Аз днес заставам пред банкомата да тегля пари и вместо дебитната, вадя личната карта. Усетих се навреме, преди да я пъхна вътре.
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 17 235
17 юли 2019, 07:24 ч.
Виж целия пост
Правилно. Нали трябва да се легитимираш, за да ти дадат пари.
# 17 236
17 юли 2019, 10:30 ч.
Време беше да се проявя и аз пак...
Вчера след работа отивам да пазарувам. Излязох от магазина с повечко неща, отколкото бях намислила отначало, обаче мъкна аз торбите с чувство за изпълнен дълг... около 15 минути ходене до вкъщи, добре поне че не беше жега. Прибирам се, разхвърлям покупките което където трябва и приключвам въпроса. Е, поне така си мислех. По-късно решавам да налазя шоколада който си купих. Да обаче съм го скрила някъде... Тук шоколад, там шоколад, еми няма го и това е
Живея сама, нулев шанс да го вземе някой друг, така че изцяло в мен си е проблемът. Кой знае къде съм го завряла и кога ще го открия случайно. Представете си жена с ПМС, която ходи като буреносен облак из къщи и си търси шоколада вечерта, тряскайки гневно вратички на шкафове и шкафчета и мърморейки така че сигурно и съседите ме разбраха какво търся... Не че съм толкова учудена де, ама още не знам къде е и се нервя на себе си. Като се знам, дано да го намеря за другия месец.
Виж целия пост
Вчера след работа отивам да пазарувам. Излязох от магазина с повечко неща, отколкото бях намислила отначало, обаче мъкна аз торбите с чувство за изпълнен дълг... около 15 минути ходене до вкъщи, добре поне че не беше жега. Прибирам се, разхвърлям покупките което където трябва и приключвам въпроса. Е, поне така си мислех. По-късно решавам да налазя шоколада който си купих. Да обаче съм го скрила някъде... Тук шоколад, там шоколад, еми няма го и това е
Живея сама, нулев шанс да го вземе някой друг, така че изцяло в мен си е проблемът. Кой знае къде съм го завряла и кога ще го открия случайно. Представете си жена с ПМС, която ходи като буреносен облак из къщи и си търси шоколада вечерта, тряскайки гневно вратички на шкафове и шкафчета и мърморейки така че сигурно и съседите ме разбраха какво търся... Не че съм толкова учудена де, ама още не знам къде е и се нервя на себе си. Като се знам, дано да го намеря за другия месец.
# 17 237
17 юли 2019, 10:53 ч.
Ти докато го намериш ще си го вече изгорила, тък че купувай днес още един.😄
Виж целия пост
# 17 238
17 юли 2019, 11:13 ч.
Шоколад ям само по това време на месеца... ако изобщо. Ама като ме прихапят и ми е нервно и без това, че и ям само 1-2 точно определени шоколада дето не се продават навсякъде... Ми ходя си и си съскам сега и така То ще ми мине меракът докато го намеря сигурно, затова казах че сигурно другия месец ще е
Виж целия пост
То ще ми мине меракът докато го намеря сигурно, затова казах че сигурно другия месец ще е 
# 17 239
17 юли 2019, 12:04 ч.
Три пъти четох и се чудех тая жена как ходи с МПС-то из къщи, абе изтрещЕх на таз тема ви казвам...
Виж целия пост
# 17 240
17 юли 2019, 12:33 ч.
Недейте така че почнах да се чудя на мене си дали не съм написала това и се връщах да проверя 
Като се знам, колко му е...
Виж целия пост
Три пъти четох и се чудех тая жена как ходи с МПС-то из къщи, абе изтрещЕх на таз тема ви казвам...
Като се знам, колко му е...
# 17 241
17 юли 2019, 14:00 ч.
И аз в първия момент си помислих за МПС, но бързо включих, че не е възможно и се усетих без да се шашкам
Виж целия пост
# 17 242
17 юли 2019, 16:06 ч.
Добре се посмях на каквото сте писали докато липсвах. Сега да разкажа на мен какво ми се случи. Миналата седмица водих детето на нашето море, но пътувахме със самолет София-Бургас за по-бързо, защото на щерката много й прилошава по път.
Приключението започна с това, че докато се чекирахме на летището служителката ме уведоми, че в тяхната система са ни разменени местата, т.е. детето се води възрастен, а аз - дете. Не разбрах как точно е възможно това, но момичето ме увери, че не е проблем за пътуването ни и просто тръгнахме към изхода за самолета. Там зад високо гише стоеше един младеж , който проверяваше билети, лични документи и т.н. Щерчицата въреше зад мен, а аз подадох документите. Младежът ме погледна учудено и ме попита "Къде ви е придружителя"? Не схванах веднага, че той се е подвел заради грешката в системата им и понечих да кажа, че аз съм придружителя, но нещо запецнах и избутах детето пред мен с думите "Ето го". Е, светна се накрая момчето за какво иде реч, но хубаво се ококори докато се опитваше да проумее какво дете съм аз с очевидна възраст над 30 г.
На връщане историята продължи. Щяхме да изпуснем самолета, но държа да подчертая, че този път вина НЯМАМ. Отидохме на летището 2 час преди полета, за да установим, че са го отложили за след още два часа. Разходихме се и се върнахме, за да се чекираме. Имахме още 50 минути до обявения нов час за полет и се разходихме още малко. После се върнахме достатъчно рано, за да минем опашката от проверки. Който от Вас е пътувал от летише Бургас знае, че докато стигнеш до заветния изход минаваш една дъъъълга опашка от проверки. В София доста по-бързо ми се сториха нещата. Та вече сме на финала на опашката. Има двама човека преди нас и по уредбата съобщават нашите имена и ни подканват да се явим НЕЗАБАВНО на изход 1 за отвеждане към самолета. Шок! Има още повече от 15 минути до обявения час за полет, а сега се оказва, че закъсняваме, та даже и по уредбата ни съобщават имената. Предредих опашката и хукнах с детето в посока Изход 1. Оказа се, че някак всички останали пътници вече са се качили на самолета и автобусът се е върнал, за да изчака само нас. Така и не ми стана ясна картинката. В крайна сметка излетяхме по-рано от посочения час. Как така се оказахме закъсняващи и издирвани по уредбата не разбрах.
Виж целия пост
Приключението започна с това, че докато се чекирахме на летището служителката ме уведоми, че в тяхната система са ни разменени местата, т.е. детето се води възрастен, а аз - дете. Не разбрах как точно е възможно това, но момичето ме увери, че не е проблем за пътуването ни и просто тръгнахме към изхода за самолета. Там зад високо гише стоеше един младеж , който проверяваше билети, лични документи и т.н. Щерчицата въреше зад мен, а аз подадох документите. Младежът ме погледна учудено и ме попита "Къде ви е придружителя"? Не схванах веднага, че той се е подвел заради грешката в системата им и понечих да кажа, че аз съм придружителя, но нещо запецнах и избутах детето пред мен с думите "Ето го". Е, светна се накрая момчето за какво иде реч, но хубаво се ококори докато се опитваше да проумее какво дете съм аз с очевидна възраст над 30 г.
На връщане историята продължи. Щяхме да изпуснем самолета, но държа да подчертая, че този път вина НЯМАМ. Отидохме на летището 2 час преди полета, за да установим, че са го отложили за след още два часа. Разходихме се и се върнахме, за да се чекираме. Имахме още 50 минути до обявения нов час за полет и се разходихме още малко. После се върнахме достатъчно рано, за да минем опашката от проверки. Който от Вас е пътувал от летише Бургас знае, че докато стигнеш до заветния изход минаваш една дъъъълга опашка от проверки. В София доста по-бързо ми се сториха нещата. Та вече сме на финала на опашката. Има двама човека преди нас и по уредбата съобщават нашите имена и ни подканват да се явим НЕЗАБАВНО на изход 1 за отвеждане към самолета. Шок! Има още повече от 15 минути до обявения час за полет, а сега се оказва, че закъсняваме, та даже и по уредбата ни съобщават имената. Предредих опашката и хукнах с детето в посока Изход 1. Оказа се, че някак всички останали пътници вече са се качили на самолета и автобусът се е върнал, за да изчака само нас. Така и не ми стана ясна картинката. В крайна сметка излетяхме по-рано от посочения час. Как така се оказахме закъсняващи и издирвани по уредбата не разбрах.
# 17 243
17 юли 2019, 16:19 ч.
Уф, не е мунско но определено ми развали настроението. Ще правя същото упражнение в събота и закъсненията хич не ми харесват.
Виж целия пост
# 17 244
17 юли 2019, 16:24 ч.
И аз съм си чувала името по уредбата, имам чувството, че ако бях пред очите на говорителката, щеше да ми шибне някой шамар 
Не съм виновна аз, че отмениха полета, после го възстановиха, висях на летището 6 часа. И докато бягах към изхода си викам, добре, че не съм в Сингапурското летище, например
Виж целия пост
Не съм виновна аз, че отмениха полета, после го възстановиха, висях на летището 6 часа. И докато бягах към изхода си викам, добре, че не съм в Сингапурското летище, например 
# 17 245
17 юли 2019, 16:33 ч.
Днес от сутринта ми е мунско. Все още полузаспала, решавам да си пусна музика от телефона, докато оправям стаята. Започна любимата ми песен и исках да си я усиля още..с дистанционното от телевизора насочено към телефона.. ми не се получи..
След това си взех душ и решавам да опека във фурната един патладжан за салатата. По едно време решавам да го обърна и тъкмо го докоснах съвсем леко с щипката и гръмна. Ама много гръмна. Наложи се пак да си вземам душ и да чистя фурната и половината кухня като ненормална. Има още до края на деня, да видим какво още ще се случи
Виж целия пост
След това си взех душ и решавам да опека във фурната един патладжан за салатата. По едно време решавам да го обърна и тъкмо го докоснах съвсем леко с щипката и гръмна. Ама много гръмна. Наложи се пак да си вземам душ и да чистя фурната и половината кухня като ненормална. Има още до края на деня, да видим какво още ще се случи
# 17 246
17 юли 2019, 21:01 ч.
Да не си го забравила в магазина? Щото аз най-редовно вкъщи установявам, че ми липсва някоя покупка и звъня на една съседка, която работи в кварталния магазин.
Виж целия пост
Шоколад ям само по това време на месеца... ако изобщо. Ама като ме прихапят и ми е нервно и без това, че и ям само 1-2 точно определени шоколада дето не се продават навсякъде... Ми ходя си и си съскам сега и така То ще ми мине меракът докато го намеря сигурно, затова казах че сигурно другия месец ще е
То ще ми мине меракът докато го намеря сигурно, затова казах че сигурно другия месец ще е
# 17 247
17 юли 2019, 21:05 ч.
Едва ли да е забравен в магазина, има отстрани място където си пренареждах покупките да са ми по-удобни да ги нося, само аз бях там и щеше да се види ако остава нещо на плота. Вкъщи ще да съм го скрила някъде, ама кой знае кога ще го намеря
То си ми е редовен номер като напазарувам и слагам нещата по местата им да си прибера заедно с тях я портмонето, я нещо друго дето не е за в шкафовете...
Виж целия пост
То си ми е редовен номер като напазарувам и слагам нещата по местата им да си прибера заедно с тях я портмонето, я нещо друго дето не е за в шкафовете...
# 17 248
18 юли 2019, 01:06 ч.
Леле, историите за летищата ми напомни ха за толкова много мунщини, че сама си се смея тука.
Панда, вярно липсваше. Ама ако се оплачеш от проверките на бургаското летище, не знам какво ще кажеш за истанбулското
Виж целия пост
Панда, вярно липсваше. Ама ако се оплачеш от проверките на бургаското летище, не знам какво ще кажеш за истанбулското
# 17 249
18 юли 2019, 01:17 ч.
Туй то - Ретрограден Меркурий
(до края на юли, избягвайте да пътувате)
Виж целия пост
Добре се посмях на каквото сте писали докато липсвах. Сега да разкажа на мен какво ми се случи. Миналата седмица водих детето на нашето море, но пътувахме със самолет София-Бургас за по-бързо, защото на щерката много й прилошава по път.
Приключението започна с това, че докато се чекирахме на летището служителката ме уведоми, че в тяхната система са ни разменени местата, т.е. детето се води възрастен, а аз - дете. Не разбрах как точно е възможно това, но момичето ме увери, че не е проблем за пътуването ни и просто тръгнахме към изхода за самолета. Там зад високо гише стоеше един младеж , който проверяваше билети, лични документи и т.н. Щерчицата въреше зад мен, а аз подадох документите. Младежът ме погледна учудено и ме попита "Къде ви е придружителя"? Не схванах веднага, че той се е подвел заради грешката в системата им и понечих да кажа, че аз съм придружителя, но нещо запецнах и избутах детето пред мен с думите "Ето го". Е, светна се накрая момчето за какво иде реч, но хубаво се ококори докато се опитваше да проумее какво дете съм аз с очевидна възраст над 30 г.
На връщане историята продължи. Щяхме да изпуснем самолета, но държа да подчертая, че този път вина НЯМАМ. Отидохме на летището 2 час преди полета, за да установим, че са го отложили за след още два часа. Разходихме се и се върнахме, за да се чекираме. Имахме още 50 минути до обявения нов час за полет и се разходихме още малко. После се върнахме достатъчно рано, за да минем опашката от проверки. Който от Вас е пътувал от летише Бургас знае, че докато стигнеш до заветния изход минаваш една дъъъълга опашка от проверки. В София доста по-бързо ми се сториха нещата. Та вече сме на финала на опашката. Има двама човека преди нас и по уредбата съобщават нашите имена и ни подканват да се явим НЕЗАБАВНО на изход 1 за отвеждане към самолета. Шок! Има още повече от 15 минути до обявения час за полет, а сега се оказва, че закъсняваме, та даже и по уредбата ни съобщават имената. Предредих опашката и хукнах с детето в посока Изход 1. Оказа се, че някак всички останали пътници вече са се качили на самолета и автобусът се е върнал, за да изчака само нас. Така и не ми стана ясна картинката. В крайна сметка излетяхме по-рано от посочения час. Как така се оказахме закъсняващи и издирвани по уредбата не разбрах.
Приключението започна с това, че докато се чекирахме на летището служителката ме уведоми, че в тяхната система са ни разменени местата, т.е. детето се води възрастен, а аз - дете. Не разбрах как точно е възможно това, но момичето ме увери, че не е проблем за пътуването ни и просто тръгнахме към изхода за самолета. Там зад високо гише стоеше един младеж , който проверяваше билети, лични документи и т.н. Щерчицата въреше зад мен, а аз подадох документите. Младежът ме погледна учудено и ме попита "Къде ви е придружителя"? Не схванах веднага, че той се е подвел заради грешката в системата им и понечих да кажа, че аз съм придружителя, но нещо запецнах и избутах детето пред мен с думите "Ето го". Е, светна се накрая момчето за какво иде реч, но хубаво се ококори докато се опитваше да проумее какво дете съм аз с очевидна възраст над 30 г.
На връщане историята продължи. Щяхме да изпуснем самолета, но държа да подчертая, че този път вина НЯМАМ. Отидохме на летището 2 час преди полета, за да установим, че са го отложили за след още два часа. Разходихме се и се върнахме, за да се чекираме. Имахме още 50 минути до обявения нов час за полет и се разходихме още малко. После се върнахме достатъчно рано, за да минем опашката от проверки. Който от Вас е пътувал от летише Бургас знае, че докато стигнеш до заветния изход минаваш една дъъъълга опашка от проверки. В София доста по-бързо ми се сториха нещата. Та вече сме на финала на опашката. Има двама човека преди нас и по уредбата съобщават нашите имена и ни подканват да се явим НЕЗАБАВНО на изход 1 за отвеждане към самолета. Шок! Има още повече от 15 минути до обявения час за полет, а сега се оказва, че закъсняваме, та даже и по уредбата ни съобщават имената. Предредих опашката и хукнах с детето в посока Изход 1. Оказа се, че някак всички останали пътници вече са се качили на самолета и автобусът се е върнал, за да изчака само нас. Така и не ми стана ясна картинката. В крайна сметка излетяхме по-рано от посочения час. Как така се оказахме закъсняващи и издирвани по уредбата не разбрах.
Туй то - Ретрограден Меркурий
(до края на юли, избягвайте да пътувате) Препоръчани теми