Незнам дали има друга подобна тема, но ако има моля да ме поправите.
Написах тази тема, защото тази неделя се сблъсках с първото падане на моето съкровище. Което все още е в една крехка възраст. Дали грешката е моя или просто така е трябвало да стане. Защото трябваше да я вържа с коланите на кошчето , а аз не я вързах и тя падна. Беше си ударила и обелила нослето. Тя се разплака, може би защото аз я стрестнах от плача ми. Много се уплаших. Това да видиш как бебенцето ти е на пода и нищо не може да направи, а разчита на теб точно за да предотвратиш такива случки.Ненам как да опиша състоянието ми след това. Тъжна, че детето което си го чакала 9 месеца заради твоя грешка се е стигнало до тук. Трябва ли да се чувстваме виновни-незнам. Но определено от тогава не спирам да я прегращам макар и болна и маскирана като нинджа. Просто обичам я толкова много. Дори повече от баща и.
Знам, че на тях им предстои да падат нали и ние сме минали по този път. Но едно е важно не е лесно да си майка.
Виж целия пост
Написах тази тема, защото тази неделя се сблъсках с първото падане на моето съкровище. Което все още е в една крехка възраст. Дали грешката е моя или просто така е трябвало да стане. Защото трябваше да я вържа с коланите на кошчето , а аз не я вързах и тя падна. Беше си ударила и обелила нослето. Тя се разплака, може би защото аз я стрестнах от плача ми. Много се уплаших. Това да видиш как бебенцето ти е на пода и нищо не може да направи, а разчита на теб точно за да предотвратиш такива случки.Ненам как да опиша състоянието ми след това. Тъжна, че детето което си го чакала 9 месеца заради твоя грешка се е стигнало до тук. Трябва ли да се чувстваме виновни-незнам. Но определено от тогава не спирам да я прегращам макар и болна и маскирана като нинджа. Просто обичам я толкова много. Дори повече от баща и.
Знам, че на тях им предстои да падат нали и ние сме минали по този път. Но едно е важно не е лесно да си майка.
Няма дете, което не е падало. И аз се шашнах първия път - за секунди, докато се обърна да взема пелена - той се търкулна и падна от спалнята. Леле, колко се стреснах. Подле още два, три пъти се е пльоскал, включително на паркета директно. Единственато което зная е, че ако детенцето започне да повръща - е опасно. 
По едно време чух как тупна и последва писък и рев.Изтръпнах,хукнах към стаята и я намерих между спалнята и стената (има разстояние колкото да падне).Взех я но цялата треперех и я дадох на майка ми да види дали не се е ударила някъде,защото аз не бях в състояние.Толкова много се уплаших.А на Биси и нямаше нищо.Бързо се успокои хапна си и заспа,а аз цял ден треперех...
