Профи тема за Разговори и разправии :)

не трябваше да я махам
сега в градината нямаше да реве, а кротко щеше да си я смуче
голяма грешка!

още ли се тормози?

хммм много рано "заспахте" тази вечер 

аз гледам "война на световете"
и си качвам абсолютно всички снимки в мултито, но става бавно.
а на фона на филма си е безмислено.

Как сте дружки?

Добре сме Веси, много добър вкус Добре , че и моя не наднича

Още съм тук  Ще паркирам малкия след малко, и току виж спретна някоя рамка....или всея СПАМ 

Тц,тц   
Ни рамката ми видЕхте, нито спамите 
Миии, лягам си тогава - то друго не ми остава 

Аз пък много харесвам този - и песни и визия, страхотен е, небрежно елегантен.


Ето поздравче 
http://www.vbox7.com/play:066142ac

Малена, влизам в темата "Не правя рамки"
Скучно ми е в момента, нямам муза, не ми се рамкира.
Искам да снимам. А вън вали... Тихо, кротко, напоително, плаче само за чаша червено вино и едно одеало с книжка в ръка.

Eххх, Вечерница....както не обичам вино,  сега ми се припи и книжка ми се дочете 

Чак се размечтах....

Попаднах на темата случайно, но все пак да споделя, а и гледам че отдавна не е писано тук. Уча за детска учителка, нещо което не ме влече, по скоро ме изнервя, но така се получи, а мечтите ми, те са в съвсем друга насока.......изкуство,мода,интериорен дизайн,така ми се иска да имам арт магазин, да творя, да пренареждам, толкова много неща, но......има винаги нещо което ме спъва, ето дори и сега ще се насочвам към малък бизнес/продажба на палачинки/.Какво ме очаква, незнам, но знам със сигурност че няма да спра да творя, дори и само в съзнанието си!

nikitita, мечтите са хубаво нещо. Пожелавам ти да ги сбъднеш!

Ей! Супер тема, за терзания и мечти, за провалени и осъществни желания.

Нещото, което винаги ми е било много интересно е: как човек, например с творчески умения и стремежи, изведнъж, заради някакво си стечение на обстоятелствата (неприет от първата година, натиск на родителите...) изведнъж се примирява и посвещава живота си, например на счетоводство. Или същата ситуация на обратно.
Дали наистина намира в себе си непозната част, която е задоволена от цял ден седене над бумаги и сметки или успява да убеди себе си, че това е супер и точно за него?
Не остава ли там някъде едно неудовлетворение и вътрешно недоволство, което да те терзае цял живот?
Трудно ли е или просто страх, дори на 30 и кусур да преобърнем живота си и да започнем да се занимаваме с това, с което искаме?

От друга страна ми е непонятно как наистина едно дете на 10 г. трябва да започне да се ориентира към това, което го влече. Та те нямат никаква представа от възможностите, които съществуват. Отделно - все още не са показали всичкия си потенциал.
Малена беше споменала, за училищата, в които водят децата да посещават ралични работни места, за да видят как протича един работен ден от дадена професия. Може би някакви такива практики биха помогнали много.
Тук и проблема на родителите (особено по-либералните, които не държат на всяка цена децата им да наследят дадена професия - дали плод на родителска грижа или провалени желания в техния собствен, родителски живот - без значение) - да решат на къде да "побутнат" детето.
Едно дете, което се увлича по математика, рисуване, биология и астрономия... Кое от всиките да бъде водещо и трябва ли изобщо да го насочваме (ограничавайки го) само в една област или да го оставим в "обикновено" училище, разчитайки, че с годините детето само ще покаже влечение към нещо по-определно и ще можем тогава да го насочим.

Ей такива неща ми се въртят из главата. Още повече, че ме касаят лично, защото сина ми е на 10 г. и се чудя как точно да му помогна да "открие себе си".


п.п. Някой беше писал, че си мечтаел да стане продавачка и да си има каса, от старите.
Ето тази си я купих от битака преди години. За мен тази странна вещ е много красива, перфектно изработена. Тежи ужасно много. Искаха й 30 лв., но мъжа  ми се спазари като каза, че ще има даде 15 или ще си я мъкнат на обратно. Веднага се съгласиха, явно и те бяха на мнение, че е прекалено тежка    :