Какво се случи след развода/раздялата?

  • 19 007
  • 35
Здравейте на всички,
тъй като вече направиш 200 си развод, а днес прочетох нещо тук ме налегнаха размисли. Познавам лично момичето и знам, че страда.
Тук пишат доста мои клиенти, та затова.
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.

Благодаря  bouquet предварително на тези които ще пишат.
Виж целия пост
# 1
Не съм се развеждала, но раздялата ни беше дълга и ужасна. Аз позабравих, но детето все още носи раните от нашите глупости. След като разбра, че няма да сме семейство никога повече БНД се възпроизведе отново и изчезна от живота ни. След 2 годишно ходене по мъките съда разреши детето ми да живее в чужбина. Сега ходи в ново училище и успешно напредва с езика, малко му липсват приятелите от БГ, но се чувства добре тук, аз съм щастливо омъжена вече 3 години и се замисляме за ново попълнение в семейството. Определено живея по добре, надявам се и занапред да е така. Този път смятам че направих правилния избор и пожелавам същото на всички.
п.п Благодаря ти за съветите, които ми даваше когато имах нужда.
Виж целия пост
# 2
Пела, само разведените ли да пиша или разделените също може да дават отчет?  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 3
нищо не се случи!аз празнувах развода!отървах се от човек който опропасти 10 години от живота ми. Hug
Виж целия пост
# 4
Продължих напред - нито за минутка не съм съжалила, че се разведох, дори се чудя как не съм го направила по-рано. За протокола - 4 години от тогава. Не съм срещнала, но и не търся друг. Деца имам, на този етап и работата ми е такава, че не мога да имам сериозна връзка. С две думи - щастлива и свободна. Надявам се така и продължавам Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Разведах се след 7 години брак.Защо - заради друг #Cussing out
Въпреки че съм с него /вторият/все още - не съм щастлива,няма и да бъда.Не ми е сродна душа.В моя край има една приказка "От трънка,че на глог".
Често се мисля за миналото и ми става гадно.Но така е - сама си го направих. Няма да си простя много неща заради които и детето ми страда дълго време
Виж целия пост
# 6
и аз така[smilie=smile3511.gif]
Виж целия пост
# 7
имам предвид от трън та на глог 
Виж целия пост
# 8
След развода си отдъхнах. Нямах вече постоянна заплаха от мъж с циклофрения в къщи.
Живеех си в собствен дом, със собствени доходи и помощ от родителите.
Дъщерята не страда за бившия. Беше бебе като го изпъдих, а и не е негово биологично дете.
Спечелих дело за лишаване от родителски права на бившия.  След делото тя е с баща неизвестен. Не пожелах да я признае баща и, имах си съображения. Но това не и попречи да завърши у-ще, да започне работа и да се реализира в професията си. Сега учи задочно висше и работи.
Какво се случи - живота продължи за нас двете. Ходене на работа, в къщи, дет. градина, у-ще.
Обикновен живот, но без дразнители.
Сега си имам сродна душа, разбираме се тримата. Преди съм писала - дъщерята спомогна да се съберем.
Съжалявам само за това, че нямам още  1 дете от сегашния мъж. Но той не иска, нагледал се е на 19 племенника, а и ЕГН са ни големи.
Виж целия пост
# 9
Аз пък се чувствам май даже по-зле. Разведох се септември миналата година, сега си гледам двете деца, тичам на работа, вкъщи и така. При този начин на живот даже мисля че няма да срещна друг, а и не вярвам че децата ми ще се чувстват добре...изобщо още съм много объркана, дано успея да изплувам Praynig
Виж целия пост
# 10
Аз също все още не съм се развела, но май от мързел..
Все едно - смятам се такава от година и половина вече..
Дали живея по-добре? Незнам. Не съм  живяла преди лошо, а и засега съм направо късметлийка. По-трудно ми е - защото отглеждам наследника сама..Преди свеки ми помагаше изцяло и нямах грижа за нищо.. Sunglasses.. Научих се да готвя, да чистя и тн.. Shocked hahaha
Най-трудно беше докато детето свикне..Много му се струпа и трудно го преживя..Все още не е, но поне прие, че нещата са така и така ще бъде..Сърди ми се, обвинява ме..ама знам, че ще му мине..
Другия..си го бях срещнала още преди да си тръгна..Дотогава беше просто..химия..Не очаквах, че ще остане с мен след тази промяна..но той се превърна в моя опора, подкрепа и любов..
Не правя планове за бъдещето - все още има само "сега"..
Справям се за момента, това е важното. Обичам и се чувствам обичана. Имам добри приятели и все повече се разбираме с малкия. Всички сме здрави - най-важното.. Peace
Виж целия пост
# 11
Разведох се по вина на  съпруга  ми , която се доказа в съда !!!
Съвместен живот около 8 г .
След развода - Разцъфнах ..... въпреки  трудностите, които никак не бяха  малко  Tired
Да ...намерих  сродна душа. Сега имам истинско семейство , обичаме се и се борим заедно !!!
Щастливо разведена жена съм.....  Peace 
Виж целия пост
# 12
Пела, само разведените ли да пиша или разделените също може да дават отчет?  Rolling Eyes
Всички, мерси.
Виж целия пост
# 13
След развода имам два периода: ползване на жилище с делене на стаите с БНД една година и още една година в собствено жилище(ипотечен кредит) с детето.

За първият не искам да коментирам: това е безумно решение за българските нрави; в ничий интерес не е, психически и всякакъв тормоз и объркване на детето къде живее и кой предмет в къщата може да ползва и кой да не пипа, че е "чужд".

За втория период: спокойно живеем с детето оттогава; "далече от очите, далече от сърцето"- БНД даже престана да се обажда(преди живеехме в един апартамент, а той заведе дело че бил възпрепятстван да вижда детето-при обща кухня, хол и баня!!!); сега проблема е само свързан с доходи заради кризата, но поне причината е обективна, а не прищявки на БНд.

Не съжалявам, че се разведох (аз до последно търпях, БНД заведе делото). променя се приятелската ми среда-имам усещането, че старите приятели ме отбягват като чумава.
Виж целия пост
# 14
Hm ne namiram kredora ,a nqmam kirilica newsm78Ta taka 4 godini shtastlivo razvedena :peace:Jiveq izvyn Bulgaria ,rabotq  e malko e skuka,no SPOKOISTVIETO koeto pridpbih sled razvoda si zaslujava.Sama sym vse oshte v smisyl nqma srodna dusha do men . :thinking:Nadqvam se i tova da stane ...edin den!
Виж целия пост
# 15
Разсъждавайки егоистично - всичко вкъщи е прекрасно и спокойно без БНД. Но мислейки за детето ми е мъчно от факта, че определям такава съдба за дъщеря си. Отсега обмислям моментите, в които ще трябва да си говорим за баща й. Не се страхувам от това, че ще ме обвини, а от това, че ще тъгува. Защото не знам как ще й обясня, че той не я иска, не я обича и не се интересува от нея. Нямам намерение да й го причинявам. Растейки всъщност тя така ще се научи да живее без него, и знам ли пък, може това да я амбицира и да й е от полза за в бъдеще. Иначе засега нищо особено не се е случило, освен че детето расте и ми носи все по-голямо щастие. Надявам се и аз да успея да внеса в живота й радост, която да компенсира липсата на баща.
Виж целия пост
# 16
Може пък да срещнем по достойни татковци от Донорите,знае ли човек.човек който ще я обича истински,ще я възпитава,ще му липсва и ще прави всички неща които са типичните за истинските татковци.
След раздялата с таткото на моя син си казах ,,е това вече е края''защото раздели много е имало и много пъти съм се връщала.Докато бях бременна си казвах че ще го търпя,че ще се науча да съм като него Темерут-само и само детето да има баща,но не можах,не се научих.Гадно ми беше,можех пак да се върна при него,но защо за тъпча себе си и приоритетите си,защо да се уча да бъда такава каквато не съм,защо той не се научи да бъде нещо повече от това което е.
Радвам се че съм без него,изстрадах си го и ми е леко на душата,а той-нека някоя друга си блъска главата с него
Виж целия пост
# 17
Щастливо разделена с БНД от почти 10 месеца.
След безкараен най-вече психически, но и физически тормоз, след пълна незаинтересованост как точно трябва да се грижи за семейството си напуснах БНД.
В началото определено изпитвах смесени чувства.Бях радостна, че съм оставила всички тези неприятни преживявания зад гърба си, но пред мен бяха финансовите трудности и най-вече, че съм позволила детето ми да има такъв баща.
Много скоро, даже страшно много по-скоро, отколкото съм очаквала ( някъде 2 месеца след раздялата с БНД) срещнах мъжът, с който съм в момента.И все едно се преродих.Разбрах какво е да си обичана, спокойна. И тук имаше страхове - как ще се ще разбират с Алекс, дали всичко не е само временно.И така.
Сега и аз, и Алекс сме щастливи.И се надявам и нататък да е така.
Виж целия пост
# 18
Не съм разведена, но сме разделени повече от две години. Както се казва - не сме си виждали очите, нито сме се чували. Никой не знае нищо за другия, очевидно и не иска. Хубавото е, че дъщеря ми не страда, бях още бременна, когато се разделихме.

Щастлива ли съм - не знам. Облекчена съм със сигурност.
Виж целия пост
# 19
 Олекна ми. Ние и преди си бяхме разделени, изобщо дълга и широка, но когато се разделихме официално, говорихме кое, как ще е относно детето и уж се разбрахме, имах чувството, че свалих огромен товар от раменете си.
 Естествено почти нищо от това, което се бяхме разбрали не се случи - нито се интересува от детето, нито идва да го вижда, преди това много ме тормозеше, сега изобщо не ме притеснява - ако ще. Важното е малчо да е щастлив, а той е.
 А аз, аз съм си екстра!  Grinning Имам човек до себе си, обичаме се и правим планове най-различни. Едно нещо е сигурно - днес съм много по-щастлива от преди, а товае най-важното!
Виж целия пост
# 20
и аз съм от щастиво разведените, от почти 5 години, в началото ми беше много трудно, защото се озовах сама без работа и с двегодишно дете, но  се оправих и  сега се радвам на свободата си и ми харесва да съм независима,  само ми е мъчно  че таткото за тези 5 години не се е обадил нито веднъж да пита  за детето си, да не говорим да прати нещо, ама не съм аз човекът да го съдя, сродна душа не съм намерила, но то с работа и малко дете, което гледам сама и няма на кого да оставя, физически няма как да стане... даже съм доволна, че сме постоянно заедно с детето и прекарваме много време само двамата, това много ни сближава, после като стане тийнейджър и да искам да сме заедно, то вече ще е голямо и няма да ме иска, така че радвам се на това което имам и не страдам за това което нямам, пък не се знае, може да се появи някой някога...
Виж целия пост
# 21

...Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?

Аз не съм се развеждала, изобщо и не знам дали някога ще прибегна до този формализъм.
За моите личностни разбирания, човек се жени само един път.

По добре ли живеете?

Затруднена съм финансово, но съм спокойна и най-важното -- чувствам се Свободна да бъда личност, човек, себе си; да не живея в постоянен страх и упреци и натяквания и прочие и прочие. Имам чувството, че съм успяла да поема дълбоко глътка въздух.

Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?

Не. Вярвам в един брак. Имах неуспешен такъв, мъчно ми е, но за мен това е краят. Не търся никого !!!

И вообще всичко което искате да споделите.

Ако някой ме попита дали днес съм повече щастлива или нещастна не знам каква ще е истината. Чувствам се безкрайно щастлива заради нещата описани по-горе. От друга страна това щастие е продукт на моето предишно нещастие. А защо то е трябвало да се случи и не съм ли могла аз да го предотвратя и защо точно на мен и ако това не се беше случило нямаше ли моето щастие днес да е в много повече и безусловно, с любим човек до мен и пр. и пр. .... Излишно е да казвам как последните мисли ме карат да се чувствам  Sad

Виж целия пост
# 22
zdraveite i ot men.na tozi komp nqmam kirilica za koeto-IZVINETE ME.az bqh sravnitelno malko vreme s biv6iqt si saprug,no po dokumenti e drug perioda razbirase.az se razvedoh za6toto biv6iqt mi saprug mnogo me bie6e i kre6te6e na bebeto.na nqkolko pati dori se e opitval da go udrq Stop #2gunfire #Cussing out.e mislq 4e vsqka maika ne  bi go pozvolila i zatova predprieh stapkata.mili dami otna4alo no6tno vreme raboteh  a denem si gledah deteto-be6e ad za men,no i rai. mnogo 6tastliva se 4uvstvah- povqrvaite mi, sled kato go nqma6e onova 4udovi6te.sega razbira se imam drug 4ovek do sebesi i slava bogu toi se griji za moqt sin taka kakto trqbva da se griji edin ba6ta.biv6iqt mi maj prave6e otna4alo problemi,no ve4e jivee v angliq i za sega vsi4ko e spokoino.izob6to ne sajalqvam 4e se razvedoh Simple Smile
Виж целия пост
# 23
Здравейте на всички,
тъй като вече направиш 200 си развод, а днес прочетох нещо тук ме налегнаха размисли. Познавам лично момичето и знам, че страда.
Тук пишат доста мои клиенти, та затова.
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.

Благодаря  bouquet предварително на тези които ще пишат.
a ти какво би казала за себе си-защо "опитана да я смажат", ако не те притеснява разбира се. Ако мислиш въпроса за неуместен извини ме.
Аз ще кажа за сестра ми. Разведе се след 7 години бои, физическо насилие. Последната капка беше след като се е опита да я застреля с пушка. От тогава тя има една връзка за 5 години, но веднъж той се опитал да я удари и тя му била шута и след това още една пак 5 години, но той почина преди 2-3 месеца. С първия живееха заедно, той се отнасяше много добре с дъщеря и. С вторият не живееха заедно.Той бе страхотен човек, 6 години по-млад от нея, но твърде амбициозен-бе взел апартамени на изплащане, но пазара на недвижими имоти рухна и стреса го погуби. Сега е сама.
Виж целия пост
# 24
Цитат
Разведах се след 7 години брак.Защо - заради друг
Въпреки че съм с него /вторият/все още - не съм щастлива,няма и да бъда.Не ми е сродна душа.В моя край има една приказка "От трънка,че на глог".
Често се мисля за миналото и ми става гадно.Но така е - сама си го направих. Няма да си простя много неща заради които и детето ми страда дълго време
Не се разделихме заради друг, но не поисках да си дадем шанс заради друг. Сега се чувствам ужасно, и не спирам да се обвинявам. съсипах се и продължавам, защото не спирам да мисля че трябваше да опитам.
Виж целия пост
# 25
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.
Разведох се след 12 години брак. Това, че имаше друга/и беше само капката, от която чашата преля.Търпях неуважение, арогантност, прощавах ужасни постъпки, побои, не се чувствах партньор, а придадък, благодарение на дългогодишно внушение, че от мен нищо не става...Понеже от брака излязох с единия си гол задник, да ме прощавате за израза, не ми беше никак лесно, но поне ми просветна, че грешката не е била в моя телевизор. Лека-полека всичко си дойде на мястото. И сродна душа намерих, и спокойствие, и разбиране, и подкрепа...абе, въобще, толкова съм щастлива, колкото никога не съм била!Да, сега живея хиляда пъти по-добре! Пожелавам го на всички, а тези, дето казват "нищо не търся вече"- дайте си шанс, не бягайте от любовта!
Виж целия пост
# 26
Здравейте на всички,
тъй като вече направиш 200 си развод, а днес прочетох нещо тук ме налегнаха размисли. Познавам лично момичето и знам, че страда.
Тук пишат доста мои клиенти, та затова.
Можете ли да разкажете, кога и как се разведохте и какво се случи с Вас след развода?
По добре ли живеете?
Намерихте ли сродната душа или и той се оказа същият?
И вообще всичко което искате да споделите.

Благодаря  bouquet предварително на тези които ще пишат.
Аз юридически развод нямам,понеже съм нямала граждански брак, но смятам, че болката и проблемите от раздялата са същите.
При мен всъщност две раздели..С БНД като е разделих-веднага след раждането , като че ли нямах време да страдам.
Бях малка-на 22 години , бях уплашена от новото човече, което трябваше да отглеждам.
Определено живеех по-добре сама, от колкото ако бях останала с БНД.Той нямаше да може да осигури адекватена и топла среда за синът си, стъпвам на това, че той е безкрайно безотговорен човек, груб човек, непораснал човек.Фактът, че 7 години не си е потърсил детето ясно доказва това.( но той има своите причини, всеки сам взима решенията за себе си)
По-късно след раждането мислих , че съм срещнала сродната си душа- вторият си мъж.
Той е един страхотен човек, сега един много близък на мен приятел.Така се случи, че се разделихме- искахме различни неща."Семейство " за нас означаваше различно нещо.
Все още търся сродната си душа.
Стъпка НОМЕР 1 съм я направила, а тя е, че съм ПРОСТИЛА и на ТЯХ( и на БНД и на 2-рият ми мъж) и на СЕБЕ СИ.
Не знам дали живея по-добре или по- зле.Липсва ми половинка. Понякога ми иде да рева от болка, че съм сама, но пък в крайна сметка не съм единствена-много сме, нали и ще се подкрепяме Simple Smile , надявам се Simple Smile
 Сега трябва да направя стъпка НОМЕР 2- да повярвам в себе си и в качествата си...
Виж целия пост
# 27
Здравейте,
разведена съм от няколко месеца.
За състоянието в което се намирам, ще цитирам подслушани клюки по мой адрес: "Откакто се разведе е толкова щастлива, та чак дрънка" Laughing
Трудно ми е да съм единствената с отговорностите за две деца, но пък затова са приятелите, роднините, съседите и ... Форума.

Не съм търсила и не съм очаквала, че ще намеря човек, когото да обичам, уважавам и да мога да разчитам на него. Но явно Бог е решил да се смили над мен и да ме дари с малко взаимна любов. Друг е въпросът, че връзката ми няма бъдеще по една или друга причина, но в момента се наслаждавам на щастливите мигове.

Тревогите ми са, че БНД, под натиска на майка си и издръжката от 400лв., която дължи, е решил да ми отнема родителските права.

Виж целия пост
# 28
Разделени сме с БНД от почти 8 години. В началото ми беше много трудно, да са живи и здрави родителите ми. Тогава не осъзнавах колко много са ми помогнали всъщност. Следващите 2 години, "господинът" прилагаше всевъзможен психически тормоз - смс-и със заплахи, със уверения, че за нищо не ставам и че само той би ме обичал, имейли от неизвестни "хора" със заплахи и грозни обиди... след време имейлът ми просто изчезна, не успях да го отворя, сканирам и заведа дело. Последният имейл дори беше на американски жаргон с псувни (защото тъкмо се бях запознала със съпругът ми американец), а писмото завършваше с R.I.P.  Rolling Eyes Преместих се от един град в друг, и там ме намери, заплахи, терор...ох, неискам да си спомням.
Спря когато се "срещна" очи в очи с мъжа ми и му потънаха гемиите, и подви опашка.

2 години след раздялата срещанах случайно съпругът ми. Оказа се, че намерих моята половинка. Големият ми син му казва "татко" . Таткото не прави разлика сред децата, винаги е по-справедлив и търпелив от мен.
С бившият не съм комуникирала година, надявам се да е изчезнал завинаги от животът ми.
Виж целия пост
# 29
Разведох се преди повече от 15 години.Решението за развод взех аз - напълно осмислено и трезво.При нас нямаше изневери,побоища и алкохол - просто не бяхме един за друг.В деня на развода се чувствах по-щастлива отколкото на сватбата.Олекна ми.Трудностите предстояха - сама с бебе на година,работех на две места и трябваше 12 години да "доказвам" пред родителите ми ,че съм постъпила правилно с развода.Благодаря на всичките си приятели ,които ми помагаха тогава и на онова мъничко човече/ дъщеря ми/,която ми даваше сили,за да се справям с трудностите.
Доста по-късно срещнах втория си съпруг.Благодарна съм му,че се грижи за дъщеря ми , като за свое дете.Той няма деца, а и общо дете нямаме.Може би предстои.
Виж целия пост
# 30
Разведена съм от... кога мина това време четири години и половина, след пет години брак. Развода ми беше по взаимно съгласие. Аз му го предложих в един есенен ден. И до ден днешен сме в прекрасни отношения. Живеем на една улица, грижим се един за друг. Беше трудно, да си сменя жилището, да си намеря работа. Бях на 25. Малко след това се гаджосах, после поживяхме за няколко месеца заедно, тоест той при нас. Сега имам втори опит да имам семейство след развода си. Живеем от година и половина заедно. Нещо не ми се получават нещата. Не знам. Ако трябва да тегля чертата обаче равносметката е следната: имам прекрасна работа от четири години и половина. Имам собствено жилище, което направих както ми харесва. Сина ми стана първокласник.  Grinning Имаме семейните разходки на кучето в парка (аз, детето, баща му и кучето ни, което живее при него). Правя нещата, които обичам. Успяхме да изградим навиците си - аз и детето. И така живота си върви. След 20 дена ставам на 30. Бих желала да посрещна рождения си ден с приятелите, на които ревях и приятелите, които ме карат да цвиля от смях.  Май е това.
Виж целия пост
# 31

Ако някой ме попита дали днес съм повече щастлива или нещастна не знам каква ще е истината. Чувствам се безкрайно щастлива заради нещата описани по-горе. От друга страна това щастие е продукт на моето предишно нещастие. А защо то е трябвало да се случи и не съм ли могла аз да го предотвратя и защо точно на мен и ако това не се беше случило нямаше ли моето щастие днес да е в много повече и безусловно, с любим човек до мен и пр. и пр. .... Излишно е да казвам как последните мисли ме карат да се чувствам  Sad



 Peace
Виж целия пост
# 32
Аз съм разведена от 3 год., но не се чувствам добре.
Всеки път като видя семейства с децата си и ми става болно. Още обичам бившия си съпруг и не съм срещнала друг.
Иначе психически се чувствам по-добре.
Имам свободата да се виждам с различни мъже, но това не ме прави по-щастлива.
Болката от развода си остава за цял живот и не може да се излекува.
Виж целия пост
# 33
От една година не живея с бившият, но от октомври сме официално разведени. От както не живея с бившият се съвзех и вече съм добре. Мога да кажа, че съм щастлива аз и децата ми също. Добре е това, че с бившият живеем в различни градове.
Няма мъж до мен. Вече живея спокойно, а не под непрекъснат стрес. Имам си работа, деца и за сега друго не ми трябва. Вярно е че на моменти ми е доста самотно, но по-самотно ми беше когато бях омъжена. Искам да има мъж до мен, но при всички случаи да не е бившият ми мъж, и не на всяка цена да има мъж. Не искам да изпитам отново всичко това.
Виж целия пост
# 34
Привет на всички!
И аз съм от самотниците!
Разделени сме от няколко месеца.Преминах през много етапи и като че ли в момента съм в най-тежкия.
Не ми липсва БНД даже хичИ аз и детето сме много по-спокойни,но се чувствам адски самотна.Имах доскорошна връзка която продължи около 2месеца но приключи(просто човека така и не разбра боли ли го,сърби ли го и ме остави)Малко тежко го изживявям,но на моменти си мисля че не е заради него самия,а заради това което ми даваше.Отношение,внимание,та дори и това че просто имах някой до себе си.
На моменти се чувствам егоист спрямо детето ми,на което се опитвам да давам всичко.Чувствам се лоша майка за това че искам да изляза и да се виждам с други хора.След 10 годишната ми токсична връзка искам да правя много неща,различни ,щури и се обвинявам.
Отчаяно се опитвам да срещна някой и да имам някой до себе си.Ужасно е!Знам не съм сама имам прекрасното си дете но като жена на 33 имам нужда и от други неща!Нормално ли е да се чувствам така?През колко още етапа трябва да премина за да започна да се чувствам добре.Супер объркана съм,все едно съм в дупка от която няма излизане😭😢
Виж целия пост
# 35
Акси, дано да са се оправили вече нещата при теб и да си излязла от дупката. Ще имаш нова връзка, ще срещнеш нов човек. Не се обвинявай за желанията си - напълно нормални са. Наслаждавай се на спокойствието и прави това, което си искала, но не си можела, докато си била във връзка. Това е. Другото ще дойде само.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия