цялото време на света е било мое..Майка ми много ми помагаше в началото с бебчо,а и с вече порастналата ми дъщеря.Не бих го"преживяла"да тръгна сякаш току що съм се претъркулила от леглото.Душ,крем ,понякога малко спирала на миглите.....това винаги е било важно за мен- за мен като майка ,като дама ,като съпруга.........Не бих си позволила да се погледна в огледалото и да видя отражение ,с което не съм свикнала...аз трябва да съм си аз
при бърза организация-да се въведеш във вид ,
удобен за логаритмуване ..... равнис-мирно става за не повече от 10 мин.Също много важно за мен е и това децата ми да са облечени и натъкмени
като хищни хиени.......

Разнасяхме се на ръце,пеех й,дрънках с играчки,показвах книжки...Време за гримиране и нагласяне винаги съм намирала обаче.Най-честата гледка беше бебето облечено за излизане плаче в кошарата или в проходилката(според възраста)а аз си слагам спирала и червило пред огледалото.Естествено бързам ужасно и ми е нервно и припряно
, но и не си поставям свръх амбициозни идеи - да сготвя нещо нечувано или вечер да съм като от модно списание.
Препоръчани теми