Номинации за най-голяма муня

Аз,  предната събота, след пеша разходка от Бистрица до железница, за пръв път имах мускулна треска на горната част на бузите на дупето. Досега никога не ме е боляло там. После ме болеше и да седя. Никога не е късно да откриеш на какви странни места имаш мускули, жалко, че е по болезнения начин...

Преди месец, по Великден баща ми сътвори една много сладка муньовщинка, та да я напиша и да остане за поколенията
Та, в групата на щерката за училище се получава пост от майка със следното съдържание:
"Христос Воскресе! Светлина и мир в сърцата. ❤️
Как са на училище тази седмица децата?"
Аз, отговарям на въпроса:
"Утре, в сряда - не и после четвъртък и петък."
Добре, обаче баща ми прочел първото изречение, тоест честитката и решил да мине по бързата процедура, прочитайки моят коментар и разбрал следното:
"Христос воскресе! Светлина и..." Аха! Ясно " - мисля си. Сега ще има още 3 реда честитки. Това може и да се прескочи. Я да видя какво пише дъщерята! Чета: "Утре, в сряда - не и после четвъртък и петък". Лицето ми се удължава от напрегната мисъл: "Как така Господ няма да възкръсне в сряда, а после в четвъртък и петък пак. Че той нали възкръсна в неделя. Защо пак ще възкръсва в четвъртък и петък?"

Днес аз пак се проявих достойно за около 10 секунди и мисля, че всички във входа бяха в потрес.
Изпаднах в истерия от... чорапа си.
Ами... излизаме навън. Детето е на площадката и чака асансьора. Мунска светлост си обува маратонките, първо дясната, после лявата. И миг преди да я нахлузи забелязва нещо черно на крака си. Такива писъци се разнесоха, придружени с нещо подобно на гърчове, че детето взе за част от секундата разстоянието от 9 стълби, за да види какво се случва. След това Мунята започна истерично да се смее, осъзнала ситуацията, което определено допълнитено сащиса малкото човече.
Лека нощ, сияние мое! Не случи на майка и това си е!

П.С. Това са чорапките на Ирина, които тя заяви, че са ѝ малки и няма да носи. На мен обаче ми станаха и цял ден си се разхождам с тях.

Историята с чорапа ме подсети как си скъсах синджирчето, което много си харесвах. Беше от бял и жълт метал, не благороден, но много си го обичах, защото беше по–нестандартно, а и си го бях донесла като спомен от Испания. Ставам сутринта и усещам нещо на врата си. Изпитвам ужас от буболечки и веднага си помислих, че нещо ме е полазило. Мятах се насам–натам, направо индиански танц изиграх, докато зорлен не скъсах синджира и едва тогава установих, че просто медальона, който носех закачен на синджира – едно слонче, не се е залепил отзад на врата ми, докато съм спяла. После ми донесоха друго такова синджирче от Испания, ама нещо не се влюбих в него като в старото.

Като казахте синджири и чорапи, аз редовно пищя истерично ако усетя несвойствен допир по кожата ми, правейки асоциация, че нещо средно между хлебарка и пепелянка ме лази. Последно така се разпищях в едно заведение, усетила нещо да ме "лази" по ръката. Половината хора се обърнаха да ме гледат, очаквайки явно нещо средно между апокалипсис и екшън-драмЪ. Оказа се косъм от косата ми паднал върху голата ми ръчичка. Малко се засрамих, ама не много.

Прекрасен синтез на какво е способна паникьосаната фантазия!

Вие да ме видите мене като ме полази муха...

Имам параноя от насекоми и за мен пеперудата и хлебарката са едно и също нещо. Хората си мислят, че се престраувам, а аз наистина изпитвам ужаса на живота си!

Не си сама.

Доживях да видя, че не съм сама в страха си към пеперудите! Всички мислят, че преигравам Да не говоря за хлебарки и други подобни, че съм способна да се разрева
Иначе като малка скрих запалката на сестра ми в долницата ми, ама не в джоба, ами така в нея направо и тя се застопори. И тъкмо почнах да се маймунясвам пред сестра ми, че й я няма запалката и тя да вземе да падне по крачола. Ехеее като помислих, че е хлебарка по крака ми, щях да получа удар. Накрая изиграната останах аз

Значи поне вие ще разберете моята драма.

Едно лято в ученическите години нашите ги нямаше - ходиха със сестра ми в друг град да кандидатства тя в университет. Беше много горещо лято, а нашият дом е във вилната зона, така да се каже - навсякъде поляни и две езера в близост.

Аз се възползвах да отида на дискотека и се прибирам посред нощ. Вратите на терасата широко отворени - лятна жега. Уморена и доволна си лягам аз и ще спя, замаяна. Обаче нещо ми вдига адреналина и изведнъж съм по-будна от всякога. Чу се шум в абсолютната тишина, сякаш листи се изсипват от бюрото ми на земята. Казах си - ако има нещо в стаята, то ще да е много голямо. Светвам лампата и започвам да го търся къде е, защото как да заспиш така? Доста време търсих без резултат и в един момент, на 4 крака, погледите ни се срещнаха.

Това чудо беше някакъв мутирал скакалец, поне 11-12 см. Стои под бюрото, гледа ме с едно око странично и ми помръдва с антенка (антенище). Аз буквално се парализирах. Исках да избягам, но не мога да мръдна. И се гледаме от 40 см.

По едн време това скочи чак на отсрещната стена - поне 3 метра. От там - на тавана - още 5 метра. И издаваше адски звук, скачайки....

Аз изпаднах в истерия - завих се с един чаршаф и се гачих горе при съседа, звунейки на пожар. Отваря ми той уплашен, аз от рев не мога да кажа какво ми има. НИКОЛАЙ! ХЛИП! СЛИЗАЙ ДОЛУ МОЛЯ ТЕ! ХЛИП! СКАКАЛЕЦ!!!
Помня кървясалия му поглед, как ме гледаше дълго дълго, без да каже нито една дума. Аз още в истерия.

Слуза той долу с мен, леко бесен, ама не казва една дума. НИКОЛАЙ, ДА НЕ ГО УБИЕШ СЕГА?!?! ХЛИП!! Пак кървясал поглед, пуска обувката, взе една чаена чаша от кухнята и бая време псува и гони животното из стаята, докато то си прави скоковете. Аз, хем ме е гнус да гледам, хем следя зорко да не би да убие скакалеца....Хвана го накрая и го изнесе.

Беше кошмарно лято с тази напаст - какви ли не сцени имаше на влезли във кола, кацнали на глава и всичко. После напръскаха с нещо май и не съм ги виждала. Дано ака да си остане. Не бяха скакалци, имаха някакво друго име - нещо като жетварки, не помня точно.

Заменете скакалеца от историята на OnDiNe_ с летяща хлебарка с големина 4-5 см и ще получите моята история. С оси, пчели, паяци или пеперуди проблеми нямам, но покрай пребиваването ми в едно жилище, нападнато от хлебарки, развих някаква невероятна погнуса от тях. А в комбинация с крила направо ме изкарват от кожата.
Преди десетина години родителите ми бяха на вилата, сестра ми - в чужбина, а аз сама вкъщи. В един момент нещо ми прехвърча през периферното зрение и след малко виждам как иззад гардероба стърчат две антенки. Изтърчах да взема спрея против хлебарки, но докато се върна чудовището се беше скрило. Издивях. Правя тактичесо отстъпление в кухнята, откъдето се обаждам на баща ми и на ръба на сълзите му разправям какво става. Той се опитва да ме успокои, но го чувам, че едва се сдържа да не прихне. Разправя ми или да се опитам да намеря хлебарката, или да спя в хола. За щастие докато траше разговорът дзверът се беше промъкнал в антрето на открито, та набързо го затрупах с купчинка Райд. Най-шантавото беше, че мръсната гад продължи да мърда първите 15-ина секунди след като го напръсках.

~
И нещо прясно от днес. Отидох до магазина най-вече за да купя паста за зъби. На касата се усетих, че взех един куп други неща, но не и това. Е, платих и направих още едно кръгче за овации между регалите.

Олеее, с тези буболечки и аз имам интересна случка. Разхождаме се в гората със съпруга ми, всички деца и всички кучета преди 2 г. Даже малкият го държах за ръка. И виждам на жилетката ми закачено кафяво клонче. Реших да го махна и го хванах, при което клонката се размърда, извъртя глава и ме погледна. Богомолка. Метнах "клончето", пуснах малкия, избутах другите деца и със засилка се метнах в ръцете на съпруга ми, който спокойно си белеше ябълка. Накрая с писъци и хлипане му обясних какво е станало и той прихна да се смее как за едната буболечка за малко да се намушкам на ножа, с който белеше ябълката си. Така хем щеше да ме заколи пред децата, хем да не разбере защо.

"Клончето и въртя глава и ме погледна"
Като от филм на ужасите...

Че то си беше. Жив ужас.

Ние едно лято седим в колата до една полянка с приятеля ми и чакахме един познат. Както си седим и изведнъж за първи път го чух да изпищи като жена и веднага излезе от колата. Аз седя и не мога да проумея какво се случва, докато той отвън ми крещи да излизам. Ама аз пак си седя супер спокойна и в същия момент се обръщам към шофьорската седалка и един огромен скакалец ме гледа. И понеже съм малко бавна, се гледахме в мир и спокойствие няколко секунди и като осъзнах какво ме гледа, като скочих и аз от колата и то като скочи ама в колата.. Заради паниката вече дори не помня как сме го изкарали от там

Вдъхновена от историите от миналата страница ще раказжа и своята от миналата година.  Беше някъде по това време (разбирайте май-юни), съквартирантката ми (по известната, с индианското си име Гонителката на буболечки) си беше отишла в къщи, а аз съм останала сама в стаята. По това време на годината тук спадат вали, повече от колкото в България, абе почти толкоз колкото в Лондон. Седя си вечерта на компютъра и гледам филм/сериал или нещо подобно, когато чувам жужене и виждам някакво отвратително и много голямо нещо да лети из стаята, решена да се спася и да видя за какво става въпрос с цялата си глупост святкам нощната лампа и в същия момент видях въпросното нещо как се устремява към мен и буквално ме напада... Като се почна едно пищене, рев и сополи, събудих съседните две стаи с които делим кухня и баня и не ги оставих да си легнат, докато не проверят цялата стая, след това ми дадоха и валидол, защото сърцето ми направо щеше да изскочи.