Синът ми е на 1 година и почти 10 месеца , а отказва да дъвче. Когато попадне някаква по-едра частичка от храната в устата му , бърка с пръст да я махне и ако не може , повръща всичко. Още един минус е ,че е много злояд. Когато стане време за хранене реве и се тръшка. Иначе ако си гризне от някоя препечена филийка се е случвало да дъвче, но ако е по-голямо отхапаното парче го изплюва. Говоря му и му показвам да дъвче и как да дъвче , но за сега няма ефект. Надявам се като го пусна на ясла като гледа от другите деца да започне да яде нормална храна, дъвчейки. Надявам се на някакви съвети и хитринки , защото стане ли време за хранене ми се свива сърцето.
Виж целия пост
Не иска да дъвче :(
- Публикувана: 31 май 2010, 15:54 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2010, 15:32 ч.
# 1
31 май 2010, 15:58 ч.
Пасирах всичко на голямата до две години и половина. Ако усетеше в храната си някое по-едро парче и направо 
Иначе си хапваше без проблем ябълка, краставица, банан....
Тръгна на ясла и нещата се оправиха изведнъж. Още първия ден си беше изяла второто без драми. Съще беше и все още е злояда. Според мен е можела да яде и едри парчета в ястията, но не е искала.
Виж целия пост
Иначе си хапваше без проблем ябълка, краставица, банан....
Тръгна на ясла и нещата се оправиха изведнъж. Още първия ден си беше изяла второто без драми. Съще беше и все още е злояда. Според мен е можела да яде и едри парчета в ястията, но не е искала.
# 2
31 май 2010, 16:04 ч.
Мисля си , че не е готов психически за тази стъпка.
Благодаря ти Франческа Салиери , много ме успокои
Виж целия пост
Благодаря ти Франческа Салиери , много ме успокои
# 3
31 май 2010, 17:41 ч.
Временно е. Моя позната цедеше супата през зъби до шестата си година, отгоре на всичко беше и безумно злояда и слаба. Родителите и пробваха всичко, молби, кандърми, уговорки, подкупи, крясъци, шамари. Нищо не помогна, останаха им купищата скъсани нерви на хората. Всичко премина с времето и от глад не умря. Това беше през годините когато нямаше пасатори, а сега с тях доусложняваме положението. Детето ти е още малко, постепенно ще се научи да яде всичко изобщо не се шашкай.
Моя син ( 12 годишен ) също се водеше злояд до скоро. Не ядеше месо, не ядеше зеленчуци, не ядеше риба .... ядеше картофи, пържени яйца и филии. От месец насам сме на седмично меню без никакъв шанс за лиготии и претенции. Всичко си изяжда, стойките и фасоните ги забрави бързо. Стигнах до извода, че през годините съм допускала една доста сериозна грешка - само и само да не остане гладен съм се правила на маймуна и съм предлагала по няколко манджи за да си избира.
Твоето дете е още много малко и не бива да го насилваш, но бих те посъветвала да не толерираш до безкрай подобни капризи за да не се озовеш след време в моята ситуация.
Виж целия пост
Моя син ( 12 годишен ) също се водеше злояд до скоро. Не ядеше месо, не ядеше зеленчуци, не ядеше риба .... ядеше картофи, пържени яйца и филии. От месец насам сме на седмично меню без никакъв шанс за лиготии и претенции. Всичко си изяжда, стойките и фасоните ги забрави бързо. Стигнах до извода, че през годините съм допускала една доста сериозна грешка - само и само да не остане гладен съм се правила на маймуна и съм предлагала по няколко манджи за да си избира.
Твоето дете е още много малко и не бива да го насилваш, но бих те посъветвала да не толерираш до безкрай подобни капризи за да не се озовеш след време в моята ситуация.
# 4
31 май 2010, 18:38 ч.
Благодаря за съветите I.Hr Аз съм си казала ,ч е някой ден ако ми прави фасони на манджите , няма да му правя по няколко , ами ще го оставя гладен. Като е в ресторант , като порасне, да избира колкото иска , но в къщи ще яде каквото има. То между другото в нас всички сме претенциозни към яденето и ще трябва както досега да постигаме консенсус за менюто.
