Как да намеря повод да кажа

Явно няма да мина с малко. Ще ви разкажа за моя приятелка. Лежахме си с нея в една стая при стерилните.
Сега има момиченце. Беше на 5 къгато взе решение да му каже. Взе го, защото аз бях казала на моите.
Направи го! И един час след това паникьосана позвъни в къщи. Дъщеря й била страшно разстроена. Плачеше по телефона. Съжаляваше може би за постъпката си. Успокоих я доколкото можах. Посъветвах я да изчака няколко дни и тогава да прави оценка на ситуацията.
Не се чухме близо два месеца след случилото се. Заминаха на село при бабата. Когато ми се обади отново, нямаше по-горд и щастлив човек от нея. Разказа ми следното:
    Докато пътували във влака, малката се лигавила и досаждала на майка си. Естествено получила мъмрене и строги забележки. Една лелка се намесила и на думите й: " Я остави тази лоша майка. Ела с мене. Аз ще ти стана майка и няма да ти се карам." малката отговорила:   Не е лоша! Тя ме е отгледала и не е лоша!

За два месеца малкият човек е направи лразлика между родила и отгледала.

Е, сега всичко е наред и при тях няма проблеми. Но пубертета предстои.

eto 4e i as imeno satova se strahuvam da mu kaja.ne ot egoisti4ni 4uvstva a mislite 4e po tosi na4in ste go sblaskam s edin goliam problem sa nego, me kara da mislia po rasli4no.sina mi e na 2 no tosi vapros me sanimava ot samoto na4alo.
sled osinoviavaneto ne mojeh da si predstavia 4e niakoga triabva da mu kaja.edva li ne iskah da si e samo moi,no tova bese kratak period.
as darja da mu kaja, no koga nesnaia.
imam 4uvstvoto 4e kakvoto i resenie da vsema vse ste badi gresno.
mom4enzeto mi e mnogo 4ustvitelno i nejno i taka mi se iska da mu spestia vsi4ko tova.
as snaia koia e maikata i v dnevnik sam napisala vsi4ki vaprosi i otgovori i povodite sa osinoviavaneto vsi4ko koeto mislia 4e e vajno sa nego.biah resila ako niakoi mu kaje da mu go dam sa da go pro4ete ako ne iska da me islusa,a v protiven slu4ai iskah da mu kaja kogato stane 18 i da mu pomogna da nameri maika si ako ima tova jelanie.
drugiat variant e da mu kaja ot samoto na4alo,no vse si misli 4e kato mu se skaram ili nesto sabrania vse ste si misli 4e go pravia sastoto e osinoven.
ne si predstaviah 4e ste e tolkova komplezirano no vsiako dete e rasli4no.sinat mi ne e udaril dete vse gi pregrastame i zeluvame tolkova e mil i krehak 4e mi se iska edva li ne  vsi4ko loso da mu spestia a snaia 4e e nevasmojno.
rumi ste se radvam ako moga da ti pisa na li4ni,sastoto v momenta se povtariam,nadiavam se da mi pomognes sas savet.
as sasto iskam da si osinovia oste edno detenze i se nadiavam v nai-skoro vreme da stane.

моя ДАни също е много чувствителен...трябва ли да крия че е ходил на рехабилитация /дай боже всичко да отшуми и да не му личи/, че е еимал проблими??? и ако някой ден мило му подхвърлят "ма ти си ходил на рехабилитация дето водят ненормални и бавно развиващи се..."
Е Тара помисли за шока му и си представи най-лошото което ще преживее ако аз му обясня защо и как сме ходили по болници...
Сега си мисли за твоето дете...колкото и зле да го преживее нама да е като ако някой нарочно поиска да го засегне с истината!
Лично мое мнение - когато аз държах сина си на три месецза да му вземат кръв - беше по-добре за него отколкото когато преди това го стиска и насини целия една сестра! Боли да си майка ама това е! Понякога си длъжна да причиниш болка на детето си - с цел друг да не го направи още по-зле!

а мисля, че всяка литература по въпроса казва, че колкото по-рано по-добре!

Нямах време да прочета всички мнения и може моето да се повтори, но ако никой не го е писал ще съм полезна. В психологията четох че трябва да се каже когато детето започне да се осеща, т.е. на около 2 години. И му казваш че си отишъл на едно място където има много деца и от всичките тези деца си гледала гледала и си  избрала точно него. Т.е. че то е избрано от толкова много деца .И му казваш още че то е много  по-щастливо от другите деца защото  има не една  а 2 майки - една която го е родила и една която го е отгледала. Не знам дали го обесних добре, но не чакайте детето да порасне и да му каже злобна нейна съученичка  както стана с братовчедка ми  и тя получи нервна криза и искаше да си реже вените. Сега вече тя порасна и е благодарна и много обича майка си но защо трябваше да има толкова много проблеми. И още нещо - и тя и друга съседка /те са вече на 30 години/която също е осиновена искат да се запознаят с другата майка, но им  е неудобно да кажат на майките си за желанието си. Пожелавам на всички успех и ви подкрепям истински.