Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Много злоядо дете

  • 11 896
  • 35
# 30
Ivy, много благодаря за съветите, разбирането и подкрепата! Да, в момента отново правим пауза от обичайното 4 кратно предлагане на храни, защото венците са подутички и скоро сигурно ще пробие поредното зъбче та затова съм я оставила сама да си взема каквото и когато на нея и хареса. За съжаление от самото начало храненето не ни е любимо занимание и изкючително рядко отваря доброволно устичка. Една от грешките, които правех до преди няколко месеца по този повод е, че се възползвах често от момента, в който иска да си отгризне от нещо аз да и дам на върха на лъжичката малко пюре, но когато започна да протестира на тази моя хитрост престанах. Храна по цветове винаги съм предлагала, но основно си играе с тях без да ги опитва, обаче домашната лютеница я привлича ужасно  Mr. Green Ако се поставя на нейно място предполагам няма да ми хареса майка ми да ме дебне дали се прозявам, за да ме приспи точно когато ми се играе много, после да ме слага на гърнето, от там на столчето за хранене и постоянно да ми говори колко е вкусно едно или друго и това по няколко пъти на ден...  Embarassed обаче какво да се прави, явно въображението, което влагам трябва да се развива още и още.....  докато проядем, а до тогава продължавам да съм главен готвач с верен помощник - моето буболече!   chef
Виж целия пост
# 31
Макаронка, има различни етапи през, които преминават, но в крайна сметка детето расте и се променя Simple Smile Когато е на масата с вас, не се ли изкушава да си опита от храната ви? Понякога изграждането на навика да седнете заедно с нея (не във всички семейства е възможно едновременното хранене, но поне вие двете), да гледа и да се учи от теб, да прояви любопитство към твоята храна, да се учи да се храни самичка, колкото и както може, също провокира детето да хапва. С израстването номерата се променят, но при много деца предлагането на храна, която ако искат ядат, ако не искат не, върши работа. При следващото хранене е много вероятно да е по-гладно и да е склонно да се нахрани. Тънка е разбира се границата, как да се разбере, дали не харесва продукта/храната (вероятно ще даде всячески да се разбере), дали храната не предизвиква някакъв дискомфорт (и това обичайно ще си проличи) или пък просто не е достатъчно гладно. Едва ли има уникално решение, но пък обмяната на опит и идеи, помага да намерим варианта най-подходящ за нашето дете, за нашето семейство. Ето още някои предложения, извинявам се, ако част от тях се повтарят:

да пробваш да готвиш различно - без подправки или със (зелени пресни)
може да се предлага малко повече от млякото, което приема (все пак предполагам поне мляко пие или греша?)
здравословни вариации на това, което яде детето
домашни бисквити, домашни соленки, каши (с или без плод)
мек плод или зеленчук да си дъвче само
да храниш с ръка, вместо с лъжица
да даваш само да си бърка с лъжица
да даваш от своята чиния с ръка

Таничка, пожелавам ви и на вас скоро да хапва повече, иначе идеите по-горе, което не сте опитвали можете да пробвате. Децата учат под формата на игра и когато им създаваме приятни емоции това често остава любимо занимание. Храната поднесена с много любов и нежност, често може да бъде изплюта или избърборена в лицето ни или в цялата стая, да ни се доплаче, че усилията ни са отишли на вятъра. Но пък ако детето е усмихнато и щастливо и се е научило на нещо ново било то да мери разстоянието колко надалеч може да стигне храната, какво по-хубаво от това. Следващия път може да постигнете повече Heart Eyes

Всички ние сме различни, някои не обичат да ядат конкретни продукти; едни обичат храните малко по-студени, други държат те да бъдат топли; някои хора се хранят обилно, когато са болни, а други спират да се хранят докато не се чувстват добре; едни хора предпочитат готвени храни, други смятат, че готвените храни са сбъднатия им кошмар и хапват повече пресни храни; едни хора се чувстват зле, ако се хранят нощем, други биха обезумели от глад, ако не хапнат през нощта и т.н. Колкото ние възрастните сме различни един от друг, толкова са и децата, с тази разлика, че не могат да ни го кажат, а ни го показват с езика на тялото си като са малки и израствайки се включва и вербалната комуникация. Понякога е трудно да си родител и докато не станеш такъв рядко имаш идея, колко много имаш тепърва да учиш  Mr. Green
Виж целия пост
# 32
Ivy наблюдава се известен напредък в храненето на малката.До сега не съм я слагала на масата с нас EmbarassedИначе като види ,че ние ядем идва и си посочва какво иска.Давам и ,но след първата проба и го изплюва.СЕга сме на фаза да се съвчат корички от хляб LaughingПреди не съм и давала почти нещо в ръцете да си го яде сама.От около седмица процедирам точно обратното и виждам напредък.Благодаря ти за насоките..много ми помагат  bouquet
Виж целия пост
# 33
Макаронка, много се радвам, че има напредък  Heart Eyes
Виж целия пост
# 34
Ivy, пиша набързичко, макар да мина доста време, за да се похваля тихичко, че при нас има промяна в храненето. Лъжицата и вилицата вече не се използват само за катапулт и щедрото разпиляване на храната из кухнята. Биструшка все по-успешно си хапва по малко самичка. Днес с удоволствие двете си хапнахме шопска салата и ориз на обяд, а за десерт имаше много усмивки и добро настроение. Вече няколко дни липсва обичайното мрънкане, че не и се стои на масата, а междувременно си имаме и нови зъбчета Simple Smile
След няма и месец ще стане точно една година от както стартира нашето историческо захранване и признавам си, че бях на ръба да се отчая тотално и да обявя официално капитулацията си пред категоричния отказ на моето момиченце да прояде с желание. Разбира се още сме доста далеч от истинското хранене с твърда храна, но въпреки това искам отново да ти благодаря за окуражяващите думи, с които ме успокои в трудния за мен момент.  Heart Eyes Препрочитах си постовете ти (макар, че бях вече опитала напрактика всичко) и те ме зареждаха с оптимизъм, като не позволиха здравият разум да ме напусне и да обявя детенцето си за злоядо. Потвърди се и убеждението ми, че всяко мъниче е личност, която си има свой собствен ритъм на развитие и възприемане на нещата. Приеми нашите сърдечни прегръдки  Hug Hug
Виж целия пост
# 35
Честити зъбчета и моите съвсем тихички адмирации за всичко постигнато! Hug
Изглежда се справяте чудесно, а след прекрасния обяд, на подобен десерт, всеки би се насладил  Heart Eyes
Действително понякога човек прави всичко необходимо, но може да е нужно малко повече време, търпение, подкрепа...  Wink Искрено ви се радвам на всеки успех, защото знам колко усилия коства понякога това за родителите. Толкова позитивен и зареждащ пост! Безкрайно усмихнахте вечерта ми, прегръдки и за вас с Биструшка  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия