За вашето удоволствие подготвих статия за Празника на фенерите или Юенсяодзие, за да разберем повече за красотата и естетиката на свързаните с него ритуали.
Празникът на фенерите Юенсяодзие (元宵节）
Двете празнични седмици след Празника на пролетта завършва Юенсяодзие или Празникът на фенерите. Той винаги се отбелязва в деня на първото пълнолуние след Чундзие, т. е. на 15тия ден от 1-вия лунен месец. Историята на празника може да се проследи чак до управлението на ханския император Уънди (179-156 г. пр. н. е.). В този ден той успял да победи всички врагове и фракции, които желаели отново да разделят империята на малки държавици. От тогава той започнал всяка година на този ден да излиза и да се весели заедно с народа.
Името на празника се състои от 元 yuan пръв, начален; 宵 xiāo нощ; 节 jié празник, букв. Празникът на първата нощ (на трона). 宵 xiāo обаче има значение и на пълнолуние, затова може да се преведе и като Празникът на първото пълнолуние.
Съществува и друга легенда за произхода на празника. Един ден Дун Фаншуо (东方朔 Dōngfāng Shuò, 160?-93 г. пр. н. е.) – придворният шут на император У ди и даоистки безсмъртен, който имал много реинкарнации, включително и като Лаодзъ, видял млада дворцова слугиня, която треперела навън в студа. Тя се казвала Юенсяо. Откакто била в двореца, с години не била виждала близките си. А се случило да е Празникът на пролетта и тя изпитвала още по-голяма мъка по дома. Дун Фаншуо решил да й помогне и измислил хитроумен начин да я събере с роднините й. Той излязъл на улицата в столицата Чан-ан (Си-ан) и започнал да гадае на минувачите. Всички, които си купили таблички с предсказания, прочели, че ще изгорят в пожар.
Втурнали се хората към Дун Фаншуо за помощ и той казал, че на 13тия ден от първата луна Огненият император Йенди ще изпрати небесна богиня, облечена в червени одежди, да премахне злата поличба. Наистина, в уречения ден пристигнала такава девойка и рекла на хората да предадат повелите на Небето за императора. Ханският император У ди – най-могъщият владетел на дин. Хан, управлявал от 141 до 87 г. пр. н. е., прочел свитъка с предсказанието, в който пишело: „Чан-ан ще бъде нападнат, огън ще обхване градските порти, шестнайсет дена ще гори огънят и ще обагри мрака на нощта”.
Уплашил се императорът и повикал Дун Фаншуо да измисли начин и да промени прокобата. Дун Фаншуо се престорил че мисли и накрая казал, че е чувал Йенди да обича твърде много да похапва танюен (汤圆 tāngyuán) – тестени топки със сладък пълнеж (обикновено в бульон), а най-вкусните танюен в двореца правела слугинята Юенсяо.
Той предложил на императора да й заповяда на 15тия ден от първата луна да приготви танюен, а също на всички поданици да приготвят блюдото, за да омилостивят Огнения император, а после заедно да запалят фенери, да изстрелват фойерверки и да палят огньове. Така градът щял да изглежда целият в пламъци и това можело да заблуди Нефритения император, че предсказанието се е сбъднало. Също предложил да се повикат всички хора наоколо да дойдат в града и да гледат празненството. Така на 16-тия ден от първата луна навред из Чан-ан запалили фенери. На един от тях Дун Фаншуо написал името на Юенсяо. Родителите й и малката сестричка дошли също в града да гледат празника. Видели те фенера и започнали да я викат. Юенсяо ги чула и така семейството се събрало заедно.
Извън легендата, за самия хански император У ди казват, че въвел ритуала на 15тия ден от първия лунен месец да се чества 太一神 Tàiyī shén Тай-и шън, смятан за създател на Вселената. В китайската култура фенерите се свързват с боговете. Светлината и ярките цветове гонят зловредните демони и символизират надеждата за по-добро бъдеще. Затова казват, че на този ден хората 开灯祈福 kāi dēng qǐ fú „палят фенери, за да измолят късмет“.
Както и Чундзие, китайците отбелязват Юенсяодзие в тесен семеен кръг. За вечеря поднасят юенсяо и всички се любуват на красивите фенери, които навред се палят по улиците на Китай. Освен с легендата с Юенсяо, обичаят се свързва и с император Минди (58-75) от дин. Източна Хан, който въвел будизма в Китай и пръв през 67 г. създал традицията на този ден да се посещава будистки храм и да се изразява почитта към Буда чрез палене на фенери. Заради фенерите празникът още се нарича и 灯节 dēng jié Празникът на фенерите. Днес празникът се отбелязва един ден, но в миналото е продължавал пет (дин. Суей), дори десет дена (дин. Мин).
Автор: Яна Шишкова
Филмче на китайски език за Дун Фаншуо и слугинята Юенсяо: https://www.youtube.com/watch?v=a6HABtr_5Fk
Виж целия пост
Празникът на фенерите Юенсяодзие (元宵节）
Двете празнични седмици след Празника на пролетта завършва Юенсяодзие или Празникът на фенерите. Той винаги се отбелязва в деня на първото пълнолуние след Чундзие, т. е. на 15тия ден от 1-вия лунен месец. Историята на празника може да се проследи чак до управлението на ханския император Уънди (179-156 г. пр. н. е.). В този ден той успял да победи всички врагове и фракции, които желаели отново да разделят империята на малки държавици. От тогава той започнал всяка година на този ден да излиза и да се весели заедно с народа.
Името на празника се състои от 元 yuan пръв, начален; 宵 xiāo нощ; 节 jié празник, букв. Празникът на първата нощ (на трона). 宵 xiāo обаче има значение и на пълнолуние, затова може да се преведе и като Празникът на първото пълнолуние.
Съществува и друга легенда за произхода на празника. Един ден Дун Фаншуо (东方朔 Dōngfāng Shuò, 160?-93 г. пр. н. е.) – придворният шут на император У ди и даоистки безсмъртен, който имал много реинкарнации, включително и като Лаодзъ, видял млада дворцова слугиня, която треперела навън в студа. Тя се казвала Юенсяо. Откакто била в двореца, с години не била виждала близките си. А се случило да е Празникът на пролетта и тя изпитвала още по-голяма мъка по дома. Дун Фаншуо решил да й помогне и измислил хитроумен начин да я събере с роднините й. Той излязъл на улицата в столицата Чан-ан (Си-ан) и започнал да гадае на минувачите. Всички, които си купили таблички с предсказания, прочели, че ще изгорят в пожар.
Втурнали се хората към Дун Фаншуо за помощ и той казал, че на 13тия ден от първата луна Огненият император Йенди ще изпрати небесна богиня, облечена в червени одежди, да премахне злата поличба. Наистина, в уречения ден пристигнала такава девойка и рекла на хората да предадат повелите на Небето за императора. Ханският император У ди – най-могъщият владетел на дин. Хан, управлявал от 141 до 87 г. пр. н. е., прочел свитъка с предсказанието, в който пишело: „Чан-ан ще бъде нападнат, огън ще обхване градските порти, шестнайсет дена ще гори огънят и ще обагри мрака на нощта”.
Уплашил се императорът и повикал Дун Фаншуо да измисли начин и да промени прокобата. Дун Фаншуо се престорил че мисли и накрая казал, че е чувал Йенди да обича твърде много да похапва танюен (汤圆 tāngyuán) – тестени топки със сладък пълнеж (обикновено в бульон), а най-вкусните танюен в двореца правела слугинята Юенсяо.
Той предложил на императора да й заповяда на 15тия ден от първата луна да приготви танюен, а също на всички поданици да приготвят блюдото, за да омилостивят Огнения император, а после заедно да запалят фенери, да изстрелват фойерверки и да палят огньове. Така градът щял да изглежда целият в пламъци и това можело да заблуди Нефритения император, че предсказанието се е сбъднало. Също предложил да се повикат всички хора наоколо да дойдат в града и да гледат празненството. Така на 16-тия ден от първата луна навред из Чан-ан запалили фенери. На един от тях Дун Фаншуо написал името на Юенсяо. Родителите й и малката сестричка дошли също в града да гледат празника. Видели те фенера и започнали да я викат. Юенсяо ги чула и така семейството се събрало заедно.
Извън легендата, за самия хански император У ди казват, че въвел ритуала на 15тия ден от първия лунен месец да се чества 太一神 Tàiyī shén Тай-и шън, смятан за създател на Вселената. В китайската култура фенерите се свързват с боговете. Светлината и ярките цветове гонят зловредните демони и символизират надеждата за по-добро бъдеще. Затова казват, че на този ден хората 开灯祈福 kāi dēng qǐ fú „палят фенери, за да измолят късмет“.
Както и Чундзие, китайците отбелязват Юенсяодзие в тесен семеен кръг. За вечеря поднасят юенсяо и всички се любуват на красивите фенери, които навред се палят по улиците на Китай. Освен с легендата с Юенсяо, обичаят се свързва и с император Минди (58-75) от дин. Източна Хан, който въвел будизма в Китай и пръв през 67 г. създал традицията на този ден да се посещава будистки храм и да се изразява почитта към Буда чрез палене на фенери. Заради фенерите празникът още се нарича и 灯节 dēng jié Празникът на фенерите. Днес празникът се отбелязва един ден, но в миналото е продължавал пет (дин. Суей), дори десет дена (дин. Мин).
Автор: Яна Шишкова
Филмче на китайски език за Дун Фаншуо и слугинята Юенсяо: https://www.youtube.com/watch?v=a6HABtr_5Fk