Кога записахте детето си на музикален инструмент?

Моят син беше на 5 г., когато тръгна на пиано, но имаше и дете на 4 г., което се справяше много добре. Много зависи от подхода на преподавателя.

Благодаря ! 

Май трябва да говориш конкретно с педагог, ама то зависи и от детето - щом има желание, значи не е рано... Само детето да не се разочарова, че като седне на пианото (било то и малка йоника) няма да се получи веднага да засвири песнички.

Това поне е моят спомен от детството ми. Моите родители са музиканти и аз също исках да свиря на инструмент. И ме записаха на цигулка. Обаче бях адски разочарована, когато целия първи урок ми беше нещо като запознаване с инструмента, много смътно си го спомням, по-скоро помня усещането - да държиш цигулката и да не излиза мелодия, никакъв смислен звък а само стържене. После съм казала, че не искам повече да свиря. Е, свирих още няколко години, преди наистина родителите ми да разберът, че не го правя с желание, явно този първи път беше изключително важен за мен. Иначе на солфеж обожавах да ходя, даже исках да си продължавам и след като спрях с цигулката.
Сега, ако трябва да избирам инструмент за моите деца бих избрала пианото, на китара може по-нататък да се премине. Пианото - точно заради това, че по-лесно излиза тон.

Да, при пианото удовлетворението идва много по-бързо, отколкото при струнните - след няколко урока детето може да издрънка нещо приятно за себе си. Докато при китарата и цигулката... уфф... особено при цигулката... Докато се научиш да изкарваш приличен тон, може и да ти мине желанието. Освен това, струнните изискват силни, здрави пръсти(те заякват, но трябва време), специфична, не много естествена за тялото постановка, да изтърпиш неприятностите с болящите връхчета на пръстите. Китарата е хармоничен инструмент, както и пианото(ще рече, че има множество произведения само за китара или само за пиано), цигулката е мелодичен(за да чуеш нещо, което учиш в пълния му блясък, обикновено ти е нужен и пианист). Китарата няма хубава динамика(силно и тихо, свири обикновено просто тихо), цигулката и пианото имат... Изобщо, много предимства и недостатъци за всеки инструмент. За четиригодишно, което сега се пробва - по-скоро пиано. Ама не е ли много малко четиригодишно? Пет е най-малката възраст, с която се хваща нашата учителка. По време на урока се изисква добра концентрация за сравнително дълго време, после вкъщи, при подготовката - пак. Освен това, ангажимент за родителите - трудно е за такъв мънишок да осъзнае, че има упражнения да прави, пък да седне, пък да ги прави... При нас се налага някой да виси на главата и да напомня, помага и изисква. От друга страна - защо пък не, всеки опит е ценен...

Запиши я на пиано щом има желание, че като попорасне може вече да не иска. А музиката си е музика. Много дава. Само недей да я притискаш и да я задължаваш. Остави я, когато иска тогава да свири. Моя син когато го видя, че няма желание да свири ( свири на китара) му излизам с номера  „ ммм, много ми харесва това парче, мога да го слушам постояно...” и все се хваща.
 Много е важно преподавателя  да може да работи с  деца и да не е някой който само боцка клавишите или е някой хипер ентусиазиран и да иска повече от колкото може детето на дадената възраст. Това веднага ще откаже детето. Това е от опит. ))

И аз се чудех същото. Моето хлапе е лудо по йониката си, кара ме да свирим всеки ден, опитва да поставя пръстчетата си правилно на клавишите и изрежда всички познати му песнички /неговите пръстчета отдолу, моите отгоре/. Лошото е, че аз не мога да го науча да свири с две ръце, защото съм свирила 5 години на акордеон и лявата ми ръка не ще и не ще да застане върху клавишите. А пък от друга страна ми се вижда много мъничък да го записвам на уроци- на 3 годинки е. Просто не ми побира ума кой музикален педагог ще се захване с толкова малко дете.

Музикалният инструмент е сериозен ангажимент. Не бих обвързала малко дете с толкова тежка натовареност и отговорност.

