Реалността

  • 2 215
  • 15
4удя се................кога наистина разбираме ,4е вси4ко е свьршило?
С моят бивш сьпруг се разделих преди доста време ве4е ,но по сте4ение на обстоятелствата оЩе не сме се развели и сега по4нахме да говорим за развод Confused,и на мен по4на д ами става гадно..да не би да го оби4ам оЩе???
Не ми се вярва,тогава какво е това 4уство ,което ме кара да пла4а при мисьлта ,4е Ще се разведа с единствената ми истинска споделена (докрай) някога лУбов?
Това 4увство ме кара да се замислям за вси4ките прекрасни моменти ,които сме имали заедно и през колко трудности сме минали заедно.......
4ужбина,аборт,бременност,дете,лУбов..............така лесно ли се забравя това???????????? CryНе искам да мисля ,4е фо оби4ам не ВЯРВАМ ,4е го оби4ам ,но не зная ,какво е това.
Само като си помисля ............... Ще си легна ве4ер в леглото и Ще сьм сам...........разведена.А толкова неЩа минахме заедно.
Как стана така.??????????Как?????Как може една истинска лУБов да из4езне просто вьв времето?
Виж целия пост
# 1
 Mr. Green

супер си! Grinning

Ти направо си казваш : обичам го но не го искам или по-скоро не мога да го имам Peace

Няма да ти е лесно. Все пак ти стискам палци и ти желая успех.

Апропо и аз години се пъна че не го обичам тоя дебил и не искам да имам нищо общо  с него докато един ден не осъзнах че още го обичам  Joy
Виж целия пост
# 2
ми много е сложно...обич? при теб може би - много е прясно, а и той си отиде пръв... след това? ми остава болка по нещо безвъзвратно изгубено - и при лоши взаимоотношения - все едно е умряло нещо... Имва наранена гордост, жажда да притежаваш и покоряваш... Много нещо... Всичките те болят и искат своето... но минава време - повярвай ми- минава и се забравя! Или не точно... остава носталгия и тъга, но не и тези убийствени емоции!
Виж целия пост
# 3
Най- лесното, поне при мен вървеше е: припомняш си всички негови лоши качества, припомняш си кога те е разочаровал, прпомняш си какво е дал той на теб и ти на него...един вид- опитваш се да го намразиш.
Виж целия пост
# 4
Преди да го намрази ВАЛ бившият си, трябва да й стане безразличен. Тогава чак иде омразата.

ВАЛ, а не можеш ли друго да си мислиш. Ето- сега съм на прага на един нов живот, сигурна съм че ще се намери и за мен подходящ мъж все някога, имам си дете, поне то ми е утеха. Някакси да си мислиш само са теб, детето ти и предстоящето...не се връщай назад. Било, каквото било. Край. Напред те чакат само хубави и интересни мигове  Grinning
Надявам се, че разбираш какво искам да ти кажа  Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Шани, бъркаш! Първо е омразата и после е безразличието! Любовта много по- бързо се превръща в омраза, от колкото в безразличие. Когато много силно си обичал някого, е много лесно той да те нарани до степен, в която единственото, което ти остава е омраза. Трябват години, за да ти стане безразличен.
Честно казано аз си мислех, че съм стигнала до етапа на безразличието, но сега като чета постинга на Вал, изведнъж почнах да си припомням някои неща. Едни такива, дето 3 години се опитвам да ги забутам в най- затънтеното местенце на мозъка ми. Болката от тях не минава лесно и всеки път като се сетя, почвам пак да мразя! И макар, че живота ми в момента е прекрасен, подреден, организиран и пълен с много любов, в такива моменти мога много силно да мразя Cry
Виж целия пост
# 6
Реалността е това,в което ти вярваш.Много неща мога да кажа,други да споделя от моя живот,но ми се иска да цитирам някой,който го е казал много по-хубаво от мен в своя така познат и любим роман "Птиците умират сами"

"....Постепенно споменът за него поизбледня, както става с всички спомени,дори и с онези свързани с много любов;
сякаш в самите нас протича някакъв несъзнателен лечебен процес,който оздравява раните,въпреки отчаяната ни решимост никога да не забравим..."


  bouquet
Виж целия пост
# 7
"Птичката с тръна в гърдите следва неумолим закон. Сама не знае какаво я кара да забие шипа в сърцето си и да умре, пеейки. Когато острият трън я пронизва , тя не подозшира, че я очаква смърт; само пее и пее, докато не й останат сили да издаде нито звук повече. НО ние - когато ние забиваме шипа в гърдите си, знаем. Разбираме. И все пак го правим. Все пак го правим"
Виж целия пост
# 8
Това е част от разказа на Оскар Уайлд.Любимец ми е.Но съм забравила как се казва"приказката"....
Виж целия пост
# 9
Най- лесното, поне при мен вървеше е: припомняш си всички негови лоши качества, припомняш си кога те е разочаровал, прпомняш си какво е дал той на теб и ти на него...един вид- опитваш се да го намразиш.

Нееееееееееее  Naughty не става.
Работи първите няколко пъти и после някак си ..... избледнява. Аз съм го пробвала и вече не върви. Виж какво чудо съм писала в " Е сега вече се опетох..." Добре, че са приятелите които да ми казват : а не помниш ли как.... припомни си когато.... Аз отговарям с : да така е но..... Кога ли ще си получа шамарите за да се осъзная и да ми дойде акъла в глвата - поне за малко де, до следващия път  Mr. Green
Мисля си, че това трудно се преудолява и трябва много вътрешна сила, решителност и много, наистина много приятели които да ти повтарят, че живота не е свършил и има светлина в тунела.....

Шани аз мисля че първо е омразата - като опозиция на любовтта и после безразличието. Все пак омразата е чувство а не може да изппитваш чувства към някой който ти е безразличен. Изпитваш ли чувства значи още не си го изтрила от мозъка си.
Виж целия пост
# 10
При мен е същото. Добре, че са приятелите и познатите да ми припомнят какво е било... щото май не съм злопаметна, помня си само добрите неща с него, приключенията които сме имали...
Виж целия пост
# 11
Вал,една любов изчезва във времето когато не е била истинската и голямата.....Преодолей момента на раздвоението и колебанието,разведи се и започни на чисто newsm10желая ти да я срещнеш истинската и разтърсващата любов smile3521скоро и то Two Hearts
Виж целия пост
# 12
Мила Вал, положението ти не е за завиждане, но за да се изасни и за самата теб, помисли  сериозно в две проскости: в едната си ти, в другата е твоето дете. За теб е най- добре, както те съветват, да го забравиш, да не мислиш за него, колкото е възможно по-бързо да го отдалечиш, но за детето, което ще пита за тати, което няма как да не ти напомня за него, най- доброто е да се среща с него. Затова според мен намери сили и запази добрия тон, заради детето и колкото си по-вежлива, с достойнство и колкото по-често си повтаряш, че го правиш за доброто на своето дете, толкова той в личен план ще ти става безразличен, толкова по-няма да е в състояние да те нарани и толкова самочуствието ти ще е по-добро, а това от своя страна ще ти осигури, ще те отведе при следващата истинска любов.
Виж целия пост
# 13
Това е част от разказа на Оскар Уайлд.Любимец ми е.Но съм забравила как се казва"приказката"....
грешка Simple Smile това е от същата тази книга "Птиците умират сами"
а О.Уайлд е "Славеят и розата"

Вал прости ми това книгово отклонение
Дано си в по-добро състояние
Виж целия пост
# 14
Благодаря ви моми4ета ,за вси4ко казано до тук.Олеква ми ,като 4ета ,какво сте ми написали. Hug Hug Hug Hug Hug Hug Hug  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия