Справих се с толкова много неща през двете години, в които сам сама-само с човешката глупост неможах.Разведох се заради друга жена.Приех спокоино факта ,че всеки може да се влюби или да сгреши, останах сама с 2 те си деца-без работа,без доходи,без дом,бях на дъното на отчеянието,но имах за кого да живея -стегнах се,зарочнах да уча деца(учителка съм),прибрах се в дома на майка ми лятото изкаран всевазможни курсове и започнах добра доходна работа.Нещата с мен потрагнаха макар и много трудно.Разбрах,че освен майка и домакиня мога да бъда и желана колежка и добър профисионалист.Работя с 30 прекрасни колеги мъже,които са винаги зад гърба ми във всичко.Срещнах и прекрасен мъж ,с който разбрах какво съм нямала през тези 10г брак.Обикна мен и децата ми,все още не живеем заедно,но скоро и това ще стане.Но....човешката глупост и тесногръдие ме притискат отвсякаде.Бившият ми мъж се събра с жената ,която ни раздели имат и дете и мойте престанаха да съществуват за него.Не ми помага с нищо освен издръжката -въпреки ,че е управител на фирма.Но...и това не е най-важното.Забрави децата и той и майка му.Ходят и разправят на всякъде колко сам гадна-как не им давам децата и колко много страдат,как не ги гледам как не се грижа за тях и т.н.А те не са ги поискали 1 ден.Пускам ги ,ходят в баба си и на работата на баща си ,но в дома си не ги искат.Аз ги възпитавам да ги обичат ,но те са много умни деца и неискат да ходят там,обичат приятеля ми ,който прави всичко за тях.Уморих се от тази тяхна простотия и незнам когато създам новото си семейство дали това няма да ни пречи.Ако има мамита с моите проблеми нека да ги споделят.Този град е тесен и за двама ни иска ми се да променя целия си живот.А децата ми са прекрасни-пълни отличници са гордост са на училището си,всеки всъщност би се гордял с такива хлапета. 
Виж целия пост
градът ми не е малък ,но всичко това ме смазва по някога.много силен човек съм ,но простотията ме убива.оня ден ми каза че няма да ми прати издръжката навреме защото кръщавал дащеря си и нямал пари за децата.След това научих,че кръщенето е било като сватба с много хора ,обяд след това и т.н.Заболя ме много ,не заради парите а заради простотиите които са говорили по адрес на децата и мен.Все пак аз вече самм далече от тях ,но когато обиждат децата ми ставам много зла 
Тясно ми е с него в 1 град -пречи ми за да дишам спокоино и да варвя напред.Знаеш ли даде ми добра идея мислех да не му казвам 4е ще склуча брак с човека с когото сам,но е добра идея да му дам новата си фамилия(между другото аз нося фамилията на бившия си мъж-исках поне да си остана с нея)така ще го нараня защото тои знае че държа на неговото име 
, затова опитай се поне да не се ядосваш и това да не се отразява на децата. Успех 
