ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

  • 177 593
  • 271
# 255
Tanya111, здравейте!
Всъщност ми е много трудно да не му кажа и съм на кантар. Много сте права за това, че имам чувството, че седи нещо голямо между нас. Мисля, че не знае, защото непрекъснато ми повтаря какви черти от характера е наследил от баща си, също така при един от разговорите с лекаря, които ни прави инвитро сподели за всички наследствени заболявания от родителите (осиновителите) си. А и самата реакция на майка му и как ми каза да: "Да не си посмяла да му кажеш и това, че не я интересува нищо освен да не си развали отношенията с него", ми го потвърди. Малко ми е странно как самия той не се е замислил, че няма снимки от изписване най-малкото. Аз усетих още в началото на връзката ни, че има нещо, което не е наред, защото не видях никаква прилика между него и родителите му. Но все си мислих, че си втълпявам. Единствено, което потвърди съмненията ми след като изчетох всичко за осиновяването беше един номер, който е вписан до датата на издаване на самия акт и това, че е издаден след много време от рождената му дата.
Наистина съм много объркана и не зная как да постъпя. Ако не му кажа обричам себе си цял живот да живея в лъжа и да седи нещо между нас, ако му кажа - това е равносилно да пусна бомба и после пак е възможно да ми тежи на съвестта.
Виж целия пост
# 256
Трудно решение, наистина...
Виж целия пост
# 257
Да, така е. А при осиновяване може ли да се смени датата на раждане? Имам подозрения, че може да е сменена.
Виж целия пост
# 258
Срещнах моето дете на 8 месеца. Бях толкова щастлива и въобще не допусках мрачни мисли и "тайни". Говорила съм за начина, по който сме се срещнали от най-малък. Даже в първи клас е споделил в училище, че е такова дете и учителката му е казала, че е специален.  Обаче докато растеше, сякаш избута тази информация и сега на 18, изобщо не я споменава и даже коментира прилики и разлики с нас. Не го коментирам, защото тази възраст има много подводни камъни и предпочитам да не изострям вниманието в момента, след като той подсъзнателно или не, е избрал да загърби тази информация. Не мисля че е някаква съществена тайна. Понеже имам биологична майка, с която никога не съм имала връзка на нивото на връзката ,която имам с моя син, ще кажа, че това ние нито съществен акт, нито нещо важно, която би могла да стои между хора, които се обичат.
Виж целия пост
# 259
Трудно ми е да се поставя в подобна ситуация, но мисля, че за да вземете решение първо трябва много добре да обмислите каква би била реакцията на мъжа ви в 2 хипотетични ситуации: първо да разбере научавайки от вас за осиновяването и второ ако някога го разбере, но не от вас и узнае, че вие знаете. Всичко много си зависи от човека в първата ситуация, може да го приеме много зле и да развали отношенията и с родителите му, а може донякъде и с вас. Съдейки по реакцията на майката, не са хора които приемат спокойно подобни теми. Ако и сина поне малко прилича на нея ... ще е трудно да научи истината. Аз съм човек, на който му е изключително трудно да пази тайни от близките си и честно казано понякога се укорявам за това. Откровена съм защото на мен така ми е по-лесно, въпреки че води понякога до по-трудни ситуации. Откровена съм защото на мен ми тежи, но ... понякога наистина може би е по-добре да помислим първо за това как би било по-лесно за човека, който обичаме. Все пак едно е да научиш подобно нещо още като си малък и да живееш с това, друго е да го научиш в зряла възраст. С 2 думи мисля, че решението изцяло зависи от това каква мислите ще е  реакцията на човека, а вие най-добре си познавате мъжа.
Виж целия пост
# 260
Съпругът ми е изключително любящ и добър човек, родителите му са се справили изключително добре с възпитанието му. Честно казано се чудя за майка му и как не ѝ тежи да живее цял живот с такава тайна. Баща му е починал преди около 6 години и са останали само двамата. Но за мен е малко егоистично да го оставиш да живее в такава лъжа и то толкова години. Дилемата наистина е голяма, а и аз съм от хората, които не обичат да лъжат, особено за толкова съществени и важни неща. И в двата случая имам чувството, че ще отключа кутията на Пандора. Дори да му кажа не съм сигурна как се започва такъв разговор. При самата мисъл вече имам буца в гърлото. И именно от това ме е страх да не развалим брака си и отношенията си.
Виж целия пост
# 261
Всичко много зависи от начина на общуване, от начина на представяне, от диалога който имате. Мен ако питаш, това не би следвало да е голяма драма, имаш хората до теб, обичаш ги каквито са и ... какво значение има кой ги е родил, всичко зависи от начина на живот. Какво реално ще промени това, че не си бил в корема на майка си, а в друг. Имал си нейната любов, имал си живота с нея, друг нямаш. Но ... не всеки го приема така. Ако можете да седнете и да си поговорите спокойно за това, може и нищо да не се промени съществено, най-много някои въросителни да му изникнат, но като за голям човек да си ги пречупи някак през вижданията си и да ги приеме. Дори и за майка му ... ако не успеете да я навиете заедно да му кажете, мисля че по-добрата позиция е да я защитите и оправдаете пред него (ако решите да говорите).
И държа да подчертая, че точно в тази позиция не съм била, просто темата за осиновяване ми е близка и се опитвам ако мога да съм полезна. Каквото и да решите пожелавам успех и да намерите начина да живеете с него (решението) и то да не пречи на щастието ви.
Виж целия пост
# 262
Благодаря много на всички за съветите! Честно казано друго е като си сподели човек, дори с непознати. Ще премисля цялата създала се ситуация и ще реша какво да правя. Още веднъж БЛАГОДАРЯ!!!
Виж целия пост
# 263
Не правете нищо.
Уважете мнението на свекърва си.
Кой знае каква информация няма да получите за здравословното състояние, но със сигурност ще се намесите в нещо, което не е по силите Ви.

Вероятността, темата да е блъф, е голяма, според мен, а ако е истинска - отговорих по-горе.
Виж целия пост
# 264
Nirvana08, питаш какво да правиш и ще ти отговоря: едно голямо нищо.

Никаква съвет не трябва да те гризе, никакви Радини вълнения.

Много вероятно е съпругът ти да знае ако не явно, то поне на подсъзнателно ниво. Дали има снимки от родилното или не - голяма работа.

Бъркаш се в неща, които не са твоя работа нито да ровиш нито да се бъркаш.

Приемаш го мъжът ти такъв, какъвто е и си живееш щастливо или му казваш с цел ти да си права и се готви да си разбиеш семейството и да се стигне до събиране на багажа.

Относно свекървата ти и как тя можела да живее с такава тайна, нека те питам нещо. Свекърва ти наднича ли в леглото ви докато правите секс? Ако не, коя си ти, че да й надничаш в нейното и да й търсиш сметка синът й как се е появил.

И последно, деца, които са привързани към родителите си и усещат, че те не искат да се говори за това, от лоялност към тях затварят темата с осиновяването като тема табу докато те са живи.

Не си пъхай носа там където не ти е работа. Ти работи над това да приемаш съпруга си такъв какъвто е и семейството му такова каквото е.
Виж целия пост
# 265
Здравейте,

И аз съм осиновена. На 31 години съм. Разбрах за това мисля на 4 годинки от баба ми, която се изпусна веднъж че ме боли намерили в някакви храсти и как нашите ме осиновили. Отделно пък имам смутни спомени че ми е казвала и че са загинали в катастрофа... просто не знам кое е истина...Можете да си представите шока. Родителите ми /осиновителите/ никога не са ми го казвали открито. Може би и аз не исках да знам. Нищо че и в училище ми го казваха. Но никога не съм повдигала темата. Просто ми беше мн тежко. Наскоро обаче ми откриха нещо и трябва да ме оперират. Споделих с майка си и тя ми призна, че съм осиновена. Отново нищо не я питах , но мисля че съм готова да ми разкаже. Искам да знам кои са ,имам ли братя и сестри. Нищо повече . Нито ще ги приема като родители, нито ще им простя. Просто искам да знам повече за себе си. Но не знам как да питам майка си...какво ще си помисли и т.н. другият вариант е да потърся вкъщи документите и да си проуча сама... Какво бихте ме посъветвали?
Виж целия пост
# 266
Cveti04, мисля че винаги открития разговор е много по-добрия вариант. Т.е. кажете им го така както тук, какво искате да постигнете. Надявам се когато се е наложило да Ви сподели истината да го е направила напълно спокойно, това би било признак, че не е проблем да говори на тази тема. Успех!
Виж целия пост
# 267
Ако в препис от актовата книга на точка 14 има описани, дата, дело и на кой   съд е решението, това означава ли че човекът е бил осиновен?
Виж целия пост
# 268
Най-вероятно да. Поне в моя препис е така.
Виж целия пост
# 269
Евентуално, може да е дело за смяна на име, но гадаем.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия