От едно известно време - 5-6 месеца може би, всяка вечер синът ми ми разказва приказка за лека нощ. Да, да правилно сте прочели - той разказва на мен, а не аз на него. Не знам как започна всичко...
Аз на него почти не съм му разказвала или чела приказки за лека нощ по няколко причини. Когато беше по-малък и ме видеше с книгата в ръка, просто идваше и я затваряше - никакъв интерес към писаното слово, по -скоро досада. Към опитите да разказвам нещо, проявяваше меко казано неразбиране. От друга страна той си ляга доста късно към 11-11.30. Опитвах се в началото да го слагам по-рано, но се оказа, че това не е възможно и го оставих така. Аз обаче не си ли легна до 10.30, на сутринта съм умряла, ставам в 6 и сънят просто не ми стига. Както и да е.
И така за ритуала ни : Лягам си, изгасвам лампата, на вратата лекичко се чука и влиза Цвети: -Мамо, идвам за приказката. Ти без нея не можеш да заспиш нали? Отговарям утвърдително, той се мушка под одеялото, слага ръчичка под главата ми, аз се свивам на клъбце, гушкам се в него,ставам една такава мъничка, затварям очи и започва приказката... Е, тя е малко нескопосана, малко объркана, малко странна и измислена, но пък какво удоволствие ми доставя само...
След това ме целува за лека нощ и отива да си довърши игрите.
Хора, ми то било много хубаво да ти разказват приказка за лека нощ!!!! Като връщам лентата назад, на мен май не са ми разказвали като малка. В периода от 1,5 год до 4,5год бях при баба на село, поради липса на места в детските градини в София. След това вече можех да чета и сама си четях приказките. А сега получавам такъв подарък и то всяка вечер!
Старая се да се разтворя в мига, не да го задържа, а да го разтегна и да го изживявам максимално наситено. Толкова е хубаво!
И да ви кажа честно, хич не искам и да мисля какво ще бъде после, дали ще съм направила всичко необходимо като майка , дали ще си търсим до посиняване биологичните родители, дали пък няма да бъда упреквана в бивалици и небивалици и пр.
Без да звуча приповдигнато- всяка сутрин благодаря на Бога за щастието, което ми даде, за сладките грижи с които ме натовари, за това, че озвучи дома ми с детски смях, за това че ми даде шанса да изживея майчинството(нещо за което винаги съм мечтала).
Това е.