Ще се опитам да ви разкажа на кратко историята.
Баща ми е починал, когато съм била на 6 месеца. Майка се е омъжила за сегашния ми баща, чиято жена се е обесила по незнайни причини, като е оставила 2 деца сираци. Хората от село разправят, че тате я е тормозил и за това си е сложила край на живота. Малко по малко той започна да тормози мама и мен- психически и физически. Мен щипеше където свари казваше, че ще ни убие и двете с мама ако й кажа, а нея редовно пребиваше от бой. Но това до едно време. После изведнъж спря всичко, нещата се обърнаха и той стана послушанкото в къщи, а мама беше главата на семейството,. И така около 17 години вече. Да поясня, че не е пияница- пие умерено, работи много и той изкарва по-голямата част от парите вкъщи. Но от известно време, може би от година почти той започна отново да тормози мама. Увиква я пред хората, обижда я, за някакви дреболии, а наскоро дори пак и посегна. Не знам на какво се дължи. Понякога издивява, сее страшни заплахи, сякаш демон го е обладал, а на другия ден и се извинява и казва, че не е нарочно.Те живеят на село.Той ми звъни и като ми разказва така извърта нещата все едно мама е луда. После тя ми се обажда, защото няма на кой да си излее мъката и ми казва истината, от коята разбирам що за човек е той. Тя ми споделя, че не и се живее вече, плаче нон стоп, а на него не му пука. Докато е на работа той и звъни през обедните почивки и започва да и вика, че не е на работа а ходи да се е*е с някои
, иска да говори с колегите й и т. н. ... Всичко това така ме тормози... Така ме боли за нея... Опитвах да говоря с него, да го вразумя, но резултата беше временен- докато не си заминах и пак същото. Не знам как да постъпя. Той е такъв играч, така говори сякаш е Бог, а всъщност е жив дявол. Не мога да го отрежа, защото ми е "баща" , който въпреки всичко ме е гледал наравно със своите деца, а душата ми изгаря за мама, защото той я разболява и не ми се мисли на какво е способна.
Съжалявам за дългия пост.... Дайте ми съвет, моля! Не искам да я изгубя! Не искам да е наранена! Как да постъпя?
Виж целия пост
Баща ми е починал, когато съм била на 6 месеца. Майка се е омъжила за сегашния ми баща, чиято жена се е обесила по незнайни причини, като е оставила 2 деца сираци. Хората от село разправят, че тате я е тормозил и за това си е сложила край на живота. Малко по малко той започна да тормози мама и мен- психически и физически. Мен щипеше където свари казваше, че ще ни убие и двете с мама ако й кажа, а нея редовно пребиваше от бой. Но това до едно време. После изведнъж спря всичко, нещата се обърнаха и той стана послушанкото в къщи, а мама беше главата на семейството,. И така около 17 години вече. Да поясня, че не е пияница- пие умерено, работи много и той изкарва по-голямата част от парите вкъщи. Но от известно време, може би от година почти той започна отново да тормози мама. Увиква я пред хората, обижда я, за някакви дреболии, а наскоро дори пак и посегна. Не знам на какво се дължи. Понякога издивява, сее страшни заплахи, сякаш демон го е обладал, а на другия ден и се извинява и казва, че не е нарочно.Те живеят на село.Той ми звъни и като ми разказва така извърта нещата все едно мама е луда. После тя ми се обажда, защото няма на кой да си излее мъката и ми казва истината, от коята разбирам що за човек е той. Тя ми споделя, че не и се живее вече, плаче нон стоп, а на него не му пука. Докато е на работа той и звъни през обедните почивки и започва да и вика, че не е на работа а ходи да се е*е с някои
, иска да говори с колегите й и т. н. ... Всичко това така ме тормози... Така ме боли за нея... Опитвах да говоря с него, да го вразумя, но резултата беше временен- докато не си заминах и пак същото. Не знам как да постъпя. Той е такъв играч, така говори сякаш е Бог, а всъщност е жив дявол. Не мога да го отрежа, защото ми е "баща" , който въпреки всичко ме е гледал наравно със своите деца, а душата ми изгаря за мама, защото той я разболява и не ми се мисли на какво е способна.Съжалявам за дългия пост.... Дайте ми съвет, моля! Не искам да я изгубя! Не искам да е наранена! Как да постъпя?
