Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Здравейте, момичета.
Включвам се отново. На 15 август направих аборт в 20 седмица по медицински причини - синдром на Клайнфелтер на плода.
Този месец възобновяваме опитите, но адски много се страхувам. След аборта ни казаха, че нямаме нужда от генетични изследвания, тъй като синдромът беше мозаечен, което означавало, че грешката се е случила след оплождането. Било доста рядко и случайно. Аз обаче съм Rh(-), имам някакъв ген HLA B27 +, който ми отключи артрит и синдром на Рейно преди 5 години. Тогава направих и един спонтанен аборт с "кухо яйце". И непрекъснато ми се въртят разни ужасни мисли. Мисля, че никой лекар не гледа сериозно на имунологичните фактори. Всички лекари се опитват да ме убедят, че съм в перфектно здраве и че всичко, което се е случило е... СЛУЧАЙНОСТ. Като го чуя, вече полудявам. Моля, препоръчайте ми лекар, който се занимава с имунологичните пречки за "случването" на една нормална бременност. Няма значение в кой град и в коя държава. Искам да спя спокойно. Благодаря.

Прегръщам всички ангелски майки!
Желая ви сила!

Скъпа Яна, съжалявам за загубата.
Като чуя “млада си”, “нищо ти няма” и настръхвам вече. Това не е отговорно поведение на лекарите според мен. Съветвам те да отидеш при доц. Русев в София, той е имунолог и работи с жени с история на аборти и репродуктивни проблеми.  Генетичните изследвания на плода можеш да обсъдиш с генетик, знам, че много жени са били в контакт с др. Кременски, чувала съм, че е много отзивчив. Пожелавам ти всичко да е наред и здрава бременност следващия път. Ако си направите подробни изследвания със сигурност ще си по- спокойна.
 Успех желая, от сърце!

Здравейте!!! Болката, която изпитвам последните дни, ме подтикна и аз да споделя своята мъка и то за пръв път във форум. Това, което преживявам и все още предстои да преживея, не мога да оставя в себе си и не бих се справила без чужда подкрепа и разбиране... Бременна съм в 17г.с. Бебчето ми е здраво, развива се прекрасно и вече усещам как мърда в мен. Но... на последния преглед на 11.03.2013 (всеки преглед е на ехограф) докторът забеляза вероятен проблем с пъпчето на бебето. След два дни ме изпрати при специалист, който с един от най-модерните ехографи установи категорично, че за съжаление не пъпа, а отдясно на него бебчето ми има отвор, от който няколко черва са излезнали навън. Диагнозата е гастросхизис. Няма обяснение как се появява тази аномалия. Причините са необясними от науката и не са свързани с хромозомни или генетични отклонения. Както докторът сам го окачестви, това е нещастие с 1:40 000 шанс да се случи на всеки. Но се случва на мен!!! Възможните сценарии оттук нататък: ако бебчето на по-късен етап не умре в утробата ми, го раждам и веднага бива подложено на операция. Но каква? никой все още не знае, защото не е ясно след близо 5 месеца какво ще е състоянието на червата, които не са пригодени все пак да се развиват извън бебето в околоплодните води. Има вариант и при смаляване на отвора, тази част от червата, която е извън тялото да атрофира, което неизбежно води до по-късното отстраняване на червата, а това обрича моето бъдещо детенце на цял живот мъки: да не може никога да приеме храна по нормален начин, да живее с тръби и пластмаси в себе си, никога да не се радва на нормално детство. Често тези бебчета се раждат и с черва, които са наполовина големи колкото самото бебче, което прави невъзможно прибирането им в коремната кухина и бебенцата живеят първите си дни или месеци дори с торба на корема, която да придържа червата и имитира условията на коремна кухина и така докато докторите намерят начин да ги приберат обратно, чакайки да се смалят или един Господ знае как точно... Леталните случаи на бебета с гастросхизис след раждането са над 50%. Разбира се има и около 10-15% родени бебенца с тази диагноза, които оперирани веднага и при добро стечение на обстоятелствата, оздравяват напълно. Решението за съдбата на нашето неродено бебенце трябва да го вземем аз и таткото. Лекарите препоръчват да не рискуваме бъдещето на едно дете като инвалид, но от друга страна не са категорични, че не би се оправило след оперативна намеса...... Сега съм почти на 34 години. От 5 години се опитвам да забременея. Когато това се случи по естествен начин през август 2012, бях най-щастливата жена на света, След месец и половина бременност получих кървене и на другия ден направих спонтанен аборт. Тогава света за нас се срина. Но след един месец почивка и потвърждение от гинеколога ми, че всичко е идеално при мен и можем отново да опитваме, забременях веднага отново. Страхувахме се да се зарадваме истински, защото болката от аборта беше много прясна. Едва от един месец се радваме истински на бременността и то най-вече след като получихме отрицателните резултати от кръвния тест за евентуални изменения, синдром на Даун и т.н. Но друго нещастие ни сполетя: ГАСТРОСХИЗИС. Допреди два дни не бях чувала за това. А сега от два дни плачем и денем и нощем с таткото, знаейки, че ние трябва да решим съдбата на нашето толкова силно желано малко бебче. Таткото сега често ляга на корема ми и шепне на бебенцето ни, обяснявайки му, че ще трябва да се разделим с него, че е за негово добро и че много го обичаме...... Ние сме тотално сломени, а евентуалния аборт все още ни престои