Питам се, дали трябва да стоварим цялата вина за изневярата върху мъжете?
Как мислите - дали е луд този, който яде зелника или този, който му го предлага?
Аз смятам, че една жена винаги може ясно да покаже намеренията си на един женен мъж и ако смята семейството за основна ценност, категорично ще отреже мераците му да бърка в чужда каца с мед.
Ако не го прави - било защото всичко е химия, било защото и на нея й е писнало от еднообразието в секса или по други причини, тогава да виним ли само мъжете, че изневеряват? А да виним ли и жените,които го правят?
И дали е по-осъдително да ти изневерят ако си бременна, ако е в началото на брака, ако гледаш малко бебе? А по-друго време каква е разликата?
Всъщност, убедена съм, че няма еднозначен отговор на тези въпроси.
Но също знам, че за изневярата трябват двама и още, че Ева е накарала Адам да откъсне ябълката от райското дърво.
Кого тогава да набедим за рушител на семейното щастие?