Как осиновихме детето

Искам да ви разкажа как ние си осиновихме децата. Преди повече от една годинаподадохме документите за осиновяване. Когато  социалния работник ни попита дали искаме да осиновим повече от едно дете ние твърдо казах "Да ". Честно казано мислех ме че няма да стане, защото  бяхме посочили и възрастови граници , а  примерно да са и брат и сестра струваше ми се абсурдно.  Няма да описвам мъките и незнанието какво става с документите. НАй накрая след една година получихме писмо и се уредихме среща със социалния работник . Отидохме в детския дом и се видяхме с детето .  Бяхме решили да го осиновим и искахме да подадем документите . Социалните работници ни  казаха да не прибързваме и все пак да дойдем отново и тогава вече ако решим да започнем процедура . Прибирайки се вкъщи получихме ново писмо от друг град( ) с решението, че сме одобрени за осиновители на момиче и момче . Бяхме шашнати -една годнина нищо, а сега като из ведро . Беше ужасно мъчително да се откажем от първото дете и повече да не отидем там , аз лично не съм спала няколко дена - искахме да осиновим и трите , но не ни дадоха
Така ние заминахме да видим момчеот и момичето ,които се оказа, че са брат и сестра, но живещи в различни домове и дори различни градове  
Оказа, че те никога не бяха се виждали, защото след като случайно соц. работник  установява, че са брат и сетра- директорката на дет. дом на момчето отказва да го даде при сестрата, защото ще и намалее бройката  

Е успяхме да съберем двете съкровища. Наистина е страхотно , когато те погледнат и се усмихнат.

 Все още сме в регистрите и мисля ,че нашето семейство ще се увеличава .

Marabu, поздрави от мен! Възхищавам се на постъпката ви!

ivka10 твоята история ме разплака, чета и плача. Искам да ти кажа едно голямо БРАВО, много бих искала да има повече хора като вас, които въпреки всички трудности са направили щастливо едно дете, което повече от всички други изоставени деца е имало нужда от любов.
marabu
това наистина е страхотно радвам се да чуя, че има хора които са готови да вземат деца които не са техни и да ги отгледат.
Аз исках да имам едно свое дете и да осиновя друго. Незнам как ще протече живота ми за напред, но за сега ми се иска когато синът ми порасне достатъчно да имаме възможноста да усиновим някое дете. Незнам има ли родители които имат свое дете и са усиновили друго? Незнам дали ще е възможно, до колкото разбирам съвсем са усложнили и утежнили процедурите по усиновяването, пък и трябва да имаме финансова възможност. До колкото знам, осиновяването ще струва най малко 1000лв., без процедурите по оформянето на докоментите и хонорара на адвоката. Има ли някоя от вас която да знае колко точно би струвало?

Още веднъж благодаря за милите думи.Прочетох написаното от теб и доста се зачудих,какви са тези пари?Не знам кой ти е казал но явно имаш погрешна информация относно парите.
Как беше при нас.Мъжът ми имаше приятел адвокат който помолихме единственно да провери, дали декларациите за отказа от детето на биологичните родители са както трябва.Единственно това иначе не сме наемали.За парите повярвай ми мила едниствените пари който дадохме бяха 100лв.За някаква такса в съда.Освен тези 100лв.Не съм дала нито стотинка за нищо найстина за нищо.Надявам се да съм права и да съм обяснила както трябва ако имаш някакви други въпроси питай.
Поздрави от нас.

Вече пари не се дават, всичко е за сметка на държавата. Освен естественно за медицински и целия набор от документи когато се кандидаства. Ако се стигне до етап самото осиновяване парите отиват за път, ако е друг град , храна за децата в дома и ако искате можете да подарите каквото си искате на детския дом. При нас  за момчето носихме играчки  и много плодове +дрехи в дома, но уви чувахме от социалните работници, че понякога тези неща така и не достигат до децата. Затова аз в момента пращам колети до социалната работничка пък тя ги разпределя - имам и доверие.
За дома на малката  подарихме памперси за бебета.

В съда платихме на адвоката по делото и такса за делото.
Общо взето нямаше и 200 лв разходи по делото.

Разговорът започва съвсем нормално.Сподели със съпругът си как се чувстваш.Поговорете си спокойно.След мойте много разочарования съпругат ми винаги беше до мен и ми вдъхваше кураж.И когато аз първа подех въпроса за осиновяването като че ли той само това и чакаше.И така малко по малко нещата тръгнаха както трябва.
Желая ви успех.

Честит празник и от мен!!! много любов и хубави преживявания пожелавам..разговорът протече много спокойно, но мъжът ми в началото беше против, каза че е под 50% навит..аз му казах да ми каже, когато станат 100%..и всяка седмица го питам, съгласен ли си да опитаме, искаш ли да се срещнем с хора, които са го направили и тн..той просто не отказа..а сега е толкова горд баща..страхотно е усещането..действайте..

trudno mi da kaja kakvo tochno chuvstvam kato cheta teb i drugite momicheta.Sas sigurnost obache ste neveroiatni hora i se vazhishtavam na postapkite vi,liubovta kam tezi detza i izobshto vsichko,koeto ste napravili.
Mnogo zdrave vi jelaia i samo liubov okolo vas da ima.........

Chestit praznik mili maicheta!

много е хубаво човек да прочете тук и да си вдъхне кураж, че по света има силни и добри хора!
възхищавам се на осиновителите писали тук - смелост е да вземеш дете - двойно по-голяма да вземеш две нараз...а не знам колко смел трябва да си да вземеш болно детенце... Много обич трябва да има в гърдите ти - обич която те прави силен - достатъчно да се справиш както с обикновените проблеми около отглеждането на дете, така и с допълнителните трудности...    дано има повече като вас!!!

БРАВО ИВЧЕ!НЕ СЕ СЪМНЯВАМ , ЧЕ КАТО УВЕЛИЧИТЕ СЕМЕЙСТВОТО СИ С ОЩЕ ЕДНО ДЕТЕНЦЕ -ЩАСТИЕТО ВИ ЩЕ Е ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО!   БРАВО НА ВАС!РАДВАМ СЕ , ЧЕ ИМА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА С ОТВОРЕНИ СЪРЦА КЪМ ТЕЗИ ИЗОСТАВЕНИ ДЕЦИЦА!