Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

  • 384 175
  • 3 028
# 2 280
Минах по този път през октомври. Бях в 16 г.с. Д-р Маринов при мен даде само един вариант, но каза, че след 6 месеца ме чака със снимка на здраво сърчице. Това ме крепеше и тогава, а пък и сега ми е надежда. От сърце ти желая скоро желанието ти да се сбъдне и да се видим в някоя от темите за следене на бременност Heart

Здравейте, за мое огромно съжаление се присъединявам. Изчетох темата няколко пъти и благодарение на вас, знаех какво ме очаква. На 8 декември на феталната морфология се установи сърдечна малоформация на плода и изоставане на растежа с 1 седмица, препратиха ме при др Маринов, който за съжаление потвърди, че плода е много увреден и почти няма надежда, даде ни 2 пътя- единия беше да продължим без гаранция дали ще оцелее след раждане или прекъсване на бременност. Света ми се срина. След дълги разговори с ММ, купища други мнения, се стигна до най-тежкото решение. Постъпих в МД в 24 г.с за прекъсване и така на 18 декември бебенцето ми стана звездичка. Отношението в болницата няма смисъл да се коментира, обстановката също. На 21 декември ме изписаха. В момента съм “добре”, но все повече ми се иска отново да съм бременна.
Виж целия пост
# 2 281
Здравейте, дами,

За съжаление вчера разбрахме тежките новини, че бебето ни носи рядко генетично заболяване. В 20-а гестационна седмица съм в момента и мога само да благодаря на лекаря си, че не се отказа да търси причина за уголемената нухална транслуценция въпреки чистата амниоцентеза и чудесна фетална морфология. Оказа се рядка делеция в крайна сметка.

Подозирам, че скоро ще ме приемат в Шейново и понеже не знам дали ще успея да открия информация за процедурите дотогава, ще съм благодарна, ако имате някакви съвети или горчив опит за това как преминава процедурата по прекъсване в тази седмица.

Предполагам, че ще ми обяснят там, но все пак...

Надявам се след това да имаме късмет и сили, да се възстановя добре и да имаме нов шанс за така желаното дете, когато ни дадат зелена светлина за това.
Виж целия пост
# 2 282
Успех❤
Здравейте, дами,

За съжаление вчера разбрахме тежките новини, че бебето ни носи рядко генетично заболяване. В 20-а гестационна седмица съм в момента и мога само да благодаря на лекаря си, че не се отказа да търси причина за уголемената нухална транслуценция въпреки чистата амниоцентеза и чудесна фетална морфология. Оказа се рядка делеция в крайна сметка.

Подозирам, че скоро ще ме приемат в Шейново и понеже не знам дали ще успея да открия информация за процедурите дотогава, ще съм благодарна, ако имате някакви съвети или горчив опит за това как преминава процедурата по прекъсване в тази седмица.

Предполагам, че ще ми обяснят там, но все пак...

Надявам се след това да имаме късмет и сили, да се възстановя добре и да имаме нов шанс за така желаното дете, когато ни дадат зелена светлина за това.
Виж целия пост
# 2 283
Съжалявам за това, през което минаваш!
Относно процедурите - не се плаши, каквото и да е,  ще мине и преди да се усетиш ще е дошло времето за нови опити.
На мен в 16 г.с ми препоръчаха аборт чрез хапчета, а и аз предпочитах този вариант заради последващото възстановяване на организма. Макар и по-болезнен за мен, беше по-щадящ за тялото ми. Обсъди с лекаря си и нека той те насочи към най-добрия за теб вариант.
Желая ти сили да преминеш през това и те прегръщам!
 
Здравейте, дами,

За съжаление вчера разбрахме тежките новини, че бебето ни носи рядко генетично заболяване. В 20-а гестационна седмица съм в момента и мога само да благодаря на лекаря си, че не се отказа да търси причина за уголемената нухална транслуценция въпреки чистата амниоцентеза и чудесна фетална морфология. Оказа се рядка делеция в крайна сметка.

Подозирам, че скоро ще ме приемат в Шейново и понеже не знам дали ще успея да открия информация за процедурите дотогава, ще съм благодарна, ако имате някакви съвети или горчив опит за това как преминава процедурата по прекъсване в тази седмица.

Предполагам, че ще ми обяснят там, но все пак...

Надявам се след това да имаме късмет и сили, да се възстановя добре и да имаме нов шанс за така желаното дете, когато ни дадат зелена светлина за това.
Виж целия пост
# 2 284
Здравей, ужасно много съжалявам! Стискай зъби ❤
При мен процедурата в МД протече така, първия ден ме приеха, взеха кръв, минах на ехограф. След това на следващия ден документите ми бяха представени на комисия тъй като бях в 24 +г.с. На следващия ден  комисията беше одобрила и следобяд ми дадоха да изпия една таблетка Мифегин. На следващия ден се чувствах като парцал, всичко ме болеше. На другия ден в 6 часа ми сложиха първата таблетка Топогин за предизвикване, на 10 Мин вече имах контракции(при мен не болеше толкова; усещах ги малко по-силно от менструалните болки), в 9 беше следващата таблетка и прокървих; контракциите ми бяха станали на много къс период и в 12:00 ме свалиха в родилно,защото плодчето беше във влагалището, в МД ми дадоха избор дали да видя бебчо, но аз отказах, просто не знаех как ще живея с това, веднага след като се свлече ме приспаха, за да направят кюретаж. Веднага след като се събудих се чувствах леко замаяна, но можех да ставам и нищо не болеше, може би просто се бях настроила, че ще може да се прибера вкъщи на другия ден. Държаха ме още 3 дни заради антибиотика, който ми вливаха.
Стискам палци всичко да е наред и да мине възможно най-бързо и безболезнено физически!
Здравейте, дами,

За съжаление вчера разбрахме тежките новини, че бебето ни носи рядко генетично заболяване. В 20-а гестационна седмица съм в момента и мога само да благодаря на лекаря си, че не се отказа да търси причина за уголемената нухална транслуценция въпреки чистата амниоцентеза и чудесна фетална морфология. Оказа се рядка делеция в крайна сметка.

Подозирам, че скоро ще ме приемат в Шейново и понеже не знам дали ще успея да открия информация за процедурите дотогава, ще съм благодарна, ако имате някакви съвети или горчив опит за това как преминава процедурата по прекъсване в тази седмица.

Предполагам, че ще ми обяснят там, но все пак...

Надявам се след това да имаме късмет и сили, да се възстановя добре и да имаме нов шанс за така желаното дете, когато ни дадат зелена светлина за това.
Виж целия пост
# 2 285
Зиги, съжалявам, че минаваш през това. И ти, и семейството ти.
Аз съм лежала няколко пъти в Шейново-за ражданията, по време на бременност, при загуба на бременности.
При мен правиха кюртажи, не са предизвиквали раждане.
Мога само да кажа, че винаги са били много мили- с мен, а и с другите жени. Утешават те, в някои моменти те разведряват.
Надявам се да попаднеш на човечни хора и да ти помогнат в този труден момент.
Виж целия пост
# 2 286
Здр момечета имам един спонтанен аборт в 20г.с с инвитро сме сега съм в 18г.с и тази сутрин ми изтекаха водите в 6:30 и сега съм в болницата на системи съм антибиотик гледаха бебо на видеозон има много малко количество вода и крачето му е малко от вън сърцето му също туптеше имали шанс бебо да се задаржи или си отива не искам да го загубя пак и пак
Виж целия пост
# 2 287
Момичета, моля за съвет. От София съм, искам мнение за съвестен гинеколог, с опит, при когото да отида на първи преглед ❤
Виж целия пост
# 2 288
Момичета, моля за съвет. От София съм, искам мнение за съвестен гинеколог, с опит, при когото да отида на първи преглед ❤
Препоръчвам горещо д-р Иван Вецев от Шейново за следене на бременност и раждане. Ако решите, пишете ми да Ви свържа.
Виж целия пост
# 2 289
И аз като Малага Ви препоръчвам Д-р Вецев 💙 Преглежда в МЦ Феникс 87, работи и с НЗОК, изражда в Шейново.
Виж целия пост
# 2 290
Здравейте и благодаря за споделения опит!

Все още съм в Шейново и се включвам най-вече за да споделя колко впечатлена съм от отношението на всеки един от отделението по рискова бременност тук.

Лекар ми е завеждащият отделението д-р Христо Василев, който прояви невероятна човечност и професионализъм във всеки един момент от престоя ми дотук. Оказах се костелив орех и не реагирах на таблетки и системи с окситоцин (не се случва обикновено това, да не се плашите, ако ви предстои), но той търпеливо всеки ден опитваше нови стратегии, за да предизвикаме контракции и разкритие. Днес се получи най-накрая и прекъснахме бременността.

Освен д-р Василев, тук всеки стажант (млади, мили и проактивни), акушер, та и дори санитар бяха повече от хора. Получавам непрекъсната грижа, отговори на всеки въпрос и разбиране.

Исках да кажа това най-вече защото очаквах много по-малко от държавна болница. Начела съм се на страхотии (най-вече заради отношение) за Майчин дом например. Бях се настроила за друго и ме изненадаха приятно.

Чувствам се добре, нямам никакви болки и вече с нетърпение очаквам да се прибера.
Виж целия пост
# 2 291
Много се радвам, че си получила такова отношение. Когато хората са мили и чувстваш грижа, това отнема малко от болката.
Доктор Христо Василев ме прие в края на втората ми бременност и се нае да опитаме естествено раждане след секцио. Не ми се получи, но беше изключително подкрепящ...а и сам предложи този вариант, още преди да съм го питала.
А както писах назад-лежала съм в рискова бременност поради различни причини(най-вече неуспешни бременности и кюртажи покрай тях) и винаги отношението е било много мило и разбиращо. 
Наистина е важно на какво хора попадаш, не толкова дали е частна или общинска болница.

Надявам се всичко да е наред с теб, да се възстановиш физически бързо...за емоционално, знаем, че е трудно и си е нужно време.
Виж целия пост
# 2 292
Здравейте момичета и аз със сълзи на очи пиша нашата история....забременях инвитро от 7 г.с. започна да ми става много лошо и последва непрестанно повръщане бях в болница заради повръщането...не можех да се храня,и така до 4 месец изкарах на системи...тъкмо се прибрах вкъщи и повръщането отмина в 16 г.с на контролен преглед детето се оказа с хидроцефалия... та аз едвам изкарах с това повръщане  накрая и тази диагноза.Направих аборт по медицински причини и той беше много тежък психически и физически.Не знаем точната причина за болестта,сега умирам от страх ще забременея ли пак,ще бъде ли всичко наред...да си правя ли допълнителни изследвания за вируси,които биха могли да причинят болестта,или просто да го забравя и да продължа напред...
Виж целия пост
# 2 293
Здравейте момичета и аз със сълзи на очи пиша нашата история....забременях инвитро от 7 г.с. започна да ми става много лошо и последва непрестанно повръщане 2 месеца и половина бях в болница заради повръщането...не можех да се храня,дори в някои дни и вода не можех да пия и така до 4 месец изкарах на системи...тъкмо се прибрах вкъщи и повръщането отмина в 16 г.с на контролен преглед детето се оказа с хидроцефалия... та аз едвам изкарах с това повръщане отслабнах 10 килограма и накрая и тази диагноза.Направих аборт по медицински причини и той беше много тежък психически и физически.Не знаем точната причина за болестта,сега умирам от страх ще забременея ли пак,ще бъде ли всичко наред...да си правя ли допълнителни изследвания за вируси,които биха могли да причинят болестта,или просто да го забравя и да продължа напред...
Съжалявам за случката,за съжаление стават такива неща,ще си имате детенце,дръжте се психически и мислете за бъдещата бременност,не за случилото се.
Потърсете причината,консултирайте се какво точно е добре да пуснете,сещам се за Ебщайн Бар и Цитомегаловирус.
А правихте ли генетично изследване на плода след аборта?
Виж целия пост
# 2 294
Здравейте момичета и аз със сълзи на очи пиша нашата история....забременях инвитро от 7 г.с. започна да ми става много лошо и последва непрестанно повръщане 2 месеца и половина бях в болница заради повръщането...не можех да се храня,дори в някои дни и вода не можех да пия и така до 4 месец изкарах на системи...тъкмо се прибрах вкъщи и повръщането отмина в 16 г.с на контролен преглед детето се оказа с хидроцефалия... та аз едвам изкарах с това повръщане отслабнах 10 килограма и накрая и тази диагноза.Направих аборт по медицински причини и той беше много тежък психически и физически.Не знаем точната причина за болестта,сега умирам от страх ще забременея ли пак,ще бъде ли всичко наред...да си правя ли допълнителни изследвания за вируси,които биха могли да причинят болестта,или просто да го забравя и да продължа напред...

Здравей! Съжалявам за това което си преживяла. Аз също много повръщах, но не се стигна до болница, въпреки че имаше моменти в които май имаше нужда.. В крайна сметка прекъснахме бременността в 13 г.с. Имаше много малформации и накрая се оказа тризомия 13 - синдром на Патау. Изследваха след аборта. Хубаво е да си направите кариотип. Може би за вируси - цитомегаловирус, токсоплазмоза и др. Вижте и за изследване на дефицити от витамини.
Сигурна съм че почти всяка от нас се чуди и се измъчва дали отново ще забременее. Обаче не трябва да се отказваме и самосъжаляваме, а да продължим напред. Моята рана също е прясня (няма и месец от абразиото) и доста често поплаквам или параноясвам. Сега ми предстои изслвдване на кариотип и при мен и при мъжа ми. Ще излъжа ако кажа, че не го мисля всеки ден. В главата ми минават всякакви варианти - инвитро, осиновяване, болка, сълзи. Дори си мисля как мъжа ми заминава в чужбина за да съберем достатъчно пари. Тежко е. Но съм сигурна, че когато гушнем своите бебчета, всичко ще отмине. Тези страхове ще дадат път на други за жалост, но това е кръговрата. И казвайки това се сещам за израза, че след всяка буря изгрява слънце!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия