Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

  • 381 611
  • 2 981
# 2 610
Деси, на мен XYY синдром (или синдром на Якобс) и синдром на Якобсен ми излизат при бързо търсене като различни синдроми. Може би са ти казали Якобс, а не Якобсен? Може аз нещо да бъркам, разбира се.

Казвам го за всеки случай, понеже ми се струват доста различни и в случай, че сама проучваш изявите на синдрома.
Виж целия пост
# 2 611
Ясно, мерси. Аз също съм чела, че по-голямата част от мъжете с тази аномалия са съвсем нормални, но все пак при несигурност и повишен риск от някои проблеми вероятно вземаш правилно решение.
Магдена, на български няма кой знае колко информация. За сметка на това има  изключително подробни доклади на чуждестранни организации и генетични проучвания, които изследват точно този тим мутация и там нещата не са толкова розови. Не си мисли, че се оправдавам или опитвам да вменя личното си мнение. Просто споделям  къде беше крайъгълния камък при нас.

Misiq, пренаталния тест беше на Vision, базовия пакет
Виж целия пост
# 2 612
Ох , трудно решение. Бързо да мине всичко и да се възстановите бързо. Аз не сйм писала скоро, но и аз имах раждане в 20г.с. дори вече не знам как да го наричам, раждане....аборт....
Загуба си е. Понякога мисля, понякога не. Понякога те чудя достатъчно ли скърбих, Понякога си мисля,че е наказание това,  че нещо сйм прегрешила и си плащам. Други ден стават 2 месеца. Сега чакам втори цикъл, ще ида на преглед. Надявам се всичко да е наред и скоро да можем да правим опити. Най ме мъчи, че не съм свалила и грам, без да преувеличавам.
Спортувам, храня се здравословно, тренирам,ходя пеша....но не. 6 кг. си стоят. А никак не ми се иска нова бременност да стартирам от тези кг.
Момичета, стискам ви палци на всички и кураж!!!
Виж целия пост
# 2 613
Здравейте. Следя групата от известно време и чувствам, че е време да споделя и за моя нещастен опит с бременността. Преди повече от 2 месеца на 2рата фетална морфология, която ме обвиниха, че е направена късно, а самите морфолози ми бяха казали да отида в 22 седмица, откриха малформация. Бях изпратена за амниоцентеза в Майчин дом, която показа добри резултати за гените, които се изследваха, но малформацията стоеше. Препоръчаха ми стриктно следене. Никой не смееше да си сложи подписа за прекратяване на бременността, защото нямаше генетични доказателства за проблема. Започна ходене по мъките... Накрая се намери морфолог, който прие много присърце случая и ме изпрати на втора амниоцентеза в Геника. Изследването беше XZOM, ако не се лъжа. Чакахме 20 работни дни и един ден преди да вляза в 27 седмица, диагнозата на моето бебе се доказа. Не се поколебахме. Прогнозите не бяха обещаващи. За раждането не ми се иска да разказвам. Не я видях. Беше ме страх Sad Минаха почти 40 дни. Мисля, че в момента се появява първия цикъл.
Момичета, това което всички сме преживели е много тежко и ми се иска да ви вдъхна кураж, но истината е че това е изпитание и за тялото ни и за психиката ни, което някак трябва да преминем. Посещавам терапевт. Помага! Не ям почти нищо и все си стоя с тези заветни 6 кг отгоре. Връзката ми е в зверско изпитание, да не кажа почти приключила. Иска ми се да знам защо се случват тези неща, но не знам. Остава вярата и надеждата, че нещо хубаво предстои. Наскоро прочетох един цитат на Кристиан Таков, който искам да ви споделя - "Не съм изгубил надежда - всъщност никак! Май и този път ще трябва да се справя. И следващия. И по-следващия... Животът продължава!". Бъдете силни!
Виж целия пост
# 2 614
Hey_Jude, прегръдки и кураж и от мен!

И аз не исках да виждам бебето и не съжалявам за това.

Поздравявам те, че си се обърнала към терапевт и продължавай, ако имаш възможност, докато имаш нужда, че и малко след това.

Надявам се да намерите път един към друг с партньора ти. Подобни събития са от най-трудните изпитания за една връзка.

Насреща сме тук. Пиши ни как си, може и на лично.
Виж целия пост
# 2 615
Всяка година на 22 август се чества 🌈National Rainbow Baby Day🌈
Моето двойно rainbow baby е вече на 3 месеца!
През Ада минах и не се отказах, всичко забравих в момента, който ми я подадоха за първи път в ръцете !
Пожелавам на всяка една от вас по едно малко ревящо бебе дъгичка🌈
Виж целия пост
# 2 616
Здравейте момичета! Минавам да кажа че след моята загуба на малкото ни момченце преди година и половина заради малоформация и неизбежния аборт по мед.причини сега съм бременна в 3 трети месец. Скоро ми предстои първата фетална морфология и съм много притеснена, но пък този път силно вярвам че всичко ще бъде наред! Стискайте ми палци и пожелавам скоро да видите и вие тези мечтани две чертички и всички да държим в ръцете си нашите прекрасни и здрави рожби!
Виж целия пост
# 2 617
Здравейте! Минавам и аз да вдъхна кураж, в момента съм в 25 г.с.с моето 🌈 момиченце. Бъдете силни, не се отказвайте и нека в темичката ни да има все повече положителни❤
Виж целия пост
# 2 618
Честито и късмет!
Аз преминах през това на 31.05 тази година.
На 12 09 ми предстои контролен преглед и си надявам на зелена светлина за нови опити.
Притеснявам се доста, след всичко преживяно и прочетено....Sad
И за капак на всичко кг продължават да ме мъчат. Не съм свалила нито грам, даже съм с 1 кг нагоре и много се депресшрам.тренирам и нищо. В момента дори съм на пътеката вкъщи. Хем няма бебе, хем съм дебела Sad
Виж целия пост
# 2 619
Честито и късмет!
Аз преминах през това на 31.05 тази година.
На 12 09 ми предстои контролен преглед и си надявам на зелена светлина за нови опити.
Притеснявам се доста, след всичко преживяно и прочетено....Sad
И за капак на всичко кг продължават да ме мъчат. Не съм свалила нито грам, даже съм с 1 кг нагоре и много се депресшрам.тренирам и нищо. В момента дори съм на пътеката вкъщи. Хем няма бебе, хем съм дебела Sad
А някакви изследвания пускала ли си заради килограмите? Хормони, кръвна захар, инсулин...
Виж целия пост
# 2 620
Ами ще пусна тия дни, чаках да мине време, лошото е, че и много ме е страх Sad
Изпадам в депресия, усещам се.
С моя се караме, и двамата сме нервни, в работата нещата не са окей,, в огледалото съм като крава, имам чувството, че светът се разпада под краката ми.... напоследък се завърна и тревожността ми.... изобщо  .. мога само да се оплаквам. Докато пиша това сълзи текат от очите ми..... защо, защо по дяволите стана всичко това....
Виж целия пост
# 2 621
Елза, прегръдки! Нормални са тези чувства. Винаги след дъжда изгрява слънце!
Виж целия пост
# 2 622
Вече наистина се усещам, че потъвам....не виждам нищо позитивно.....
Виж целия пост
# 2 623
Дръж се,Elza. През всички тези стъпки е нормално да минете,боли ви и двамата по своему. Позволи си да боли,позволи си да видиш и нещата напред - когато ще си разбрала след изследванията какво не е наред и ще работиш над проблема. Ти не си наднорменото тегло в огледалото, а ранена душа,която в момента бавно се лекува от най-голямата загуба. Бъди феникс,колкото и да е трудно,на малки стъпки,за да не провокираш свръх тревожност.
Аз след прекратената по мед. причини бременност бях с биохимична,след нея се разбра,че имам и тромбофилия. НО след толкова години на сълзи,болка и очакване,след серклаж и лежане 5 месеца,моето 🌈 момченце,почти на 1г4м  спи до мен.
Желая на всички от сърце кураж и сили до думичката "мама" за всяка от вас!
Виж целия пост
# 2 624
Елза, потъваш само за да имаш възможността да изплуваш нагоре.
Имам аборт заради синдром на Патау. Замина си чакано момиченце. Правих изследвания и не се откри проблем. Беше случайност......
За сметка на това, следващата бременност беше много лека и успешна. Имах своите премеждия, умирах от страх, накрая имах усложнения преди раждането. НО! Сега сме живи и здрави и имам своето rainbow бебе.
Преди това се бях предала и не вярвах, че някога ще се сбъдне тази моя мечта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия