Временна раздяла

  • 7 325
  • 21
Доста се почудих дали да не сложа кавички на временна... Както и да е, питането ми е дали и доколко това е добро решение за спасение на един брак. В случая аз предложих временната раздяла /за три месеца/, прие се охотно пред алтернативата за директен развод. Има намесена жена/и, компании, както и "криза на средната възраст" /доколкото 38 години е средна възраст/, може би по-скоро желание да си навакса това, което е пропуснал, докато се е борил за оцеляването на семейството.  И аз не знам вече. За повече яснота, темата ми като гост тук отпреди осем месеца
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=367122.0
Оказа се доста трудно да сложа края още тогава, направих компромиси, и като че ли нещата тръгнаха на добре. Трудно - казвам - защото той отказваше да си отиде, аз не се чувствах достатъчно финансово независима, беше ме страх и така. Също така си казвах -  айде бе, знаем се от сто години, има нужда от помощ сега, ще направя каквото мога. 17 годишен брак не се разваля просто така, нали? Да, ама дни след едноседмичната ни ваканция, той пак някъде, пак с нея, пак с компания, която до преди дни беше с мен и него... и с детето по време на ваканцията ни.
Разказвам това, за да имате представа за ситуацията. От три дни не живее с нас, изнесе си най-необходимото, предплатил е ток, интернет и кабелна. Евала за което, ама той си е свестен по принцип.
И стигаме до там - що за решение е временната раздяла. Ясно ми е, че питам хора разведени, дори и да сте пробвали това, не е проработило /но пък в ДИС не искам да питам/. А ако бяхте го направили, дали е щяло да се отрази добре на брака ви?
Виж целия пост
# 1
Да си го кажа направо- аз това нещо "временна раздяла" нито го проумявам, нито го одобрявам...ама шарен свят...
Виж целия пост
# 2
Аз пък съм страшен фен на временната раздяла. Стига да урежда и двамата.

Първо - "временна" премахва нуждата да се вземат бързи и необмислени решения под напора на скандали и спешности, които са нетърпими за момента, но пък може да не са фатални в дългосрочен план. После, когато човек си почине малко от обичайните глупости на партньора си и своите, започва да оценява нещата по-малко от гледна точка на бурните емоции и може да влезе в контакт с по-дълбоките си чувства и преживявания. А те са по-трайни. И трето - да останеш малко сам със себе си винаги е добре. Е, шансовете да се разделите окончателно са 50 - 50, но какво пък. Дал си шанс на нещата, а и не е било необмислено и в стил "щом ти така, аз пък така на ти си крушките, дай ми парцалките".  

Успех!

П.С. Да, разделяли сме се със съпруга ми временно и за повече от 3 месеца  Wink
При нас проработи добре. Без зашумяванията и обичайните дразнители, нещата се наместиха в главите и на двамата. Обаче в нашия случай не бяха намесени трети лица (спорът беше да имаме деца или не). В случай, че е намесен друг мъж / жена, работата става по-сложна, защото дава време на страничната връзка да се доразвие, мисля.
Виж целия пост
# 3
А той охотно се е съгласил на развод!!! ... Това за мен ще означава, че Временна Раздяла е безмислена !  newsm78 След тези 3 месеца вие просто ще се разведете - защо удължаваш нещата? newsm78
Виж целия пост
# 4
И аз съм във временна раздяла, но незнам до къде ще доведе това и дали няма да си остане постоянна. При нас има намесено и трето лице.
Виж целия пост
# 5
След 8 месеца "временна раздяла" започна бракоразводното ми дело.


В случай, че е намесен друг мъж / жена, работата става по-сложна, защото дава време на страничната връзка да се доразвие, мисля.
Peace
Виж целия пост
# 6
Временната раздяла може да изясни и доста да опрости развитието на нещата според мен.
Това обаче, с което трябва да си наясно и с разума и със сърцето си е, че временната раздяла може не само да ви събере отново, но и да ви раздели завинаги.

От скромния ми опит с мъже съдя, че ако един мъж се съгласи на такава раздяла, след нея е по-скоро склонен да не се връща и обръща назад...сигурно така им е по-лесно  Twisted Evil  извинявам се ако звуча цинично. И дано не съм права!
Виж целия пост
# 7
От 9 месеца сме така. Няма трети човек, има проблеми с държанието му. Поставила съм ултиматум. Но....на него така му харесва. Така че преминахме на формална връзка.
Виж целия пост
# 8
Временната раздяла ще ви помогне да решите какво да правите. Шансовете са 50 на 50 наистина.
Не разбрах обаче ти все още и въпреки всичко обичаш ли го и искаш ли да живееш с него newsm78
Виж целия пост
# 9
И аз не я приеемам тази временна раздяла.
За това време, най- вероятно той ще си отживее, за да ти каже на края, че е окончателна, а ти в същото време ще се тровиш и анализираш ситуацията.
Виж целия пост
# 10
Никаква временна раздяла и айсти поред шанс не давам вече, шансове давах преди да се изнеса. Сега се развеждам. Временната раздяла за мен е отлагане на неизбежния край дали с месеци или с години само времето може да покаже, но за мен където е текло пак ще тече. Може би съм толкова крайна, защото всичко ми се случва в момента и съм озлобена, съжалявам ако звуча брутално, но това е мойто мнение!
Виж целия пост
# 11
Аз съм в раздяла вече 2 години почти. Ама така я караме ... Нито той се е събрал с някоя друга, нито пък аз с друг.
Освен, че е труден характер, огромна роля в нашите отношения изигра икономическата обстановка в страната, липсата на финанси, липсваше ни акъл за някои работи, не смеехме да рискуваме ... Живяхме все по квартири, парите не стигаха /не че сега ми стигат, още по-зле съм/, той не посмя да теглим кредит - беше 2001 г., той дойде да живее в моя град, чуждо му беше всичко, после всичко поскъпна и вече нищо не можеше да се направи. На мен пък ми писна да живея по хорските къщи, защото за по-евтино отидохме да живеем в едно близко село в една скапана къща ... До гуша ми дойде и се махнах.
Сега живея ден за ден и чакам някакъв шанс и лъч надежда - той да стане по-мъдър и добър, аз по-смела и най-вече да се оправим финансово. Защото, каквото и да се говори, с едната гола любов само не се живее.
Виж целия пост
# 12
Миналата година се разделихме, но не с уговорка за временно, просто решихме да си дадем по още един шанс! И имаше резултат, нещата бяха придобили розовия оттенък за първи път! Помагаше ми за детето, за домакинството, излизахме... има-няма 4 месеца! После пак по старому, но при нас нямаше трети човек!

При теб това май е по-лош вариант! Предполагам имате поне едно дете. Раздялата за временно го освобождава от отговорности към детето, а теб те натоварва изцяло - резултатът е, че той си поживява хубаво с жената и компанията, а ти се натоварваш максимално и си тровиш нервите! Вземи окончателно решение! Ако си склонна да търпиш другата - търпия с надеждатам, че ще си тръгне, а ако не - хващай си твоя път!
Виж целия пост
# 13
Благодаря ви за отговорите.   bouquet
Saule, имаш право - и аз самата исках да изясня за себе си дали ще ми липсва, и по какъв начин, детето как ще приеме това, де да знам - исках да си дадем шанс да видим доколко ни е здрава спойката, за да не сгрешим. И да, исках да остана малко сама, за да си наместя гюллетата в главата. Работя активно върху това.
Stels-bels, може би не си ме разбрала правилно. Той прие охотно идеята за временна раздяла, за да не се стига до развод. За сега. Ако се беше съгласил на развод по взаимно съгласие, нещата щяха да са приключили преди година. Тогава не събрах смелост да подам молба по вина, затова сме си още на този хал. Иначе за мен си е - да, удължаване на нещата, но поне искам да съм наясно как ще протича живота ми без него.
Вени, почти съм сигурна за себе си, че това ще си остане и постоянна. И заради третото лице, което пък откъдето и да го погледнеш е хубаво като картинка.
Tais /страхотен ник!/ - като гледам какво изнесе от къщата, наистина ще си отживее - тонколони, достатъчни за  озвучаване на малка зала в НДК, усилвателя и новите дрешки  Laughing . И със сигурност ще бъде нон стоп с девойката, но нека де - нали за това го правим, да видим, предоволен ли ще бъде този му начин на живот или не.
Ще продължа в друг пост - компа ми се бъгва от дълги писания...
Виж целия пост
# 14
Milenna, съжалявам, че така се е получило при вас. Но да ти кажа - по времето, когато бяхме много зле финансово, и отидохме да живеем в друг град - само и само да сме самостоятелни, и сметката за ток ни изправяше на нокти, и се борехме да  градим нещо - за нас, за дете, кариера, бизнес - всеки прохожда някъде... е, бяхме си екстра - сплотени, с идеята, че го правим за нас си и за дивака. Помагахме си страшно много. Иронията е, че сега не можем да се наслаждаваме на плодовете на труда си, просто е тихо, много тихо, всеки се е затворил в своя си свят и проблеми. Някъде по пътя напрежението си каза думата. И затова ме е яд. Избутахме страшното финансово, а сега какво?
Мамчо, да имаме дете. Тийнейджър е, страхотно момче /е, как да кажа друго - майка съм му/. Мъжът ми не приема раздялата като освобождение от отговорности, напротив - не се обажда на мен, но звъни всеки ден на детето. Синът ми работи отвреме на време във фирмата на баща си, нищо че е на 14, научен е от малък, че нищо не пада от небето. И баща му си му  плаща за това. А другата не мога да я търпя, бе хора, кума съм й, как да я търпя?!? Не казвам, че тя само е виновна, ясно е, че външните не са виновни. Ама все пак... Да, онзи е за бой...
Извинете ме, че се опитвам в един пост да отговоря на всички, но не мога да влизам често, пък и всяка от вас ми дала отправна точка за мислене. Отговаряйки ви, отговарям и на себе си. Е, това е картинката...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия