Норвежкото чудо - страната на кърменето

  • 4 850
  • 5
Чудесата не се случват от само себе си
Примерът Норвегия


Норвегия е считана за страна - модел  като най-добронамерената спрямо кърменето държава. Това е известно от много години.
-----------------------
Също както и в другите индустриални страни първоначално и в Норвегия модната тенденция е била в съвсем друга посока. Както и навсякъде другаде, ражданията били все повече медикализирани и с намесата на много техника, в родилните домове се разпространявала все повече враждебна към кърменето атмосфера и производителите на храни за кърмачета вършели обичайните неща. И в Норвегия също все повече и повече жени опитвали да съчетават професия и семейство.

Норвежката икона на кърменето д-р Гро Ниландер от Осло подчертава обаче, че в Норвегия много отрано се проявили тенденции към промяна.

Още в началото на 70-те години в Норвегия били разпространени групите за взаимопомощ Ammehjelpen (бел,прев. – буквално “акушерки-помощнички”), групи за помощ от майка на майка  подобно на LLL или AFS (бел прев. – Асоциация на свободните групи по кърмене в Германия). Сред лекарите също имало истински активисти. Благодарение на неуморната просветителска работа в Норвегия бързо се установила добронамерена към кърменето атмосфера. Майките-кърмачки в Норвегия са част от пейзажа, жените самоуверено предлагат гърдата на обществени места – все едно дали в парка, ресторанта или църквата. Кърменето в Норвегия не е нещо особено – то е нормално.

Норвежкото движение за правата на жените от 70-те години също се застъпвало активно за правото на жената да кърми: “Да, искаме една и съща заплата за една и съща работа и равни шансове като мъжете, но искаме също така правото да използваме телата си по същинското им биологично предназначение. Към него спада и правото да кърмим децата си и то без намеса с правила и настойничество от страна на медицинските заведения”. Подобни изисквания сигурно биха предизвикали немските защитнички на правата на жените да се качат на барикадите. Аз лично от тях си спомням единствено настойчиви изисквания за легализиране на абортите и стриктно разграничаване от ах,толкова немското идеализиране на майките.

В Норвегия винаги е имало кой да чуе исканията на Лактивистите. Не трябва да се забравя обаче, че и политиците на най-високите постове могат да бъдат характеризирани като екстремно прокърмачески настроени. Предвождани са от завършилата Харвард лекарка Гро Харлем Брундтланд, бивш премиер-министър  и майка на 4 кърмени деца. От 1998 до 2003  ангажираната и смела политичка бе генерален директор на СЗО, където наред с другото често заставаше на първа страница заради настойчивата си намеса за забрана на рекламите за пушене в световен мащаб. Но подкрепата за кърменето винаги е била важна за нея: “Как можем да насочим вниманието в световен мащаб към майчиното мляко, което е много повече от краткотрайно здравословно хранене? Как да предизвикаме вниманието на света към кърменето, което е твърде важно за майките, бебетата и цялото общество, за да бъде представяно просто като един възможен избор наред с другите? Как можем по-добре да разберем важността на нещо, което доскоро е било основен начин за оцеляване? Как можем да осигурим достъп до акуратна информация на лекарите, така че да дават компетентна подкрепа за оптималния начин на хранене на  бебето и когато е необходимо, да могат да помагат за преодоляване на трудностите?” Така Брундтланд формулира поздрава си по повод Световната седмица на кърменето през 2001г.

Страна, в която процентът на жените в парламента от 80-те години насам не пада под 40%, очевидно прави много за майките и децата. Норвегия положи много усилия да подобри условията за семействата с малки деца.

Политиката поставя особен акцент върху това да направи възможна комбинацията между работа и семейство. Сумите за майчинство за родителите им позволява да останат вкъщи с детето през първата му година. Родители, които осиновят дете под 15-годишна възраст , имат същото право като тези, които са поискали тези права при раждането на детето.
Продължителността на майчинството постепенно се увеличава. То се заплаща за 42 седмици в пълен размер на заплатата или 52 седмици 80% от заплатата на родителя. Съответното за родителите на осиновено дете е 49 и 39 седмици. Родителите имат правото да разпределят майчинството както пожелаят помежду си. Но майката е задължена да вземе 3 от тези седмици преди раждането на детето – ако не го направи, ги губи. Първите 6 седмици след раждането също са запазени за майката. 4 седмици от майчинството се полагат по право на бащата (бащинство). Що се отнася до остатъка, родителите могат сами да решават дали един от тях ще остане вкъщи за цялото майчинство или ще го разделят помежду си.

Четириседмичното бащинство е въведено през 1993. С него се цели да се укрепи връзката баща-дете и да се подчертае необходимостта от участието на бащата във възпитанието на детето. Седмиците, предвидени за бащата, не могат да се прехвърлят и се губят, ако не ги използва.
 
Сумите за майчинство на родители и осиновители се калкулират въз основа дохода на  този родител, който остава да отглежда детето вкъщи. През 2004 г. се изчисляват въз основа 6 пъти минималната работна заплата, т.е. 352 668  норвежки крони или 44 086 евро.

Жени, които нямат право на платено майчинство при раждане или осиновяване, получават социална помощ в размер на 33584 норвежки крони или EUR 4198.По този начин всички жени получават някаква социална помощ, когато родят или осиновят дете.

Това се отразява и демографски – с 1,8 раждания на жена Норвегия е на първо място в Европа. Като допълнителни причини за високите проценти при кърменето Гро Ниландер споменава, че 10-те стъпки към успешно кърмене на СЗО са въведени като стандарт за всички норвежки болници. 64% от норвежките родилни домове носят плакета на СЗО и УНИЦЕФ (бел.прев. –baby-friendly hospital); 77% от 55 000 родени годишно норвежки бебета се раждат в условия, насърчаващи кърменето. В Германия 19-те клиники, които отговарят на тези условия, представляват едва 1,5 % от общия брой.
Мотивацията, която стои зад всички тези здравни и политически усилия е дълбокото убуждение, че майчиното мляко представлява единственият истински начин за хранене на бебето и че е в еднаква степен незаменимо като храна и превантивно средство.

От десетилетия това убеждение е здраво вкоренено в общественото мнение. Храненето на новородено с изкуствена храна в Норвегия е чисто и просто необичайно. Затова в плановете на Норвегия днес е залегнало разпространяването на знанията за важността на кърменето сред лекарите.
Актуалните данни за кърменето в Норвегия говорят сами за себе си: 92% от майките все още кърмят 3 месеца след раждането, 80% 6 месеца след раждането, 65% 9 месеца след това , 40% от децата над годинка все още сучат, а гордите 17% продължават и след 18 месеца.

Но този успех не може да бъде определян като чудо. “Настоящите проценти изглеждат по-високи от тези в която и да е западна държава. Но трябва да продължим борбата – важността на кърменето трябва да бъде преподавана и обяснявана, разбирането не идва от само себе си”. Ниландер подчертава важността на това успехите в Норвегия да не се гледат като нещо естествено, а като постоянно напомняне да се продължава борбата.

В Германия не сме дори в началото. Съзнание за подкрепа на кърменето или пък борбеност в тази насока дори не са проникнали в горните етажи на политиката. Докато съпругата на канцлера пробутва евтини кучешки храни-собствено производство по магазините, заместничката на председателя на християн-демократическата партия държи похвални речи за екс-шефа на Нестле…
Може би трябва да продължим да се надяваме на чудеса.

превод hedra  www.afs-stillen.ch
Виж целия пост
# 1
Ох, колко път още има да извървим ние, ако и Германия се чувства далече назад след Норвегия... За мен изводът от процентите на кърмещите в Норвегия е ясен: кърменето не е въпрос на физиологична възможност или невъзможност (с малки изключения), а на социална нагласа, просветеност и ангажираност на цялото общество, от майките до най-високите етажи на властта. И затова ми се иска да направим, каквото можем, за да популяризираме кърменето.
Но понякога и един човек може да промени много. Мисля си, например, ако една известна и любима на много хора журналистка (аз лично също съм й фен! Simple Smile) , вместо лекарство за разстройство, рекламира кърменето... Би било прекрасно и би убедило много хора поне да се замислят.
Виж целия пост
# 2
Мен лично ужасно много ме впечатли ей това конкретно - че кърменето "е твърде важно за майките, бебетата и цялото общество, за да бъде представяно просто като един възможен избор наред с другите" - много голяма разлика с Германия например,където - в един от големите сайтове за кърмене!!! - логото е "Кърменето е право,но не е задължение ".Не става въпрос да е задължение,естествено - но с този лозунг като че ли се подценява значението му...
Виж целия пост
# 3
Браво на хората! И, за съжаление, ние наистина сме на светлинни години от това разбиране за кърменето - говоря за обществото като цяло, да не говорим пък и за липсата на политика, насърчаваща кърменето. Срам ме е да си призная, но докато кърмех не можех и да си помисля да извадя цица на обществено място. А и много малко майки съм виждала да го правят - хората ги гледат все едно са извънземни.
Е, може би някой ден...
Виж целия пост
# 4
Браво на норвежците! Не само по отношение на кърменето, но и от гледна точка на поощренията за всички майки (дори неосигурените) - как няма да има толкова висок прираст?!
Виж целия пост
# 5
Това за Германия е вярно. Колкото и да се пропагандира кърменето, процентът на жените, които успяват да се справят с скоковете на растежа и кърмаческите стачки, е много малък. Много бързо се посяга към шишето, без да се мисли за разходите
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия