Женени с деца

  • 3 520
  • 25
Е, мили майки и съпруги, доволни ли сте от семейният си живот?Щастливи ли сте заедно,или уж сте заедно ,но на различни страни!Добър съпруг ли си избрахте?Оправда ли той очакванията ви,или е просто човекът с който се разминавате сутрин и вечер?Има ли нещо което искате да променити в него?А в себе си?Слуша ли  още майка си и баща си?Помага ли ви ?А за децата?Как ги възпитахте ,или стана обратното -те вас?Изобщо каква е равосметката като теглите чертата!Ако имате втори шанс ,бихте ли променили нещата в дадена ситуация,или ще изберете ДРУГИЯ!Съжелявате ли ...              Аз съжалявам ,че допуснах най-баналната и досадна грешка ,която са правели и нашите майки и баби...НЕ СКРЪЦНАХ ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА СВЕКИТО (да не забравя и свекъра)Направих го малко по-късно,но нещата бяха тръгнали...а и тя е много упорита м... и!С мъжът ми много се обичахме.Любов от пръв поглед!Не ни е запознавал никои!Сами!Беше лудо влюбен в мен-дори искаше да си смени религията...Както и да е.Днес имаме две дъщери и след много възходи и падения ,сме заедно.Не бих избрала друг!!!Бих ЕЛИМИНИРАЛА  ВРЕДИТЕЛИТЕ още в зародиш!Така стоят нещата при нас.А при вас как е?
Виж целия пост
# 1
Нещо последните 1-2 години не бих казала, че съм в екстаз от мъжа ми! Той се промени, аз се промених, особено след като се роди дечко. Не знам........ Голяма любов ни тресеше в началото и първите ни години заедно не сме обръщали внимание, може би, на неща, които сега ми се струват значителни и дразнещи. Иначе и двамата обожаваме детето (и как иначе) и времето ни минава в отделено внимание към него...
За избора-едва ли бих избрала друг тогава, все пак любовта те кара да правиш избор, а ние бяхме влюбени и щастливи.
Виж целия пост
# 2
Аз също съм доволна от избора си на съпруг.Естествено,че има неща ,които искам да се променят,но то се отнася и за мен.Мисля,че ще е по-здравословно ако живеем поне на 300 км от родителите му,но пък съм им благодарна за това,че са му осигурили самостоятелно жилище,което сега е мой дом.И да знаеш,Radi,че скърцането не винаги помага,защото свекърва е болест ,която поразява много жени и не е лечима.Най-много да те обвини,че и скърцаш ,а тя ти мисли само доброто,защото си и като дъщеря и да те докара до там,че да се засрамиш дори от това,че само си си нагодила зъбите в позиция за скъране.Ай ,отплеснах се.Деца нямаме още,но се надявам,че когато имаме ще успея да ги възпитам да бъдат добри,толерантни  и винаги себе си.
Виж целия пост
# 3
Аз съжалявам, че толкова много години - почти 10, ни бяха нужни,
за да почнем да се изслушваме, и съответно да се разбираме.
Сега сме много по-щастливи, отколкото в началните еуфорични години,
след ОГРОМНИТЕ перипетии, през които премина нашия брак. 
Никога нищо не е сигурно, но в момента семейното щастие за мен се
заключава в това, че и двамата се стремим да сме един с друг в нашия дом,
вечер търсим топлината на другия, радваме се на детето (дори когато ни прави на луди гъби  smile3511  smile3521),
наслаждаваме се заедно на хубавите неща от живота, и се стремим заедно да се справяме с
трудностите.
Виж целия пост
# 4
Аз съм щастлива с моя съпруг.От почти 12 години сме женени и за сега се разбираме добре.Мога да говоря от свое име,за него не отговарям.По моя преценка,ако не живеехме с родителите му,щяхме да имаме още по-идеални отношения.Не мога да кажа,че слуша майка си,но не смее да й каже нищо.Ако трябва да се направи някаква забележка относно съжителството ни с тях,той уж ще им каже,обаче така и не го прави.В крайна сметка се налага аз да отправям реплики,което хич не им харесва и това обтяга отношенията между мен и тях. Имали  сме и много лоши и хубави моменти през досегашния ни съвместен живот и винаги сме се подкрепяли   взаимно.Обичаме си двете деца и сме си добре.Та като тегля чертата мисля,че съм попаднала на точния човек,с когото да остарея.
Виж целия пост
# 5
Доволна съм, да. Разбираме се и си "гледаме" семейството. Имали сме малки сътресения, което е нормално, предполагам, че и за напред ще имаме, важното е да ги преодоляваме и да продължаваме напред. Мечтая си да сме от онези, които са побелели заедно и са останали силно свързани през годините, като едно цяло.
Виж целия пост
# 6
Щастлива съм. Искам да остареем заедно и чувствата ни да са същите.
Виж целия пост
# 7
Щастлива съм. Той се промени доста откакто се оженихме и то в положителна посока. Въобще не се съобразява с родителите си. По-скоро аз се връзвам на моите родители.

Имахме някои трудности които ни сплотиха и сега се радваме на дъщеря ни.
Виж целия пост
# 8
Не съжалявам за избора си, даже скоро му го казах, то скоро го и осъзнах. ooooh! Първите години се колебаех, честно казано исках да намеря друг - по-красив, не по-добър Embarassed И колкото да ми казваха, че красотата е преходна, аз все залитах по мускулести мъжаги  Laughing Много ми помага вкъщи, за детето и въобще за всичко - пазарува, чисти, а понякога и готви. Само едно ме гложди - нямаме време да си говорим, да си обръщаме внимание, да се изслушваме, пък и в момента уча малката да спи в детската стая, а ние отделно и се налага да спя при нея. Та с мъжо отгоре на всичкото спим отделно. Страхувам се да не се отчуждим и само да се разминаваме сутрин.
Колкото до родителите, доволна съм, че още преди да се оженим скръцнах със зъби и казах, че ще живеем отделно, ако ще да е под наем. Crossing Arms Наложи се само 2 месеца да живеем със свекърите, докато направим ремонт на нашия апартамент и видях какво е - не мерси, никога повече  Naughty
Виж целия пост
# 9
Нещо последните 1-2 години не бих казала, че съм в екстаз от мъжа ми! Той се промени, аз се промених, особено след като се роди дечко. Не знам........ Голяма любов ни тресеше в началото и първите ни години заедно не сме обръщали внимание, може би, на неща, които сега ми се струват значителни и дразнещи. Иначе и двамата обожаваме детето (и как иначе) и времето ни минава в отделено внимание към него...
За избора-едва ли бих избрала друг тогава, все пак любовта те кара да правиш избор, а ние бяхме влюбени и щастливи.
И при нас се случиха много промени след като се роди детето. Заедно сме от 14г почти. Чудесен баща, много помага за всичко. Единственото, което бих променила е да бях родила по-рано и да му обръщам повече внимание, а не да се съсредоточавам повече върху детето.
Липсва ми романтиката, щуротиите, ........
Виж целия пост
# 10
Доволна съм от семейния си живот, и то много. Не се е налагало да се променяме един друг, след естествените проблеми в първите години, просто свикнахме с отрицателните си качества, и се научихме да се вглеждаме повече в положителните си.
Виж целия пост
# 11
Какво да ти кажа...
Идеални няма. Има грешки, прошки, толерантност и взаимно уважение. И колкото и да не си го признаваме - навик.
Къде сега на дърти години "нов" да си търся  Laughing. Ще си го трая моя си, че вече му знам спатийте.
Виж целия пост
# 12
Аз май единствена не съм случила. След десет години съжителство и две деца, чак сега осъзнавам колко сгреших в избора. Изневерява, лъже и не му пука че ме боли. Направо съм в задънена улица-с двете деца... Но на вас, щастливки, ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
Виж целия пост
# 13
Нямаме дълги години съвместен живот,но се надявам,че ни предстоят.
Има си надостатъци,но много ме обича и слуша,пък и аз него.Обичам го,това е мъжа за мен Heart Eyes
Виж целия пост
# 14
Здравейте,заглавието на темата ми звучи като един познат,сладък сериал.Сега като се замислям сама пред темата и като си зададох въпроса"Бих ли го сменила",без увъртане си казвам,че за нищо на света.Не е пресилено-заедно сме от 12 години и женени 10 от тях.Не винаги е било лесно,розово и т.н,но е било преживяване,което още повече да ни сплоти.Така,че не само доволна,но смея да кажа и щастлива. Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия