Как да накарам мъжа си...

  • 5 171
  • 15
Здравейте,искам да ви попитам как мога да накарам мъжа си да си осиновим дете.Той не иска чуждо дете,а аз не мога да забременея по естествен начин,имам и няколко неуспешни инвитро опита.Моля дайте ми съвет какво да правя-да го напусна ли или да видим как ще се развият нещата.
Виж целия пост
# 1
Защо е необходимо да го "караш", той не иска ли да имате дете. Аз също имам два неуспешни опита инвитро и стигнахме до решението да си осиновим. И вече имам 5м. дъщеря,взехме си я на 3дни. Ако той също иска,истински, просто ще го направите. Сядате, говорите си и си изяснявате ситуацията. Толкова е просто.Когато има семейство е редно да има и деца, а децата идват по два начина - раждат се или се осиновяват. Това е. А ако е твърд в решението, че не иска "чуждо" дете,ти си прецени дали имаш работа до такъв човек. Заради неговия егоизъм ти да стоиш без рожба. Пожелавам ти по-скоро да решиш проблема в положителна насока, за да видиш какво щастие те чака. Успех.
Виж целия пост
# 2
Ох ,аз имам по4ти сьЩия проблем ,само дето ние vе4е имаме наШе дете.
Много искам да си осиноvя дете оба4е моя не даvа и дума да стаvа,преди беше по склоннен ,но сега.......
Аз ли4но не мога да ти дам сьvет ,заЩото аз моя не успях да го накарам Cry  Cry  Cry .
Но ,ако бях на тvое място сигурно,Щях да се радзеля с него,заЩото ,така поне Ще има vероятност да имам дете с друг(осиноvено)
Виж целия пост
# 3
Здравей! Съвети в такава ситуация трудно се дават, но знам едно,че ако наистина държи на теб и Вашето семейство трябва да се съгласи.Бори се с всички сили за правото да бъдеш майка,защото това е най - прекрасното нещо на света.Как ще стигнеш до тук - с него или без него сама трябва да решиш.Бъди щастлива и смело напред!
Виж целия пост
# 4
Той в момента не иска друго дете,защото още не се бил предал,но аз му обясних,че не мога до безкрайност да се подлагам на процедури и че е много тежко за мен след всяка такава.Той е абсолютен оптимист и вярва,че ще стане един ден,каквото и да ни коства.Знам,че още сме млади и явно не е узрял за този момент,но поне да ми беше казал,че ще остане с мен,какъвто и да е изхода от това.Сега се чувствам несигурна и нервна,не съм убедена,че го искам като мой мъж,просто не знам какво да правя.
Виж целия пост
# 5
Цитат на: нова
Той е абсолютен оптимист и вярва,че ще стане един ден,каквото и да ни коства.
Е да ама на кого му коства най-много болка и нерви!На него или на теб?Много често след осиновяване,страстите и напрежението се успокояват и идва забременяването!Но ти много трябва да премислиш всичките ЗА и ПРОТИВ общото ви бъдеще!Ако има начин с него да посетите дом за изоставени бебчета и дом за деца от 3г-до 7г ,че да му се свие сърцето от видяната мъка в очите на дечицата!Но явно и това не би могло да стане!Смелост мила,и дано намериш най-вярното решение!КАКВОТО И ДА Е ТО
Виж целия пост
# 6
Не мога да я намеря но имаше подобна тема преди време. Това което си спомням е: Заведи мъжа си в някой дом под някакъв предлог. Помоли някой който се занимава с благотворителност за домовете(Лавандър например мисля няма да ти откаже- целта ви е обща да направите детенце щастливо и малко спокойствие на домът ви ) да те вземе със себе си на някоя от акциите или пък защо не се включиш наистина да помагаш в такава организация- предтекст за мъжа ти - Нямате транспорт и ти си обещала на Мама от форума да и помогнеш. Мисля че той няма да ти откаже да ти помогне. Като види дечицата ще му стане мило - убедена съм. Може би му трябва време да приеме мисълта. Може би и на тебе ти трябва време да свикнеш с мисълта за едно осиновено детенце.Предполагам тези процедури инвитро те уморяват и изтощават не само физически но и психически. Кажи му че не можеш повече да опитваш- нямаш сили и се нуждаеш от почивка поне за известно време и спри процедурите. Умората и изтощението не са добри предпоставки за забременяване. . Знам колко силно го желаеш- колкото силно съм си желала и аз и двете деца и при нас трябваше доста време докато успеем да забременея, но и двата пъти успяхме когато вече бях спокойна ,а не трескаво да правя тест след тест...
Виж целия пост
# 7
Е Дидка ме е изпреварила- аз съм по- много словна но тя е изразила мисълта ми по- точно:)
Виж целия пост
# 8
Благодаря ви за съветите и разбирането.Знам,че всеки човек преминава през своя труден период в живота,явно сега е настъпил моя,решила съм да опитам още 1-2 пъти,защото нямам друг шанс освен инвитро и после ще видя накъде са нещата,ако си промени намерението -добре,ако пък не-няма да ми остави избор.Късмет на всички!
Виж целия пост
# 9
Госте,пиши ми на ЛС искам да ти предложа нещо,но е лично!Ако искаш разбира се!
Виж целия пост
# 10
И на мен започна да ми се върти тази мисъл в главата. Защо да раждам още едно дете, защото искам да имам поне два броя:), като има толкова много вече родени и изоставени от родителите си?! Само че мъжа ми е много резервиран към такъв вариант... не че казва твърдо НЕ, а отклонява темата и не му се приказва. Аз си му дудна периодично. Искам да преобърна съдбата на едно нещастно детенце..., ама той не може да го разбере това. И много го е страх от хората, какво щели да кажат...ей такива глупости.
Виж целия пост
# 11
Ами намери повод да го закараш до дом за деца,но от 3г до 7г.Идват празници и можете да занесете нещо за почерпка в такъв дом-предварително разбери броя на децата.Каквото и да занесете ще им е от полза-нещо сладичко,плодове,бонбони от тия в насипно състояние...Като влезе в дома и ви засипят с въпроси едно през друго-ЗА МЕН ЛИ ИДВАШ, ТИ МОЯТА МАЙКА/ТАТКО /ЛИ СИ, АМА АЗ СЛУШАМ МЕН ВЗЕМИ, ИМАШ ЛИ КОЛА,- а има и такива свитички дечица дето само стоят настрани и гледат с едни голееми и тъжни очички....Моят мъж и сега като се заговори с някого как сме осиновили дъщерята,и му се пълнят очите!Че беше пощурял да осиновяваме още едно момиченце-не говореше,но разбираше и изпълняваше казаното-едно сладко Еми,вече станало на 7 годинки/които не му личаха/.Скатаваха я в дома докато можеха,защото после трябваше да я прехвърлят в дом за ненормално развити.Ако имаше кой да я вземе щеше да и се направи една операция и да учи в у-ще за глухонеми и да бъде полезна за себе си и околните!Аз даже ходих да говоря с лекарката на дома ,но се отказах защото просто нямаше да ми стигнаг силите-осиновената ми дъщеря си дойде и тя с проблемите си,които трябваше да разрешаваме,имахме и други деца и просто небеше момента за натоварване пряко силите ни!Ако има повече хора като всички вас-да помислят и за осиновяване,ще има много по-малко тъжни очички в домовете за сираци! smile3501А пък ,че хората говорят-всяко чудо за три дни!Нас ни заринаха с какво ли не-за какво ни е ТАКОВА дете като си имаме деца,поне да било бебе,ама то много черничко-какво било това мелезче #Shocked ЧУДО!да имаш нерви като стоманени въжета!А "върхът на сладоледа " беше като тръгна мнението,/има страхотна прилика между мен и дъщеря ми/че въобще не сме я осиновявали,ами сме си я прибрали от дома дето са ни я гледали,защото съм я родила от сегашният си мъж докато и двамата сме били семейни с предишните си бракове #Crazy
Виж целия пост
# 12
Искрено се възхищавам на такива хора като вас,които са дали шанс на дечицата да имат по-добър живот,но явно при нас и особено при мъжа ми явно не е узрял момента,в който да си осиновиме дете,и двамата нямаме 30,явно с времето може да си промени решението,ако останем без деца.
Виж целия пост
# 13
Цитат на: нова
решила съм да опитам още 1-2 пъти,защото нямам друг шанс освен инвитро !

Незнам къде си правила до сега инвитро, но искам да те посъветвам да отидеш при д-р Маркова във Варна. Ако те интересува пиши ми на ЛС, ще ти дам координати. Много добри отзиви и резултати има за нея, може би най-добрите в момента за страната. Дори и да ти е далече Варна, си заслужава. Желая ти успех и отстоявай това, което искаш.
Виж целия пост
# 14
Много ви се възхищавам....
Не мога да се въздържа да не напиша за МОЯ МЪЖ.
Имаме едно дете, което чакахме дълго, от няколко години искаме и второ... проблемите ни са все още не напълно диагностицирани. Мъжът ми иска да си осиновим след като опитаме още някои неща, сам каза, че ако причината е само в него иска да прибегнем до донор. Той просто иска още едно детенце и извинете за точния цитат, но каза, че спермата си е сперма,а детето нещо съвсем друго. Аз съм този, която се колебая. Ако нямах рожденно дете, нямаше изобщо да му мисля, но сега ме е страх да не ги деля /а и роднините/ по някакъв начин.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия