Каква трябва да бъде задължителната литеl

bi li spodelil kakvi sa usloviata za kandidatstvane...ot koe u4ili6te otide v AAUS?

От Ботев (въпреки че съм пристрастна точно към него) харесвам епитафии и епиграми.

Анда - не е патриотизъм. Просто криворазбраната цивилизация ми е смеша, а Магбет не.
Оскар Уайлд не бих го чела на децата си. 
Наскоро Галя си взе книжка от училищната библиотека (много е ентусиазирана) - приказките на Шарл Перо. Какъв беше потресът й когато прочете "червената шапчица" 
Та всяка литература е добра. Някои произведения са по-подходящи от други за преподавателски цели. Не знам дали обяснявам правилно това, което мисля.

Но "не ми е интересно" и "какъв е смисъла да го уча"  звучат несериозно.

Ами виж, всеки си има предпочитания. Както и с музиката. Литературата е нещо много емоционално, в основата й има някакво съпреживяване - но не се получава всеки път. Можеш да разкажеш на някого какво чувстваш, но не можеш да го накараш да почувства същото, а и не е нужно.
Все пак обучението по литература се провежда в класове, значи се обсъждат едни и същи неща; това още не значи, че всички трябва да ги харесат. Мен ако питаш, в идеалния случай обучението по литература не би трябвало да се оценява. Аз бих преобразувала "Български език" в "Реторика", както е било в минали векове, и бих оценявала езиковите умения на учениците - грамотни ли са, умеят ли да напишат убедително съчинение, да говорят красноречиво и правилно пред публика.
А литературата бих я направила по-скоро като клуб за четене с обсъждане, но без оценки.

Ето колко различни са децата!
Моят син, на който език номер 1 е английският и трудно сяда да прочете нещо сам на български, с удоволствие прочете сам Малкия принц, когато беше на 9. Това е една от малкото книжки, които той е прочел с желание на този език! А Ние врабчетата аз му я четох, горе-долу по същото време и той се заливаше от смях и ме караше да препрочитам някой глави и абзаци. Затова пък Патиланци го отегчи ужасно много, така и не стигнахме до края й 

Моите деца много харесаха Ние врабчетата, но вече бяха гледали постановката в кукления театър (беше супер, малко модернистично направена) и с удоволствие я прочетоха. А на мен навремето книгата изобщо не ми допадна, не разбах кой кой е и дали изобщо става въпрос за врабчета. Може би има значение и дали героите преди това са били визуализирани. Разбрах идеята на книгата вече в гимназиална възраст и тогава много ми хареса. Също толкова омразен ми беше и Ян Бибиян, а на сина ми много му хареса. А за Чернишка така и не разбрах защо я гърмят като тя само искаше да си нахрани децата.

блажка, златна си   .
Признала съм те отдавна - твоя Google е вълшебен. От няколко дена се боря да намеря нещо подобно с никакъв успех. Много благодаря!
Сори за офф-а

И аз съм съгласна, че патриотизма не вреди.

Приказките на О. Уайлд стават за по-големи деца. Странни са и доста тъжни. Аз избягвам да чета на сина ми( 5.5г) и Андерсен. Ми не е за деца и това е! Как пък може всички да са с нещастен край! Е, не всички, хепиендите му ги чета.  Той ги харесва ужасно много, явно езикът, дори на адаптираните за малки деца, е прекрасен. Но няма да му прочета скоро Малката кибритопродавачка! 
А за Братя Грим, а? Няма такъв хорър просто!  Не си спомням като малка да съм се плашела, но сега почнах да ги чета на сина си. То не са изкормени, изядени, изгорени, обезглавени и всякакви други колоритно описани убийства! На сина ми, обаче, също не му правят впечатление, а е доста страхлив. 

Ами децата са различни. Моето е ОК с "Червената шапчица", само дето му е бебешка.
Няма проблем и с тъжния край на "Малката русалка" - знае и Дисни версията, и другата. Други тъжни освен нея и "Малката кибритопродавачка" не помня. А и детето по-другояче възприема "нещастния край" - "Тя се превърна в звездичка" например го приема съвсем буквално като щастлив, а не нещастен край.

Учат се.

Изчетох всичко написано дотук, защото и мен темата много ме вълнува - хем ми се иска децата ми да познават българската литература, хем съзнавам, че това става все по-трудно. Миналото лято отворих "Под игото" - ако не беше книгата, която съм чела в училище, с подчертани от мен изречения, можех да се закълна, че съм чела вариант с по-нов български език.

Невероятно е колко неразбирамо, странно и на места направо смешновато звучи Вазов. Ето един цитат от диалог съвсем в началото: "- Димитре, не пресягай пред баба си на софрата, не бъди такъв фармасонин. Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак? Па хвърляй феса, кога сядаш на софра. Косата ти е пак порасла като на тутраканец; иди при Ганка да ти я остриже - казашки." или пък това, пак от първата глава - Сам остал прост, Марко обичаше учението и учените. Той беше от реда на ония родолюбци, жъдни ревнители на новото умствено движение, с грижите на които, в късо време, България биде засеяна с училища.

Та се замислих доколко едно 11-12 годишно дете ще разбере текста на Вазов или както Сашо се е опитал да обясни за Ботев - накарано насила да чете  произведение, пълно с неразбираеми за него думи и образи, едно дете може само да го намрази, при това за доста дълго време, ако не завинаги. И всъщност не е ли това прекият път към отрицанието не просто на великия поет или писател, а на българското. Не е ли това най-прекият път младите българи да бъдат отблъснати, а не привлечени към произведения, които би трябвало да ги накарат да се чувстват по-свързани с историята и духа на нацията. Замислих се и да ви кажа според мен повечето деца сигурно се отблъскват и единици може да са очаровани. И проблемът въобще не е в децата. А в подхода - какво им се предлага и кога им се предлага.

За да ни развълнува един текст, ние трябва да можем да се съпоставим с героите или с емоциите на писателя или поета. Ако това не стане - просто зарязваме книгата. Защо очакваме реакцията на децата ни да е друга? Защото нещо е задължително?

Ето вече сме пораснали, нямаме задължителни книги, но колко от вас и колко често отварят класиците - български и световни, за да прочетат произведенията им, които са пропуснали или до които не са стигнали на времето? Въпросът ми е риторичен, но може и да се лъжа - може друга да е причината като възрастни да предпочитаме съвременна, а не класическа литература.

Та се замислих доколко едно 11-12 годишно дете ще разбере текста на Вазов или както Сашо се е опитал да обясни за Ботев - накарано насила да чете  произведение, пълно с неразбираеми за него думи и образи, едно дете може само да го намрази, при това за доста дълго време, ако не завинаги. И всъщност не е ли това прекият път към отрицанието не просто на великия поет или писател, а на българското. Не е ли това най-прекият път младите българи да бъдат отблъснати, а не привлечени към произведения, които би трябвало да ги накарат да се чувстват по-свързани с историята и духа на нацията. Замислих се и да ви кажа според мен повечето деца сигурно се отблъскват и единици може да са очаровани. И проблемът въобще не е в децата. А в подхода - какво им се предлага и кога им се предлага.


Не го разбират, Aster, не е само начина на изразяване, турцизмите и думите от бита на тогавашния българин. Прекалено рано е за днешните деца тези произведения.
Ние четем заедно -обяснявам всички непознати думи, история и след 50 страници започва да разбира вече и да става интересно.