Мразите ли ги?

Публикувана: 25 юни 2005, 15:14 ч.

Последно мнение: 1 юли 2005, 20:04 ч.

3 169

catnadeen

# 15 29 юни 2005, 17:06 ч.

не мога да мразя някой дето не го заслужава!!!!
НО Twisted Evil

винаги мога да се ядосвам като си мисля колко плащам като жена за да нося титлата МАМА и колко плаща той за да носи титлата ТАТКО... е те това не е честно, особено преди мензис или по време на - ми иде да #2gunfire

И като видя стяря снимка дето не съм слаба но апетитна...а сега като се погледна как мязам на Барбарон, то като го видя самодоволно да се потрива по корема /как бил отслабнал с 2-3кг!!!! - само за сравнение това беше старта на първия ми месец от бременнността/ какъв бил готин Crazy

Мда ВИНАГИ има причина да ги мразиш мъжете... но друг е въпроса струва ли си Wink

Виж целия пост

aylin

# 16 29 юни 2005, 20:33 ч.

Цитат на: Мама от Финландия в сб, 25 юни 2005, 15:14

А вие? Наясно ли сте с чувствата си към бившите? Мразите ли ги или са ви напълно безразлични?

Ама че готина снимка си сложила! Голяма скица е малката мома Hug

Сега по въпроса.
Аз от години - от както сме се разделили съм точно в това състояние newsm78

всичко се люшка от едната крайност в другата и се чудя дали ще намеря отговора някога и дали този отговор ще е категоричен Rolling Eyes

Виж целия пост

didi79_k

# 17 29 юни 2005, 23:52 ч.

Здравейте на всички,
Аз имам една по-различна така да се нарече теория. Малко думата не е на място, но както и да е.........
Аз се разделих с бившият ми мъж (който дори не ми беше и мъж) за да не го намразя. Сега най-вероятно повечето ще кажат че не съм наред, но ще ви обясня накратко защо го направих.
Та значи той беше голямата ми любов, тази която не на всеки му се случва да изпита, или по-скоро не всеки вярва в нея. Любовта от пръв поглед ама като го казвам имам предвид точно това. В мига в който го видях знаех, че това е мъжът от мечтите ми идеалният за мен. Беше точно това от което имах нужда и нищо повече.
Е това обаче беше само на пръв поглед Banghead

Когато го опознах разбрах че това нашето няма да продължи дълго, но нали съм си кон с капаци казвах си ще се промени. Е уви не се промени, чаках чаках чаках, накрая ми омръзна да чакам и да опитвам и видях че нещата отиват на към зле. Тогава осъзнах, че е време да се разделим докато не съм го намразила. И така и направих.
Сега знам че си има нова приятелка и че най-вероятно той е открил голямата си любов, и му желая всичко най-хубаво и дано да е щастлив, това че аз не бях не означава, че и той няма право на щастие.
Така че мисля че по-добрият вариянт е този поне не го мразя, и не ме измъчва мисълта за това. А и мисля че омразата не е хубаво нещо, не си заслужава да мразиш хората та дори и тези които за ти причинили толкова болка.
bouquet