Каква я мислихте, а каква стана...

  • 1 077
  • 12
Здравейте,
още не съм майка, не ме вълнува много въпроса за кърменето. Знам, че това е най-доброто за моето дете, храненето с адаптирано мляко е по-удобно за майката, но въпреки това не знам защо изпитвам някакво неприятно чувство, когато си представя да кърмя.

Със сигурност ще се пробвам да кърмя, гледам да се настройвам положително за това, но сега даже ми е неприятно, когато ми тече коластра.

Та ми е любопитно - вие как сте виждали нещата и какво се е оказало в последствие и какви са причините да не кърмите - нежелание, здравословни проблеми?

И нито майка ми, нито свекърва ми за върли застъпнички за кърменето, просто казват - дано да имаш кърма, пък каквото стане - такова.

Мъжът ми пък горкия въобще не е запознат и си мисли, че бебе се кърми месец-два по принцип  Grinning , а пък аз му обясних, че може едно дете да се кърми и до две-три години. Всъщност той няма особено мнение по въпроса и ще приеме моя избор, какъвто и да е той.

Благодаря предварително за споделените мнения!
Виж целия пост
# 1
А наясно ли си за себе си защо реагираш така на представата да кърмиш?В смисъл - обикновено има разни подсъзнателни причини - някои жени несъзнателно приравняват кърмата с всичко друго,което отделят телата ни и оттам им е неприятна представата,за други пък докосването до гърдите има подчертано сексуален характер и логично се чувстват отблъснати от идеята детето им да суче на гърдите.Има и разни съвсем прозаични причини понякога - митовете и приказките за това колко е болезнено и неприятно кърменето са наравно с тези за същото при раждането (и за двете такъв резултат е просто поредица от грешки,а не че така трябва да бъде).
Според мен е важно да си изясниш нещата,като се конфронтираш в себе си с тези неща (аз нахвърлих само някои от възможните причини)- това може би ще ти помогне да преодолееш тези нагласи ThinkingВажно е и да решиш дали това отношение се отнася само към акта на кърмене като такъв (защото ако ти е неприятно самото физическо докосване,спокойно може да се преодолее проблема,като още от началото се изцеждаш и даваш изцедена кърма с шише).Струва си да опиташ и да разгледаш всички възможности и варианти,защото кърменето е наистина от неоценима важност за бебо - но ако не можеш да се пребориш,в края на краищата по-важно е да храниш детето си с любов,а не с отвращение Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Същото беше и при мен - самата мисъл за кърмене ми беше неприятна.

Мога да те посъветвам същото, което прочетох в една книга - опитай. Дай шанс на теб и бебето да го кърмиш - може да ти хареса и да продължиш. Може пък да не ти хареса и да не ти е приятно или да не можеш, или нещо друго... Храниш го с шише и толкова. Не е престъпление да не кърмиш, нито ще е фатално за детето ти. Най-важното е да го обичаш и да му дадеш усещането, че е уникален, ценен човек, нещо което няма как да стане ако не мислиш същото и за себе си, а да пренебрегнеш собствените си чувства в името на това "колко е полезно кърменето" е като да не се цениш... Да кърмиш с отвращение или нежелание не е нужно.


При мен кърменето беше 10 дни най-вече по здравословни причини. Толкова критики и забележки изтърпях от познати и непознати и то точно, когато и без това си депресиран. Накрая по съвет на мъжа ми казвах, че "Той не ми дава да кърмя." Така че приготви се и ти за същото ако не потръгне с кърменето и не се връзвай на приказки за по-глупавите, болни, грозни и т.н. деца, които не са кърмени, а се наслаждавай на майчинството.
Виж целия пост
# 3
Като се замисля, не виждам в това никакъв сексуален подтекст и гърдите си не ги виждам единствено като сексуален обект.

Не ме притеснява и това, че детенцето ми е момченце, защото и това съм чувала.

Може бе по-скоро ми е неприятно, че ще ми тече нещо от гърдите,освен това не мога да си представя да кърмя пред други хора, освен пред мъжа ми.

Изключено е да го кърмя навън, обаче ще ми е неприятно да го правя и пред свекърва ми например.


Иначе смятам да дам шанс на кърменето, може да се окаже, че имам твърде много предубеждения, които да изчезнат.

Но за съжаление нагласата я нямам...
Виж целия пост
# 4
Ами защо не погледнеш темите "Добрите страни на изкуственото хранене" в този форум и "Защо всъщност кърмите" в съседния (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=18032) и ще си създадеш по-точна представа и за двете възможности.
Виж целия пост
# 5
Значи по-скоро първата причина - гадна ти е самата представа за телесните течности Thinking Защо не пробваш сега докато ти тече коластра да си слагаш в сутиена от тези тампончета за почистване на грим - така поне това течене няма да те притеснява Simple Smile Аз също бих предложила да прочетеш повече за всичките свойства на кърмата - може би представата,че си способна да произведеш нещо толкова уникално,ще успее да надмогне това отблъскващо усещане?! На мен ми беше много забавно,че мога да правя мляко Mr. Green И досега ми се вижда хем някак смешно,хем много занимателно Simple Smile
А за кърменето пред хора не се притеснявай - няма причина да ти се наложи,аз също не кърмя пред баща ми или свекър ми например,когато са вкъщи,а отивам в другата стая.Пък и никой не казва,че трябва да кърмиш навън - повечето мами изобщо не го правят и никой не страда от това,то си е до индивидуални предпочитания и разбирания,а не е нещо задължително Simple Smile
Виж целия пост
# 6
Спокойно, има време.
Аз в началото страшно се срамувах, много ми беше неприятно, ако някой друг освен мъжа ми ме гледаше... майка ми иди-дойди, но свекърва ми и всякакви тетки, които с умиление ме зяпаха точно, като извадех гърдата, и се навираха да гледат как яде детето... Ужас просто. И от баща си се стеснявах дълго време... Все гледах да съм вкъщи за времето за кърмене.
С времето се промениха полека нещата. Открих, че мога да кърмя дискретно пред други хора (роднини). Ако се случи да кърмя навън, мога да го направя така, че никой да не усети. Но кърменето навън или пред други хора съвсем не е задължително условие за успешно кърмене! Има много майки, които си кърмят успешно децата, без никой никога да ги вижда извън дома.
Аз доста късно преодолях срама си да кърмя пред роднините... със сегашната си увереност може би бих посмяла по-рано, още повече, че те най-искрено не се смущават и го намират за естествен акт. Смущението беше от моя страна, но общо взето, мина. Има, разбира се, роднини, пред които не бих хранила детето, а поне бих се извърнала, или бих отишла в друга стая. Роднини от мъжки пол, като кумеца ни, или мъжът на братовчедка ми и прочие.
А за изтичането на мляко от гърдите - аз бях много изумена...един вид, седиш си, изведнъж слагаш бебето и то - хоп! и смуче мляко от теб! За мен беше приятна и странна изненада. Много различно усещане от всичко до момента. Чувствах се така: ... Нещо, което само аз можех да правя...таткото даваше водичка Wink за да дава приноса си.
Пиша това, макар че още кърмя, защото всъщност не винаги съм била така уверена в себе си и в кърменето, и в началото май много майки изпитват подобни на твоите чувства  Grinning
Мотивацията също взема време. Може би ще ти е интересно да прочетеш това, това, и това. Друго много полезно четиво е Книга за кърменето.
Виж целия пост
# 7
Последните 2 месеца не ходех на работа и голяма част от деня прекарвах четейки информация за кърменето.Коластра по време на бременноста имах много и също ми беше неприятно усещането .Е,имах желание,но не се получи.Преживях го тежко и сега съжалявам естествено  baduu ,можех спокойно да си гледам бебето,а не да се кахъря за това! Тъй,че опитай да кърмиш,ако става-става,ако не ставаш "изкуствена Grinning )майка и готово.
 Но знай,че кърма чрез медитация не идва Wink
Виж целия пост
# 8
Да не би това да е свързано със страх от майчинството? Не влагам нищо лошо в това. Може би усещаш, че тялото ти не ти принадлежи? Спокойно , с раждането на детето ще почувстваш пълна отдаденост. Никога през бременността не можах да си представя дори, а камо ли да почувствам, тази любов и всеотдайност, която изпитвах като се сдобих със син. Всичко друго отиде на заден план. За известно време не възприемах гърдите си като нищо друго, освен "трапезария" за бебето. С времето това чувство започна да избледнява, имах желание да си "върна собствеността" върху тялото си, може би затова го отбих  на 9 месеца и половина. Предполагам, че това е точно майчинския инстинкт. Природата ще си свърши работата.
Виж целия пост
# 9
Цитат на: biala
Здравейте,
още не съм майка, не ме вълнува много въпроса за кърменето. Знам, че това е най-доброто за моето дете, храненето с адаптирано мляко е по-удобно за майката, но въпреки това не знам защо изпитвам някакво неприятно чувство, когато си представя да кърмя.

Със сигурност ще се пробвам да кърмя, гледам да се настройвам положително за това, но сега даже ми е неприятно, когато ми тече коластра.

Та ми е любопитно - вие как сте виждали нещата и какво се е оказало в последствие и какви са причините да не кърмите - нежелание, здравословни проблеми?

И нито майка ми, нито свекърва ми за върли застъпнички за кърменето, просто казват - дано да имаш кърма, пък каквото стане - такова.

Мъжът ми пък горкия въобще не е запознат и си мисли, че бебе се кърми месец-два по принцип  Grinning , а пък аз му обясних, че може едно дете да се кърми и до две-три години. Всъщност той няма особено мнение по въпроса и ще приеме моя избор, какъвто и да е той.

Благодаря предварително за споделените мнения!

И аз се чуствах така преди да родя, само от мисълта ме побиваха тръпки, а като родих първите дни беше много болезнено но се насилвах, сега не ми е неприятно, но бебо не иска да цоца и затова се цедя което адски неприятно. Инъче дохранвам с адаптивно мляко, че не ми стига кърмата, но много ми се иска да имам кърма и да не се налага да се цедя, а да си цоца както си му е редът.  Sad  Ама на сега съм готова и да се цедя само да имам кърма.
Та както и да е де, не е никак неприятно, пък и малко си губиш чуствителноста на зарната така, че се не се тревожи.
Виж целия пост
# 10
Аз кърмих до към 4месеца и половина. Трудно се изтрайвах, защото имам пищен бюст, а тогава просто "пращях" по шевовете. Наистина това е най-подходящата храна за бебчето в самото начало. Аз исках още на 3 месеца да започвам да го отбивам , но лекарката ми тогава ме разубеди. Но после ми започна сеията и беше наистина много невъзможно да продължавам да го кърмя. И така дойде и мояя час.
Не знам аз ли нещо не съм добре, но не видях нищо хубаво в кърменето. Онази връзка, която се създавала между майката и бебето, удоволствието да храниш така бебето и, нещо ме подминаха. Не видях нищо очарователно в това. Чувствах се като дойна крава, която през 3 часа трябва да е на линия и да подлага манджата Neutral Face
 Tired Но пък сега не сме боледували, здрави и прави. Вярвам че това е резултат и от факта, че е кърмено бебе.
Освен да ти кажа, че ще свикнеш не виждам какво друго да посъветвам. Вземай си подплънки за кърмачки от аптеката, поне да ти е по-комфортно.
Виж целия пост
# 11
Може да ви прозвучи странно, но когато бях бременна сънувах,че ще имам проблем с кърменето. Така и стана(естествено не по мое желание)! Проблемът беше следния-оказа се че зърната ми са навътре и бебо не можеше да захапе абсолютно нищо Cry . Лошото е,че нямаше кой да ми кажа за тази възможност. Пробвах няколко дена да се цедя и да му давам кърмата, но това беше истински кошмар и така стигнах до адпт.млека. Разбира се така е по-лесно, но моят съвет е (макар и банален) ако можеш-кърми, защото няма нищо по-полезно за бебето от кърмата.УСПЕХ! И не забравяй-ПРАОТО НА ИЗБОР Е ТВОЕ!
Виж целия пост
# 12
Като бременна с първото ми дете изобщо нямах намерение нито да кърмя, нито да гледам бебета. Тъкмо бях започнала прекрасна работа, имах уредена специализация в Англия три месеца след раждането... Но нещата се развиха по друг начин. Нещата изглеждат другояче, като видиш бебето. Променят се и нагласите ти, и усещанията. Това, което ти се е струвало важно, изведнъж губи тежест, а някой страхове ти се виждат незрели или никога не се сещаш за тях. Като ужаса ми от клизмата преди раждане, например. Като дойде рвеме, ми я направиха, и ми беше абсолютно все едно.
Та затова те съветвам да не мислиш отсега и да не правиш сценарии. Когато бебо се роди, нещата ще изглеждат другояче. А аз останах да гледам малкия две години, специализациите ги оставих за друг път и не съжалявам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия