ЗА ЗАВИСТТА...

  • 7 727
  • 94
Всъщност не съм убедена дали точно това е думата, но преценете сами.
Имам предвид онова тихо, подмолно, оставящо неприятен вкус поведение/отношение, което не можеш да си обясниш, защото логиката липсва.
Може би в случая да е проява на мнителност от моя страна, защото майчинското ми его е засегнато. (а може и да са проклетите хормони). Все едно. Бих искала да го споделя точно с вас, защото ако някой може да ме разбере - това сте вие, майките като мен.
Родих през зимата и от страх от вируси поканихме малка част от приятели и познати да видят бебето малко след раждането. Понеже кърмих реших, че бебето има имунитет и изпълнена с гордост тръпнех да се похваля. Е, дойде пролетта, но някои от моите приятелки и познати все си намираха извинения да не дойдат на гости и да ме поздравят за това толкова голямо събитие. В крайна сметка реших да не се впечатлявам, защото наистина може да не са имали време (4-5 месеца).
Наскоро сложих снимки на сина ми в уебшот и разпратих по мейл и есемес адреса на страницата. Като всяка майка очаквах да ми кажат колко е сладко бебето ми и т.н.. Мисля, че това е нормално, нали? Какво беше изумлението ми, когато същите тези  "мои приятелки и колежки" дори не върнаха някой постен имейл и от куртоазия поне да кажат една дума за бебето ми.  Нищо!!! А една от тях дори пише активно в клуб "Бъдещи майки" в дир.бг , където пуснах линк към страницата.
По принцип не съм от обидчивите и винаги гледам да се поставя на мястото на другия, старая се никога да не осъждам хората за постъпките им, защото това обременява моята карма, но в този случай не можах да се стърпя и да не се обидя.

Защо го правят? Някои от тях нямат деца, други родиха малко след мен. Какво е това, което пречи на хора, с които иначе сме близки и ни свързват толккова неща, да се зарадват на чуждото щастие? Аз ли съм се прпоменила и отдавам чак толкова голямо значение на бебето си, че считам че то е толкова важно ?! Май наистина стигам до крайност, като възприемам всичко през една призма- детето.

Съжалявам, че поставям едно толкова неекзистенциална тема и няма да се обидя, ако не ми обърнете внимание, заети с по-съществени неща.  Embarassed

ето и снимки:
http://community.webshots.com/user/alexander_m100
Виж целия пост
# 1
Ха, много важно Sign Exclamation Ти не си ли свикнала Sign Exclamation Хората са студени Sign Exclamation
Хич да не ти пука, злоба и завист имаааа мнооооогоооо Sign Exclamation Просто се абстрахирай от нея. А, то и приятелите са толкова Sign Exclamation
Аз бих го нарекла злоба, защото може би ти притежаваш, това което те не, а искат. Разбирай, уважаващ те съпруг, хубав дом, юут, хубава си, а накрая като капак на всичко това и едно хубаво сладко бебе с големииии слаааадки бузки. Радвай му се, да ви е живо и здраво на цялото семейство, а с тези "приятелки", колкото по-малко контакти имаш толкова по-добре. Вярно е, че без приятели не може, няма да си кукуваме самички все пак, но отсей плявата.
Говоря ти като човек изпитал и злобата и завистта, съкратих доста връзки и да ти кажа много ми е леко на душата така. Чувствам се направо щастлива Sign Exclamation
Успех ти желая и се радвай на бузанчо Wink  Sign Exclamation
Виж целия пост
# 2
Особено ме кефи на снимката дето бърка в манджата Grinning  Grinning  Grinning
Виж целия пост
# 3
Да ти е живо и здраво бебчето, наистина е много сладко. Прави да си обидена от отношението на твоите приятели, но имам чуството че с година на година хората все повече се затварят в себе си. Живеем във вълче време. Аз съм малко по-голяма от всички тук, и ми е доста трудно да приема новите условия на живот. Няма ги събиранията, веселите моменти. Преди години, когато родих първата си дъщеря, в къщи беше малък хан, вратата беше винаги отворена, и думът ми гъмжеше от мами и бебета, които щъкаха навсякъде. Но беше весело, весело....... А сега ми се струва, че като родя детето, ще съм затворена в къщи, и ако аз не се обадя, няма кой да се сети да се обади.  Но................................. явно такъв става светът за съжаление  Cry
Виж целия пост
# 4
Голям сладур ви е Алекс Stuck Out Tongue . Многооо да ви радва.
На въпросните "приятелки" - ами остави ги да бъдат прекалено заети и бъди щастлива.
П. С. Защо ли тази снимка ми е прекалено позната. Нашата дъщеря е на 1г. и 2м.  и  щом види, че компютъра е включен е голям зор да натисне някое копче. А колко снимки има на него...
Гответе се за отваряне на CD-то, рестартиране и други такива Grinning .
Да си ни живи и здрави всичките такива бебоци и още по-големи бебоци! Simple Smile
Виж целия пост
# 5
mila Daniela,
da ti e jivo, zdravo i palavo deteto!!!!
Zloba, zavist i nechoveshko otnoshenie ot strana na ogranicheni hora vinagi shte ima ............. zagarbi gi, ostavi gi da si jiveyat neshtasnia jivot SAMI.
Radvai se na malkoto sakrovishte i na lubovta ot svoite blizki.
Razgledahme saita s moite kolejki /vavlyakla sam gi i tyah v moite problemi/ vsichki sa adski ocharovani.
USPEH

p.s. Afroddita i tvoito detentze e tolkova sladko .....
Виж целия пост
# 6
Цитат на: Mariely
Да ти е живо и здраво бебчето, наистина е много сладко. Прави да си обидена от отношението на твоите приятели, но имам чуството че с година на година хората все повече се затварят в себе си. Живеем във вълче време. Аз съм малко по-голяма от всички тук, и ми е доста трудно да приема новите условия на живот. Няма ги събиранията, веселите моменти. Преди години, когато родих първата си дъщеря, в къщи беше малък хан, вратата беше винаги отворена, и думът ми гъмжеше от мами и бебета, които щъкаха навсякъде. Но беше весело, весело....... А сега ми се струва, че като родя детето, ще съм затворена в къщи, и ако аз не се обадя, няма кой да се сети да се обади.  Но................................. явно такъв става светът за съжаление  Cry


Да, така е. Времената отключиха най-низки страсти в обществото. Болно ми е, че е така.
Виж целия пост
# 7
Цитат на: Mery
Голям сладур ви е Алекс Stuck Out Tongue . Многооо да ви радва.
На въпросните "приятелки" - ами остави ги да бъдат прекалено заети и бъди щастлива.
П. С. Защо ли тази снимка ми е прекалено позната. Нашата дъщеря е на 1г. и 2м.  и  щом види, че компютъра е включен е голям зор да натисне някое копче. А колко снимки има на него...
Гответе се за отваряне на CD-то, рестартиране и други такива Grinning .
Да си ни живи и здрави всичките такива бебоци и още по-големи бебоци! Simple Smile


Благодаря за поздравленията и пожеланията!
За компютъра - наистина тези деца се раждат с афинитет към тези джаджи. Много е сладък, когато блъска с ръчички по клавишите и поглежда периодично към екрана, сякаш знае, че там трябва да се гледа.  Grinning
Виж целия пост
# 8
Цитат на: Galya S
mila Daniela,
da ti e jivo, zdravo i palavo deteto!!!!
Zloba, zavist i nechoveshko otnoshenie ot strana na ogranicheni hora vinagi shte ima ............. zagarbi gi, ostavi gi da si jiveyat neshtasnia jivot SAMI.
Radvai se na malkoto sakrovishte i na lubovta ot svoite blizki.
Razgledahme saita s moite kolejki /vavlyakla sam gi i tyah v moite problemi/ vsichki sa adski ocharovani.
USPEH

p.s. Afroddita i tvoito detentze e tolkova sladko .....


Благодаря и успех и на теб! Радвай се на бременността си, защото това също е незабравим период. Дори после може малко да ти липсва Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Даниела,
та този Алекс е стархотен беболан.Амо то и с такава хубава и чаровна майка, какъв друг би могъл да бъде.


Не се тревожи за приятелките, явно сега е момента да отсееш истинското и стойностното от плявата, както някой се е изразил по-нагоре.

И аз минах през този етап. Истинските приятели дойдоха още в родилния дом или поне се обадиха още сутринта 4-5 часа след раждането. Други дойдоха на първата или втората седмица след раждането "без покана" дори, а по тяхно настояване. А другите, пошлите дори и след неколкократни покани все още не са я видели моята прини, която вече е на 2г и един месец.
Така че, не страдай - важното е ти и прекрасното ти семейство (както е видно от снимките) да сте щастливи.
ОПределено броят на приятелите пада значително след създаването на сем. и появата не детето, което мен лично ме дразни, но такъв е животът. Но пък не са изключени нови и по-пълноценни запознанства.
Пожелавам ти го ,ако и ти като мен предпочиташ да има повече хора около вас извън семейството.
Виж целия пост
# 10
Цитат на: bebche
ОПределено броят на приятелите пада значително след създаването на сем. и появата не детето, което мен лично ме дразни, но такъв е животът.


А защо???? И аз не мога да си го обясня този феномен...
А снимките са наистина сладурски Simple Smile Много много целувки на малкия Алекс Simple Smile - желая му да стане голям компютърен спец Simple Smile

Забрави ги тези приятелки... Голяма част от хората се интересуват главно от себе си, макар че това не си личи Simple Smile

Аз винаги се мъча да намеря и други основания в подобни случаи: не са имали време, имали са по-важни проблеми... Това също е възможно! Особено ако някой се изгуби от погледа ти за дълго време... Хората минават през различни периоди, никой не остава същият дори в рамките на една година Simple Smile

Радвайте се на хлапето и ти желая много нови познанства Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Цитат на: malina_m
Цитат на: bebche
ОПределено броят на приятелите пада значително след създаването на сем. и появата не детето, което мен лично ме дразни, но такъв е животът.

Има нещо вярно, но което повече ме е учудвало, че и тези "приятели" създават семейство и раждат деца, но остават променени Confused

Цитат
...  Особено ако някой се изгуби от погледа ти за дълго време... Хората минават през различни периоди, никой не остава същият дори в рамките на една година Simple Smile


И тук съм съгласна, защото го виждам всеки път като се върна в Б-я. С някои поддържам връзка по телефона или нета и като се върна се срещам с тях, но определено вече има някаква "дупка" между нас Sad  Embarassed
За това пък тук съм си създала нови приятели, които мисля ме уважават. Някои от тях са от тук ,от  клуба и само си пиша с тях, но пък знам, че мога да споделям с тях и да бъда разбрана.
Създала съм си обкръжение, което на мене да ми харесва. Понякога боли, че се късат "приятелства", но хората са рекли "Всяко зло за добро".
Диде, а за малкият Алекс си изказах очарованието в Дира Wink
Виж целия пост
# 12
И още нещо, което ми е правило впечатление по отношение пък на пуснати снимки от мамите. В полето видяно например има 200 човека, а в мнения 2-3 Confused  Sad
Толкова ли две думи не могат да се обелят за тия сладки муцунки Wink  Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Здравей,
Голям сладурчо е Алекс, да ти е жив и здрав!

Аз ще изкажа малко по-различно мнение - аз съм от хората, които трудно поддържат приятелства, защото съм разсеяна имам много работа, особено от както се роди Дани, и нямам време да се обаждам на приятелките си. А те се сърдят и не ми се обаждат, останаха ми само тези, които разбират, че не звъня не защото не искам да ги чуя, а защото нямам време и ми се обаждат те. Извинявам се, посипвам главата си с пепел  Grinning, обещавам, че следващия път ще звънна и после пак забравям  Embarassed  или се сещам все във време, в което не е удобно да обадя. Но верните ми приятелки разбират, и не се сърдят много  Grinning .
С горното искам да ти кажа, че не е задължително хората да не са добронамерени спрямо теб, а просто да са разсеяни, ако ти държиш приятелствата да продължат, направи усилие да ги съхраниш като ти се обаждаш, но ако и тогава хората не откликнат с добро ........ е по-добре ги забрави и си намери нови приятели.
Но няма смисъл да се тровиш и сърдиш, защото така причиняваш неприятности само на себе си.
Виж целия пост
# 14
Цитат на: bebche
 ... Не се тревожи за приятелките, явно сега е момента да отсееш истинското и стойностното от плявата, както някой се е изразил по-нагоре...


Абсолютно съм съгласна - още повече, че аз също минах през същия етап с една "приятелка", с която се познаваме повече от 20 години. Разбирахме се точно до момента, в който аз се дипломирах, започнах работа, омъжих се и после забременях. Когато й се обаждах, си измисляше какви ли не истории (лъжеше за ученето и за работата си - така и не разбирах защо). Най-обидно ми стана, когато разбрах какви са коментарите й за сватбата ми, която беше "само" 10 месеца след като срещнах съпруга ми (тя самата живее повече от 7 години с приятеля си и иска да се омъжи, но той все още не иска). Когато забременях за първи път, нейният коментарът пред приятели е бил: "Аз от толкова години се опитвам да забременея, а тя пък как така взе, че успя още от първия опит."). Когато загубих бебето обаче, се обади с настояването да научи всичко в подробности. Откакто разбра за сегашната ми бременност спря напълно да се обажда, а, когато й изпратих картичка за рождения ден по и-мейла, отговорът беше: "Мерси за пожеланията, но Интернет отдалечава хората. Откакто забременя, много ти порасна самочувствието и ме забрави. Да не би пак да имаш "проблеми с бременността"?". Това вече преля чашата и реших напълно да я игнорирам (сега по-важно е здравето на бебоците ми, а не да се ядосвам на глупости).
Благодарна съм, че така разбрах кои от приятелите ми наистина държат на мен - идваха да ме виждат, докато лежах в болница; обаждат ми се, питат за бебоците и нямат търпение да се родят.
Радвай се, че и ти имаш тази възможност сега и се наслаждавай на хубавите мигове с малкия сладур (ама наистина е много готин - ако някое от бебите е женско - направо се кандидатирам да му ставам тъщ  Wink ).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия