Нормално е сега да каже това, какво се хванахте за думите...
Когато Бети се разболя (беше сиамче,на 10 години,за незнаещите за Бети),изнесох на раменете си цялото и боледуване,в продължение на месец съм се влачила по ветеринари+нощните смени, които имах да давам+дипломната ми работа+това, че изживях ужаса да разбирам ,че идват последните и минути+това, че видях последния й дъх. Не мога да възприема думи от сорта,няма повече да гледам(грижа) за друго животинче. Всеки ден сравнявам Пинко с Бети, и след време тях 2-та ще сравнявам с друго коте.За мен е важно, че продължавам да се грижа за едно животинче,което има нужда от това. Знам,че сме различни и всеки възприема по различен начин нещата. Разбирам напълно, болката при загуба на любимец, но не мога да възприема изказвания - повече никога.....
Игуанка, Ted_cat моля ви пуснете нова тема,че аз няма да я оформя добре,иначе и аз мога да го направя.