Номинации за най-голяма муня

Оф и аз веднъж направих нещо подобно. Трябваше да отида на зъболекар, една приятелка ми препоръча нейната зъболекарка. Да я наречем Ана. Успешно намирам адреса на частния кабинет (попринцип съм малко неориентирана), тръгвам да отварям вратата - бутам навън, дърпам навътре - не се отваря. Тъкмо се чудех какво да правя и неочаквано вратата се отвори, излезна една жена и аз стреснато  изтърсих "Ана?". Без доктор, без фамилия - нищо. Много ми беше неудобно после, не знам дали пак бих отишла

Вчера бях влезнала в някаква мунска серия. Или може би по-точно е да кажа мунско-каръшка.

Намерих си любима дамска чанта от моминските времена, която съм прибрала в един шкаф - може би от сантиментални подбуди. Като начало забелязах, че отвън е доста захабена. Тръкнах я с мицеларна вода и то взе, че се изчисти. Казах си, че ей сега ще се барна с нея на разходка с детето. Прехвърлих всичко от другата чанта вътре ...  и забелязах, че на моминската чанта и ципът й е развален. Наложи се да повторя упражнението в обратен ред, а това ми е много досадно.

После прибирах кофичка кисело мляко в хладилника. Имаше останало по-малко от половината мляко в кофичката. Сложих я на рафта и сякаш някой ме удари през ръката в този миг. Не разбрах как точно се случи, но кофичката се озова на пода. И при това всичко наоколо стана в пръски от кисело мляко (поредната загадка предвид малкото количество мляко в кофичката). Така че преди разходката мих под, хладилник, шкафове, прозорец, маса, стол. Плановете бяха да излезем по-рано преди жегата, но с това темпо се изнизахме в 11 ч.

На връщане бях прилично изтощена от жегата. Входната ни врата е с чип. Извадих ключа и започнах да ръгам ключалката. То ключалка няма, ама аз ръгам там където трябва да има и се нервя на всичко от горе. Детето ме попита:
- Мамо, защо правиш така!
Но аз пак не вденах. Отговорих троснато:
- За да си влезем във входа.
В този момент се появи и един съсед, който се включи в диалога:
- Може би опитваш с грешния ключ.
Почти бях готова да му се изрепча и най-накрая схванах ситуацията.

Звъни едно момче от блока на вратата. Отварям, подава ми едни пастички и преди да е казал, каквото и да е му викам "Имате празник, нали?". (Турчин е, чула недочула, че скоро имаха Байрям)
А той ми отговаря, че майка му на мъжа ми ги е дала да ги донесе. Аз реших, че е дошъл да ме черпи сладко.
Пък тя свекървата обикаляше долу с малката и решила по него да ги прати. Умрях от срам. Много често устата ми е по-бърза от главата.

Е, що, бе, при нас Швепса беше по-бърз от мен за баклавата от Байрама и аз нищо не усетих от нея. Празнува си го сам и не сподели парченце от вкусотията, която беше направила съседката.

Аз не помня дали съм разправяла как мъжът ми звънна на съседката от долу за нещо на един Великден, отваря дъщеря и, а той, без да съобрази, че са турци, казал "Христос Воскресе", а малката "Ко'е туй?" 😂

Моята турска приятелка обикновено първа ми пише Христос воскресе всяка година. Срам ме е, че почти никога не знам кога са байрямите.

Снощи се прибирам, свалям бялата рокля, белият сутиен. Душ. Подбрах си черната нощничка и отдолу грижливо сложих черен сутиен...

Първо си помислих "ми, кво друго да сложи под черна нощница, черен трябва да е". После зацепих, че сигурно не си слагаш по принцип сутиен под нощницата.

Според хай-етикета под бели рокли се слага сЮтиен с телесен цвят. Става и за под нощници.😁

Знам, ама с какво да си нося нежното бяло бельо?
Освен с бялата нощница....

Като студентки имахме съседка туркиня и никога няма да забравя как по Байряма се окичваше с едно каренце прикрепено с фиби на главата. Видехме ли я, че е така и веднага й честитяхме.

Според речника е сУтиен. Иначе, винаги съм се чудела защо има и сутиени цвят "кожа". Благодаря ти за тази информация - полезна.

Аз пък нали нямам цици и си ходя без сЮтиени и днес раницата ми захвана потника докато я свалях, та едната ми 'цомбичка' цъфна в аптеката. Но момичетата се направиха на разсеяни

Като си нямаш как е цъфнала? 

Какви са тия въпроси,разбира се ,че има гърди,но са по -малки.

Абе колкото да стане белята все ще да има, то за това не се иска много