Пиано - от 5 години, китара - най-рано на 6.   Мъжът ми е преподавател по китара в Музикалната академия и покрай него преди време бях правила серия текстове за това на колко годинки какъв инструмент може да започне да изучава детето. Срещнах се с най-добрите преподаватели в съответните области, за да имам възможно най-точната информация. Та отговорът на въпроса ти е този, който написах. Не става въпрос само за ентусиазъм, а и за възможности на детската ръка. Китарата например, ако решиш с това да започнеш, трябва да е от по-малките размери, а не директно голяма, тъй като детето ще се измъчи с обхващането на грифа.
Между другото - само като идея, защо на първо време не му купиш едно малко синти. Ще се радва със сигурност, че може да свири. Но избери модел, който наистина свири, а не някой китайски дрънчащ боклук.
Щерката и сина са много музикални и постоянно дебнат за забравен инструмент у дома. И понеже на мъжа ми китарите са супер скъпи, той накрая се примири и им връчи едно старо свое синти. Голяма радост падна. Докато не му видяха сметката. И се наложи тази година Дядо Коледа да носи ново. Но пък мъжът ми е категоричен, че за малкия бандит е още рано, а пък девойката не харесва пиано, певица се пише.
Ако имаш нужда от повече информация, пиши ми на ЛС, ще се опитам да ти помогна.

Малко оф - Хризантема китарата не е тих инструмент, когато е майсторска и когато на нея свири добър музикант. Друг е въпроса, че добрите майсторски струват колкото една нова лека кола и в България такива имат 2-3 китаристи. Така че у нас рядко може да се чуе такъв инструмент, оттам и представата, че китарата е тиха по принцип.

И моето дете е много запалено по пианото,засега свирим само ,,тръгнал кос'' като аз му държа пръстчетата....чела съм мнения,че преди 4 години е излишно да се записва дете-вниманието му не може да се задържи кой знае колко време,което е изнервящо и за учителя..и реално за 5-10 мин,през които внимава не можеш да го научиш на кой знае какво.
Аз имате интрумент вкъщи му давай да си дрънка без да го затормозяваш с уроци,стоики,гами и т.н.

Еее , Хризантема, не си права.  Не можеш да сложиш в една група китара и цигулка.  Все едно кажеш, че свирка с топче и флейтата са едно и също 
  Между китара и цигулка има разликата. Цигулката си е сложен инструмент, човек трябва да е много музикален за да се захване с него.
 Малкият свири на акустична китара от 2007г., когато тръгна на у-ще (нормално, но с разширено изучаване на музика). Самата аз нищо не разбирам, но мойто мъжле е музикант. За тези две години и половина, той се занимава с детето и му обяснява. Аз само слушам отстрани и изобщо не се бъркам за да не обърквам. Много е важно детето да има правилна постановка на китката и да не се блъска по струните. Ако не се съблюдава това, мазолите и кървавите пръсти са налице. Ръката на грифа също трябва да е правилно поставена. Хубаво е всеки ден да се свири, но това е терор над детето, затова два-трипъти седмично по 15-20 мин.(или колкото има желание). Не е необходима никаква сила и заякване, а гъвкавост- пъргавина. А който ти е наговорил това за "не много естествена за тялото постановка", "за силни и здрави пръсти", повярвай ми, големи глупости ти е надрънкал.
Много съм против това да се притискат децата да свирят задължително и да се изисква повече от необходимото, когато се учат. Да се наказват и т.н. изцепки, защото не свирило както трябва или не иска. Това си е издевателсво над детето.
Вкъщи решихме така, малкият свири когато иска. В момента (20-на дни)  го мързи и не пипа китарата освен, когато я мести от ъгъл на ъгъл в стаята си, и когато има урок (веднъж в седмицата за 30-40- мин.).

Да, и аз съм на принципа, че децата не трябва да се притискат и насилват. Ако детето има достатъчно силно желание, то само ще направи правилния избор.
Мъжът ми например е започнал да свири късно на китара - на 11 години (за китара това е мааалко късна възраст, но не чак толкова). Обаче сам си е създал режим - минимум 8 часа свирене на ден. Резултат: първият български китарист с международна награда и след това носител на де що има първи награди от големи конкурси. Но в периода на големите международни конкурси е свирел и по 15-16 часа дневно. Сега вече има отработена техника и когато му предстои концерт се справя сравнително бързо (само за 5-6 часа свирене всеки ден в продължение на поне два-три месеца преди концерта). Така че имайте предвид, че сериозното свирене на инструмент (какъвто и да е) си е къртовска работа, ако искаш да си от най-добрите.
Ангелче, при цигулката наистина има по-особена постановка на тялото, както между другото и при китарата. Питай, който искаш професионален музикант.

И на мене ми е интересен този въпрос. Подчертавам, обаче, че нямам амбиции за професионални способности или концерти. По-скоро го виждам като един от многото аспекти на грамотност.

Ето какво намерих след разговори с няколко музикални педагози: Съветват децата да почват музикален инструмент най-рано на 5години, защото по-рано им е трудно да се концентрират, но има изключения и понякога започват с деца и на 4 (ако може да седи за поне 20 минути на едно място и да следва инструкции).  Съветват пианото да е първият инструмент. 

Наскоро четох статия, която свързваше развитието на музикални умения с езикови и други когнитивни способности. Трябва наистина доста дисциплина и си зависи от детето. Не е достатъчно само да се отиде за 2 часа на уроци някъде. Трябват упражнения у дома.

lulumba,
Да си призная честно, не съм питала никого целенасочено дали е по-особена постановката на тялото, но доколкото ми е известно от обща култура, за особеност се смята, това което води до напрежение в мускулите и в ставите.
По късно ще попитам дали е точно така и с какво точно.  

Когато сам пожела.

Виж сега, аз съм учила китара, вярно че в детска музикална школа, но шест години, и то доста сериозно, след това цигулка - една и половина години, жалко, че трябваше да прекъсна, защото отидох в друг град, а после и пиано-две години в университета. Свиря и до днес за удоволствие, но доста често.  Дъщеря ми учи пиано от петгодишна, сега е на седем. Така че съм доста наясно с постановката и на трите инструмента и определено не говоря глупости. Естествено, че може да се постигне стойка и позиция на ръцете, при която липсва напрежение, но за четиригодишно - ами ще мине през доста усилия дотогава. И да, трябва ми здрава лява длан за китарата и силни пръсти(за цигулката - не толкова, там по-скоро ми се изморява този мускул на ръката, с който мъжете се перчат - май бицепс се казва, също и врата, от необходимостта да притискам подбрадника).
Недоумявам как мъжът ти е музикант, синът ти учи китара, а можеш да сравняваш китарата със свирка с топче. Сложността й е напълно равностойна с тази на всички останали инструменти. Единствено откъм динамика е леко ощетен, или хайде, изисква се голямо майсторство, за да не е. Не знаех, също така, че не е изискване да си музикален, за да се захванеш с китара. Ами с пиано? Там също не можеш да изкараш фалшив тон, защото клавишите ти ги е направил някой друг. Дайте сега, който не е музикален, да се запише на пиано или китара.
Все пак към темата - наистина в ранна възраст най-"благо" е да се започне с пиано. Преди пет - нямам такъв опит, но ми се струва, че детето трябва да е ужасно силно мотивирано и много музикално(тези неща и след пет де), за да се тръгне по този труден път.

Колко хубава тема и колко на време я намерих. Синът ми е на 6 години, навърши ги преди няма и месец. Имаме пиано в къщи (за съжаление не е акордирано),  той покрай коледното тържество не спираше да свири (за ужас на съседите предполагам  ) и хвана мелодиите на всички коледни песни, които подготвяха за него.

В нашето семейство има доста музикални хора, но всичко е на любителско ниво, а моите занимания по пиано започнаха и завършиха в рамките на една календарна година, когато бях в 4-ти клас....Желанието ми се изпари поради чуството за нещо задължаващо...предполагам, че подхода на родителите ми не е бил много удачен в случая, тъй като бяха на мнение, че трябва да прекарвам поне по 4 часа на пианото, когато съм в къщи, както казваха те "за да има смисъл"....а сега даже не се сещат за тези си приказки, които на времето повлияха на моето решение да сложа край с пианото, макар че учителят ми твърдеше, че мога да стигна далеч....

Споделяйки това, искам да изразя своето опасение да не се получи същото с моето дете, което не спира да пее и свири на пиано, хармоника и каквото намери и издава някакъв звук само, защото е попаднало в неправилния момент,  на неправилния учител или кой знае...

Ще помоля някой, ако може да даде идея къде мога да запиша детето си да взима уроци и да сподели разбира се мнение и опит, нека пише тук или ако прецени на лични. Благодаря 

Да се учиш да свириш е дългогодишна и обемна работа, с други думи - къртовски труд... Пред малките ни деца, тръгнали на уроци, изведнъж застава изискване да внимават както никога дотогава и да се научат да четат нотния текст, който съвсем не им стои така естествено, както писаното слово. Избери учител, който да е много търпелив, много обаятелен, много да може да работи с деца - с други думи, всички хубави качества, които бихме искали да видим у един учител, но да ги има по много, предвид по-голямата трудност на заниманието. Освен това, той или тя трябва да обръщат много внимание на правенето на музиката, фразата, динамиката, а не да са вторачени само в техниката. В карйна сметка техниката е само средството да се каже музиката, нали? А музика може да се прави и с по-скромни технически възможности.
Вкъщи е добре да се свири ако не всеки ден, то поне през ден, поне за по 15-20 минути. Важното е да се напредва с равномерни стъпки, макар и малки, както при всяко умение, усвоявано дългосрочно. От характера на детето зависи дали ще свири само, или с надзор, но музикалното образование у родителя е сериозен бонус. Ако помагаме на детето си, трябва да сме ужасно търпеливи, усмихнати и изобретателни, за да тушираме малко поне трудностите и напрежението(те са неизбежни). И музиката да остане любов и удоволствие, а не да се превърне в тегаво задължение. Лавирането между "трябва" и "искам" наистина е много трудно.
При много музикалните деца често има упорита съпротива срещу нотния текст - те предпочитат да разчитат на музикалния си слух и памет.
Такива работи. За съжаление с "къде" не мога да помогна, защото нашата учителка, която намирам наистина за прекрасна, не взема повече ученици. Добре е при човек, за който имаш добър отзив, а не при първия срещнат - рискът от отвращение към музиката е доста голям.

Хризантема,     Много полезена и точна информация.  А за съпротивата към нотния текст - това наистина трудно се преодолява. Усещам как при сина ми ще има такъв проблем. Той се очертава като тотален абсолютист още отсега. (Като учила музика знаеш за какво говоря). А и дъщеря ми също натам клони. Но при сина положението е направо бетон. При всички случаи и двамата ще учат някакъв инструмент. Не за да стават музиканти, а заради музикалната култура. Ей, затова аз горещо бих препоръчала ученето на музикален инструмент. Когато си свирил на нещо, след това не просто слушаш музика, а я чуваш.  Аз не станах музикант (други изкуства надделяха ), макар че от дете се занимавах с музика, но изобщо не съжалявам за тези занимания. 
MaDMama, писах ти на ЛС.

Мацки,благодаря ви много,че отговаряте толкова обстойно.Ние не сме музикално семейство,но обичаме музиката.Аз като дете много исках да ме запишат на пиано,а ме записаха на вокална група .
Дъщеря ми е на три годинки както казах и много иска на китара или пиано,но е наистина много мъничка.Дали да не поизчакаме поне да стане на четири годинки?!Наистина не знам как се процедира в Германия (живеем там).
А колко струва по принцип едно пиано в БГ? И колко пъти седмично се ходи на пиано да кажем на урок?И колко трае един урок?

Хризантема и Лулумба много ми помагат и им благодаря от сърце.

Не мога да кажа колко струва едно пиано. Ходи се 2 пъти седмично, може и 3. Учебният час за малките деца е с продължителност 30 мин.

Наистина зависи от инструмента. За пиано и цигулка например се счита за подходяща възрастта от 4-5 годинки. Флейта-около 5ти клас. Това е препоръчителна възраст, ако се допуска вероятност детето да стане един ден професионален музикант.
Аз съм пианистка, завършила съм ДМА в София и си позволявам да се включа, за да споделя следното. Много, много важно е насочвайки детето си към конкретен музикален инструмент да сте проучили сериозно към кой педагог ще го запишете. Защото и най-мъчният и непривлекателен инструмент за децата като цигулката да речем би могъл да е страхотно изживяване. Познавам преподавателка, която има страхотна система за мъниченцата. С музикален съпровод, който пуска докато дечицата свирят. Така и най-скрибуцащия прав тон, повторен 100 пъти се превръща в интересна и разнообразна мелодия.
Колкото до искането и не искането да детето моето мнение е, че ако то има голямо желание да свири, пее, танцува и започне занимания ще има много моменти, в които ще иска да се откаже. Ще му е трудно или скучно. Но ако родителят успее да разграничи дали детето наистина не иска повече да се занимава с това или ще отмине и родителят ще успее да преведе детето си през периода ще помогне на детето да види света с други очи. Наистина, музиката е невероятен свят !

