Преди време попаднах на ревю на книгата "33 стратегии за войната" от Робърт Грийн.
Беше предложен следният цитат:
"Нашият проблем е, че ние сме обучени и подготвяни за живота в мир и изобщо не сме подготвени за това, пред което се изправяме лице в лице в истинския свят- войната, включително всекиднените битки." Т.нар. стратегия на вътрешния фронт, според мен
автоматично означава, че за да имаме какъвто и да успех и изобщо да живеем добре, трябва постоянно да бъдем нащрек и войнствено настроени към всичко.
Интересно ми е дали подобна нагласа към света и хората не нарушава вътрешния душевен баланс. Защото лично аз по този начин бих била в постоянен дискомфорт, негативно настроена кам всичко и определено няма да се чувствам добре. А вие не мислите ли, че подобно войнствено отношение е отрова за самия човек, колкото и логично да звучи твърдението на автора? Дали си струва, въпреки успехите, които може би ще се постигнат?
Искам само да отбележа, че не съм чела книгата и може изваден от контекста, цитатът да няма смисъла, който се разбира.