Toxic breast milk
Стори ми се интересна, мисля че всички заслужават да са информирани. Предварително казвам че не я поствам за да се заяждам, не съм против кърменето, и авторката не е. Но не трябва да си затваряме очите за някои факти. Прочетете я докрая, това е просто научна информация.
Токсична кърма ?
Florence Williams / NY Times Magazine
Ако човешката кърма идваше с етикет със съставките може би щеше да пише нещо такова : 4 грама мазнини, витамини А,С,В и К, лактоза, жизнено важни минерали, хормони на растежа, протеини, ензими и антитела. При здрава жена то съдържа 100% от буквално всичко от което едно бебе се нуждае за да оцелее, плюс солидна доза екстри, пазещи го през целия живот от болести като диабет и рак. Кърмата спомага за обезвреждането на салмонела и Еширихия коли. Уникалната и рецепта от мастни киселини усилва растежа на мозъка и води до бебета с по-висок коеф. на интелигентност от този на формула-смучещите им себеподобни. Сучещите бебета страдат от по-малко инфекции, престои в болница и случаи на синдрома на внезапната детска смърт. За майката също, кърменето и деликатното регулиране на хормоните в резултат на това създават защита от рак на гърдата и яйчниците и водят до намаляване на стреса. Въпреки изтощението, свекървата и мръсното пране, всеки път когато кърмим бебетата си хормона на любовта окситоцин струи от надбъбречните ни жлези като топъл душ. Човешкото мляко е като сладолед, валиум и екстази едновременно, поднесено в две прекрасни опаковки.
Но четете по-надолу етикета и дребния шрифт, поне за някои жени звучи значително по-неапетитно : ДДТ (забранения но упорито присъстващ пестицид известен с почти пълното изтребване на много птици), РСВ's (полихлоридни дифенили - широко прилагани в транзистори и съпротивления в миналото течности), диоксин, трихлороетилен, перхлоран, живак, олово, бензен, арсеник. Когато кърмим бебетата си ги храним не само с мазнините, захарите и протеините, които подхранват имунните им системи, метаболизма и церебралните им синапси. Храним ги също, макар и в миниатюрни количества и с разредители за боя, козметични добавки, бензинови продукти, ракетно гориво, отрови за насекоми, фунгициди и антивъзламенителни продукти.
Или, както е казал Цицерон, ако лицето ти издава какво става в твоето съзнание, кърмата ти разказва десетилетната история на твоя начин на хранене, на твоя квартал и все повече декора на твоето домакинство. Гумираната стара изтривалка? Там е. Красивата синя боя в пералното помещение? Там. Облака химикал който домакина изпръска срещу хлебарките! Там. Карбола, живака от рибата от миналата седмица, бензена от бензиностанцията, консервиращите парабени от крема за лице, хрома от пушещата печка на съседа. Едно от свойствата на кърмата е, че високото и съдържание на мазнини и протеини привлича тежки метали и други замърсители. Повечето от тези химикали се съдържат в микроскопични количества, но ако човешко мляко се продаваше в кварталната бакалия, някои партиди ще надвишат държавните стандарти за безопасни нива на ДДТ и остатъци от полихлоридни бифенили.
Някои от химикалите които предавам на 1-годишната ми дъщеря ще останат в тялото и достатъчно дълго за да ги предаде и тя на своя потомец. ПХБ например могат да останат в човешките тъкани за десетилетия На базата на телесната маса дозите които моето бебе получава са много по-високи от дозите които аз поемам. Не само защото тя е по-малка, но защото нейната храна - моето мляко - съдържа по-концентрирани замърсители от моята храна. Това е закона на хранителната верига, наречен биоумножение.За да опресним урока от седми клас, ето как става : Животните от върха на хранителната верига получават концентрираната енергия и съдържащите се химикали на всичкия биоматериал под тях. Всеки по-висш участник във веригата получава в геометрична прогресия токсините, отлагащи се в мазнини от участниците по-надолу. Ето защо пържолата от акула съдържа много повече живак от същото количество планктон. Морските хранителни вериги са дълги и разклонени, така че хората които наблягат на морските деликатеси носят по-високи концентрации на някои химикали от вегетарианците. Що се отнася до мастноразтворимите токсини, Инуитите са от най-заразените нации на света, въпреки че живеят в отдалечената Арктика. Но не си редставяйте жена ескимос, облечена в тюленова кожа на върха на хранителната верига. Представете си сучещото и бебе.
За майката и нейното дете кърменето е може би най-интимния акт. Еволюционните биолози го наричат матротропия : да ядеш от майка си. Моята дъщеря е не само физически привързана към мен, тя взима то мен всичко което мога да и дам. Всеки път когато вдигам блузата си, тя трепти и размахва ръчички и крачета като че ли е Коледа. После се настанява удобно и яде, и двете сме напълно убедени че това е най-добрата, безопастна и задоволяваща храна която тя може да има. Аз кърмя, защото като на много жени това ми е било препоръчано от непреходните книги за бременни и от моя педиатър. Искам да й дам най-добрия възможен старт в един несигурен свят. Отнасям се сериозно към тази отговорност, като повечето от нас, заради нея, не пия алкохол, не прекалявам с кофеина. Избягвам силни подправки, ягоди, кръстоцветни зеленчуци за които се вярва че предизвикват газове у бебетата. Взимам витамини за да съм сигурна че приемам достатъчно калций и желязо. Не пуша, запозната съм с заплахата от пестициди и тежки метали и се опитвам да вземам предпазни мерки. Откакто съм бременна или кърмеща две деца - вече 4 години, купувам само органична храна. Преди няколко години инсталирахме тристепенен осмотичен филтър на чешмата и машината за лед. Живея в зашумено градче с красива природа в Скалистите Планини, далече от кафявите облаци и вонящите на дизел магистрали на големите градове.
Така че с нарастващо неудобство забалязах скорошни заглавия от пресата за употребата на токсични химикали, които лесно бихме могли да избегнем. Имаше статии за повишените нива на живак у жените в детеродна възраст, за правителствени акции срещу производителите на тефлон и антивъзпламенителни материали, натрупващи се в кърмата. Това последното особено ме изплаши. Най-чистата храна в природата е не само замърсена с химикали, а и самия акт на кърменето - израз на любов и подхранване, вече е засенчен от страх. Не съм ли била права, абсолютно убедена в вездесъщността на кърменето? Трябва ли да мина на формула, която съдържа мазнини на растителна основа, и оттам по-ниски нива на накои замърсители( макар че може да съдържа по-високи нива на други, като алуминий и манган, както и патогени и пестициди от чешмяната вода)? Научих че общо взето по-възрастните жени са складирали повече токсини от по-младите. Учените вярват че в процеса на кърменето майките пускат като сифон на бебетата значително количество от трупаните цял живот химикали. Излиза че кърменето на бебе е идеалната детокс диета. Аз съм на 37. Колко токсини съм предала на сина и на дъщеря ми ?
За да разбера изпратих проба от кърмата си за тестване за определени антивъзпламенителни препаратин наречени ПБДE (полибромирани дифенил етери), които според пресата са следващите ПХБ (полихлоридни бифенили, клас индустриални химикали забранени през 70-те години). Знаех че ще се открият някои ПБДE, те се намират във всяко животно и човек тествани досега. Млякото на американските жени има най-високите нива в света, въпреки че те все още са по-ниски (поне така ни се иска да вярваме) от нивата, които ще доведат до здравословни проблеми за нас или нашите деца. Това което тези нива ни казват е че светът е пълен с неприятни и поправими изненади, като факта че пластмасата от нашите компютри и телевизори някакси се озовава в самите нас. Нашите събирателни нива ни казват, че химикалите се увеличават с времето, че някой би трябвало да обърне внимание на това, и че би било полезно да се знае какъв хаос може да бъде предизвикан в клетките ни, ако сегашните трендове се запазят.
Докато чакам за резултатите, през следващите два месеца научих повече за химикалите в моето всекидневие. Започнах да заглеждам разпадащата се подложка за мишка, дали поглъщам парченца ? Чета съставките на лосиона против слънце. Забелязвам бялото флагче с предупреждение за пестициди на ливадите на съседите. Наблюдавах тригодишния си син. Отговаря ли на етапите на развитие за неговата възраст ? Как е със концентрацията ?Осъзнах че по един разрушителен начин алармирането за токсично заразяване създава перфектната буря за и без това свръхпритеснения родител. Сега в добавка към грижата за правилното училище, радиоактивни бомби и изземане на дефектни седалки за кола, можем да започнем да се чудим и дали матраците ни не изпускат забавящи развитието невротоксини.
За това време ми стана ясно едно, живеем в антивъзпалменителна среда. Причината е полиуретана. За пътви път използван от германската армия през Втората Световна Война, до средата на 50-те години полимерът се трансформира във всичко - от изолация за хладилници и пълнеж за мека мебел до брони за коли. Това е индустриалното чудо, евитно, меко и лесно за обработка. Както една промишлена уеб-страница го представя, "Днес, полиуретаните могат да се открият буквално във всичко, което докосваме - нашите бюра, кресла, коли, дрехи, обувки, електроуреди, легла, изолацията на стените, покрива, интериора на домовете ни."
Има само един проблем - леснозапалим е. В отговор на силните закони за защита на потребителя от 70-те години, производителите масово започват да третират домакинския дунапрен и пластмаса с бромирани антивъзпланенители. Националната Асоциация на Пожарникарите твърди че тези антивъзпламенители са спасили живота на хиляди в домашни пожари. Те предотвратяват и изпускането на странични продукти при запалването, като диоксин, доказан човешки карциноген. ПБДФ отразяват модерната логика, те са токсично решение, което повечето от нас не знаят че съществува, на токсичен проблем, неизвестен на болшинството от нас.
За да имат ефект, антивъзпламенителите се смесват при направата или използват като покритие на дунапрени, пластмаси и тъкани така, че химикала да не е молекулярно свързан с нищо. Проблема е че изглежда мигрира извън продукта и се свързва с домашния прах. Като клас от така наречените органични съставки, едно от основните свойства на ПБДЕ е тяхната мастноразтворимист. Откъдето и нежеланото им присъствие в нашата кърма. Те остават в човека от няколко месеца до няколко години. Относително непостоянни в природата, определени ПБДЕ се откриват напоследък в почвени седименти, в пилешкото, свинското, колбасите и млечните продукти, в канализационната мрежа и в растителните торове, в сладководна и морска риба, диви птици, по компютрите и бюрата, в изсушеното пране, по вътрещната повърхност на прозорците и в чернодробната тъкан на човешкия зародиш.
Устойчиви токсини са открити за първи път в кърмата през 1951 година. През 1966 г. шведски учен открива ПСВ в кърмата на съпругата си, решава да я тества след като установява че те са причината за смъртта на орел. След 5 години те са забранени в Швеция, през 1978 се установява че това не е само Европейски проблем, забранени сa и в щатите. Поради широкото им приложение и устойчивостта им са все още най-концентрираните токсини дори у майки родени след 1978, изследванията показват че бебетата родени от майки в Арктика и Холандия, със средни и високи нива на концентрация, може би от консумирането на големи количества заразена риба и животински родукти, имат забавени възможности за развитие, по-нисък коефициент на интелигентности намален имунитет срещу инфекции.
Извода от тези изследвания е не това което очаквате. Въпреки че кърмените деца имат по-високо съдържание на ПСВ отколкото тези които са били изложени само в утробата, те последователно се представят по-добре от тези които пият само формула. При социоикономическите фактори разликите са по-малки но все пак ги има. С други думи кърмата все пак поне частично предпазва от ефектите на токсичните химикали. Световната Здравна Организация все още продължава да препоръчва кърменето за всички жени.