Това е абсолютно вярно. Трябва да сте подготвени за това, че трудности ще има и нервите ви трябва да са много здрави(отвреме-навреме моите не издържат). За мен специално е голямо натоварване, че трябва да надзиравам подготовката непрестанно, и то на дете, за което учителката многократно предложи да насочим към музикално училище, има абсолютен слух, всичко му е лесно(доколкото може да е лесно в музиката), и за възрастта си се концентрира много добре. Едно време бях принципно против да записвам малко дете да учи музикален инструмент, но след многократни нейни молби, след като чувах, че определено има слух и афинитет, все пак потърсихме учител. И пак - искам да свиря, искам да продължа, искам да отида на урок, обаче като седне да се готви само, се отплесва в свободни импровизации, игра с познати парчета(това да видим как звучи като валс, хайде сега като полка и т. н.). Така че, щем не щем, някой трябва да седне до нея и да й напомня, че трябва да се подготви точно тази нова пиеса, че това ще й помогне да напредне и т. н. Не им е лесно и на дечицата. Все пак, реших да не я насочвам към музикалното училище, защото - кой знае каква ще иска да стане някой ден? Талант има, а ако не се събуди волята? Ако няма желание като по-голяма да положи този огромен труд? От друга страна, мисля, че имам задължение да й осигуря възможност, ако един ден голямата амбиция и силната воля за тази професия се събудят, да може да навакса. Всички тези съображения важат за всички изкуства, между другото, но при музиката и танца големият професионализъм се постига много трудно, ако нямаш подготовка от детска възраст.
При нас уроците са два пъти седмично и траят между половин и един час. Уви, истинската подготовка се прави вкъщи, само на уроци никой не може да напредне сериозно. Започна петгодишна, мисля, че по-рано щеше да е рано. От шестгодишна учи и солфеж, като заниманията й са също по два пъти седмично, със същата продължителност.

Мен на времето ме записаха на 6г. Исках да свиря на пиано, но нашите решиха, че не им е по възможностите и ме записаха на флейта  (по преценка на майка ми) Ходих с желание първата год., после се задълба в едни ноти, диези и бемоли... аз бях много срамежлива...(нотите трябваше да ги пея като тактувам) Та на 3-та година всичко приключи безславно..
Идеята ми е, ако детето иска пиано, не го записвайте на акордеон, само защото пак е музикален инструмент и се убедете, че наистина има желание да ходи на уроци, както и, че има поне малка доза талант. Това е отговорност, която понякога може да тежи на децата.

Много хубав  пост, най-после някой компетентен  да се включи
Не съм музикант, но имам вече 9 годишен опит като родител на свирещи деца, съгласна съм с абсолютно всяка дума.

Благодаря за топлите думи!  . Всъщност като се замисля, освен музикален педагог и професионален музикант, тук съм преди всичко пораснало дете, чието детство е преминало с дълги години частни уроци и зоркото око на родителите ми вкъщи! Не мога да кажа, че не ми оставаше време за игра. Напротив! Тогава, сега съм на 32, сякаш животът течеше на мнооого по-бавни обороти. А и нямаше такъв стрес! Семейството ми от музиканти взеха категоричното решение да не уча в музикалното, за да мога по-късно, ако имам други амбиции да имам шанс да продължа в друга посока. Това беше правилно, но много изтощително решение. Завърших Колеж по Мениджмънт и Маркетинг и след него Музикалната Академия. В крайна сметка сега наистина успявам да съчетавам две толкова различни професии като пианист и PR специалист.
Сега моята дъщеря е на 2 годинки и 10 месеца. От един месец ходи на вокална група, защото пее от много малка с пълно гърло. Де що види нещо леко издигнато над равнището на замята се качва и запява. Дори за пеене във вокална група смятам, че е малко рано, ако се очаква някакъв кой знае какъв резултат. Важното е, че се забавлява, танцува и попива. Очаквам с нетърпение да порасне още 2 годинки и ужасно се надявам да й се свири. Сега блъска на пианото вкъщи и уж свири по ноти .
И искам да изразя възхищението си на всички мами, които не са музиканти и са се нагърбили с трудната задача да помагат на децата си в ежедневната работа над инструмента! И на дечицата, чиито родители не са музиканти и успяват без професионална помощ вкъщи да постигат резултати и напредват! Дори един ден да изберат друг професионален път ще чуват и усещат музиката по различен начин, което е едно страхотно изживяване!

Ето съвсем конкретни и точни указания, изисквания, условия и прочее подробности за изучаването на конкретни инструменти, дадени от хора, които това са завършили и това работят. Много са подробни и там ще намерите кажи-речи отговори на повечето въпроси, които ви вълнуват.
За пиано: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=814&sectionid=9&id=00006
За китара: http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=894&section … d=20&id=00001
За цигулка: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1098& … id=8&id=00004
Общи изисквания по отношение на възрастта: http://www.segabg.com/online/article.asp?work=print&issueid= … d=10&id=00005

Интервюирани са преподаватели от музикалното училище и академия. Прочетете ги внимателно, защото наистина има доста ценни съвети и знания. Надявам се да съм била полезна на някой.

Много ти благодаря за информацията много е  ценна.

Аз също съм професионален музикант, както и мъжа ми. И двамата сме деца на професионални музиканти. Марголина, учили сме в ДМА по едно и също време може би.
Записах сина ми на цигулка и пиано на 6 години по негово желание. Много неща вече са казани в темата, искам само да добавя, че изучаването на нотното писмо не е тежко и трудно. Необходимо е да се представи по занимателен начин, тогава детето учи с удоволствие.
Нотите за сина ми не бяха никакъв проблем. Така че ако някоя мама се колебае заради това, наистина няма нужда.
Живея в Чехия, тук децата масово свирят за обща култура, всяко село едва ли не си има музикална школа. Имат си и поговорката "Всеки чех е музикант".
Не е необходимо да се започне инструмент с предварителната нагласа за професионална реализация. Овладяването на музикален инструмент има много предимства. Учи на трудолюбие и постоянство, развива естетичното възриятие, отключва вратите на красивия свят на класическата музика, облагородява душевно.
Вярно е, че е скъпо и изискващо време хоби, но вече всеки сам си решава. Ако някой се интересува от най-добрия преподавател по цигулка в София, ще му отговоря на лични, за да не правя реклама.

Щом има интерес, значи има стимул да се научи. Не би следвало да е проблем възрастта й.

Аз имах огромно желание като малка да свиря на пиано и започнах на 6г. Имам много спомени от тогава, че когато започнах на 2 ръце бях адски горда и показвах наученото, но майка ми е много нервен човек (тя преподаваше, имаме пиано вкъщи) и след 1-2 шамара (сега и тя и аз недоумяваме защо се е стигнало до там) спрях да уча с нея и ми взеха учител. Тогава започна мъката, защото не ходех на предучилищна, а играех по цял ден навън. И баба ми не можеше да ме намери и да ме накара да се откъсна от играта, за да седна зад пианото.. Тогава излъгах, че вече не ми е интересно и не желая повече да се уча...(не беше точно така, но пред играта навън пианото отиваше в 6-та глуха..) По-късно отново се запалих, но бях категорична, че не искам майка ми да ме учи  Брат ми имаше същата съдба. А майка ми по-късно казваше "Ей, не пожелахте значи да се научите да свирите"    Сега се чудя да го причиня ли същото на сина ми или майка ми и него ще откаже завинаги 

Сега се сещам как свирехме с мама на 4 ръце...страхотен инструмент е пианото, търся му място в нашия хол..

Интересна тема и интересни мнения , не че съм съгласна с всичко обаче
Всяка последна събота от месеца до май децата от музикалното училище свирят за малките си приятели от детските градини.Концертите са образователни и имащи за цел да привлекат бъдещи музиканти и бъдеща публика , разбира се ( защото любовта към музиката се изгражда още в детството.Водещ представя различните инструменти , децата свирят кратки пиески , а има и игра с публиката : http://www.nmu-bg.org/index.php?lng=bg&p=child

Конкретно по темата за възрастта на започване има и методики , по които децата започват да учат и 3-годишни инструмент.Но това са специални методики - игра с инструмента , имитация , свири се без ноти ,  награди за изпълнението на задачата и непременно много забавление за детето.Невероятно ще прозвучи за някои.За съжаление тук в България не познавам някой , който да практикува тази методика , а съм преподавател ,  но може да разгледате в youtube при желание.Само напишете piano suzuki lesson  , violin suzuki lesson или пък cello suzuki lesson.

Мен са ме записали на 4г. на солфеж и на 5 г. на цигулка.
Ти искаш да го запишеш като допълнително занимание или целта ти е после да е в музикално училище и да се занимава с това? Защото  Ако просто искаш да е странично занимание може да не го мъчиш много и да го запишеш на пиано.
Ако обаче искаш да учи инструмент сериозно като за начало можеш да му пуснеш отделни инструменти ида видиш дали ще му хареса някой определен. Не виждам от кой град си, но ако си от София, Ст.загора, Варна или Пловдив, там има музикални училища и можеш да го запишеш още в 1 клас. Като цяло трябва да се въоръжиш с търпение ако го запишеш на нещо различно от пиано. Трябва и да помислиш, какво искаш да развиеш в него освен координация. Надявам се да съм помогнала 

Тъй като в темата за цените на уроци по пиано не получих отговор , да попитам и тук- кога преценихте, че трябва да купите на детето музикален инструмент, колко време след началото на уроците?

Детето ми започна изучаване на музикален инструмент, но не зная колко ще е сериозно  желанието му.Не зная защо не се бях замислила, предполагах, че ще са достатъчни самите уроци/ които се провеждат в детски клуб за изкуства/но все пак- веднага ли купихте музикален инструмент или след време, след какъв период на занимания?

Записах дъщеря ми на пиано на 6г, вече пееше 1 година във вокална група и сама прояви желание. Почти веднага купихме пиано у нас, оказа се невъзможно да се учи без инструмент у нас. Още същата година тръгна на солфеж. Не съм я карала да се упражнява повече отколкото самата тя искаше. Съзнателно започна да се отнася към пианото към 7 клас, вече знаеше какво се иска от нея и сама се усъвършенстваше, намираше си упражнения в нета с различна степен  на трудност и се радваше , когато я покрие. Даже ми се сърди , че трябвало като малка да я тормозя да свири повече, за да има сега по-добра техника , а не "на стари години" да наваксва

Когато само пожелае е най-точното.
Щерката на 9г. каза, че иска да свири на цигулка, и двамата с баща й се опитахме да я убедим, че е доста трудно и вече е голяма, но тя настоя. Вече почти година ходи на уроци, има голямо желание, доволна е, свири кратки мелодии и си се кефи.

На 4г.  пиано,  в музикална къща, индивидуални уроци. Страхотно му харесваше. Прояви желание от 1 ден. Вече е почти на 12 и продължава да свири. Просто за обща култура и радост.

Синът ми е на 6г и половина и от септември ходи на уроци по пиано.Сам изяви желание, аз и баща му не свирим .В къщи се упражнява на йоника, но предпочита да свири негови си неща,по слух  . Учителката му ,казва,че има талант и напредва бързо, но с по сложните мелодии сега, отказва да упражнява в къщи ,защото нямало кой да му помогне ,когато сбърка. Не искам да го карам да свири ,като задължение, но честичко подканям .

Започна на шега на 5 и половина. Не е в музикално училище, не е учил солфеж. Едва от тази учебна година ходи два пъти седмично на уроци, досега беше един път. Нивото му е като на връстниците му от музикалните училища, за което съдя от явяването му по конкурси. В момента е на 10.

Има. Прикляка се, има особен захват на лъка с ръката. Моето дете - на 4, ходи на цигулка, но учителят каза, че ще мине поне година докато започне той да свири. На уроците клякат в такт с учителя, той свири и им пее пеничките с па-па-па, за да научат ритъм, и си докосват връхчетата на пръста на палеца с другите от показалец до кутре и обратно - това за развиване на фината моторика и да свикват с идеята, че лъка има особен захват.

Но, като резултат отчитам, че малкия се кефи да се прави, че свири и сутрин като се събудя и се чудя каква музика да си пусна и вече се хващам, че изборът се свежда до Моцарт на пиано и Моцарт на цигулка.

Когато пожелае!
Синът ми се запали по пиано след едно посещение в малък ресторант в Пловдив - Хеброс.
Свиреше пианиста на Бели Зелени Червени.
След 2 дена каза Тати искам да свиря на пиано. След седмица го повтори.
Беше на 5г и краката чу не стигаха педалите
От тогава (сега е на 17) ходи на уроци при наш приятел, преподавател в Академията в Пло.
Човекът е приятел на децата:) не ги мучи с днес солфеж, утре свирим в други ден история на музиката.
И сега синът ми свири каквото иска и когато иска...
О най-важното - инструмента. След няколко месеца купихме пиано. Невероятно, но за НГ от баницата му се падна късмет - пиано. БЕЗ НАГЛАСЯНЕ! Господ си знае работата.

Моето получих една година след като стартирах със свиренето, бях 1 клас. Не е лесно решение да се купи класическо пиано. Тежи ужасно много, иска място, акордиране, съседите... трябва да са готини също Винаги има риск детето да се откаже, но пък и винаги може да продължи някой ден, ако има наличен инструмент. Иначе без инструмент няма как да се упражнява и няма как да напредва. Иначе скоро не съм гледала, но преди години се намираха чудесни стари руски пиана на много ниски цени. Трябва иначе да го види човек, който е акордьор, за да види дали струните са ок и как е овлажнена дървесината.

Пианото го купихме около 6 месеца след като започна да свири. Преди това се упражняваше на йоника. Все пак не купихме механично пиано, а електронно, но е солидно и доста добро. Просто удобството да сложиш слушалки или да намалиш звука е несравнимо 🙂...да не говорим ,че е около 60 кг и с малко усилия можем да го преместим където искаме.
По темата - според мен преди 5.5 - 6 г. няма смисъл от класическото обучение. Има разни Сузуки методи, които са крайно несъвместими с моето разбиране...И концентрацията е по- кратка преди тази възраст и зрелостта на мозъка, и фината моторика.

Кое не ти харесва в Сузуки? Ние точно на това ходим.

Елфичка, познавам дете, което учи цигулка от 4 години и не познава нотите. Свири се по слух, че даже не и слух - лепят се лентички и точки по грифа. Учи в щатите.
А и съм традиционалист 😉, предпочитам детето да може само да си разчете нотите.

Точно така правят. Резултатите при това учене с неучене на ноти обаче са зашеметяващи. Виж тук: https://www.youtube.com/watch?v=4LGiZf_M9Pc&t=548s

Освен техника и умения, най-много ми харесва, че тези мъници са с едно прекрасно самочувствие, което е уникално. И го виждам това и в часовете. Малкия не може да си пипне върха на кутрето с палеца, въпреки че се упражняваме и вкъщи - е, веднъж почти успя и така го хвалеше учителят че поне два дни след това се хилеше до уши и ми показваше как почти е успял.

Знам го този бонбон ❤️. Обаче кому е нужно на 3 години да свири Паганини? Нито звучи както трябва, нито може да предаде емоцията на музиката. Вероятно не може и да я осмисли на тази възраст.
За мен е все едно да слушаш как три-годишно рецитира Шекспир. Думите излизат, но значението им се губи.

Раждат се различни, това е.
Няма го елемента "кому е нужно". Детето е дру-го. И на 12 ще свири Брамс, Бетовен и Чайковски по-добре от 50 годишен.
https://www.youtube.com/watch?v=nSbJYYArvow
Страхотно е фъстъчето!
Ако беше на 16, щяха да я разпертушинят заради интонацията, но на 6 е невероятно.

Паганини си е техника, няма какво да осмисляш, това не е Бах "Шакона".

Това ми звучи малко като на кому е нужно да има умни деца, я да ходят да гледат телевизия  и да не се занимават с умни неща като математика, говорене, музика.

Да припомня, темата е на колко записахте детето си на музикален инструмент, а не на кому е нужно дете да свири на музикален инстумент

Иначе да, съгласна съм, звукът от детска цигулка не е същия като от реалната цигулка. Това не е нещо ново. И въпреки това музиката, която излиза от пръстите на тези деца е прекрасна.

Точно по въпросът е мнението ми - кога да започне да свири, а не дали изобщо да свири.
Няма нужда от такава реакция, само защото някой има различно мнение. Успех и много покорени сцени на детенцето ти, ако това му носи удовлетворение!

Ариана, има някъде развален телефон. Аз съм написала, че детето ми се занимава с музикален инструмент (до колкото това е възможно за възрастта му) и че се кефи. Това е различно от това, което може би си представяш с изказвания като - На кому е нужно и Да покорява световни сцени.

Да, съгласих се, малките дечица не могат да оценят красотата на емоцията на музиката, нито да произведат звук като на професионален пианист или цигулар. От уроците ни (и аз стоя там) това, което виждам като цели на упражнението е увереност, че можеш, учене на ритъм, на радост към музиката, към класиката, и фина моторика.

За мен лично това, което съм видяла е, че детето ми има математическо мислене и музиката (солфеж на пиано и цигулка по Сузуки метода) е един от начините да се работи в посока на развитие.

Тук сме на едно мнение, наистина има някъде счупен телефон.

Наистина пожелавам успехи на детето ти 🍀.

Под "кому е нужно" имам предвид, че за всяко нещо си има време.

Толкоз, за да не изпадам в обяснителен режим и да се разваля още повече телефона, пък който разбрал - разбрал.