Имам много ясен спомен, че когато бях на 8 години имах абсолютно същите страхове за смъртта. Спомняма си даже как изчислявах колко години остават да живея на мен и родителите ми, плачех и не давах на нашите да загасят лампите. Когато нашето коте умря, синът ми сблъсквайки се за първи път със смъртта, много плака и дълго време оставах при него докато заспи. Трудно е да се обясни на едно 7 годишно дете, че животът все някога свършва...
Виж целия пост
Синът ми не иска да си ляга без нас (а е на 7 и половина)
- Публикувана: 6 окт. 2007, 23:39 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2007, 11:58 ч.
# 15
8 окт. 2007, 16:30 ч.
# 16
8 окт. 2007, 16:36 ч.
И при нас го има този проблем.Говорих със сина си и той каза,че изпитвал страх,искал да не е сам в стаята.Сега се преместихме в друго жилище и весе не спи сам,а със сестричката си ,която е на 2 годинки,но сега пък не иска да си ляга навреме.Иска да гледа телевизия о късно.Не му позволяваме,но той изчаква да заспим и тогава отива и гледа до късно.Каво им става на тези деца?
Виж целия пост
# 17
8 окт. 2007, 17:01 ч.
И ние сме от вашата група - баткото ни не искам да заспива сам. Стоя при него - говорим си, приказки четем, гушкаме се.
Много често става през нощта - я до тоалетна, а за вода и на връщане се шмугва при нас в леглото.
Понякога спя с двете деца на спалнята - за да избегна нощните посещения.
И според мен е страх - напоследък ми задава странни въпроси - какво е свят, защо тук сме се появили, откъде точно сме се появили. Темата за смъртта отдавна - отпреди 3 години, ни преследва. Току я забрави и после се подсети от някое филмче.
Виж целия пост
Много често става през нощта - я до тоалетна, а за вода и на връщане се шмугва при нас в леглото.
Понякога спя с двете деца на спалнята - за да избегна нощните посещения.
И според мен е страх - напоследък ми задава странни въпроси - какво е свят, защо тук сме се появили, откъде точно сме се появили. Темата за смъртта отдавна - отпреди 3 години, ни преследва. Току я забрави и после се подсети от някое филмче.
# 18
8 окт. 2007, 18:16 ч.
И ние до съвсем скоро бяхме от вашия отбор. 
До преди един месец/на 8г е/ заспиваше само, когато някой легне до него. И най-лошо беше, че ако не е заспал добре и усети, че приспиващия става от леглото, ритуалът започваше наново.
Сега както казах спи самичък. Пу пу..
Как се стигна до това ли? Според мен той вече беше готов да го направи, просто си караше по течението. Казваше, че го е страх сам, защото някой ще влезе през прозореда- живеем в къща и стаята му е на втория етаж. Обаче никакви аргументи не въздействаха. Като навърши 8г решихме с мъжа ми, че е вредно за едно момче да бъде преспивано и решихме твърдо да отстояваме това решение. Говорихме с малкия и му обяснихме, че е смешно да се държи като бебе, че вече е малък мъж и трябва да се справя с трудностите сам. Компромисът в началото беше да го гледаме от вратата как заспива - на всеки 5 мин. някой отиваше до стаята да го наглежда и така продължи една седмица. Имаше и ревове, че не може да заспи и нощни идвания при нас, защото го е страх. Но не отстъпихме и сега, когато тръгна пак на у-ще го слагаме за спи в 9.00, поприказваме си около половин час и той заспива САМ. Спазваме строго часа на лягане и това доста помага, създава се навик у детето.
Успех на всички с подобен проблем.
Само да вметна, че това същото дете спеше само в стая от новородено до 5годинки. При това е второ дете и не вярвах, че ще се случи и на нас.
Виж целия пост
До преди един месец/на 8г е/ заспиваше само, когато някой легне до него. И най-лошо беше, че ако не е заспал добре и усети, че приспиващия става от леглото, ритуалът започваше наново.Сега както казах спи самичък. Пу пу..
Как се стигна до това ли? Според мен той вече беше готов да го направи, просто си караше по течението. Казваше, че го е страх сам, защото някой ще влезе през прозореда- живеем в къща и стаята му е на втория етаж. Обаче никакви аргументи не въздействаха. Като навърши 8г решихме с мъжа ми, че е вредно за едно момче да бъде преспивано и решихме твърдо да отстояваме това решение. Говорихме с малкия и му обяснихме, че е смешно да се държи като бебе, че вече е малък мъж и трябва да се справя с трудностите сам. Компромисът в началото беше да го гледаме от вратата как заспива - на всеки 5 мин. някой отиваше до стаята да го наглежда и така продължи една седмица. Имаше и ревове, че не може да заспи и нощни идвания при нас, защото го е страх. Но не отстъпихме и сега, когато тръгна пак на у-ще го слагаме за спи в 9.00, поприказваме си около половин час и той заспива САМ. Спазваме строго часа на лягане и това доста помага, създава се навик у детето.Успех на всички с подобен проблем.
Само да вметна, че това същото дете спеше само в стая от новородено до 5годинки. При това е второ дете и не вярвах, че ще се случи и на нас.
# 19
8 окт. 2007, 22:05 ч.
Сина ми е на 8г и минахме през един дълъг период (от към 6г до преди няколко месеца) на нощни кошмари. Заспива на светната лампа и отворена врата. Напълно съм съгласна с написаното от Дещовиди, опитайте с разговори, но не и с манипулативно поощрителния тон "ти можеш".
Виж целия пост
# 20
8 окт. 2007, 23:12 ч.
И при нас е така от почти две години. Основната причина е, че просто един път отстъпих, когато тя го предложи /явно ей така, без да вярва, че ще стане/. Друга причина стрховете - един път я оставих да гледа Спештно отделение и започна да ми излиза с номера, че все мислила за умиращото момченце, после пък допуснах да гледа част от Извънземното и съответно я беше страх от него... Така че, кака ви Сийка е права. От години заспива на светната лампа и притворена врата. Не го правя на проблем, не се опитвам да я отуча. Напоследък се убеди, че за да се навия да спи при нас, трябва да има причина /да е болна или да заминава някъде, или преди важен за нея ден - РД, първият учебен/ и съответно спря да се пазари когато няма повод. Опита се да ми пробута и това, че бебето спяло при нас. Веднага предложих да го преместим в нейната стая и да я буди по няколко пъти на нощ, та й секнаха мераците 
.
Виж целия пост
.
# 21
9 окт. 2007, 00:32 ч.
Да, това с гледането на страшни неща по телевизията е верно, но.... как да го предотвратя, като даже по рекламите за филмите дават всякакви страхотии, от които и аз настръхвам. И при нас има ревност (имаме си братче на 1г.и 8м.). И освен всичко около заспиването, ставането на сутринта, му е ад - кисел, отговаря ми, недоволен (явно, защото не си е доспал). А, и сънува много кошмари... Само времето ли лекува този страх?
Виж целия пост
# 22
9 окт. 2007, 10:52 ч.
Спомних си и аз, че на тази възраст сънувах няколко пъти един и същи сън... как с наще вървим по една синкава, тиха, празна улица...Аз все нещо изоставам и се появява една белокоса баба, която все ме вика да ида при нея и сякаш ме дърпа невидимо, без да ме пипа..и на мен ми е много трудно да се върна при наще, но все пак успявам. После в някакви психолгически книжки четоп, че това са нормални детски сънища, които показват страх от смъртта и неизвестното.
Виж целия пост
# 23
9 окт. 2007, 11:58 ч.
Да се включа и аз. Явно това е доста срещан проблем и то повече при момчетата. Ние сме почти на 8 год., но го е страх да седи сам в къщи през деня. Започнах да му пускам детско по TV и точно тогава да се сещам, че ми трябва нещо от магазина. Оставям го за 10 мин., следващият път за 20 и така малко по малко увеличавам времето (а аз се лутам около блока като луда). Но задължително има телефон на разположение. Със спането сам действах по друг начин. Отделих го в самостоятелна стая още на 2 год. и половина. Много ми беше криво, ставах по 5 пъти на вечер да го поглеждам. Имаше един момент, в който искаше да седя до него докато заспи, защото виждал на прозореца чудовища, та слагах плътни пердета. Навивахме го, че Спайдър мен и всичките там актуални герои спат сами и му сложихме някои от въпросните да го пазят. Въпреки това продължава да заспива с гръб към прозореца и то на светната лампа в коридора.
Според мен при всяко дете е различен подхода, но се успокоявам, че все пак брат ми ( 32 год.) вече не спи при мама!!! Така че и за нашите има надежда!
Виж целия пост
Според мен при всяко дете е различен подхода, но се успокоявам, че все пак брат ми ( 32 год.) вече не спи при мама!!! Така че и за нашите има надежда!
Препоръчани теми