Виж целия пост
Аз съм си казала ,ч е някой ден ако ми прави фасони на манджите , няма да му правя по няколко , ами ще го оставя гладен. Като е в ресторант , като порасне, да избира колкото иска , но в къщи ще яде каквото има. То между другото в нас всички сме претенциозни към яденето и ще трябва както досега да постигаме консенсус за менюто.
# 5
31 май 2010, 19:46 ч.
Уинки, и аз мислех като теб но само на теория, на практика е мноооого трудно осъществимо. Основното притеснение на нас майките е децата ни да не гладуват ( това ни е и оправданието да ги тъпчем с различни боклуци от рода на чипсове и снаксове ) . И като ти направи един фасон - тази манджа е гадна - бързо притичваш до кухнята да забъркаш нещо друго. Голяма грешка. Всеки човек има предпочитания за храната, но в едно домакинство от трима примерно не може да се готви за всеки отделно, превръщаме се в слугини. Децата копират, ако родителя проявява капризи и детето ще го прави, ако го поущряваме да опитва от всичко лесно ще свикне да се храни нормално. Но пак ти казвам, според мен нямаш проблем, ще стане проблем ако се докараш до моето положение.
Виж целия пост
# 6
31 май 2010, 20:03 ч.
Мисля ,че си права. Сега така говоря , но като ми се случи , нищо чудно да хукна да му готвя каквото поиска на секундата. Майка така правеше с мен , а ми е казвала , че и тя е била същата капризна като малка. Но според мен е важно децата ни да го оценят. Както аз оценявам как майка ми е ходила по гайдата. По всякакъв начин ми е показвала обичта си. Не мога да не я обичам безкрайно , тя е най-добрата ! Пожелавам ти твоя син да оцени това, което правиш за него и да те обича така както аз майка ми. Тогава мисля, че си заслужава всичко направено за тях.
Виж целия пост
# 7
31 май 2010, 22:21 ч.
Синът ми беше на 9-10 месеца, когато акушерката, която го изражда, дойде вкъщи и ме свари да пасирам супичката му от детската кухня (съседка ми беше, дойде да пием кафе). Накара ми се едно хубаво и ми обясни, че детето трябва да се учи да дъвче и че ако продължавам да пасирам, ще му създам проблеми с храненето.
Честно казано, детето много добре си дъвчеше, ами на мен ми беше по-удобно да пасирам. Наливах в шишето, бутах в устата и не го мислех повече. Нямаше мазане, нямаше кихане с пълна уста, нямаше чистене на кухнята след това...
Но, нали съм си изпълнителна и понеже имах голям респект и доверие към въпросната акушерка (лека и пръст!), спрях да пасирам. Проблеми с храненето не съм имала, освен епизодични проби на злоядство в периода на втората-третата година, когато е въпрос на чест за всяко дете да пробва търпението на родителите си. С майка - бивше злоядо дете, просто нямаше начин да му се получи.
Ако на някого му се стори полезнен опита ми - мога само да се радвам. Ако не - извинете, че се намесих в темата ви.
Виж целия пост
Честно казано, детето много добре си дъвчеше, ами на мен ми беше по-удобно да пасирам. Наливах в шишето, бутах в устата и не го мислех повече. Нямаше мазане, нямаше кихане с пълна уста, нямаше чистене на кухнята след това...
Но, нали съм си изпълнителна и понеже имах голям респект и доверие към въпросната акушерка (лека и пръст!), спрях да пасирам. Проблеми с храненето не съм имала, освен епизодични проби на злоядство в периода на втората-третата година, когато е въпрос на чест за всяко дете да пробва търпението на родителите си. С майка - бивше злоядо дете, просто нямаше начин да му се получи.
Ако на някого му се стори полезнен опита ми - мога само да се радвам. Ако не - извинете, че се намесих в темата ви.
# 8
31 май 2010, 22:29 ч.
Дъщеря ми сама се отказа от пюретата на 1г. Просто спря да ги яде, аз се чудех какви да ги върша....и понеже времето съвпадна с почивката ни на друго място, просто започнах да и давам от нашата храна. Дъвчеше колкото може, но все пак го правеше.
В началото наситнявах храната на съвсем мънички парченца, по-скоро накълцвах с ножа.
Може да пробваш по този начин, особено с месото.
Не знам точно каква храна даваш, но предполагам че на тази възраст яде обща храна.
Пробвай да му даваш примерно парченце морковче, картоф, 1грахче, колкото да предизвикаш интереса му и да сдъвче храната. Но ако ще е твърда храна, да е изцяло такава.
Виж целия пост
В началото наситнявах храната на съвсем мънички парченца, по-скоро накълцвах с ножа.
Може да пробваш по този начин, особено с месото.
Не знам точно каква храна даваш, но предполагам че на тази възраст яде обща храна.
Пробвай да му даваш примерно парченце морковче, картоф, 1грахче, колкото да предизвикаш интереса му и да сдъвче храната. Но ако ще е твърда храна, да е изцяло такава.
# 9
31 май 2010, 22:33 ч.
Winky33, ти ли го храниш или яде сам?
Ако ти го храниш, пробвай да го оставиш да яде сам - на тази възраст спокойно може да борави с лъжица и вилица. Ще цапа, ще маже, но и ще яде.
Виж целия пост
Ако ти го храниш, пробвай да го оставиш да яде сам - на тази възраст спокойно може да борави с лъжица и вилица. Ще цапа, ще маже, но и ще яде.
# 10
31 май 2010, 23:42 ч.
И моята дъщеря я мързеше да дъвче до около 3 годинки. Когато тръгна на градина се научи да се храни като хората.
Виж целия пост
# 11
1 юни 2010, 08:42 ч.
Здрваей! И изобщо не се притеснявай. Моето дете ядеше пасирано до 2.8г. Каквото и да опитвах, не ставаше. Тя всичко повръщаше или отказваше да яде. Не й се сърдех, защото и аз съм била така. А както разбирам и ти. Изведнъж на 2.8г. си казах край, просто й го намачках на каша и така по цял час с много търпение тя успяваше да го изяде. В началото си хапваше по малко, и така постепенно се научи да си изяжда всичко. Естествено и аз много се притеснявах, но съм безкрайно благодарна на моята майка, която все ми казваше, че децата са различни- едни се отказват от памперса за месец, едни за ден. Така че не се притеснявай, пробвай с хитринките, които другите майчета са ти казали, но ако не стане, не се отчайвай. Ще дойде ден от самосебе си и детето само ще се откаже. Аз лично (ако искат другите мами да ме укорят), но смятам, че всичко трябва да става постепенно и от самосебе си, а не да се насилват децата. Това струва хабене на нерви и за детето и за родителя. В доста други теми съм споменала това, но само за пример- моето дете, както казах, ядеше пасирано до 2.8г., все още заспива с биберон, но пък за сметка на това на 2.4г. просто й свалих памперса и след първото напишкване тя вече си казваше. Та така, дечицата са много различни.
Виж целия пост
# 12
1 юни 2010, 10:54 ч.
Запис.
ПП Моят не ще пасирано или надробено, но пък гълта като мисир
Виж целия пост
ПП Моят не ще пасирано или надробено, но пък гълта като мисир
# 13
1 юни 2010, 13:53 ч.
Аз пък бих се притеснила малко на мястото на авторката,защото дъвченето е пряко свързано с процеса на проговаряне.Казвам това,тъй като синът ми до 1,9г също не дъвчеще. Направих консултация със специалист-логопед ,занимаващ се и с проблеми с храненето при малките деца,оказа се ,че всичко при него е наред.В момента е на 2.2г и няма никакви проблеми с храненето,но с говора-да.Той тепърва започва да изговаря думички,а има негови връстници,които вече приказки разказват. Но децата са различни и не бива да ги сравняваме,но пък си мисля,че една консултация никога не е излишна,ако нещо ни притеснява!!
Виж целия пост
# 14
1 юни 2010, 14:25 ч.
Същото го правеше и моя докато стана на две и половина-три. да не говорим, че скоро/вече е на 4/ пак го направи същото - от парче месо. Като цяло моя син не обича твърдата храна - месото също. дори в детската ме бяха питали - вкъщи дали пасираме. И какво от това?
Виж целия пост
Препоръчани теми