Къща на село

лично аз да имам възможност да живея и в града и на село,но аз предпочитам на село,много по спокойно е.Но това е мое лично мнение

Ако е само на 10км изобщо няма да се замисля!

Честно казано за постоянно не бих живяла на село-ако е само за почивните дни да.

Бих живяла на село едва , когато се пенсионирам. Имам вила на 15 км от града , 2-та почивни дни са ми достатъчни да бъда там.

Бих живяла разбира се,това ми е ме4та,4исти4ко,спокойно,тихо...какво по-хубаво от това!Според мен няма място за коментар,ако имаш възможност няма какво да му мислиш,още пове4е 4е 10 км.не са нищо...София става все по-мръсна и пренаселена,определено не е най-приятното и "здравословно'място за живеене,а ако си и шофьор просто не виждам какво има да те притеснява!

Естествено,стига да имам пари за бензин и за стопанисването на къщата, което е по-скъпо, отколкото на апартамента.

Преди бих казала със сигурност да,но вече не знам...

Не заради друго,но хората,които живеят там ме дразнят-не можеш да имаш никакво лично пространство,освен ако нямаш 3-метрова ограда.

По стечение на обстоятелствата моята ситуация е такава, да.
Аз съм от центъра на София, тук ( Ит) живея в предградие ( което си е бивше село).
Мястото е много хубаво - зелено, чисто и много спокойно, съседите са приятни хора.
Имаме коли и всякакви връзки транспортни, които са много удобни. Имаме и равен достъп технологичен т.е всичко достига до нас. В квартала има болница, старчески дом, банки, поща, детски градини, елементарно училище, вериги супермаркети  и тн. и е на 15 мин с кола до центъра ( ако няма трафик). Практически няма престъпност,  гаражите са отворени по цял ден и колите са вътре с ключовете, да не говорим, че съм забравила какво е да си заключваш вратата... Това, което ми липсва е липсата на градски тип живот на който съм свикнала. Всяко нещо се планира предварително, кога ще излезем, къде ще паркираме, кога ще се приберем и тн. Това в София го нямаше, защото всичко беше достъпно пеша. Понякога това на пръв поглед незначително нещо може да е много, много досадно и има моменти в които искам да тичам ( ако мога) към НДК 

Ние реално живеем на 10 км от центъра на София.
За мен това няма значение - когато имам нужда се придвижвам достатъчно бързо.
Свикнала съм да нямам някои удобства, но за сметка на това живея на красиво място - гората ни е на две минути път.
Финансово обаче е голям зор да се поддържа къща, и все нещо се ремонтира.

За 10 км.,изобщо няма да се разправяме..
Няма да се замислям изобщо,веднага си я представям така:
бяла спретната къщурка с две коли отпред-все пак децата трябва да ходят на училище ,ако нямаме коли за къде сме.
И двора знам как ще изглежда..децата ще си играят на воля,а не да се чудя къде да ги заведа да играят
 /защото живеем У центъра на София- няма площадки/,
аз ще си седя на сянка и ще си  шия гобленчето..ех мечтиии..

Твърдо НЕ. На село бих живяла, едва когато децата пораснат и заживеят сами някъде. Не си представям да животът ми да е свързан с непрекъснати уговорки кой кого ще вземе и заведе някъде си - децата ни са още малки, ходят на училище, на извънкласни занимания, на детски купони, на гости у свои приятелчета. За да обсулжвам техните интереси трябва да напусна работа и да се преквалифицирам на шофьор на повикване. Ако пък продължа да работя, не виждам какво печеля - излизаме сутрин в 7.30 /ако живея извън града ще трябва да излизаме още по-рано/, сега, живеейки на 5 мин. от училището на децата, се прибираме вкъщи към 17.30, някой от нас излиза на пазар до близката бакалия, или пък, ако е хубаво времето, засядаме в градинката - дечурлигата играят, а ние, родителите, пием кафенце и се отдаваме на сладки приказки и разтоварващи клюки. През лятото си пийваме и биричка /е, как после да яхна колата, за да се прибера на село!/. Във всеки случай, заради трафика, ще се връщам в къщичката на мечтите поне с час, час и половина по-късно - т.е. около 7 часа, колкото да приготвим вечеря, да изкъпем децата и те да си легнат да спят /моите си лягат не по-късно от 21 часа/. Оказва се, че всъщност заради едното спане "на чист въздух",  ще си усложня максимално живота. Ще разредим срещите с приятели /както наши, така и на децата/, ще имам само един уикенд за да се насладя на спокойствието и тишината на извънградското жилище, но аз обичам да се срещам с хора, а това означава, че пак няма да сме си по цял  ден вкъщи.
С една дума - мъкаааа!

Ей това е българската действителност за селата до градовете.
Оградата ни струваше колкото грубия строеж на етаж от къща.
И все нещо има за ремонтиране..........особено, ако е стара къща.
Да си купя едни парцалки и обувки трябва специално да ходя някъде си....както е казала Лени - специална планировка.....та с едно излизане повече неща да се свършат.
И незнам защо всичките ни познати мислят, че от тях до нас е по-далече, отколкото от нас до тях  сигурно, защото ние сме свикнали да "навъртаме километри" (тук подкрепям baibibi с две ръце)

За съжаление нямаме възможност за апартамент, но това не пречи да си мечтая 

Точно така е

Все едно аз съм го писала.

10 км не са толкова много. Ако в къщата на село има интернет, не бих се колебала въобще!

Децата по и-мейла ли ще ги пращаш на училище?

Живея буквално в един квартал, в който са работата ми, училището на децата и извънкласните им занятия, родителите ми, има много магазини и клонове на 6-7 банки, т.е. освен ако не ходя до някоя държавна институция мога да не мръдна със седмици. А и парка и детските центрове са на крачки разстояние, буквално, при нужда се организираме за минути с компанията. Имам къща в другия край на града, на около 5 км от нас, с двор и т.н., сега отиваме да я нагледаме.

Аз исках да добавя и още нещо :
Много често тези 'села', които сега се присъединяват към градската среда са населени с по-възрастни хора, които не са свикнали на определен градски ред. И тук го има това и се водят борби с навиците на тези хора вече десетилетия.
Например, имам съсед, който е много мил човек, но има няколко кокошки, а аз не съм свикнала да ми кудкудякат по пладне и много се дразня. Тези хора са свикнали на един начин на живот, който с топ не можеш да помръднеш.
Кокошките, насажденията, отвреме навреме тори почвата и тн. Не е приятно.

В Бг е още по-зле с тези села: познавам  собственик на къща в Бояна, който гледа агнета, овце... сто жалби се изписаха против него и нищо не може да го спре. Тоест, като се преместите трябва да сте наясно, че се носят разни миризми необичайни, сутрин кравите се извеждат на паша, току заблее агне, мине каруца, трактори, кудкудякат ти кокошки, някои си пускат патките на улицата и тн.

И последното, вече казано - по-скъпо е, много по-скъпо е да се поддържа къща, градина, бензина не трябва да свършва и тн. Това за децата също е така - много ясно, че няма да ходят в селското училище ( ако има), което означава водене, прибиране. После нали ще порастнат, ще искат да ходят напред-назад...

Мнението ми категорично съвпада с това на Байбиби.

Имаме и апартаменти в града, и къщи (вили) на 25 км. от центъра на София. Къщите са на прекрасно място - чист въздух, красива гледка, спокойствие, удобства, ама аз там не мога да издържа повече от 3-4 дни (максимум седмица). Едно е да ходим там през уикенда и част от отпуските, а съвсем друго би било да живеем там. Не бих могла.

Аз съм на същото мнение, като baibibi и аzaf! Минусите са повече от колкото плюсовете!

А ето и снимки:
http://home-and-garden.webshots.com/album/559341826RkCLxI
и
http://good-times.webshots.com/album/559351547mSojtK
 

Относно "спокойният живот на старини" - и тогава сигурно няма да мога да живея там за по-дълго време. Мъжът ми обаче сигурно би харесал подобен живот. Свекърва ми (пенсионерка) пробва няколко години и накрая замина за Вашингтон  .

Ей, azaf, много са ви готини къщурите!
Права си, че дори и на старини, едва ли ще е много подходящо целогодишно да живееш извън града - като старци сигурно ще ни е по-удобно да сме близо до добри медицински центрове, да са ни под ръка децата и внуците /я ние да помагаме на тях, я те на нас/. За жалост не виждам в близко бъдеще да се облагороди инфраструктурата на околията на София /то центърът е гола вода, какво остава за сателитните селца!/.
Свекър ми и свекърва ми имат къща в Бояна - през лятото твърдят, че там им било най-приятно и удобно, ама ние не ходим  често на гости. Разправия си е. Баща ми пък се отърва от една такава къща /за моя огромна наслада, защото аз се занимавах с поддръжката й в последните 10-15 г./ и си купи апартаментче близо до нас. Не си представям, както е болен и непрекъснато сме нащрек и аз изпълнявам ролята на линейка, как ще отреагирам, ако не живее наблизо, а е някъде по кърищата.
Както и да го погледна, все не намирам плюсовете на крайградската къща /все още/.

Напълно съм съгласна с мнението на baibibi и аzaf, имаме апартамент в центъра на града и къща в село на 12 км. ,което между другото се води квартал на града.Не мога да си представя дори с две коли да успееш да ходиш на работа и да обслужаш 2 деца (моите са на 16 и 8 год.) в различни смени на училище с допълнителни извън класни занимания със свой собствен живот (каката) срещи, дискотеки,гости на приятели и т. н, няма как да се придвижват сами макар, че са големи. Градски транспорт има символичен 2 автобуса сутрин и вечер.
Мога да отида да живея постоянно там когато птичетата отлетят от гнездото.
За работата няма да ти обяснявам имаме 2 декара двор дори само с трева и цветя да е си трябва здраво бачкане и по къщата също все нещо се оправя.
И аз не мога да да търпя кокошките и петлите сутрин рано 
иначе ако ти се гледа заповядай
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=128497

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=141425

Живяла съм в къща на 10-12 км. от центъра и в София, и във Варна. Всичко е въпрос на организация  (вярно че автобусите там не бяха само сутрин и вечер, напълно редовен градски транспорт беше)

De4i, страхотна ви е къщата.
Абсолютно съм съгласна, че всяко отдалечаване от града би затруднило основно грижите по децата. Реално, моето пътуване до работа не би било голям проблем, ако има кой да ме вози (не обичам да шофирам), но пък мъжът ми работи близо до мен. Така или иначе, из града обикалям поне час в едната посока, а извънградското може да го взимаме и по-бързо. Но... какво става с градината (къщите ни са във Вакарел, ама детската градина там е пълна трагедия), с извънкласните занимания (едната ми дъщеря ходи на плуване, от април започват немски и т.н.), ами излизанията (там най-много да тичат по улиците с 2-3 комшийски деца, които ходят за уикендите при бабите си на гости), ами лекар (миналата година едната я ухапа пчела и си изкарах акъла), ами срещите с приятели (обичаме вечер да излезем на по бира или някой да отскочи набързо до вкъщи - там никой няма да иска да идва, освен през уикендите), ами "социалния живот" (за едно кино или театър трябва да си направим сметка как ще се приберем с колата, а за по питие с приятели - единият не трябва да близва),...
А и усилията по поддръжката на една къща са неимоверни - какво остава за постоянно живеене там (та ние едвам намерихме майстор за оградата, който да си е от там и да не иска някой да го вози сутрин и вечер)...
Още поне 1 дузина доводи "против" мога да напиша.

