Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Явно си има и някакви други фактори, освен хранене. Баща ми ядеше цял живот теста, с месото не беше на Т. Холестеролът му беше под 5. И лошият е бил в норма. Триглицеридите само играеха, като е имал и под 1 като стойност и над 2. Но има хора с по 3-4 като стойност на триглицериди и са в голям риск за инфаркти и инсулти. А като гледам баща ми след инфаркти е бил със стойности и 1 и нещо, до 2.
Но - да, храненето помага при някои хора.
И понеже съм била и на ВМХ хранене доста време, също съм прекъсвала храненето и съм се връщала отново на него, имам и база за сравнение и на високо-въглехидратно хранене и на ниско такова.
При мен това не даде резултат да повиши или понижи общия холестерол. Да понижи или повиши лошия холестерол. Триглицеридите ми бяха малко по-добри при високо-въглехидратно хранене, противно на всички очаквания, а 5 месеца след ВМХ бяха гранични, като даже си помислих, че има грешка в лабораторията.
Освен храненето, явно начинът на живот, движение, наследствено обременяване, килограми, стрес, абе много неща влияят.
Факт, много хора с ВМХ хранене успяват да понижат значително триглицеридите и да поддържат в стойности под 1.

Рибеното масло, Омега 3, до известна степен помагат, но не са панацея. Също и В3 витамин.
Съвсем скоро в темата за Хашимото писа форумка, която е забелязала много голямо понижение на триглицеридите след значително по-висок прием на витамин Д3. Имала е недостиг, по него време е била и с високи триглицериди и по нейни думи на последваща контрола триглицеридите са в много добра стойност.
Не помня дали се хранеше обаче и ниско-въглехидратно.

Така е, всичко е комплексно. Но те с възрастта са и обездвижени повечето, та няма да им е излишно да се спрат с хляба примерно.

О, абсолютно. Чак да го спрат не вярвам, но да го ограничат максимално, или да кажем по филийка там на закуска, ще е в пъти по добре.

Данаила, моите съболезнования...

При нас триглицеридите винаги са били под 1 (0.8-0.9). Останалата част от профила също почти идеална, абе, много добра; също и нисък хомоцистеин. Дефицит на Д3 няма.

Ама си има генетична тромбофилия.
Дори накараха всички роднини от първо коляно да се изследват, казаха да го приемаме като "болест в семейството", все едно е диабет например. Това бяха думите на няколко лекаря.

И въпреки това ще се пият статини заради протективната им функция, така обясниха, не заради профила, то той е добър.

Но най-важното и основно остава антикоагулантът доживот.

Не знам... тя яде много плодове, не иска месо, яде сладко и тесто... на ВМ-НВХ абсурд да я мина, просто няма да се съгласи по никакъв начин. Опитвам се доколкото мога да ѝ ограничавам най-вредните неща, но ... Ето, в момента децата ми лепнаха някакъв ужасен вирус, аз се заразих от тях, едва стоя на краката си от умора и гадост, въпреки всичко ходя и на майка нещата да върша, защото тя може да се движи и върви, но незнайно защо не го прави... Не отива дори неща от първа необходимост да си купи, всичко аз правя, в следващия момент гледам някаква кутия с течен шоколад се мъдри на масата. Не съм я занесла аз, значи сама е ходила... За друго не помръдва навън, но за шоколад може да излезе, защото знае, че аз няма да ѝ занеса понеже ѝ вреди /захарта също ѝ е на горна граница, освен всичко друго, килограми има излишни и т.н./. Хем се ядосвам, хем се отчайвам, хем нямам избор и трябва някак да се справям със ситуацията.
Неврологът оня ден пак каза да върви, при това по 1-2-3 км дневно... а тя на 200м не ѝ се ходи... Дори не залита вече кой знае колко и пак не иска.
Устата ме заболя да повтарям, че движението и това да пие вода са по-важни и от лекарствата едва ли не или ако не по-важни, то също толкова важни. Обаче казва:"Добре." и до там, нищо не променя.
Извинявам се, че ви залях с ненужни неща, но наистина не знам как да изляза на глава.
Сега заради косопада, а и изследванията бяха ок ѝ спряха Аторвистата, но тя твърдо е решена никога повече да не го пие, а ще трябва след известно време... как ще я карам да го пие не знам.
И все пита кога ще спира лекарствата... а те повечето, които ѝ останаха са до живот... Като ѝ го кажа ме гледа все едно светът свършва...
Лошото е, че хем са възрастни и ни се водят, ни се карат, хем сякаш инсултът изважда най-инатливите им черти наяве и още по няма как да се разбере човек с тях...
А относно вит Д, тя има проблеми с бъбреци, жлъчка, нали понякога вреди при подобни ситуации ... Вредата е само при предозиране де, но тя и него сигурно няма да иска. С триста зора я накарах Омега 3 да пие, сега едва ли ще приеме още нещо... Ще опитам скоро и това обаче.

Мон, съчувствам ти. През всичко това минавам и аз. Само се караме за сладко, хляб, сокове, плодове. Баща ми уж здрав, но се държи като неадекватен. Като се чуваме, "да, добре" и после като се видим по компютъра чак ми се хвалят как яла вафли, филии, сок.....Ще речеш че нарочно правят. Все едно двамата нямат мозък в главите си. За лекарствата и ние се разправям постоянно. Не ги иска, ще ги спирала. Казали ѝ в началото, че 4 месеца ще ги пие и си определила, че още един ще ги взема и край. Добре де, ама нали трябва да ѝ се направят изследвания, как ще ги спира така....Абе ужас е в нас. Просто се опитвам психически да се подготвя за най-лошото, което при този начин на живот е върпос на време. Явно не осъзнават колко им е сложна ситуацията и малко да се почувстват по-добре и забравят за всичко. Майка ми поне махна памперсите. Някак си се завлачва до тоалетната та поне и памперси да не купуват.

Изключително трудно е. Съчувствам ви, момичета.
Наистина инсултът изважда инатливите им черти и сякаш напук правят... сякаш не се отнася за тях и здравето им. И на кого правят напук?
Не осъзнават, че вредят на самите себе си. И второ на ръка, хората покрай тях не знам какви нерви трябва да имат, че да оцелеят и да не рухнат.

Здравейте!
Наскоро правих нов скенер на главен мозък на майка ми, защото има в редки случаи нетипични за нея прояви на забравяне на важни неща, сякаш на моменти ѝ е трудно да мисли, бърка и забравя много думи повече от обичайното и т.н. Освен микроангиопатия е отбелязано, че има Бинсвангер, на епикризата от болницата не го пише, може би скенерът им е бил скапан и не са го видели или не знам, няма значение. Това е съдова деменция, не е като при Алцхаймер и различните видове склерози и деменции, на съдовете е, но пак дава разни дементни прояви във времето. При всеки са различни, с различна сила и по различно време се проявяват. Може човекът да живее относително пълноценно много години и дори да почине от нещо друго, може и да стане картина подобна на тези, които имат Алцхаймер, няма как да се предвиди, нито предоврати.
Два въпроса: на някого Бинсвангер говори ли нещо и има ли хора с инсулт и такава диагноза тук?
На някого бил ли е изписван Донепезил?
Снощи майка ми беше много зле, виках пак бърза помощ, като по чудо дойдоха бързо, при това лекарката беше невероятен специалист и човек. Повръщаше ѝ се и имаше високо кръвно, не можеше да стои права. Според лекарката, която я прегледа проблемът не е бил неврологичен, а комбинация между бурна реакция към Донепезил и хипертонична криза. Исках да попитам дали някой е приемал това лекарство, защото пише, че взаимодейства с бетаблокери, майка ми пие Бетаблокада и предполагам, че двете лекарства взаимно си пречат. На невролога казах като го изписваше, но не ми обърна особено внимание. Та затова исках да знам ако случайно някой има опит в приема на тази гадост.
Аз /със съгласието на лекар/ ѝ го спрях така или иначе Донепезила, просто се опитвам да разбера към него ли реагира или е друг проблемът.

Здравейте.Отнася се до моят свекър.С два прекарани инсулта е.Стабилизираха го и сега си е в къщи. Засегната му е едната ръка,крак и глътката.В момента е без сонда.Има големи шансове да се оправи,но сякаш иска да го няма. Не иска да пие вода,яде горе долу по 300 грама.Не иска да комуникира.Пълен отказ.Не иска да идва повече рехабилитатор.Не знаем какво да правим.Има диабет.Сега и той е с високи показатели.Ако може да ме посъветвате.Вече сме в пълна безизходица.

При повечето май е така. Отказват и хапчета, отказват лечения, инатят се за всичко, понякога обвиняват. Емоционални са много. Не пият вода, не искат да ядат. Всякакви такива. И в същото време искат внимание.
Освен говорене, честно, друго не ми идва наум. Говорене, говорене, говорене, даване на примери... Да не се предават и т.н. Не може просто да стане по тяхната. И вие сте живи същества и си имате живот.

За околните са нужни железни нерви и огромно търпение. Нещата се случват, но много бавно. И по-леко с емоциите, че разболяват.

 Притеснявам се да не се случи най лошото от инатлък.И с говорене не става.Чудех се дали да не се говори с психотерапевт и евентуално ако може и антидепресанти да му се изпишат.Безсилни сме вече.

Ами опитайте. Баща ми пиеше успокоителни по предписание на доктор. Не ги препоръчват май особено, заради замайването и влиянието им, но при нас бяха от помощ, защото имаше доста бурни дни и нощи.

Здравейте,
Влизам в темата със следния въпрос.
Става дума за помощни средства ( санитарен стол, количка, проходилка и т.н ) които се отпускат на хора претърпели инсулт.
Някой може ли да опише самата процедура? Къде се ходи, какво се прави, как да задействаме нещата?
Става дума за близък на семейството. Четохме назад, че някои магазини за инвалиди поемат процедурата, но явно не навсякъде. Всеки споделен опит ще ни бъде от полза.
Благодаря предварително и пожелавам здраве на вас и близките ви, сила и кураж!

  Попитайте в магазин за такива неща, ще ви обяснат всичко. Дори и да не поемат те нещата, както беше в моя случай, ще ви кажат всичко стъпка по стъпка. Много обикаляне е, но си струва, на майка ми още й вършат работа нещата.

Здравейте, искам да ви попитам нормално ли е вече почти две седмици след инсулт , човекът да е унесен. Става дума за възрастна жена. Лекарите казват, че не е толкова тежък инсулта, но тя е много отпусната. Засегната е лявата половина, но все пак движи ръката, кракът е по - засегнат. Говор и съзнание в много добро състояние.  Но вече втора седмица е постоянно унесена.