Тийнейджърите ІV

Здравейте !
Не съм се включвала в новата тинейджърска тема, но понеже стана дума за стачката на учителите и аз да си кажа. Живея в Канада едва от 8 месеца , но понеже почти целият ми трудов стаж в България премина в сферата на образованието ( 2 години учител в гимназия и 10 в университета) следя внимателно развитието на стачката на колегите. Честно казано се чувствам раздвоена. Прочетох доста мнения в различни форуми.
Мисля си, ако аз бях в момента учител и родител в България щях ли да стачкувам или  да покрепя стачкуващите. Моят последен фиш от февруари 2007 г. е за 352 лв. заплата на старши асистент, и в този смисъл исканията за  по-сносен и достоен живот на колегите ми се виждат повече от належащи, но като родител от друга страна се опитах да прелистя наум всички учители преподавали на децата ми , всички мои преподаватели и колеги от университета и се запитах нима всички те заслужават тези 100% отгоре?
 Според мойта лична преценка   трябва да се вдигне като цяло базисната заплата в образованието, за да бъдат привличани млади хора с интересни идеи и знания в професията, а едва след това като добавка над тази база да се отличат по-добрите от по-посредствените.
За мен  и в тази сфера както и във всяка друга има знаещи, можещи и кадърни хора, но има и много посредствени и случайно попаднали , на които мястото не е нито в училище, нито в университета.
Като учител съм ставала неволен свидетел на различни парадокси, като например на даване на частен урок от колега по математика (в хранилището на кабинета му) докато от другата страна на стената тече редовния му учебен час и този човек като тъкачка-многомашинничка притичва около 20 пъти в рамките на 45-те ту в класната стая, ту в хранилището, където пишат не 1, а цели 3 частни ученика ! Каква издържливост и съсредоточеност трябва да притежава колегата, а?
Виждала съм обаче и другата страна на професията,колеги  които седят дни наред пред компютъра или в библиотеката , за да подготвят интересен урок за своите ученици . Те си вършат работата тихо и без излишен шум, не се пазарят и не заплашват с частни уроци, имат авторитет пред своите ученици, които ги обичат и най-важното , които научават материала без да ходят на "допълнителна подготовка".
Задавам си обаче и един такъв въпрос-  какъв ще бъде онзи справедлив механизъм който ще определя кой колко е кадърен и кой колко да взима ? Доколко  обективен ще е той?
Боя се,че сферата на образованието е консервативна и дълбоко субективна система, ако не беше такава отдавна да се е променила към по-добро.Казвам го, въпреки, че през последните 10-15 години непрекъснато се извършват промени и реформи , всяка от които открива наново топлата вода.Учителите са подложени на непрекъснат натиск да прилагат поредните нововъведения в своята практика. Самите те, както и редица редови експерти в МОН, а и доста от младите университетски преподаватели и работещите в БАН виждат и чувстват на гърба си цялото безсмислие на полуреформите,но не са в състояние да реагират.Впрочем някои реагират много адекватно спасявайки себе си чрез взимането на степени за квалификация или научни степени и знания. За най-дълбоко съжаление по мои лични наблюдения покрай достойните за степени и звания хора минава и потока некадърници горе-долу в съотношение 1:3 .
Затова  съм изключително скептично настроена към качествата на онази система която ще докаже на родителите и обществото кой в системата на образованието е кадърен и кой не ...