имате ли дами самочувствие?

Един мъжки поглед ,който ми казва че съм значима за него,ето това ми дава самочуствие.
Освен това и още неща 

и професията си харесвам ( донякъде ....) , и образование си имам , поддържана жена съм и изглеждам добре 
Имам си самочувствие в добра доза! 

А на какво точно се дължи твоята липса на самочувствие?
Родила си 2 деца,за бога,ти си героиня,какво като стоиш в къщи,ТИ СИ ЖЕНА,А ВСЯКА ЖЕНА ТРЯБВА ДА ИМА ПОНЕ МААААЛКО САМОЧУВСТВИЕ!!!
Я се стегни,струва ми се,че си изпаднала в някаква дупка,не се коси,ами развей коси!!!     

Явно съм изпаднала в някво състояние такова кофти,явно стоенето в къщи вече ми идва в повечко.Като гледам жените сутрин издокарани,фръц фръц на работа...А при мен ..ама както и да е де Благодаря ти за укоражителните думи   

Че какво ти пречи да си "фръц-фръц" и с децата?
С горното не казвам, че трябва  да ходиш на кокили и с леопардов клин. Нито с делови костюм.
Може да си "фръц-фръц" и с по-ежедневни, удобни дрехи, с които ако поискаш, може и да се полюлееш на люлките и да правиш кюфтета от кал. 
Не трябва да забравяш себе си, какво като имаш две деца?

Липсата на интереси и социални контакти извън свързаните с децата може да бъде  убийствено както за самочувствието, така и по отношение на вярата, че можеш да промениш нещо.
Предполагам, че е страшно, но всяко начало е такова. Преодолей страха си, открий се, отдели си време.
Научи се да бъдеш самодостатъчна на себе си. Уверявам те, че това ще ти даде увереност и смелост, а от там ще придобиеш и нужното ти самочувствие.

mama nely - стегни се, оглеждането в другите обикновено не помага, трябва да се вгледаш в себе си; вместо обаче да мислиш как и защо се е стигнало дотук, започни да променяш ежедневието си. Децата всичко забелязват, знаеш, а като поотраснат, ще искат и тяхната майка да е готина, не да е без самочувствие. Обличай се добре, нищо, че ще е из къщи или на площадката, поддържай се на ниво и не ограничавай контактите си с външния свят.
Дължиш го преди всичко на себе си, после - на децата си и на мъжа до себе си. Външни източници няма, има само външни инструменти да намериш центъра в себе си. Огледай се, виж ясно всички прекрасни неща, които имаш в живота си и се усмихвай! Сигурна съм, че имаш много поводи да имаш самочувствие, просто си престанала да ги забелязваш   

Деца нямам, но мога да вникна в положението ти. Както момичетата казаха, нищо не ти пречи да си "фръц фръц" с децата. Познавам такива майки, и да ти кажа, мацките с деловите костюми, дето отиват в офиса да им викат някви тъпи шефове, и да киснат до 100 часа вечер там, могат само да им завиждат! Обикалят си по улиците и магазините с количката, и си купуват дрешки и ходят по кафенца, четат списанийца и книжки... Погледни нещата от хубавата страна, има такава, само я потърси.

Апропо, самочувствието идва наистина от вътрешната нагласа, ОБАЧЕ когато съпругът е дарен от теб с две дечица, за които се грижиш, и което е косвена причина да имаш по-ниско самочувствие, той също има моралното задължение да подхранва твоето самочувствие с думи и действия, да стои с децата, докато ти ходиш на образователен курс вечер, примерно, защото образованието наистина носи самочувствие, докато излизаш с приятелки по женски, и т.н. В смисъл, че ако близките ти хора не помагат за твоето самочувствие, това може да обясни липсата му. Обаче, ако пък не искат да подкрепят самочувствието ти по някакви причини, това просто значи, че е изцяло твоя отговорност, и трябва да си го отстояваш и да се грижиш за него ти лично, и с всички сили. Защото на всеки  е ясно, и всеки го е изпитал в някакви периоди - животът без самочувствие е тежък.
Като конкретни идеи за набиране на самочувствие, малки и лесни неща, но с голям ефект във времето: маникюр, козметик, красиви нови гримове и техники за гримиране, намиране на нови места за социално общуване, макар и с деца, четене на нови неща (интернет е безкраен източник, а познанието повишава самочувствието), йога (без проблем може и в къщи, с видео). Самочувствието със сигурност не идва ПРЕДИМНО от природните дадености, а от отношението на любов и уважение, което си наложиш да изпитваш към себе си. Може би е по-лесно да се напише, отколкото да се направи, но в края на краищата е истина...
Успех!

Mama Nely, мисля че самочувствието върви ръка за ръка с нашата самооценка. Много хора се отъждествяват с професията си.
Ти също си на работа, и то без почивка. Възпитаваш хора, позицията ти е много отговорна.
Надявам се състоянието ти да е временно и бързо да вдигнеш брадичка нагоре.
И аз съм в къщи с три деца, но не се е отразило на самочувствието ми.
Oткъде обаче идва то, незнам. Всъщност, от както съм в къщи се чувствам по-добре.
Имах дори нужда да си почина психически от работа.
Имаш ли приятелки с които да излизаш? Нови книжки за четене и филми за гледане?
Може би ако погледнеш на живота от по-различен ъгъл, ще му се наслаждаваш повече.
 

ne li ta,

Да се изкажа и аз   като представител на така наречените домакини  .Първо стоях с едното дете 8 г. в къщи и все си мислех-  че да се ходи на работа е страхотно - но се оказа точно обратното. Хем задълженията в къщи си чакат пак на мен -  хем на работа да се ходи - а и от горе на всичко детето се гледа от детегледачка  - на която естественно не може да се има много доверие -  така се реших на още едно дете   .Сега пак съм в къщи с малкия и не знам някога дали отново ще започна работа - но на моменти и аз се чувствам като авторката    / но аз съм си такава по-принцип  - търсеща драми   оттам ми идва и ника /.Не знам дали авторката иска съвет или просто иска да знае дали има и др . като нея - но бих я посъветвала да не се изоставя и занемарява - а да използва времето прекарано в къщи по всякакви приятни за нея начини - аз например изучих фотошопа - интериорният дизайн - гримирането и др.

И аз спадам към домакините, но винаги, имам време и за себе си.Занимавам се с танци, ходя в студиа за красота, образовам се у дома.Не ми липсва самочувствие!

Аз пък си мечтая да си родя още едно детенце и да си го гледам в къщи .Трябва да се гордееш ,че имаш две деца и се грижиш добре за тях! Като поотраснат ще ти остава повече време за теб самата,за работа и контакти ,така че горе главата

Благодаря ви момичета за милите думи    Аз не пуснах темата за да се оплаквам от живота си ами за да кажете при вас как е?Всеки ден благодаря на Господ за прекрасните деца които имам,разнообразявам естественно живота си както мога,не съм се занемарила в нито едно отношение,ходя и  по козметици,и прически правя и по магазини и тн. Но просто при мен социялният контакт липсва и това оказва влияние върху мен.В момента съм в такова състояние и ми беше любопитно дали на други се случва.Изпадали ли сте в подобни ситуации ,когато да се чувствате ужасно зле,да си мислите ,че за нищо не ви бива,че нищо със което се захванете не вършите както трябва?Пак казвам живота си ми е прекрасен имам чудесно семейство..но все пак според мен има и такива моменти   

Ние за това сме тук-да заместваме соц.контакти Съфорумките винаги ще те подкрепят и окуражат,голяма сила сме