Здравейте и от мен! 
Честити месечинки на всички бебчовци!
Ние днес сме си вкъщи. Ще излезем, ама по-късно, ако не завали.
По-прохладно е и Калинка добре си спинка...
Сега за коликите - незнам все още дали Калина има колики, така и не разбрах. Капки не давам, а напоследък съм и доста немарлива по отношение на чая от анасон, копър и лайка, който аз пиех, но разлика в начина и времето на плачене на Калина няма. Поуплашихте ме с тези сиропи за колики, които причиняват запек и реших да не рискувам. Спомням си Ивайло как се беше запекъл, но въобще не ми минаваше през главата, че може да е от капките Саб Симплекс, които давах тогава. Много ми ставаше жал, че изхождането му стимулирахме единствено с термометър...
Вчера правихме погача, ходихме и до черквата за онази Голяма молитва. Изобщо ни беше празничен деня. А следобяд решихме да се поразходим навън, а то взе, че заваля, така че разходката ни беше само до черквата и обратно...
Кори, и аз чувствам боцкане в гърдите. Признавам си, че докато кърмих Ивайло усещах гърдите си по различен начин. Сега сякаш всичко е много различно - като се започне от раждането, което беше ужасно, та до кърменето, от което усещам тръгването на млякото по друг начин...
Изобщо, всичко е много различно с Калина - определено по-лесно се гледа второ дете.
Нямах тези притеснения, че няма да се справя, че не съм добра майка и др. такива, които изпитвах след раждането на Ивайло. Не се притеснявам да държа малката Принцеса в прегръдките си, не я ревнувам от някой друг, когато я гушне. Не държа особено на режима, не се притеснявам да я кърмя и нощно време - сигурна съм, че тя сама ще се откаже от нощното хранене, така стана и с Ивчо... По-спокойна съм и по-повърхностно приемам нещата. Незнам дали е от това, че Калина ми е второ дете или пък защото вече съм по-зряла, но определено се чувствам много добре...
Килограми имам да свалям още доста, но засега не се подлагам на диети, че се притеснявам за кърмата... Опитвам се да си внуша, че отслабвам от това, че кърмя. Дано има ефект
Съпругът ми много ми помага, но за къщната работа и за Ивайло. С Калина сами се гледаме, но пък ми е добре. А пък и Ивайло има нужда от внимание. И сега сме разделени на банди - мъжете /Ивайло и баща му/ и жените /аз и Калина/ и така...
Gali80, Калина я мерят задължително голичка, а аз доста се поучудих първият път, когато докторката й свали дори бодито. Ивайло го мерехме с памперс, но бяхме при друга лекарка...
И аз бях така - Ивайло не спеше в нашето легло, страх ме беше. Спеше в количката, която слагах близо до спалнята, до деня, когато започна много да се върти и имаше опасност да падне от нея. Сега Калина си спи до мен на спалнята. Но спре ли с нощното кърмене, отива в нейното си легло...
Край, спирам, че кой ли ще ме чете... Ама така е, като не съм чесала скоро клавиатурата и сега гледам да наваксам...
Виж целия пост
Честити месечинки на всички бебчовци!
Ние днес сме си вкъщи. Ще излезем, ама по-късно, ако не завали.
По-прохладно е и Калинка добре си спинка...
Сега за коликите - незнам все още дали Калина има колики, така и не разбрах. Капки не давам, а напоследък съм и доста немарлива по отношение на чая от анасон, копър и лайка, който аз пиех, но разлика в начина и времето на плачене на Калина няма. Поуплашихте ме с тези сиропи за колики, които причиняват запек и реших да не рискувам. Спомням си Ивайло как се беше запекъл, но въобще не ми минаваше през главата, че може да е от капките Саб Симплекс, които давах тогава. Много ми ставаше жал, че изхождането му стимулирахме единствено с термометър...
Вчера правихме погача, ходихме и до черквата за онази Голяма молитва. Изобщо ни беше празничен деня. А следобяд решихме да се поразходим навън, а то взе, че заваля, така че разходката ни беше само до черквата и обратно...
Кори, и аз чувствам боцкане в гърдите. Признавам си, че докато кърмих Ивайло усещах гърдите си по различен начин. Сега сякаш всичко е много различно - като се започне от раждането, което беше ужасно, та до кърменето, от което усещам тръгването на млякото по друг начин...
Изобщо, всичко е много различно с Калина - определено по-лесно се гледа второ дете.
Нямах тези притеснения, че няма да се справя, че не съм добра майка и др. такива, които изпитвах след раждането на Ивайло. Не се притеснявам да държа малката Принцеса в прегръдките си, не я ревнувам от някой друг, когато я гушне. Не държа особено на режима, не се притеснявам да я кърмя и нощно време - сигурна съм, че тя сама ще се откаже от нощното хранене, така стана и с Ивчо... По-спокойна съм и по-повърхностно приемам нещата. Незнам дали е от това, че Калина ми е второ дете или пък защото вече съм по-зряла, но определено се чувствам много добре...
Килограми имам да свалям още доста, но засега не се подлагам на диети, че се притеснявам за кърмата... Опитвам се да си внуша, че отслабвам от това, че кърмя. Дано има ефект
Съпругът ми много ми помага, но за къщната работа и за Ивайло. С Калина сами се гледаме, но пък ми е добре. А пък и Ивайло има нужда от внимание. И сега сме разделени на банди - мъжете /Ивайло и баща му/ и жените /аз и Калина/ и така...
Gali80, Калина я мерят задължително голичка, а аз доста се поучудих първият път, когато докторката й свали дори бодито. Ивайло го мерехме с памперс, но бяхме при друга лекарка...
танчето като бебе все ме беше страх да не я смачкам, таткото и той и така - всеки да си знае мястото
така си свикна да си спи в нейното легло, даже ако я сложиш на спалня/диван, не зацепваше, че и там може да се спи и едвам гледа, но е затваря очи
на 7мес някъде я оставях сама в стаята и тя си заспиваше
теди сега понякога спи в леглото, понякога при нас на спалнята... вече не ме е страх, че ще го смачкам, тати и той не протестира...
но като спре с нощното хранене мисля да си спи само в леглото
така си свикна да си спи в нейното легло, даже ако я сложиш на спалня/диван, не зацепваше, че и там може да се спи и едвам гледа, но е затваря очи
на 7мес някъде я оставях сама в стаята и тя си заспиваше
теди сега понякога спи в леглото, понякога при нас на спалнята... вече не ме е страх, че ще го смачкам, тати и той не протестира...
но като спре с нощното хранене мисля да си спи само в леглото
Край, спирам, че кой ли ще ме чете... Ама така е, като не съм чесала скоро клавиатурата и сега гледам да наваксам...
Дано да не ни заключат 
. Не искаше вече да стои в люлката, нито да лежи в леглото, наду гайдата само че я приближих до него. Метнах я на рамо - много обича така, пуснах си музика и седнах да търся картинки, и секунди по късно се отпусна яко, натежа ми на рамото 
и заспа 