Ситуация

Публикувана: 8 юни 2005, 22:54 ч.

Последно мнение: 11 юни 2005, 16:20 ч.

1 375

8 юни 2005, 22:54 ч.

Тъй като ми е писнало от простащина и хорска простотия и тъй като в последно време все повече се срещам с родители,чиито деца са осиновени мечтая за следната ситуация:
Злобна женичка или злобен чичко,с един такъв никакъв поглед се доближава до мило,хубаво и добро детенце и му казва:
- Ти знаеш ли лелиното/чичовото,че твоите родители не са истинските и ти си осиновен?
Детенце с най-невинен поглед и без капка трептене му отговаря:
- Знам и какво от това! Е,И? Какво искаше да ми кажеш или така ми се стори,че нещо каза????
И злобната/ят си тръгва бесен и още по-злобен,защото не е успял да си осъществи пъкленият план да развали още едно семейство,а малкото детенце продължава пътя си повече от победител! Да се пукат душманите!

Просто като чета всичко тук още повече се засилва уважението и почитта ми към всички,които са направили свои изоставените деца и които са повече мама и тати,от много биологични такива! Засилва се и неприязънта ми към всички лоши,завистливи,злобни и жлъчни хора,които не гледат в своята си паница,а рушат чуждото щастие! Не им се давайте!

Виж целия пост

Пиратка

# 1 9 юни 2005, 14:12 ч.

Няма, ..

..няма да им се дадем.. newsm10

И ти благодаря за милите думи smile3525

Виж целия пост

Lennyh

# 2 9 юни 2005, 16:12 ч.

За жалост трябва да минат явно поне 10 -15 години, за да се промени отношението на хората към осиновените деца и към семействата дали им топлина.
В това отношение в нашето семейство сме вече напред Simple Smile

Моята племенница е осиновена - била е на дни когато са я взели, знае че е осиновена от майка си - каза и го кагато беше 4-5 годишна.
Мисля че така и трябва - избрала е най-прекрасния начин да каже това на детето си - казала и е, че е искала много детенце, но не е могла да си роди и затова си е взела детенце родено от друг човек. Избрала е нея защото е била най-красивата и най-милата и най-....
Детето беше особено гордо с това.
Мисля че това също изигра голяма роля в развитието и - защото на моменти парира подобни опити от "доброжелатели" да я "уведомят" - каква е истината.
А и освен това знаейки, че е желана и обичана преодоляваше лесно всички трудности изправили се на пътя и.
Сега вече е абитурентка - прекрасно момиче, вълнува се от новата си любов и кандидатстването. Но аз винаги си я спомням такава каквато я видях на 5 години с блестящите очички питаща ме - "како /тогава още бях кака/ искаш ли да ти кажа една тайна?"
"Знаеш ли, че мама ме е избрала защото аз съм била най-красивата?
И аз много я обичам - тя е най-добрата мама!!!"

Виж целия пост

бубулечка

# 3 10 юни 2005, 10:45 ч.

На мен никой не ми е казал докато не станах на около 17 години, когато нашите "признаха". Никога не съм забелязвала различно отношение. Мисля, че не съществува чак такъв проблем със злобата. Все пак не е важно от къде са те взели, а какъв човек са те направили.

Виж целия пост

Дидка

# 4 11 юни 2005, 16:20 ч.

Аз затова съм и казала на моята дъщеря и я водя всяка година в дома от където я взехме да носи лакомства на децата и да ги вижда как живеят.Ходим без предварително предупреждение,за да не са нагласени и чистички като идем,а да ги заварим така както са в ежедневието си.И аз само чакам подобна ситуация,за да видя какво ще е разочарованието #Shocked