, не е като куче да го извеждаш по 3 пъти на ден. За куче си прецених, че не мога да поема такъв ангажимент.
Виж целия пост
# 644
Когато си по-голям на години вече всичко е по-осъзнато, по-отговорен си.
Не знам дали хубаво го обясних.
По-елегантно от това - евала... Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия