изплашена съм

  • 1 135
  • 11
Здравейте,

Завчера оставих детето на баба му, тя идва много рядко у нас - веднъж месечно и то не я познава, но ми се наложи да изляза. И оттогава реве като го оставя дори и за малко, непрекъснато иска да го нося на ръце. В момента сме на 10 месеца, чудя се дали съм го разглезила или е преживяло силен стрес. Досега не беше правил така.
Виж целия пост
# 1
Според мен е стрес, който свързва с човека.
Просто ти е чувствително детето. Не го насилвай.
Виж целия пост
# 2
Не зная, може би е просто съвпадение. Еми понякога има такива дни, иска непрекъснато да я гушкам, не иска дори татко си, само до крака ми ходи, но аз си го обяснявам по-скоро със зъбките. Надявам се коро да се оправите. Щом иска-гушкай го. Добре е да чувства че си до него, говори му! Няма страшно ще му мине.
Виж целия пост
# 3
Същото ни се случи на Нова година. Оставихме Ради на родителите ми, които тя вижда само по празници, защото те са в провинцията. Ние излязохме да празнуваме с приятели. В 23.30 се наложи да отидем и да си я вземем. Беше ги подлудила. До 21-21.30 никакви проблеми и от там рев, нито яла, нито иска да заспива. Когато я взехме се успокои, но ако излезе някой отново рев. Тогава беше на 9 месеца и си я гледах само аз. Така че стреса за бебчо не е малък,а ти изобщо не си го разглезила. Просто той е свикнал само с тебе и възприема баба си като непознат. Търси в тебе сигурност и подкрепа. Моята щерка до сега гледа подозрително родата и търси нас с баща й, защото другите ги вижда по празниците. Иначе е много усмихната и контактна.
Виж целия пост
# 4
При нас беше същото. Синът ми е свикнал от бебе с майка ми, но не и със свекърва ми. С майка ми е стоял без проблем и през нощта и през деня без да плаче за мен, но със свекърва ми не искаше. Веднъж го оставихме при нея насила за 1 час, за да пазаруваме, като се надявахме че ще се успокои, но той е плакал през цялото време и след това само като я видеше се разплакваше. След няколко месеца я възприе, но само в мое присъствие. Чак след 3 годишна възраст започна да остава насаме с нея и то само за разходка, у тях не иска да ходи. Племеницата ми, която е на същата възраст я вижда по-рядко, защото живее в друг град, но стои с нея без проблем. Децата са различни.
Виж целия пост
# 5
Стрес, породен точно във възрастта, когато започват да търсят мама и да искат да са с нея. Напълно е нормално, ще премине.
Виж целия пост
# 6
Явно се е осъзнало детето вече Grinning При нас какъв цирк беше наскоро: идват бабата и дядото да вземат голямата щерка и племенниците за ваканцията. Оставям им бебо за три часа (аз беж навън), голям смях и веселба паднали докато ме няма. Пристигат след 10 да ги върнат. Ние с татито отиваме щастливи на кино Laughing Да, да - ама не! На средата на филма звъни телефона: детето реве и не спира, идвайте си веднага! Като ни видя, за 10ина минути се успокои и вече се смееше. Ама така е, като ги вижда от дъжд на вятър. Лошото е, че вече и да дойдат, то пак няма излизане Sad
Виж целия пост
# 7
Цитат на: kateryna
И оттогава реве като го оставя дори и за малко, непрекъснато иска да го нося на ръце. В момента сме на 10 месеца, чудя се дали съм го разглезила или е преживяло силен стрес. Досега не беше правил така.

Питай мен по този въпрос. Дъщеря ми рядко вижда свекърва ми (понеже живеят далеч) и миналата година през май (детето бе на година и 3 мес.) се наложи свеки да я гледа....Мога да ти кажа,че това бе тотална катастрофа. За две седмици детето не свикна с тази жена. Сега,покрай раждането на сина ми свеки реши,че трябва да ни помага цяла една седмица. Вече поотрасналата ми дъщеря ПАК не можа да я приеме...дори се стигна до там да не иска (което означава да пищи като заклано) да излиза с нея на разходка, да я гони в другата стая, да й казва "не ме гледай, не ме пипай Sign Exclamation , дори като за последно й каза,че не я обича....Едва ли се е чувствала много добре жената, но явно не е само до дете, а до взаимна нагласа.
kateryna , не казвам,че при вас ще се получи така, но е много важно бабата (или който там трябва да се занимава с детето) да има подход и сърце за това. Децата, макар и малки, много добре усещат нещата. При нас се оказва липсата на подход.
Виж целия пост
# 8
Бабата не идва, защото не може да понася мен или по-точно двете взаимно не можем да се понасяме. Тя явно си мисли, че като не идва аз ще се чувствам виновна. Или пък крои други сметки - счита се за незаменима - че няма кой друг да ми гледа детето и в един момент ще й падна на колене. Да обаче таз няма да мине, вече се замислям за алтернативни варианти. Само че ако му наема гледачка, не знам как ще свикне и с нея. Той определено е чувствителен и доста се притеснява от хора, които не познава. Притеснява се главно, когато го взимат иначе, когато е в мен не го е страх, с удоволствие гледа и слуша хората, наблюдава им жестовете, изобщо е едно лъчезарно и усмихнато дете.
Виж целия пост
# 9
Да не го е носила бабата през цялото време? Бебетата много лесно свикват на ръце. А бабите често развалят дисциплината.
Виж целия пост
# 10
Напълно нормално като е свикнало само с майка си детето да не е съгласно да го оставят на чужди хора.На тази възраст не съм убедена , че разбира точно каква му се явява баба му.За него тя е непозната ( още повече , че рядко го вижда ).Нормално да иска да е при теб сега.Страх го е пак да не го оставиш самичко.С времето ще отшуми ( би трябвало ).Успех.
Виж целия пост
# 11
Без да обиждаме бабата, за вен също си е стрес- и двете ми дъщери - с десет години и половина разлика - при подобни ситуации- непознати хори и т.н., правиха страхова невроза - въпреки, че до тогава заспиваха сами и на тъмно, вечер искаха да съм при тях, заспиваха трудно и задължително на светло- ако се задълбочи, консултирай се с педиатър- на мен ми помогна за две- три вечери детски Фенобарбитал, но не прави нищо без консултация с лекар!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия