На 2 месеца сме вече с 2 епикризи....

  • 2 020
  • 35
Здравейте,
някои тук познават доста добре последните 6-7 месеца от живота ми.....
Ами....да споделя пак......Отново бяхме в болница, този път с бронхеолит, остър.... Една седмица на урбазон и инхалации с вентолин, ентерол през устата и антибиотика, който си пием за уропроблемите - имаме си рефлукс на единия бъбрек, сериозна степен....
Откакто е заченато това детенце се сипят проблеми върху него....
Знам, че има и много по-страшни неща всичко знам....
Смачкана съм вече до дъното, живота ми върви бавно, трудно и ис много болка за дечицата ми...Да, поправими са нещата, но.....никога не съм понасяла страданието на децата, душа не ми остана от притеснение и състрадание, не мога да спра да плача вече....Някой ще каже следродилна депресия.....Може и това да е в добавка към всичко...
Вероятно не съм нито първата нито последната, която задава въпроси, оставащи в протранството без отговор....
Страх ме е вече от всичко, не мога да си поема дъх без болка в душата...
Пак ще си помислите - има къде по-страшно....Да, има, но защо винаги трябва да има по-лошо, което да ни държи смели? А тези, които ги е сполетяло най-лошото, на тях какво им казват хората......
Страх ме е, много ме е страх вече от всичко, сякаш някой ме е проклел, животът ми изведнъж стана такъв, просто за часове.....
Незнам дори какво искам от вас, нима всяка от вас няма свои болки и мъки....
Просто незнам на кого да кажа.....Съпругът ми вече е преуморен и той от всичко и пак горкия се мъчи да ме успокоява....
Как да се стегна, как да повярвам, че на небето има някой и ни помага, как да се справя.....
Не може ли поне децата ни да са добре и да не страдат.....
Виж целия пост
# 1
Алеха,
спокойно ще мине и това, ще се оправи дечко. Сигурно това е голямо изпитание за теб и семейството ти, предполагам че е страшно трудно, но трябва да се владееш и да се стремиш да изглеждаш спокойна заради децата. Ти си достатъчно силна и умна жена, ще се справиш.
Сега идва пролетта, хубави дни, ще укрепне детенцето и ще видиш как всички проблеми ще ти изглеждат като някакъв лош сън, от който си се събудила.
Виж целия пост
# 2
Ох,миличка! И аз не знам ... направо не знам.Каква беше тая криза при теб,какво беше това чудо? Честно да ти кажа мислех,че след като родиш Даниел,всичко ще се нареди,а то се закучи,да му се не види..!!! И аз много често си задавам въпроса : Има ли някой там горе на небето,щом позволява децата да страдат? Кураж... друго не знам какво да ти кажа... Прегръщам те и ти изпращам цялата си положителна енергия!
Виж целия пост
# 3
Алеха, Hug и много сили и вяра в доброто!
Виж целия пост
# 4
 Hug  утре ще е вашият ден-вярвай в това!!!!!!!!!!
Виж целия пост
# 5
 Бъди силна, мила! Бебо има нужда от такава майка. Всичко ще се оправи!  На всеки му се е случвало да не вижда светлина в тунела. Особено когато става дума за децата ни. Кураж!
Виж целия пост
# 6
казват, че когато се стигне до дъното, има подем нагоре ... сигурна съм че от тук нататък ще бъде и пре вас така - постепенно ще се нормализира всичко, стискам палци за което  Hug
Виж целия пост
# 7
Ох, миличката, не мога да ти помогна с друго, освен с една виртуална прегръдка.  Hug Имай вяра! Утрото е по-мъдро от вечерта!
Виж целия пост
# 8
Единственото което мога да ти кажа е да имаш кураж и много сили да преминеш през всички изпитания които живота е приготвил за нас. Мога само да ти пожелая всички пробеми да се оправят възможно най-бързо, детето ти да се  оправи и да се нанижат дълги щастливи дни за теб и цялото ти семейство.
Това което не ни убива ни прави по силни.
Имай вяра в утрешния ден  Hug
Виж целия пост
# 9
Казват, че трудностите се дават само на силните, защото те могат да ги издьржат. Имай вяра, че ще се справиш и бьди спокойна колкото и да ти е трудно. Не забравяй, че истинската сила се крие точно в спокойствието и всяко нещо, което ни се случва не е случайно. Всяко едно страдание променя нещо в живота ни или в нас самите кьм по-добро... Hug
Виж целия пост
# 10
Алекса много добре разбирам как се чувстваш. Сина ми също на 2,5м. беше вече с 2 епикризи, 16 дни престой в родилното, кислородозависим, на антибиотици 2 вида, тъкмо мислех че всичко е отминало и ни приеха втори път в болница с ред други проблеми. Отново мъки, страдание, сълзи и една огромна рана в душата ми... Системи, антибиотици, лечение, диагнози...
Много е тежко в тези моменти да бъдеш силен и да имаш кураж да продължиш напред. Незнам какво ме крепеше...
Просто бях тотално съсипана, никога не съм предполагала каква мъка има на света и то като имаш предвид, че проблемите и болестите ни не са били необратими.
Единствените мисли който в тези дни и месеци ми минаваха през ума бяха подобни на твойте, как отначало не му е потръгнало, как другите деца са здрави, а ние...
Сега гледам от друга страна на нещата, наричам го своя малък герой, за всичко което трябваше да преживее.
Какво друго да ти кажа освен, че в този момент детето ти има най-голяма нужда от твоите сили, вяра и подкрепа, вярвай в детето си, вярвай, че ще отмине всичко и ще бъде много здрав и щастлив човек. Търси морална подкрепа отвсякъде, плачи, разказвай, излеи болката, а не оставай да те яде отвътре. Споделяй, това ще ти помогне поне отчасти, иначе това което имате да преживеете и изстрадате няма начин да го избегнеш.
С най-искрени чувства и надежда ти желая всичко скоро да е зад гърба ти и много много здраве на теб, семейството и всички хора около теб.
Виж целия пост
# 11
Alexa, така мъчно ми стана  Cry, не мога да ти помогна кой знае с какво, но имаш и моето виртуално рамо  Hug. Наистина крайно време е и на вашата улица да изгрее слънце  Hug .
Виж целия пост
# 12
Ще се оправи детенце. Поплачи си ако имаш нужда, не се страхувай от сълзите си...
Виж целия пост
# 13
Благодаря ви много майчета, аз винаги се стабилизирам след като споделя с вас и вие ме подкрепите....
Знам, че не само ние сме така, ето и тук в темата ми се е включила мама, чието детенце също като нас е било, и та е страдала, сигурно са стотици такива случаи.....
Дали щото съм в Христовата възраст, или наистина човек си има да преживява някои неща, незнам....
Някой ми беше казал, че душите избирали къде да се родят и някои доброволно се раждали да страдат заради наши грехове....Е, при нас не мога да кажа, че стреденията са големи, но за мен са си такива....Ако е така, що никой не ме е питал аз искам ли едно невинно бебе да ме откупува....Ама това най-вероятно са измишльотини.....
За пръв път в живота ми си казах, че май няма Бог....Сигурно не съм права.... Сега не ми е по-обре от тези думи.....
Виж целия пост
# 14
Не сте само вие така,и ние бяхме така,изписаха я чак на един месец от неонатологията.Всичко премина и остана лош спомен.Дано и при вас да е така!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия