още не съм майка, не ме вълнува много въпроса за кърменето. Знам, че това е най-доброто за моето дете, храненето с адаптирано мляко е по-удобно за майката, но въпреки това не знам защо изпитвам някакво неприятно чувство, когато си представя да кърмя.
Със сигурност ще се пробвам да кърмя, гледам да се настройвам положително за това, но сега даже ми е неприятно, когато ми тече коластра.
Та ми е любопитно - вие как сте виждали нещата и какво се е оказало в последствие и какви са причините да не кърмите - нежелание, здравословни проблеми?
И нито майка ми, нито свекърва ми за върли застъпнички за кърменето, просто казват - дано да имаш кърма, пък каквото стане - такова.
Мъжът ми пък горкия въобще не е запознат и си мисли, че бебе се кърми месец-два по принцип , а пък аз му обясних, че може едно дете да се кърми и до две-три години. Всъщност той няма особено мнение по въпроса и ще приеме моя избор, какъвто и да е той.
Благодаря предварително за споделените мнения!