Иначе, интернет има .

Аz на това не му викам село, а именно квартал.

Аz съм от голям град (4 милиона жители), там съм родена и там живях 27 години. Сега живея на село с 600 жители  Няма поЩа, няма банка, една пекарница дори няма, само един магаzин zа храна zа животни, един лекарски кабинет и автомат zа цигари    Беz кола си zагубен тук, не 4е няма атобуси, ама пътуват рядко (май). Град има на 8 км от нас, супера е на 4, има един друг на 2 ама не е хубав. По голям град има на 20км (колкото Варна голям).

Харесва ми, да. Тихо, спокойно. Нямаме проблеми с липсваЩо ли4но пространство. Напротив, мисля 4е в градска панелка бихме имали по малко    Наемите/цените на имотите са по поносими тук. Имаме 4удесна гледка, горатае под носа ни, всеки ден виждаме животни и т.н. За детето е идеално.
За транспорта до детската градина и у4илиЩето съЩо няма проблем, понеже те ги органиzират със собствените автобуси. Но когато детето Ще е по голямо, Ще е по трудно, zаЩото Ще трябва да го водим я на дискотека, я другаде    Но тогава Ще го мисля 

Единственно ми липсва да мога да иzлиzам на градска раzходка, беz кола.

 
Туй в България ли?

За да не спамя излишно, все пак ще напиша единствения недостатък според мен на живеенето в къща (било то на село или в града) - подръжката е изключително скъпа, разходите за консумативи са в пъти повече от тези за апартамент.

   Не в България, то къде ти такъв голям град    От Берлин съм 

За подръжката, да, 4овек трябва да помисли и zа това, раzбира се. 

Аз съм градско чадо до мозъкът на костите си. Толкова съм свикнала с удобствата на града, че не мога да си представя как ще се впиша в селският живот. А и проблемът с децата наистина е сериозен. Не е само воденето и взимането от училище, но и социалните им контакти също остават в града. Друго си е по пантофи, недай си боже да се налага, да отидеш до аптеката или до спешен кабинет. Изобщо, много сложно ми изглежда, човек да се пренастрои от града към селото. Като гледам разни хубави къщи, дъхът ми спира, но си оставам само с възхищението, защото знам, че това не е за мен.

И АЗ 
Лудницата в градовете стана ужасна

Абсолютно за! 

Добре де, първите 27 г. си ги прекарала там, кога научи български така добре (понеже виждам, че пишеш грамотно и само на кирилица)?

И аз го пробвах 'селския' живот, уцелихме 'Виденовата зима' там, на практика бяхме и без мъж в къщи (ако не се брои брат ми, който през по-голямата част от времето беше войник), с 3 думи - измъчих се максимално и втори път доброволно не влизам в тая схема.  Въпреки, че сега би ми било значително по-лесно, доста по-различно изглеждат нещата, но пак не се навивам - прекалено много са ми ангажиментите в града, което значи, че останалото трябва да върви на самотек, а това няма как да се случи.
Къщата си я имаме, обмисляме варианти за основно прекрояване, здрав ремонт и даване под наем, най-вероятно на чужденци-дипломати - те са основната клиентела за извънградски живот, имат на разположение шофьори, градинари и прочее, а нашето място е изключително подходящо за целта.
Пък някой ден прекрасен може и да опитам отново.

ПП.  Argun, Tatjana си е наше момиче и е гордостта на форума

   Мерси. На 13години бях (горе долу) когато нау4их български, първо устно, после и писмено 


   4ак пък гордостта на форума...      Мерси   

Това е и моето мнение.

Благодаря за отговорите,    че така ме беше загризало това чудене 

Не знам!

Винаги съм живяла в къща. В квартал (повече на село мяза, ама друга тема) на София, сравнително близо до центъра. Предстои ми да живея в друга къща, в друг квартал (село) по-далеч от центъра...
Като гледам повечето аргументи против са заради разстоянията и социалните контакти... е оцелях и приятели си имам, и на кино съм ходила, и на театър, и на училище, и на спорт... е често ми се искало да нямам да чакам още едно превозно средство, нооо
Живота в къща е друго нещо, за поддръжката съм съгласна, но щом така добре си поддържате къщите от разстояние значи живеейки там не ще е съвсем райско. Всичко е въпрос на навик.

Но аз не мога да дам съвет, никога не съм живяла в апартамент и дано не ми се и налага 

И аз от центъра на София сега вече живея на село.
При нас нямаме кокошки и добитък , само пойни птички в гората и по някоя и друга сърничка в градината от време на време.
Имаме интернет.
Аз специално нямах голям проблем да си пренаредя навиците и просто вече не настоявам да пазарувам в 9 вечерта от 'зад ъгъла'. Не е проблем.
Слагайки нещата на кантар, намирам повече предимства в селското живеене, отколкото в градското. Определено не бих се върнала с ентусиазъм да живея обратно в града.
Снимки от наше село няма да показвам, защото с това ще изчерпя темата.

Ааа, разхождам си ги по десктопа отвреме-навреме аз твоите снимки .
Ваше село е едно друго село, прекарах определено време в подобно, на едно друго езеро в съседна държава.
Ако има начин да си преместя живота такъв, какъвто е тук в момента, със същия човек, работа, доходи, среда и т.н. - начаса се телепортирам .
За съжаление реалността не позволява .

Това са само 10 км. Ако имам възможност и два автомобила - твърдо заминавам на село. Чист въздух, природа....а  и толкова близо до града 

И аз съм твърдо за живот някъде близо до града,но извън него.Живот на село.Представям си сутрин как си пия кафето и слушам само чуруликането на птичките.Или вечер,седнала под вековния орех планирам следващия ден.Но на този етап сме в града,а аз май се замечтах...

Бих зарязала всичко за къща на село, което е близо до града. Даже не ми трябват две коли, обикновено до близките села има и градски транспорт. Но засега това е проект.

Аз от 4 години зарязах живота в апартамент в София. И сега се чудя как изобщо съм могъл да живея там.
Със сигурност стигам по бързо до жълтите павета от хора живеещи в Белите брези или Емил Марков. За Младостите не коментирам изобщо.
Къщите ми са са модерни и съвременни, с всички удобства.  Технологиите са доста напреднали.
Децата растат на воля и чист въздух, като имат пряк контакт с природата - нещо на което аз ужасно много държа.
Ако реша да отида на кино, от Арена запад до нас вечер в 22 часа се стига за 15 минути. Като ми се пие бира си паля барбекюто, пеквам си нещо на скарата и съм им "таковал майката" на всички "социални контакти".

На baibibi и azaf мога само да кажа че с удоволствие наблюдавам вечер звездния небосвод и смога над мръсна София. И че само който не е живял в съвременна и удобна къща може да говори че в апартамент в града е по добре.

Абсолютно съгласен. Чудя се за какви "социални контакти" става въобще въпрос в един стандартен ж.к.? Ами че по-големите ми деца ми имаха някакви приятелчета покрай майките си като са ги извеждали като бебета и оттогава нищо. Тия деца просто ги няма навън. От 6-7 годишна възраст би трябвало да са навън сами с приятелите си да играят и да се научават на самостоятелност. Да ама не - и досега те си пускат децата веднъж дваж седмично за по час пред блока и толкоз. Ами че тогава дори и децата ми да са навън с кого да играят всъщност. Като контрапункт - преди 4 г. купихме парцел в едно село до София и преди година почнахме строежа. Още 2 г. преди това водех сина ми всеки път с мен. Тогава още 6 годишен си намери бързо приятели и по цял ден е навън, аз дори не знам къде са в даден момент. На 7 вече обикаляше с тайфата из цялото село с колелото си. Сега е на 9 и може и сам да ходи с автобуса дотам... А по улиците е пълно до късно вечер с деца, точно както беше в нашето детство...
Що се отнася до "социалните контакти" на нас възрастните, аз лично съседите от входа не мога да ги гледам камо ли да си пия ракията с тях. А с приятели се виждам периодично както дойде, да не би да са длъжни да живеят точно в моя квартал? Къде какви кръчми имало и как готвели спря да ме интересува като минах 30. Предпочитам спокойствието на собствения двор и качествената домашно приготвена храна, хеле ако има и домашно вино...

Българските села са бедни,мръсни и тъжни.Да не ги бъркаме с Драгалевци и италианските предградия.В българските села живеят само стари хора,с малки изключения.Освен това с деца в училищна възраст е неудобно да живееш на село.До Варна има едно симпатично селце Приселци.Наши приятели си построиха къща и дори толкова близо до града им е адски неудобно заради децата.Дори когато остарея не искам да живея на село.Но все пак,аз никога не съм имала село.Може и да греша.

Dembi , в темата става дума за това, дали бихме зарязали апартамент в ЦЕНТЪРА на София, а не в Младост или Люлин. Удобствата на центъра не бих заменила за никакъв чист въздух, който ще дишам по няколко часа през нощта. Не можеш да ме убедиш, че стигаш по-бързо до жълтите павета от мен - аз взимам това разстояние за 10 мин. пеша, без да се редя на безкрайни опашки в задръстванията. А ти? Приятелите ми също живеят в центъра /тези, които се изнесоха извън града, виждам два-три пъти годишно, защото те все бързат, а на мен не ми се ходи на екскурзия, за да ги посетя/, добрите училища и детски градини са също в центъра - децата ми ходят до училището за 5 мин. и спокойно мога да ги пускам сами след година, две.
Сърбала съм попарата на крайградската къща - бях тийнейджър и гаджето ме изостави, защото не му се разкраваше до края на света, за да ме изпрати чинно до вкъщи, а после да се прибира пеша посред нощ /защото последният автобус вече е минал/.
И да, ако се подложа на безсънен режим, бих могла да се наслаждавам и на звездите, но на практика, когато има двама работещи родители и две учещи деца в едно семейство, то денят им започва по изгрев слънце /за да имат време да се придвижат до службата и до училището/ и се прибират след 8 часа вечер /дъщеря ми ходи на балет и занятията са до 19 часа - през това време, докато чакам да й свърши часът, аз имам време да напазарувам, да метна покупките вкъщи, да приготвя вечеря, а после, когато я взема, се прибираме за 10тина минути и вече всичко е готово. Не мога да си представя как я завеждам на балет, мятам се в колата, бясно форсирам по задръстените кръстовища, прибирам се вкъщи за около 40 мин. /никой не може да ме убеди, че от село на 10 км. от София до центъра на града се стига за по-малко време в натоварения трафик/, правя всичко, което правя и сега, и след 1 час съм отново пред балетната школа, за да поема същия път наобратно до дома.
И не на последно място - не бих си записала децата в селското училище.

Ако става дума да избирам между краен квартал и къща на село, то бих предпочела къща на село, разбира се!

Сложила съм снимки на къщите - имат абсолютно всички съвременни удобства.
Ама Вакарел си е Вакарел, а София си е София...


Е, аз не съм на жълтите павета, но съм точно да Арена-Запад - до "центъра" стигам за 15-20 мин. пеша и за по-малко от 5 мин. с метрото.
Вечер се прибирам пеша (от работата ми до вкъщи е 40 мин. пеша, минавайки през всички магазини, книжарници и т.н. по Витошка, Графа и Пиротска).
Децата ми ходят в добра градина и имам намерение да учат в конкретно училище ("елитно" - на 3 мин. с метрото от вкъщи).
Ходят на няколко извънкласни занимания (завеждаме ги и се прибираме вкъщи, а после пак отиваме да ги вземем), което от "село" няма как да стане физически...

Да вляза и аз да се 'оправдая' .

Моята извънградска къща май е най-близо, за сметка на това обаче се нуждае от много сериозен ремонт и преустройство.
Дори да изключим това, ежедневието ни (моето и на любимия) е такова, че допълнително ще си усложним живота, ако се преместим да живеем там. Ежедневието ни е свързано с кръстосване на града във всички посоки по няколко пъти на ден - той се занимава с внос на специфични материали за строителството, аз работя за няколко организации, което предполага ранно излизане и късно (след 9 ч. вечерта) прибиране. Отделно от това имаме всекидневен ангажимент с двамата му сина - тренировките им продължават понякога и до по-късно, само докато ги закарам до тях вече е станало 10 вечерта, ако трябва след това да драпам и към Панчарево и тепърва да сядам да работя по поръчката за следващия ден, за какви луни и звезди става дума изобщо?
Иска ми се, но на този етап просто е невъзможно .

Моят мъж го е прихванало да си продадем апартамента и да си купим къща на село.Само идеята ме стряска.Тишината ще ме побърка.Съгласна съм,че въздуха е чист и е по спокойно,но не бих издържала повече от 2 дни.Мен ме кефи енергичният живот в града.

Както вече казаха, обслужването на децата е най-кофти в цялата история........ако имаш здрава баба пенсионерка на разположение....ама пак си не е работа.
Аз даже не правя сравнение с центъра, а с Младост 1 (примерно). Аз живея в Герман и работя на Плиска, т.е. пак ми е близко, нямам задръствания по пътя и пак е егати зора........от сега се чудя къде да ходи на училище и как да стане гимнастиката с водене, взимане и т.н.

Aко работиш на Плиска и живееш в Западен Парк например, тази гимнастика няма ли я? Моето решение е просто - гледам училището да е близо до офиса. Така мога да взема децата сравнително рано и да реагирам ако се случи нещо през деня.

Е да, ама офиса не е константа и по принцип вече 3-4 клас спокойно може само да ходи на у-ще, ако то е близо до дома.............пътуването (дългото такова) до у-ще ми е било кошмар и на мен и на сестра ми (от Овча купел до центъра) точно по схемата по месторабота на родител.

Боби и Демби, подозирам че задоволството ви от извънградските ви къщи в немалка степен се дължи на факта, че сами сте ги построили.
Иначе Azaf, CTramell и baibibi са казали всичко по темата, практично и по женски.

Ами да, има нещо вярно.
Аз снощи си мислих за тази тема и за нашата вила, която е на 40 км. от София.
В близкото село няма канализация, все още имат само хлебарница и магазин за всичко. А и 3-4 асфалтирани улици. Това е.
Социалистическа България е била тоооолкова развита, че не е докарала за 50 години канализация на час път от града.
Но си мисля, че сега динамиката е друга и  след 10 г, едно село на 10 км. ще бъде част от града и ще се присъедини, както бяха присъединени села, като Лозенец ( в миналото), а сега и тези отвъд Околовръсния път.
В преспектива съм 99 % сигурна, че дори Вакарел ще е в градоустройствения план. Разни Горни Малини и пр. също.
Мисля, че има смисъл в такава инвестиция.

Не си е работа едно малко дете да прекарва толкова време в път, вместо да се прибере и да има време да почине, преди да започне да учи уроците. Ние затова, въпреки че детето е едва 4 г., избрахме училище и купихме апартамент до него.

Дори селото да е много близо, пътищата са ужасни, а трафикът целодневно е натоварен. Получава се така, че висиш по задръствания и най - краткото разстояние отнема доста време.

Добре де, в селата няма ли у4илиЩа?   

Някъде има, но нивото е плачевно. То и в града не всички училища са добри, та какво остава за селата.

Виждала ли си селско училище?
Аз преди време специално си направих труда да помоля да ме пуснат да разгледам едно - плачеше ми се на излизане - толкова зле беше (откъм база, учителите и учениците ги нямаше тогава, а ми казаха, че и 3/4-ти от децата в класа са ромчета, защото "белите" деца пътували да учат в града ).

Авторката е дала за разстояние 10 км. от града - не вярвам село на такова разстояние да има собствено училище, със сигурност децата учат в града.

Аz и градксо българско у4илиЩе не съм виждала    Питам, ве4е ми е ясна картинката, мерси   

Зависи от селото.Тук около Своге има села,който са по-скоро вилни зони и там бих живяла(не ти се разхождат животни по улиците,за да ти минират пътя,но пък и няма денонощен магазин)
Но в село с повече овци и крави отколкото хора-не бих.

Azaf, направо ти се чудя - аз съм само на още 15 минути с колата от вас. А тоя квартал там (разсадника ли се викаше) винаги ми е бил тъмен, мрачен и престъпен.
Децата винаги се записват в училище или градина до работата. Моите специално са в градината и училището в градчето. Ами впечатлен съм - учителките полагат много повече грижи отколкото в ОДЗ-то в Младост. Познавал се лично с тях, спонсорирам ремонтните дейности. Познавам се освен това и с другите родители.
След около година ще направят магистрала "Люлин". Тогава ще съм на 5 минути от последната спирка на метрото. Това не ме касае много мен, защото аз се стремя да работя от къщи. За жена ми обаче ще е страхотно удобство.
Милички, не ви говоря изобщо за селски къщи. Нито за Вакарел. Говоря за модерна и съвременна къща с всички удобства!
Опитвам се просто да разсъждавам като хората на запад. Не да си купя апартамент до трамвайната спирка, а да имам шофьор който да ме взима сутрин от къщичката.
Не мога да издържам колективната форма на живот под какъвто и да е начин. Съседи, шум, музика, торби с течащи боклуци по площадките на блока. Миризливите входове на 100 годишните кооперации в центъра.  Събранията на домсъвета... бррррр... парно, топломери... да продължавам ли?

Взе ми думите от устата.

Направо мразя бетоновата клетка, в която живея и вечните спорове и караници със съседите за паркоместата.
 Гледката през прозореца ми се ограничава с отсрещната кооперация, а децата стискам здраво за ръка от момента в който изляза през вратата.
Единствената ми мисъл е как ще открадна някой уикенд и да си отида на село, където няма жива душа едно добър ден да ти каже.

И на мен това ми е голям проблем. Ако е за 10 км. само, отивам веднага, изобщо няма да го мисля. За по-отдалечено място - не.

Мразя колективната форма на живот - и на 20 км. да беше ,пак бих живяла в къща и отделно.

Хммм, Разсадника имам само бегла представа къде се намира - мноооого е далеч от нас.
Пък и това къде е "правилно" да се записват децата хич не ме интересува. Важно е на мен къде ми е удобно да ги запиша (и то не е до работата ми).
И недей да сравняваш с Младост и Люлин. Ако трябва да живея в някой от тези квартали - с кеф отивам на село.
Ако говорим за градче извън София (не за село) - с удоволствие бих отишла да живея в Пирдоп (води се също към София). И нали не става дума да се налага собственото мнение?! Споделяме личните си предпочитания - на мен лично ми харесва да живея в хубав, тих, сравнително чист и спокоен квартал в центъра на София (какъвто е моят - е, адресът няма да си напиша за доказателство) - в голям апартамент на метри от парка и само с няколко страхотни комшииски семейства, а всички удобства на големия град да са ми на 1 ръка разстояние. И шофьорът да ме взима от пред блока  (ама не идва толкова често, защото съм добра душа и го оставям да се наспи). А уикендите с удоволствие си изкарвам на село - в удобна къща с абсолютно всички удобства, гледайки звездите.
А нашият блок е на светлинни години от твоето описание... Просто няма нищо общо!
А и аз съм родена и израснала в центъра на града - повече от няколко дни на село ме побъркват. Обожавам удобствата, които ми дава града.
Примерно, едно е в събота за 2-3 мин. с кола да отидем до МОЛ-а и там да гледаме кино, да хапнем в някой ресторант, да пием кафе с приятели и т.н. И съвсем друго е в събота сутрин "на село" да седна сама като кукувица на люлката в двора и да се чудя коя книга да прочета и къде по ливадите да обикалям. Селските кафенета, кръчми, магазини и т.н. не са ми по вкуса, а само по пикници и за гъби /примерно/ хич не ми се ходи.
А и работата ми е такава, че вечер често ходя по разни офисиални вечери, коктейли и т.н. и ми се е случвало в петък вечер поне 10-тина таксита да ми откажат да ме закарат вечер до едно село точно на изхода на София /Божурище имам предвид/, където бяхме канени да гостуваме за уикенда - накрая един се нави за космическа сума...

Винаги ми е било чудно защо се сравнява хубава нова къща със стара панелка? Не може ли да сравним хубав нов апартамент с подземен гараж в кооперация с 10 апартамента с къща например?
Както и  защо като сравняват покупка и живот под наем се дава пример с  200 евро наем/ 150 000 евро за апартамент в Лозенец.

Аааа, аз сравнявам хубава нова къща с хубав нов апартамент.

Точно така  

Апартаментът ни е в нов, малък, затворен комплекс. Има всички удобства - гаражи, охрана и поддръжка на апартаментите, на зелените площи и чистотата. В близост е до парк, хипермаркет, хубава детска градина и училище. Като се каже апартамент, не означава непременно 100 год. кооперация или панелка в Младост или Люлин.

Е, имах предвид примерно казаното от Луда за паркоместата, или за колективната форма на живот- да не би като си в къща да нямаш комшии?

Имаме голямо барбекю на двора, веднъж го изгасихме и се изви някакъв луд вятър и всички сажди отидоха върху току що почистения басейн на съседа. А същият съсед, много точен човек между другото, като ще прави парти звъни и ни предупреждава че ще има музика, защото пак се чува. Къщи, дворове, разстояния, ама пак не си сам на света...

Разстоянията са по 3-3.5 м най-много , освен ако не си на някое по-усойно място, но то пък си има други негативи.
Нашите съседи по къща са читави - е, малко по-любопитни от нормалното, но на село е така .
Колкото до чистия въздух - чист е, вярно; обаче пък друг комшия отсреща отглеждаше всички бездомни котки в района и не мога да ви опиша вечер за каква воня ставаше дума , само си представете 30-40 бройки градинска превъзходна на едно място.
Патки, гъски, крави и кокошки, за които спомена Lennie малко по-напред в темата също са факт.

Раzбира се, 4е не си сам. Но има раzлика, дали си в самостоятелна къЩа, или в блок, пък било то и нов с малко апартаменти. Пак не можеШ да пуснеШ пералнята преz ноЩта, на ноЩна тарифа    Аz мога    (само 4е тук няма ноЩна тарифа  )

Напротив. Нашият блок е с такова разположение, че съседните апартаменти нямат общи стени на стаите, а кухните, баните и мокрите помещения са така обособени, че да са максимално отдалечени от дневните и от спалните. Просто няма начин да пречиш на комшиите - освен ако не надуеш уредбата на макс и не тропаш по тръбите, ама досега не се е случвало. Комшиите ни са все около нашата възраст и всички са собственици - т.е. грижат се и за общите части и се съобразяват с хората наоколо. Отделно, входът ни притежава магазини, които даваме под наем и парите се използват за постоянна поддръжка - ремонти, изолация, чистачка, ежегодно освежаване на боята, нови дограми и т.н. В същото време, по отношение на къщите - всички тези разходи по поддръжка си ги плащаме сами и излизат в пъти повече и с далеч повече усилия.
 
В същото време, на село се чува много повече, ако някой пусне някаква машина или реши да прави купон /все пак и там има хора - не живеем в гората/. Много по-лесно е някой да ти наруши личното пространство, като реши да готви някой чорболяк на двора или реши да отглежда разни добичета...

Пералнята си я пускам и не се чува.Тази на съседите също не се чува. Прахосмукачка също не се чува, макар и денем. Изрично съм питала тези над нас и от двете ни страни ( под нас не живее никой или идва много рядко).
Единственото, което се чува , е от време на време съседчето, луд фен на ЦСКА, при техни мачове почва да вика неистово и да рита една топка от кеф. Не се сърдя изобщо, все пак иде реч за 5-10 минути веднъж в  месеца или колкото често дават мачове на ЦСКА по телевизията, не се интересувам.

И да допълня- в къща с двор се коси трева, режат се клони на дърветата. И ако второто се прави два пъти годишно, то косенето е всяка седмица. И се чува значително повече от която и да е пералня или прахосмукачка. А градинските манджи се усещат през два двора 

А защо реши, че не мога да си пусна пералнята. Пускам си каквото искам, само не и силна музика.
Вече няколко пъти се опитвам да върна темата в релсите - става дума за жилище в центъра на града, предполага се - удобно и модерно, а не панелка в крайградската зона.
А докато чакам пералнята да изпере /през деня/, просто си премествам задника в Сити центъра и пия кафе с приятелки!

 

 
Аз пък по това време занасям моите задни части в МОЛ-а.

ЗаЩото центрифугата може да пре4и на съседите?

Добре де, дадох само пример, мисълта ми е, 4е в апартамент пò Ще трябва да се съобраzяваШ със съседи, отколкото в къЩа.

Имам две малки  деца - мислиш ли, че дори да живея насред гората, бих си позволила да чистя с прахосмукачката посред нощ, или пък да издуя колоните, та къщата да затрепери? Не живея сама, затова трябва да се съобразявам най-вече със семейството си, независимо дали сме в панелен блок или в луксозна къща извън града.

А у нас центрофугата не пречи на съседите, защото зидовете ни са дебели.

Е, нали уж сравняваме хубав нов апартамент...
Ако изолацията или качеството му е такова, че всяко пръцкане на съседите се чува...
На вилата се съобразявам доста повече със съседите, всъщност...

Също 
Ходим два,три пъти на седмица през почивните дни и ми е достатъчно 
Въпреки,че трудно се стопанисват 2 къщи и в града и на село 

Здравейте на всички от форума. Според мен дали да живеем на село или не е въпрос на приоритетите в семейството. Ако на някой му харесва в апартамента , да се живее там . Друг пък предпочита спокойствието.  Аз лично допреди 7 години живеех в апартамент. После купихме къща на село/на 6 км от града/ и се пренесохме там. За нищо на света не бих се върнала в града. Работата ми е на 7-8 минути с колата сутрин, като работя на центъра. Някой може да го дразнят кокошките/около нас няма/ в  селата, но мен по ме дразнят оплютите стълбища в блоковете, миризмата на гранясала мазнина, изпочупените асансьори и  постоянните разправии за общите части на блока. Не казвам че на всякъде е  така  , но в повечето блокове за съжаление това е положението. Аз си предпочитам спокойствието на къщата, камината зимата , да си украсим коледа всички борове, а пролетта като цъфнат всички цветя в градината , да си пием биричката там. Имаме голям басейн  и през лятото не усещаме никаква жега. В момента имаме и 120 кв.м. етаж от къща в идеален център на града, но не бих си и помислила да     живея в прахоляка. По въпроса с детето и  училището също няма проблем- за 15 минути го взимам от вкъщи и го оставям в училище. Вечер го изчаквам 15 минути и се прибераме заедно.  Според мен така е по добре.  Всеки сам преценява кое е  по добре. Важно е да сме щастливи.                                                            

Това е далеч от "задачата" в темата.
В подобна "дупка" на описаната не вярвам някой да иска да живее .

И аz имам малко дете, но пера когато тя спи. Пералнята е в маzата, детската на 2ри етаж 

Всъщност, аз пера по всяко време - пералнята изобщо не се чува в другите стаи - достатъчно далеч е от тях.

Не знам, кой ви е казал,че в Драгалевци, Симеоново и пр. има канализация и че инфраструктурата (най-вече нормални улици и тротоари) е на ниво. 

Какво говориш... живяла съм в Бояна - там ток и вода (по високите части) рядко има... улиците са от вида "дупка в дупката"...

baibibi по всички въпроси имаме едно и също мнение, но не и по този.

Живея си в хубав и удобен апартамент на 20мин.бавен ход от народното събрание. Детската градината, работата и детегледачката са в един квартално. Обаче все нещо не ми достига.


Ако някой ми предложи къща на 10км. от София, просто на мига се изнасям там.

 Да,мечтая да живея на село.........

Добре де не е разсадника, тия "зони на здрача" изобщо никога не съм си направил труда и да ги науча как се казват. Май беше "света троица" или нещо подобно. А ако наричаш "парк" западния такъв.... не забравяй кое гето е от другия му край и дали вечерта на здрач ще си позволиш да се разходиш сама из него.
Аз съм израсъл в "Изток" и макар и да е един от най елитните квартали пак не ми се живее там.
Не ми е ясно защо реши че пия кафе в селските кафенета и кръчми? Пия си го в къщи на терасата. А ако ми писне съвсем паля колата и отивам да си го пия в Солун, просто в мола на околовръстното там ми е 100 пъти по приятно отколкото в "подобието на мол" в "зоната".
Имаш страхотния късмет че сте случили на съседи. Че няма простаци и селяни които си оставят пликчетата с отпадъци пред входните врати. Може би сте единствения блок в Сф в който във входа не вони на пържено и кисело зеле.
Сега остава да ме убедиш че във века на глобализация в който живеем е страхотен проблем шофьора ти да дойде да те вземе от вас и да попътуваш 15-20 минути повече 
Накрая философски ще заключа че не се заяждам лично. Просто това е моето мнение, както онова горе е твоето.
Все си мисля че всеки е прав за себе си.

Сам си го казал - всеки е прав за себе си.
Нито за някакви зони, нито за "Св. Троица" се сещам /ааа, за градинката - да, ама нямам идея кой точно квартал е това/. Казах ти - няма да си напиша точния адрес, но визирам едно конкретно място, където точно тази част от парка е все още парк и съвсем спокойно се разхождам и по тъмно /и в квартала, и в точно тази част на парка - е, има още много да се желае по отношение на самия парк, но в сравнение с Южен, Северен и др. си е направо цвете, ама аз не живея в парка, все пак - писах, че порциите чист въздух си ги вземам през уикенда на вилата или някъде на планина/.
А, щом отвори дума за Солун, там също имам апартамент - в центъра  /не в кварталите или в селата, но пък там определено си мечтая да имам къщичка в Неа Анхиало, ама още не съм пораснала достатъчно  / и 1000-ди пъти обичам да си пия кафето на Аристотелис или в сладкарницата на Св. Димитър, а узото на крепостната стена, пред въпросния "мол" на "околовръстното".
А сама /и/ вкъщи просто не мога да пия кафе - не ми е вкусно.
Хора разни, вкусове разни...
И аз не се заяждам - дори си ми изключително симпатичен, но и от 1000 кладенци да донесеш вода, няма как да ми промениш мнението. Защото, колкото и да е перфектно, просто аз не мога да живея на село - пълната тишина и мързеливото спокойствие не са за мен. Харесва ми да усещам ритъма на града, даже и смога. На село градът ми липсва /ако щеш дори и удобството да мога по всяко време да отида по пантофи да си взема бира от магазина на ъгъла - защото по селата магазинът често е със странно работно време и съмнителни стоки, като хич не ми се вози едно 20-30 мин. минимум с кола само в едната посока, защото докато ида до магазина може вече и да не ми се пие; дори и да се запасиш с много неща, може точно 1 в този момент да е свършило и на село няма къде да го намериш, докато в града все ще го има някъде или някой ще ти го достави без проблем/.


Всъщност, да вметна - мъжът ми страшно много подкрепя твоето мнение...
Той умира за живот на село, в гората и сред природата...

И при мен жена ми мърмореше че и липсвал градския живот и др. подобни неща. Миналата година се наложи да поживеем известно време в апартамент и едвам изкарахмемесец и половина....
Мир, ще те питам нещо на лично..

И аз бях така , но свикнах много бързо. Сега за нищо на света  не можеш да ме накараш да живея в апартамент.

Ние в момента почти си избрахме парцела на 15 мин. от центъра на града, надявам се тази година поне да започнем строежа.
Аз работя на 25 км от града и пътувам всeки ден  и в момента също сме подредели така нещата че да можем да съчетаваме всичко.Пазаруваме само в събота и неделя, защото през седмицата е немислимо.Въпреки че сме в града на през седмицата не успяваме да се видим с приятели въпреки че желание не ни липсва.Относно училището и в момента  на мъжа ми  му отнема около 35 минути да остави детето в училище и да отиде на работа.Това което ме плаши само е строежа на къщата.
Не зная дали ще можем да си поръчваме доставка на пици 

Само, ако имам достатъчно пари, за да я поддържам тази къща.Иначе страшно ме кефи идеята.

Здравейте на всички от мен.Рядко пиша,но често Ви чета.И съвсем в унисон с моите мисли е темата.Поздравления за авторката.В момента и нашето семейство е пред избора ,апартамент в града или къща на село.Дори вече сме се спрели на конкретно село,на 9 км. от града ,в който живеем.Вярно,че нашите деца вече са големи-но 20 и 17,но това не означава,че няма да ми се налага да ги прибирам в определени моменти от дискотека след година време.Големият в момента е в чужбина,а малкият учи в града.Селото,което сме избрали,всъщност,е с регулярен градски транспорт от големия град ,до 22 часа вечер,с телефон,интернет и други удобства,като малки ,частни магазинчета работейки,  приблизително до 10 ч.вечерта. Пътят с кола е в рамките на 10 минути ,без задръствания,без чакане по светофари ,което спестява време,нерви ,а пък и гориво.В момента си живеем в града ,широк център,в панелка от преди 30 години,която ми коства доста пари за ремонти през изминалото лято .А що се отнася за социалните контакти със съседите от блока- средна възраст 75 години. Да,съгласна съм ,че приоритет са децата и точно това направихме и ние,децата пораснаха и затова предприемаме такава стъпка,а пък и те са съгласни.До преди 5-6 години,може би изобщо нямаше да си и помисля за живот на село,само заради децата,поради причините,които повечето от вас изтъкват. Да се живее целогодишно  на село-да ,но след като децата са вече пораснали.

Да ,да и да.
Заради мръсните входове на блока,заради многото коли по улиците и заради комшиите.И заради парите-в момента си строим къща на 3 ет-200 кв.м. РЗП.За тия пари ще си купя гарсониера на центъра. 

И в момента си търсим подходящо дворно място в близко до Пловдив село с идея след време да строим и да се преместим там. Не съм живяла на село, но съм живяла в къща с двор и няма апартамент за който бих сменила това изживяване.
Жалко че повечето тези тук свързват селото единствено с бедност, мръсотия и мизерия. От търсенията ни до тук стигам до извода, че все повече хора правят избора да се отдалечат от града и доближат до природата.