Шведски изследователи откриват ПБДЕ антивъзпламенителите в боров материал през 1981. За разлика от ПСБ, чиито нива намаляват в световен мащаб, от 70-те години до 1998 нивата на ПБДЕ в кърмата се удвояват на всеки 5 години, нива непознати за нито един химикал за последните 25 години. Все още непознат е ефекта от тези химикали в по-големи концентрации върху здравето на хората. При животните резултата е увреждане на щитовидната жлеза и способността и да оркестрира нормалното мозъчно развитие, механизмът за това обаче е неясен. При потомството се наблюдават намалени моторни функции, някои развиват тумори от високи дози от някои ПБДЕ. Последните изследвания показват че ПСБ и ПБДЕ може би работят в унисон за да блокират протеиновите рецептори и да засегнат щитовидната и ендокринната функции.
Така че правя каквото майка ми би направила, опитвам се да добия чувството че контролирам нещата. Не съм напълно щастлива с дунапрена, който се подава от съдраната седалка на стария пикап на мъжа ми, покривам цепнатините с тиксо. Дунапренения стол на самолетчета на сина ми заминава за гаража. Дори заменям голямата му полистиренова възглавница за игра с органична, пълна с елдени люспи. Но не мога да направя много за телевизорите, компютрите, принтерите, кафемашините, килимите, покривната изолация и всичко останало, освен да преместя семейството си на някое дърво, спящи на матраци от конски косъм.
За да се върна към реалността се обаждам за да разбера резултатите от моето изследване. Биомониторингът е доста прецизен в днешни дни, но знанието какво носим в себе си не ни прави по-подготвени да се справим с него, майката коато оставя детето да изгори от слънцето и се притеснява от ПБДЕ се притеснява не за правилното нещо. Целта е биомониторинга да не се използва като тактика за сплашване, а правилно, като материал за анализи, статистика и търсене на решение на проблема. По-малко от 200 жени са тествани досега за ПБДЕ в кърмата. Моите резултати са 36 на един милиард, с две степени над средното за страната. Това е около една седма от количеството, над което се вярва че започват увреждания. Ако сегашните темпове на нарастване се запазят, след 10-15 години ще имаме концентрации над 300 частици на един милиард, това е нивото което води до щитовидни и ендокринни промени при лабораторните животни. Какво значи това в човешки мащаб все още е неясно. Учените казват, за ПБДЕ знаем по малко от една десета от процента на това което знаем за ПСБ, имаме още много работа за вършене. След като държавите от Северна Европа забраниха определени антивъзпламенители нивата в кърмата започнаха да спадат. След края на 2004 спира производството в САЩ, произведените количества постепенно ще се елиминират. Надеждата е че нивата в кърмата ще спаднат и тук.
Облекчена съм че моите нива не са по-високи. Сега мога да се върна към притесненията за транс фатс и седалки са коли. Но ме преследва неясното опасение че ни очакват други токсични изненади. Преди няколко години много американски токсиколози не бяха чували за полибромираните дифенилетери. Сега, нов химикал вече е готов да бъде "следващия ПСБ", ПФОА, или перфлуоротаноична киселина, използвана при производството на незалепващи тигани ще се превърне в дори по-голям проблем, убедени са някои.
В крайна сметка въпроса за мен като майка е не над какво ниво на химикали бебето ми е засташено, а защо изобщо произвеждаме неща от ежедневния бит с токсични материали? "Почти няма пример за токсичен химикал от кърмата, който да няма нетоксичен заместител" - каза Сандра Щайнбергер, преподавател в колежа в Итака и автор на "Да имаш вяра : Одисеята на един еколог през майчинството". " Все още не сме компрометирали кърмата до такава степен че да стане по-лоша храна от формулата, но защо да стигаме дотам ?"
Засега ще продължа да кърмя дъщеря си. Колкото до ПБДЕ, учените казват "Надеждата ни е, че ги хванахме достатъчно рано."