🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СПЯЩИЯ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-43

Гери, всеки започна да публикува снимките, които има.

Я да донеса и най- обсъжданите, според Mevcut за миналата седмица
Чаатай на първо място? Явно е вярно, че скандала продава.

Мила гледка!
Радвам се, че ще има и такъв момент!


Мисля си нещо, във връзка с фрага.
Пред Ешреф имаше тетрадка, с рисунка на Рюя.
Дали все пак всичко няма да е само сън?

От Х
Виждайки всички спекулации за края на Eşref Rüya в моята хронология, съм напълно объркана. „Eşref Rüya “ никога не е била конвенционална романтична история... винаги е била трагична история за двама разбити хора. Това, на което винаги съм се надявала, е да ги видя в щастливи моменти, но и двамата в крайна сметка умират. Това ми се стори най-логично.
Знам, че никой не заслужава по-щастлив живот от Ешреф и Нисан, след цялата болка, през която са преминали (която понякога ми се е струвала твърде много). Исках те да имат тези щастливи моменти, да чувстват, че борбата за нея си е струвала в крайна сметка, дори и да е било само за кратко. Защото тези кратки моменти правят всичко по-ценно и това се усеща по-реалистично за такъв суров сериал. Ето защо трагичен изход и за двамата би имал смисъл.
Но в начинът, по който Ешреф продължава да халюцинира дъщеря си, сякаш има нещо повече.  Като мечти, които никога не са се сбъднали... или пък умът му все още не може да се откаже от Руя (младата Нисан, която е идеализирал толкова дълго). В епизод 46 на скалата той я пита дали майка ѝ е с нея (сякаш се чуди дали и Нисан е мъртва) и тя казва нещо за това, че той мисли за мама „отново“. Това ме накара да се чувствам сякаш е склонен към тези халюцинации (в общи линии си говори наум). След това тя го бутва от скалата и това някак си го връща към живот.
Във финалния фрагмент, той е прострелян и лежи в локва кръв, тийнейджърката Руя го целува по челото, докато Нисан и дъщеря му потеглят с  „Фъстък“. Цялата тази история с Руя просто води до по-дълбоки интерпретации.
Сериалът ме научи да очаквам обрати, но заради този прибързан край ми е трудно да бъда доволен от този край по един или друг начин. Само той умира срещу тримата оцелели (щастлив край).
Ето защо идеята, че историята завършва с неяснота, е силно привличаща за мен. Наистина ли е умрял?  Всички ли избягаха заедно?
Не знам какво ще покаже финалът, но да... това пътешествие определено беше едно адско пътешествие. 🤕

Жаки, те на практика ни показаха достатъчно, че да ни хвърлят в размисъл.

От една страна, ако погледнем цялата история, трагичният край изглежда логичен. Eşref Rüya никога не е била класическа любовна история, в която любовта побеждава всичко. Още от първия епизод над героите тегнеше усещането, че миналото винаги ще поиска своята цена. Ешреф и Нисан постоянно плащаха за чужди грешки, за собствени избори и за свят, който не им позволяваше просто да бъдат щастливи.
От друга страна обаче, вторият сезон сякаш започна да разказва друга история. Не история за изгубената Рюя, а история за бъдещата Рюя. За семейството. За това как човек може да намери причина да живее, а не просто причина да обича.
Затова за мен сцените с момичето не изглеждат само като обикновени халюцинации. Те винаги се появяват в моменти, когато Ешреф е на границата между живота и смъртта, между отказването и борбата. На скалата тя не го задържа при себе си. Напротив, изпрати го обратно. Буквално го върна към живота.
Именно затова ми е трудно да повярвам, че цялата тази символика е изградена само за да ни покаже смъртта му накрая.
Но също така не съм убедена и в класическия щастлив край.
Мисля, че ако сериалът остане верен на себе си, финалът ще бъде горчиво-сладък. Такъв, в който не получаваме всички отговори. Такъв, в който любовта побеждава, но не непременно по начина, по който очакваме.
Тази неяснота много подхожда на история,коато е започнала със сън.(Рюя)
И, ако трябва да обобщя коментара от Х, бих кадала - какво ако последният кадър не ни каже категорично дали Ешреф е умрял?
Какво ако видим Нисан и малката Рюя да продължават напред, а някъде между реалността и спомена остане усещането, че Ешреф все още е там?
Тогава всеки зрител ще избере своя собствен отговор.
Едни ще повярват, че е загинал и се е превърнал в легенда.
Други ще повярват, че е оцелял и най-накрая е получил живота, за който е мечтал.
А може би точно това е и смисълът на заглавието. Рюя не е просто човек. Рюя е сън. А сънищата никога не свършват напълно. Те остават някъде между това, което е било, и това, което искаме да бъде.
Това, ако се опрем на думите на Неджип.
Но, пък имаме и това:
" Ешреф аби още не беше забелязал топлината, която започна в стомаха му и бавно се издигна до сърцето му, когато за първи път видя Руя, още не беше дал име на чувството на възхищение, което изпитваше за първи път и, което е още по-лошо, не си беше представял, че ще обича това МОМИЧЕ до деня, в който умре."


Добре, че сряда е зад ъгъла.

Добро утро!
Тина, толкова красиво си го написала! Благодаря ти! Вече искам да се случи точно така.


"Чаатай Улусой е едно от онези имена, които започват тихо, но постепенно се превръщат в известно име. Още от ранна възраст той привлича вниманието със спокойното си поведение, интровертния си характер и упоритостта си. В младостта си се занимава със спорт, работи на различни места и живее като обикновен млад мъж, опитващ се да изгради живота си. Неговата история не е за внезапна слава, а за пътешествие на търпение, упорит труд и самоусъвършенстване. Въпреки че привлича вниманието чрез състезание, в което участва, той показва истинския си успех в актьорството. Неговата естественост пред камерата, способността му да предава емоции чрез погледа си и реализмът, който внася в героите, които изобразява, бързо създават голяма фен база. В телевизионните сериали, в които участва, той понякога играе богат човек, понякога тих, но силен персонаж; хората го обичат не само заради хубавия му външен вид, но и заради способността му да предава емоции на публиката. Въпреки че е известен, той предпочита да не живее живот на показ, опитва се да води по-прост и по-личен живот. Този аспект също го отличава от много други имена. Историята на Чаатай Улусой всъщност разказва следното:
Някои хора оставят следа не с многословието си, а с тихото си поведение. Успехът понякога принадлежи не на най-шумните, а на тези, които търпеливо вървят по своя път. "

Съгласна съм. Сега и Ешреф Тек стана любимец. Той доказа, че дори когато си напълно разрушен отвътре, все още си достоен за обич, все още можеш да бъдеш добър човек и все още има смисъл да се бориш за утрешния ден.
Хората се умориха от идеални герои. A Ешреф е дълбоко ранен, пълен с вина, болка и вътрешни демони. Въпреки че светът около него е несправедлив и жесток, и въпреки собствената си съкрушеност, Ешреф запази своята ценностна система. Той е човек, който ще подаде ръка, който мисли за другите и чиято доброта не е показна, а дълбоко вкоренена. Неговото желание да извърви пътя към „светлината“ и изкуплението ни накара  искрено да му съчувствами и да стискаме палци за неговото спасение.
Ешреф Тек стана легенда, благодарение на Чаатай Улусой!





Финала е все по- близо!


Желая ви прекрасен ден!