Детски книжки - за малки и големи деца

http://liternet.bg/publish/katalog/rubriki/detski.htm#2razkazi

Михаел Енде

1. Момо
2. Приказка без край

Братя Грим
Приказки от 1001 нощ

Памела Травърс - Мери Попинс

Доуди Смит - 101 далматинци

Луис Карол - Алиса в страната на чудесата

Стоян Михайловски - Басни

Джек Лондон - Белия зъб

Лиман Франк Баум - Вълшебникът от Оз

Астрид Линдгрен - Емил от Льонеберя

Карло Колоди - Пинокио

P.S. А какво ви е мнението за Хари Потър? Доста негативно отношение има от страна на пресата към тази поредица след нещастните случаи с децата, аз започнах да го споделям - а какво мислите вие?  :

Ще е хубаво да има и Мечо Пух
Питър Пан е доста добра книжка, а може и котаракът с чизми
на Андесен и Пушкин книжките


 застраховане

Страхотна тема, vvpe! Аз чета на нашите деца от малки, всяка вечер за лека нощ, така са свикнали. И няма такова нещо, че книгата е за по-големи деца, когато родителят чете наглас, детето е в състояние да възприема и много по-сложни и дълги книги от тези, които се препоръчват за възрастта му. Моята най-голяма дъщтеря беше на 5 год., когато и четох "Братята с лъвски сърца" от А. Линдгрен - страхотна книга! Аз се разплаках с глас накрая, а тя ме пита:"Мамо, защо плачеш?" Аз си водя децата на библиотека и там избираме книжки заедно. А за по-новите детски заглавия, ето 2, които се харесаха много на децата ни:"The Indian In The Cupboard" от Lynn Reid Banks - британска авторка и "Shiloh" от Phyllis Reynolds Naylor - тази пък е от американка. Не знам дали са преведени в БГ, че от 10 год. вече не живея там, но е много вероятно, защото и двете книжки са много успешни в света. А за какви нещастни случаи става дума във връзка с Harry Potter? Моята голямата дъщеря е влюбена в него.

Госта съм аз.

Пак аз де - lyra. Не разбирам, защо се появявам като гост.

Здравей, Lyra!

Радвам се, че темата се харесва, защото аз смятам четенето за нещо много важно и неразделно от детството.

Относно Хари Потър - мисля, че беше през пролетта - едно момченце се хвърли от прозореца за да докаже пред съучениците си, че може да лети като Хари Потър. Спомням си, че имаше поместена голяма анкета с деца от 8 до 12 години относно това как възприемат книгата и доколко тя би им повлияла да сторят нещо неразумно.

***
А съм на мнение, че четенето е по-полезно от компютърните занимания и постоянната телевизия. Не искам да ги изключвам, (да не ме разбере някой погрешно), просто съм на мнение, че компютърна грамотност се наваксва за няколко месеца - особено ако става въпрос за чат и интернет , докато общата култура не се наваксва и за една година.
Да живеят детските книжки!!!

Абсурд е темата да се изчерпа, няма начин!!! Книжките винаги ще се четат и наш дълг е да поддържаме интереса към тях!

Може би тук майките имат малки дечица и няма как да си говорим за книги след като има толкова много проблеми свързани с бебенцата...

Много са хубави книгите цитирани тук, аз ще прибавя

Чичо Томовата колиба - от Х. Б. Стоу

А книги, които не съм обичала... Мисля, че няма детски книги, които да съм мразила някога, всичко зависи на каква възраст и с какъв подход ще приемеш книгата. Малкият принц не е за малки деца, ами е книга за възрастни и се разбира някъде след 15 годишна възраст.  Поне така съдя по познатите си.

Аз съм твърдо ЗА продължаване на темата, защото тя е огромна и неизчерпаема. Само да разчистя секцията и колко заглавия ще прибавя... ихааа

до скоро от мен

Lyra, ей съмишленичке

Я да се включа и продължа тук темата с линкове:

За най-малките:
http://www.pe-bg.com/categories/?c=164

За деца и юноши:

http://www.pe-bg.com/categories/?c=165

Там има и детски енциклопедии... Много готино , нали?

Преведена е, да - ето и линк към сайта на Труд:

http://www.trud.bg/books/bookDetail.asp?id=4109

Тисту - момчето със зелените пръстчета

Много е сладка книжката от Морис Дрюон

Приказки по телефона - Джани Родари

Жюл Верн (много хубаво сте ни подсетили)
80 дни около света
Капитан Немо
Децата на капитан Грант...

Винету

И тези книги са много хубави:


"Историята на говорещото столче" - Мацутани Миоко

"Замъкът на момичето в бяло" - Константин Кирица

"Приключенията на Туфо Рижия Котак" - Георги Константинов

Звездните приключения на Нуми и Ники - Л. Дилов

Tistou les pouces verts или Тисту - момчето със зелените пръстчета

Тисту живее в богата къща, има богати мама и татко, слуги, които го обичат... В училище не му е интересно, детето заспива в час. Баща му е търговец на топове и решава да го прати на друго училище - училището на живота.  Първият урок е от градинарят Мусташ, който открива чудото - момчето има "зелени пръстчета" - до каквото се докосне - поникват цветя И градът, в който живеят постепенно се преобразява - по стените на болницата поникват рози... Но какво ще стане ако топовете на татко изчезнат под зеленината на бръшляна и цветята?

Историята на говорещото столче - една от моите любими

Наоки и Юко отиват на гости при баба си на село, майка им има работа в Токио и ги оставя на баба и дядо. Юко е на 2 годинки, а Наоки е на 8-9.
И един ден, улисани в игрите децата откриват зад една полянка стара къща, в която времето сякаш е спряло - потънала в прах, храсталаци... На Юко много и харесва там.
На следващия ден Наоки чува странно ръмжене от храсталаците и какво да види? Едно малко столче (като за двегодишно дете) върви и мърмори "Няма я, няма я, вчера беше тук, а сега я няма..."
На по-следващия ден Юко не се прибира за обяд... Къде ли е тя? Наоки има предчувстие и отива във старата къща и какво да види? Юко и столчето Столчето нарича Юко - Ида, Юко се смее, щастлива, а столчето говори "Ида си дойде, вчера я нямаше, но сега дойде". Наоки се опитва да разубеди столчето, че Юко му е сестра и че не се казва Ида, а столчето не вярва.
А и малката Юко вече се нарича Ида... Какво става?

Наоки има още една приятелка в околностите - казва се Рицуко и е на около 16 години.  Той и разказва странната история. Дане би в нея Юко да е преродената Ида, която столчето търси?

В къщата има стар календар... След много усилия Наоки и Рицуко разчитат календара - тои е спрял на 6 август 1944 година...

Вече е време Наоки и Юко да си ходят в Токио... Но как да разделят Юко и столчето? То е упорито и за него Юко е Ида, която е изчезнала вчера. Наоки е безсилен пред тези аргументи... Столчето му е казало обаче, че Ида има три бенки една до друга на гръбчето - това е нейният отличителен белег. Наоки в яда си съблича сестра си и показва гръбчето и на столчето. То е съвсем чисто... Тогава столчето се разпада...

След като са се прибрали в Токио Наоки получава писмо от Рицуко, която лежи в болницата болна от левкемия. Рицуко е осиновено дете... Помолила родителите и да и покажат с какви дрешки е била облечена, когато са я намерили - костюмче с избродирано име Ида... Рицуко моли лекарите да и кажат има ли някакви бенки на гърба. Лекарят отговаря "Да и то три една до друга". Рицуко излиза от болницата и отива в къщата, смята да я оправи, гали столчето и му казва "Аз съм твоята пораснала Ида", но то мълчи... И някой ден тя се надява да си има момиченце и да го сложи да седне на столчето...


Лира, харесва ли ти? Много е хубава книгата...

Ами, няма да разберат защо мълчи столчето и ще им е мъчно... На мен ми беше мъчно, а прочетох книгата в 5 клас - голяма, голяма вече... Успокоението е, че столчето ще проговори на малко момиченце... Тъжна е историята, с отворен край... Мисля, че можеш ти да им разкажеш едно оптимистично продължение и те ще ти повярват!!!


А Замъкът на момичето в бяло е румънска книга. По-скоро приключенска - една тайфа тръгва да търси един замък, в който е затворена една тяхна позната. Момичето е изпратило писмо, това писмо е преминало през мноооого ръце и хлапетата проследяват пътя на писмото за да стигнат до замъка и момичето.  Интересно е, но е за по-големи деца. А и книгата е обемна - около 300 страници.

"Момчета, момичета и Стодулки" (но сега не се сещам за автора)
(чешка)

"Алфонс Треперибузков" (пак не се сещам за автора, но е на издателство Смехурко)

"Невероятните приключения на господин Попен в тресавището"
издателство Смехурко
(и тук не се се сещам за автор - на края на деня явно блокирам)

И не само блокирам ами и да се логна забравям след рестарт на компютъра, мани мани  

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=260&WorkID=9328&Level=1

http://www.potter-mania.com/

Как да му задържиш вниманието... Ами лъжичка по лъжичка... Да четеш книжка е все едно да разказваш приказка... Обясни му, че се готвите за голямо пътешествие в страната на Фантазиите, където е много интересно и пълно с приключения. Изберете книжка с хубави картинки и кратки приказки...
Вниманието на малкото дете не се задържа дълго, не се притеснявай ако по някое време детето "те прекъсне", историята остава за следващия ден И не се обезкуражавай!

Детето все още е много малко. Лъжичка по лъжичка, придружени с хубави картинки - това е рецептата. Към лъжичката прибави гушкане, сядане на коленете на мама, целувки. Дори да е само за 5 минути. Това е началото.

Относно четенето на книжки на малките (около 1 годинка) моят опит показва, че е по разумно да се избере книжка с хубави и разбираеми картинки и да се импровизира по нея. Така  научих нашата кака. Аз й обяснявах картинката, като от време на време я карах да ми показва кое къде е. Естествено отначало 2 -3 неща. Например: "Къде е Мечо?", "Къде е Зайо?". Може дори да се учите и кое животно как казва. Постепенно кръгът с обяснения и въпроси се разширява. Като най- накрая се стигне до истинско четене на текста.
Сега установих че точно тази схема работи и при бебо (не съвсем бебо - на 1г. е човекът).  

Петя Дубарова има много сладки стихотворения за деца. Препоръчвам ви ги!
Малък пример:

Моето котенце


Коте мило, нежно мъркаш

и помръдваш със мустачки.

Виж, конците ще объркаш,

а пък те не са играчки.

 

Гордо-гордо преминаваш

със очички закачливи,

колко смешно се прозяваш,

тръгваш пак със стъпки живи.

 

Тихо ти обхождаш всичко,

аз игриво те наричам,

ти си котенце добричко

и затуй те аз обичам.

И в този контекст - Лира говореше за литература писана от тийнеджъри - Петя Дубарова е писала още от ранна детска възраст.

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=186&LangID=1

Късането на книжките - спомням си нашата сладуранка как късаше и се радваше и казваше : Много много книжки. После отмина. Отмина следвайки именно рецептата на Лира. Копираше мама и тати и играеше на четене.  

Но за начало и се даваха книжки, съдържащи само две-три изречения, 5-6 страници и много картинки. Във всяка книжарница ги има за левче-два...

О да! Децата запаметяват безпогрешно! Майка ми е разказвала как Виктор знае приказката почти наизуст: като му дадеш книжката се прави на важен и само говори и прелиства Но го оставя, за да продължи интереса към четенето.
Късането е само етап... После идва изцапването на книжките с ядене , важното е да му харесва на детето да се занимава с книжки.    

Типичните книжки с картинки с дебели страници са за деца от две до пет години. А иначе книжките с картинки са за деца от три до седем-осем години. Това е класическата възраст.
***
Ще потърся в библиотеката! Според мен би трябвало да е преведен, но за съжаление вкъщи нямам книги от Отакар Батличка. И аз съм забелязала подобно разграничение на вкусовете при децата. Може би идва от разграничението на длъжностите в семейството - татко прави всичко и аз като един малък мъж трябва да мога като тати... Искам да знам за водата и тръбите, за дъжда, за колата, за телевизора...

Много често децата се вдъхновяват от кукления театър и после със седмици майките разказват пиесата.

Вкусът към книгите се определя от родителите.
***
И сега ми се иска да препоръчам приказките на Здравко Сребров. Те са кратички и се примат с интерес от малките деца.

Моето портокалово дръвче


За малкото момченце, което си имало за приятел едно портокалово дръвче с едно клонче и без портокали... Нали? Дръвчето, което единствено знаело неговите сънища и преживявания.

Казват, че книгата имала елементи на автобигорафия.

Ейййй, а за хубавите приказки на Oscar Wilde говорили ли сме си?
Славеят и розата, Щастливият Принц, Рожденият ден на инфантата, Рибарят и неговата душа... Много хубави приказки...

И сега малко извън темата, но като бях малка много обичах да си надписвам книгите все едно са подарък от автора за мен. И сега чета на гърба на кориците: От Андерсен, от Джани Родари... Голям смях пада.  

И още един спомен - бях малка, живеехме при баба ми. Там нямаше много книги за деца, но аз изнамерих "Митове и легенди за съзвездията" и като се започна едно четене - все едно приказки. И всички деца от махалата си играехме на Пегас, на Зевс, на Херкулес...

"Работна мецана" е на Леда Милева.

Ето и още една приказка от нея:

Сиводрешко и Бързобежко


В една гора сред буки стари

две зайчета - добри другари -

живели дружно и честито

и в дъжд, и в слънце на открито.

Под клонест бук спял Сиводрешко,

под млада шипка - Бързобежко.

За тях от всичко на земята

най-хубава била гората -

гората, дето са родени,

гората с клоните зелени,

с дъха на ягодите пресни

и с веселите птичи песни.

 

Но ето че дошла тъдява

лисица - хитра и лукава.

Пристъпвала безшумно, леко

и в тъмно виждала далеко.

Тя дупка скрита и дълбока

изровила си край потока.

Изтръпнали в гората всички,

замлъкнали щурци и птички

и бързокрила като вятър

разпръснала се новината:

- Пазете се, щом падне мрак!

- В гората се е вмъкнал враг!

- Какво да правим, Сиводрешко?

- Къде да идем, Бързобежко?

От всеки шум сега са плаша.

 

- И аз! Гората си е наша,

знам всяко долче и пътечка,

а някъде да шумне клечка

и сърчицето ми се свива...

Не, тъй не може, тъй не бива!

Сега, когато слънце грее,

по-малко ме е страх от нея.

Но вечер!... Ах, кажи ми, братко,

ще спим ли пак спокойно, сладко?

 

Чак в тъмно зайците решили,

че още утре с дружни сили,

в най-хубавия горски кът

къщурка ще си построят.

Подпорки ще намерят прави,

ще преплетат клонаци здрави,

да няма нежелани гости,

здрав прът вратата ще залости.

Па нека дебне, нека слуша

отвънка старата хитруша.

- Строежът почва утре... но...

ще спим ли тая нощ?... Дано.

 

Изгряла ясна месечинка

и всяка горска животинка

се спотаила в тъмнината.

Но всички тая нощ в гората

останали до късно будни.

И само два фенера чудни

блестели в клоните на бука:

на бухала очите. Тука

като същински часовой

на пост в нощта останал той.

Най-после светнала зорницата.

 

На лов не ходила лисицата.

Сред шипковите храсти скрита

запяла птичка гласовита.

Подскочил Бързобежко: "Ах,

дали таз сутрин се успах?

А днес започваме строежа!...

Не, още е росата свежа!

И как е хубаво в зори -

едно, две, три, едно, две, три -

гимнастика да се направи.

Сега бегом! Живот и здраве,

довечера ще е готова

и нашата къщурка нова!"

 

- Ще почваме ли? Съмна вече! -

извикал още отдалече

засмян и весел Бързобежко.

Приятелят му Сиводрешко, о

грян от първите лъчи,

разтъркал сънено очи.

- Дойде ли? Ех, че си припрян!

Я чуй - съседът ми Мецан

пухти и хърка тъй, че аз

не съм поспал дори и час,

все буден съм лежал нощес!

Да почнем утре вместо днес!

 

Отново румена зора

огряла старата гора.

И Бързобежко втори път

дошъл къщурка да строят.

Но Сиводрешко рекъл пак:

- Не мога днес! Ей в този крак

ми влезе трънче и боли

като че има сто игли!

Повярвай, иде ми да плача.

Да дирим доктора - Кълвача, -

че млад съм и не ми се мре.

Строежът утре. - Е, добре!

 

И пъргавият Бързобежко

за трети път при Сиводрешко

дошъл с любезната покана

да почнат работа от рано.

А Сиводрешко пак не става.

- Виж - рекъл, - облак се задава

и нищо чудно изведнъж

да рукне над гората дъжд.

А в дъжд не ходи Кума Лиса.

Затуй спокойно прибери се,

легни си в мекичката шума.

Ще почнем утре - честна дума!

 

Дошъл очакваният ден.

Но Бързобежко спрял смутен,

полазили го хладни тръпки:

видял наблизо пресни стъпки,

усетил лоша миризма.

Разбрал - била е тук сама

наскоро хитрата лисица!...

И паднала една сълзица

по бузката на Бързобежко.

Навел уши, въздъхнал тежко:

- Ах, братко мой, останах сам,

изяла те е Лиса, знам...

- Хей, тук съм, тук съм, стига плака! -

извикал някой от шумака.

 

Проскубан, с дрешка изподрана

от злите нокти на Лисана

и с нос, червен като черешка,

след миг изскочил Сиводрешко!

- Е, утре ще строим, нали -

пък ако ще и да вали! -

замолил Бързобежко пак.

А Сиводрешко викнал: - Как?

От "утре", братко, полза няма -

днес почваме строежа двама!

 

Намерили си здрави клони

и остри трънчета-пирони,

събрали камъчета чисти,

донесли папратови листи

и зайчетата с дружни сили

къщурка чудна построили -

къщурка с покрив и вратичка,

посред гората сам-самичка.

 

А щом се мръкнало навън,

вратичката подпрели с пън,

мъх зайчетата си постлали,

прегърнали се и заспали.

 

А Лиса - гладна и сърдита -

излязла в тъмното да скита.

Върви и мисли: "По погрешка

изпуснах снощи Сиводрешко,

но тази вечер ще го хвана!"

 

И до къщурката Лисана

по прясна заешка следа

дошла безшумно. Но беда!

Ни дупка има, ни пролука,

как да се вмъкне Лиса тука?

Сумтяла, близала мустак

и гладна си отишла пак.

 

Лисана хукнала наслуки

през три бърда, през десет чуки

на лов не тръгнала в гората

до днес кумата опащата.

Но там, сред ягодите пресни,

там, дето птички пеят песни,

все още като костенурка

се гуши заешка къщурка.

Там гости - разни животинки

и бръмбарчета, и калинки -

са винаги добре дошли:

на завет - в дъжд и бури зли,

на сладки приказки - през май,

в студа - на чашка горски чай.

Книжката "Небивалици" е преиздадена в България.

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=9827

Исках да ти пусна един линк на личните съобщения, но нещо не се изпраща - затова ето още една приказка-стих от Леда Милева:


http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=203&WorkID=6417&Level=3

Листата на брезата се казва

Много се радвам, че ви е харесала приказката

http://liternet.bg/publish3/atzankov/mravche.htm

С две ръце за идеята на Лекси!
От нас зависи в каква атмосфера ще играят децата ни, докато ние сме на работа.

Валери Петров
"Меко казано"

"Ах, колко е хубаво! Листата-са всички
сякаш от блокче за водни боички:
виж, ясенът, който цял в пламък червен е,
се моли на бука: - Дай жълто на мене! -
а жълтият бук му отвръща: - Съгласен,
но дай ми ти първо червенко от ясен!"..........................

Това е история за приключенията на Светльо, който иска да върне
обратно едно писмо написано от него до баба му. Бабата на Светльо му е изпратила
3 лева, но момчето отговаря, че не е получило трите лева и я моли да ги
прати пак. Светльо иска да попълни колекцията си от пластмасови индианци.

  Намесват се един санбернар, един кълвач, костенурката Коки...
 Проследяват писмото, което се оказва изядено от мишките, защото на него
 имало огромно мазно петно - от лъжата на Светльо... А дали всичко това не
 се е случило насън?

Снощи погледнах книжката - пише се
Constantin Chirita, а черешарци се наричат "Ciresarii".

Аз съм чела още една книга за приключенията на черешарци -  беше за черната  пещера. За съжаление не си спомням точно заглавието, но си спомням, че я взех от Столичната библиотека на бул. Славейков. Според мен я има и в библиотеките в Пловдив. Да ти кажа много ме е яд, че нямам всички книжки, дето едно време майка ми носеше и аз си избирах...

Но има още един феномен - класически детски книги се порадват по сергиите за 2-5 лева, ако намеря още нещо на К. Кирица ще пиша веднага!!!

"Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли, нали?

Велуна Яворска - книгата се казва "Обидената планета"

В едноименната приказка се разказва за това как един изследовател успял да долети до една далечна
планета. Но като пристигнал там никой не се учудил на неговия космически кораб, нито на техническите
постижения на планетата от която идвал. Защото там хората се били научили на най-ценното -
като децата - да обичаш другите толкова колкото обичаш себе си. И когато
изследователят се върнал на земята и разказал случката никой не му повярвал, Земята се обидила, но
той бил щастлив.

А моята любима приказка от книжката е за един коминочистач, който чистел лошите думи, които
хората си разменяли. Чистел ги от комините, защото думите най-много обичали да се крият именно там.

 По принцип приклченията на черешарци са събрани в пет книги.Освен "Замъкът на момичето в бяло" и "Черният ужас"(Константин Кирица) има ли други книги преведени на български език от въпросната "петлогия" и ако има от къде мога да си ги купя.Ако някой знае нещо повече по въпроса нека ми пише на fire_baby@mail.bg.